Решение по дело №620/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на глава десета от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО.

Делото е образувано по жалба на Ц. С. Я., от гр. Пазарджик, ж.к. "Устрем," [улица], вх. "Б", ет. 6, ап. 18 против Решение № 1012-12-201#1/05.05.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което решение е потвърдено Разпореждане № 2113-12-1898#1 от 21.01.2025 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което разпореждане на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Жалбоподателката – Ц. С. Я. – прави искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Излага съображения за нарушение на материалния закон, като твърди и несъответствие с целта на закона. Поддържа жалбата и чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик – оспорва жалбата в писмено становище, подадено от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание. Сочи доводи за законосъобразността на оспорения административен акт. Заявява претенция за разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административното производство е започнало на 01.10.2024 г. с подадено от жалбоподателката заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към заявлението си е приложила документи, удостоверяващи придобит осигурителен и трудов стаж – Трудова книжка № 672/19.10.1993 г., Удостоверение-образец "В" № 672/19.10.1993 г. издадено от Затвор - Пазарджик (за прослужено време в същия от 04.05.1998 до 30.09.2024 г. или всичко трудов стаж 26 г., 4 м. и 27 дни.) и др.

При така представените документи за трудов/осигурителен стаж и доход е извършена преценка, като е установено, че към датата на подаване на заявлението - лицето е с навършена възраст 52 г. 00 м. 04 дни. и има придобит осигурителен стаж, както следва: стаж, превърнат към трета категория труд 49 г. 00 м 05 дни, от които 16 г. 05 м 02 дни от първа категория труд и 04 г. 11 м. 21 дни от трета категория труд.

По така подаденото заявление с Разпореждане № 2113-12-1898#1 от 21.01.2025 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Прието е, че жалбоподателката има изискуемия осигурителен стаж за отпускане на лична пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, но няма навършена изискуемата възраст - 54 г. и 2 м., поради което няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО към 12.01.2024 г.

Жалбоподателката е обжалвала така постановеното разпореждане пред Директора на ТП на НОИ - Пазарджик.

С Решение № 1012-12-201#1/05.05.2025 г. директорът ТП на НОИ - Пазарджик е потвърдил горепосоченото разпореждане. В решението органът е изложил мотиви, че законодателят е предвидил възможност за прилагане нормата на чл. 696, ал. 1 от КСО, във връзка с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, допускаща единствено изключение за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж. Прието е, че в процесния случай не е изпълнена хипотезата на посочената правна норма, тъй като жалбоподателката е придобила необходимия стаж, но не е навършила изискуемата съгласно чл. 69, ал. 9 от КСО възраст.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:

За да откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, пенсионният орган е приел, че тя не отговаря на условията за пенсиониране, както по чл. 69, ал. 2 от КСО, така и по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

От така събраните по делото доказателства по делото се установява, че оспорващата действително не отговаря на законовите изисквания за навършена възраст по чл. 69, ал. 2, във връзка с ал. 9 от КСО, която за 2024 г. следва да бъде 54 години и 2 месеца.

Но тя отговаря на изискването за възраст по чл. 69б, ал. 1, т. 1, във връзка с т. 2 от КСО, което съгласно съдържанието на посочените разпоредби, за 2024 г. за жените е 50 г. и 8 м. Изпълнява и изискванията за осигурителен стаж, като има общо осигурителен стаж, превърнат към трета категория от 49 години, 00 месеца и 5 дни, от които 26 години, 05 месеца и 02 дни от първа категория като държавен служител по Закона за МВР, при изискващи се 10 години и има общ сбор от осигурителен стаж и възраст от 101 при изискващ се сбор от 94.

Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО предвижда следното:

Чл. 69. (2) Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Приложимата според жалбоподателката по отношения на нейната хипотеза правна норма е тази по чл. 69б ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО, която от своя страна гласи:

Чл. 69б. Лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:

1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;

2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.

Както бе отбелязано по-горе тя има навършен осигурителен стаж и възраст, изискуеми по силата на чл. 69б ал. 1, т. 1 от КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за това, че има най-малко 10 години положен труд при условията на първа категория като държавен служител на МВР.

Съдът намира, че нормата на чл. 68 от КСО е обща и се отнася за всички останали граждани, които не попадат в специална категория като тази на жалбоподателката – на държавни служители работили по ЗМВР.

Разпоредбата, която е обосновала обжалвания в настоящото съдебно производство отказ е тази на чл. 18, ал. 4 от НПОС и сочи, че: "Лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. ".

Трайната съдебна практика на административните съдилища и на Върховния административен съд е в следния смисъл: Нормата на чл. 18, ал. 4 НПОС има указателен характер и е в противоречие с нормите на чл. 69, ал. 2 от КСО и чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, поради това че въвежда нови правила различни от предвидените в нормите на КСО. При наличие на установеното противоречие на чл. 18, ал. 4 от НПОС с чл. 69б ал. 1, т. 1 от КСО, на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО като нормативен акт от по-висока степен от наредбата в кореспонденция с предписанието по чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не е пречка за приложението на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО при наличие на навършена възраст и осигурителен стаж. Жалбоподателката е изпълнила условието за осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО, но не е навършила изискуемата по тази разпоредба възраст и от съдържанието на цитираната подзаконова норма на чл. 18, ал. 4 от НПОС става ясно, че за да може да се пенсионира по чл. 69б ал. 1 от КСО трябва да не й достига осигурителен стаж по чл. 69 от КСО (а не, както в нейния случай да не й достига изискуема възраст), т. е. поставено е условие за приложението на една от двете законови разпоредби, какъвто ограничителен избор не е предопределен от самия кодекс.

Приложимата разпоредба на чл. 69б ал. 1, т. 1 от КСО дава възможност за избор и жалбоподателката е направила такъв като е подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при наличието на предпоставките на тази правна норма. Потвърждение за правилността на това становище на съда е произнасянето на ВАС в Решение № 2259 от 18.02.2021 г. по адм. д. № 10189/2020 г., в Решение № 2291 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2020 г. и др., в които се посочва, че норми от подзаконов нормативен акт като чл. 18, ал. 4 и чл. 17, ал. 2 НПОС не могат да преустановят действието на норми от по- висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО. Обратното би означавало, че законодателят е предвидил неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписания в чл. 3, т. 3 КСО принцип на равнопоставеност на осигурените лица, както и останалите принципи по чл. 3 от КСО изискващи държавното обществено осигуряване да се осъществява при спазване на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на осигурените лица, равнопоставеност на осигурените лица.

По изложените съображения съдът приема, че жалбоподателката към деня на подаване на заявлението си е отговаряла на всички кумулативно предвидени законови предпоставки по чл. 69б, ал. 1 от КСО за отпускането на лична пенсия ОСВ при условията на посочената разпоредба, с оглед на което така постановения отказ на пенсионния орган се явява издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

По изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде отменено Решение № 1012-12-201#1/05.05.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което решение е потвърдено Разпореждане № 2113-12-1898#1 от 21.01.2025 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което разпореждане на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Естеството на въпроса е от компетентността на ръководителя на а пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пазарджик, поради което следва преписката да се върне на посочения орган за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на делото е частично основателна претенцията за разноски на жалбоподателката за присъждане на разноски. Платеното адвокатско възнаграждение от 900 лв. съдът намира за завишено, като справедливият размер с оглед фактическата и правна сложност на делото би бил 700 лв., който е по-близък до минималния такъв, предвиден в закона. Затова следва да й бъдат присъдени 700 лв. от платеното адвокатско възнаграждение, както и 10 лв., платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

РЕШИ:

 

Отменя Решение № 1012-12-201#1/05.05.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което решение е потвърдено Разпореждане № 2113-12-1898#1 от 21.01.2025 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което разпореждане на Ц. С. Я., от гр. Пазарджик, ж.к. "Устрем," [улица], вх. "Б", ет. 6, ап. 18 е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Изпраща преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик за ново произнасяне в 14-дневен срок, от влизане в сила на настоящото решение при спазване на дадените в мотивите му задължителни указания.

Осъжда ТП на НОИ – Пазарджик да заплати на Ц. С. Я., от гр. Пазарджик, ж.к. "Устрем," [улица], вх. "Б", ет. 6, ап. 18 разноски по делото в размер на 700 лв. (седемстотин лева).

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.