Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София,29.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
РАДМИЛА
МИРАЗЧИЙСКА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 9763 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 30.04.2018 г.
на ответниците Р.И.К. и С.А.К. против решението от 03.04.2018 г. по гр. дело № 20805/2016
г. на Софийския районен съд, 64 състав в частта, с която са уважени предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателите искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че последните
дължат на “Т.С.” ЕАД при условията на разделност по ½ част всеки един от
тях от следните суми: сумата от 854,78 лв., с която неоснователно са се
обогатили за сметка на ищеца за доставена топлинна енергия през периода м. 01.2013
г. – м.04.2015 г. за топлоснабдени имоти, находящи се в гр. София, бул. “*******,
а именно: магазин със застроена площ от 59,10 кв.м. и магазин със застроена
площ от 40,10 кв.м. до вх.В на бл.49, ведно със законната лихва от 03.12.2015
г. / датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното изплащане, както и сумата от 61,06 лв.-обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 13.09.2013 г. – 17.11.2015 г. С решението жалбоподателите
са осъдени да заплатят на ищеца разноски за исковото производство в размер на 332,74
лв. и за заповедното производство – в размер на 156,28 лв.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на процесуалните и материалните
разпоредби и в противоречие със съдебната практика. Според въззивниците съдът неправилно
е приел, че ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца, след
като са ползвали топлинна енергия в имота, само и единствено на основание, че
ищецът служебно е открил партида на тяхно име за процесните имоти. Не били
съобразени разпоредбите на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ и на § 43 от ДР на ЗЕ, според
които продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за стопански нужди, който съгласно легалната дефиниция е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди. Тези разпоредби налагат
извода, че за да са налице облигационни отношения по покупко-продажба на
топлоенергия за стопански нужди е необходимо сключването на писмен договор, а
такъв по делото не е представен, а и ищецът изрично признава, че такъв не е
сключван, поради което за последния не е възникнало право да иска реално
изпълнение на договорно задължение. Поддържат, че СРС в нарушение на чл.193 ГПК
е отхвърлил направеното от тях оспорване на представеното с исковата молба
извлечение от сметки за аб. № 345810, както и че неоснователно е отхвърлил
направените от тях доказателствени искания по чл.190 ГПК. На следващо място се
излагат доводи, че при постановяване на решението, СРС не е отчел и факта, че
ответниците не са получавали от ищеца данъчни фактури за потребеното количество
топлинна енергия през процесния период, както и че липсват доказателства,
установяващи, че ищецът е доставил твърдяното количество топлинна енергия в
имотите на ответниците. По отношение на приетото от съда за доставена топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация, излагат становище, че размерът й е
недействителен, като се позовават и на решение № 4777/13.04.2018 г. по адм.
дело № 1372/2016 г. по описа на ВАС, с което е отменена формулата, приета в
т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради-етажна собственост, в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. Предвид изложеното
жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и
вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират
разноски за производството пред СРС и СГС.
Въззиваемата страна – ищец „Т.С.“ ЕАД не е
депозирала отговор на въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, с която исковете
са частично отхвърлени, не е обжалвано от „Т.С.“ ЕАД, поради което е влязло в
сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави
и следното:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, като ищецът
основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между
страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на
неоснователно обогатяване от страна на ответниците, чрез спестяване на разходите
за заплащане на топлинна енергия за имотите за периода от м. 01.2013 г. –
м.04.2015 г. и съответната мораторна лихва върху главницата за периода 13.09.2013
г. – 17.11.2015 г. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на
обедняването на едно от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи
да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
В тежест на ищеца по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже както своето
обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/. С оглед
основанието на предявените искове, неоснователни са всички изложени от въззивниците
доводи за липса на пасивна материалноправна легитимация поради липсата на
сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия, респективно, че не
следва да отговарят по искове за реално изпълнение.
От събраните по делото писмени доказателства
– нотариални актове № 54, том IV, дело № 654/2008 г.
и № 172, том I, дело № 171/2009 г. се установява, че ответниците са
собственици на процесните имоти-магазини, като това обстоятелство е обявено за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване в първото по делото
съдебно заседание пред СРС. От изслушаното по делото заключение на СТЕ и
представените от третото лице-помагач писмени доказателства – документи за
главен отчет, носещи подпис на клиент, се установява и факта, че сградата –
етажна собственост, в която се намират магазините, е била присъединена към
топлопреносната мрежа на ищцовото дружество през процесния период. Според
действащата през този период редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ / ДВ, бр. 54/2012
г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Разпоредбата императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на
собственост или вещно право на ползване. Съгласно разпоредбата на §1, т.
33а от ДР на ЗЕ „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор
при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай няма спор между
страните, че такъв договор не е сключван, с оглед на което между тях не е
съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за
стопански или небитови нужди. Същевременно от заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза и от заявлението от 30.05.2009 г. за
закриване на партида, подадено от ТПК „Димитър Благоев, се установява, че партидата
за абонатен № Т345810 се води на името
на Р.К. / открита служебно след продажбата на магазините от ТПК „Димитър
Благоев“ на ответниците/, като за процесния период в двата имота, които са с
общ абонатен номер е ползвана и е начислявана топлинна енергия за отопление от
един брой щранг лира, за енергия, отдадена от сградна инсталация и за БГВ,
отчитана от 1 бр. водомер на база реален отчет, като стойността на потребената
топлинна енергия възлиза на сумата от 854,78 лв. Във връзка с доводите на
въззивниците, че СРС не е следвало да кредитира заключението, следва да се
отбележи, че същите са неоснователни, тъй като заключението е изготвено не само
на база съставените от ищеца писмени доказателства, но и на база документите,
съставени от третото лице-помагач – месечните отчети на общия топломер и
главните отчети, съставени за имотите, които носят подпис за клиент и при
съобразяване на доказателствата, че общият топломер, монтиран в абонатната
станция е технически изправно и годно за експлоатация СТИ.
Неоснователно е възражението на
въззивниците, че в нарушение на чл.193 ГПК, СРС не е открил производство по
оспорване на представеното с исковата молба извлечение от сметки за аб. №
345810. Касае се за частен документ, чиято доказателствена сила не е подчинена
на изискванията за оспорване истинността на документа, а се преценява от съда
по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото.
Неоснователно е и възражението, че
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е
недействителна и недоказана по размер, тъй като същата е изчислена по формулата
на т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради-етажна собственост, в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването, а впоследствие
отменена с решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. дело № 1372/2016 г. по описа на
ВАС. Следва да се отбележи, че
постановената отмяна на посочената методика за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради – етажна собственост, има действие занапред /чл.195, ал.1 АПК/, поради което няма значение за настоящия спор, имащ за предмет вземане за
неоснователно обогатяване за предходен период.
При това положение следва да се
приеме, че са налице елементите на неоснователното обогатяване - ответниците са
се обогатили, чрез спестяване на разходите, които е следвало да направят за
заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, като
обогатяването на ответниците и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факти.
Ето защо, предявения установителен иск с правно основанание чл.422 ГПК във вр.
чл.59, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата в общ размер на 854,78 лв.,
претендирана разделно – по ½ част от всеки от ответниците, до който
извод е достигнал и СРС, поради което решението в тази част следва да бъде
потвърдено.
Решението на СРС е правилно и по
отношение на иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. В случая
вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, поради което не са
приложими общите условия, поради липсата на облигационна връзка между страните,
т.е. задълженията на ответниците за заплащане на цената на топлинна енергия не
са възникнали като срочни за да се приложи разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД. В
случая е необходимо изпращането на покана до длъжника, като първоинстанционният
съд е взел предвид поканата за заплащане на задължения, дължими до 28.08.2013
г., като при изчисляване на размера на дължимото обезщетение за забава е отчел
обстоятелството, че ответниците са изпаднали в забава само по отношение на
задълженията за периода от м.01.2013 г. до м.08.2013 г.
Поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,
решението в обжалваните му части, следва
да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната
жалба, на въззивниците не се дължат разноски за настоящото производство. Въззиваемата
страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, но доколкото по
делото не е депозиран отговор на въззивната жалба и не е осъществено
процесуално представителство в откритото съдебно заседание, такива не следва да
й се присъждат.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 03.04.2018 г. по гр. дело
№ 20805/2016 г. на Софийския районен съд, 64 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.