№ 544
гр. Ловеч, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20254310100415 по описа за 2025 година
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с
чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.“В“, чрез пълномощника си юрисконсулт Г. А. срещу Ц. Б.
М., с постоянен адрес в ***** за заплащане на сума 883,96 лева, от които договорно възнаграждение 72,84 лева
дължимо за периода 15.11.2019 год. до 15.06.2020 год.; възнагреждение за закупена услуга Фаст в размер на
128,99 лв.; възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 349,08 лева и лихва за забава в размер на 63,83
лева от 16.08.2019 год. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 15.06.2020 год. и законна лихва в размер на
269,22 лева, представляваща разлика между присъдената им 232,77 лева законна лихва върху главницата и
претендираната такава от 501,79 лева, дължима от 15.06.2020 год. /датата на изтичане на погасителния план/ до
27.11.2024 год.
Посочва, че поради неизпълнението на договорното задължение, „Профи Кредит България" ЕООД
входира в РС-гр.Ловеч Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу Ц. Б. М., ЕГН-**********. По заявлението е образувано Ч.гр.дело №133/2025 год. Съдът е отхвърлил
заявлението на дружеството в частта, касаеща част от главината, договорното възнаграждение, възнагражденията
за закупени услуги Фаст и Флекси, лихвите за забава и за част от законната лихва. На основание чл.415, ал.1, т.3
от ГПК на „Профи Кредит България"ЕООД е указано да подаде осъдителен иск за дадените вземания.
В законоустановия срок по чл.415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане на РС-гр.Ловеч по
Ч.гр.дело №133/2025 год., предявява настоящия осъдителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 във връзка с
чл.124, ал.2 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит №***
- Ц. Б. М. в общ размер 883.96 лева, от които : Договорно възнаграждение - 72.84 лева, дължимо за периода от
15.11.2019 год. до 15.06.2020 год.; Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 128.99 лева;
Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 349.08 лева; Лихви за забава в размер на 63.83 лева от
16.08.2019 год. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 15.06.2020 год.; Законна лихва : 269.22 лева,
1
представляваща разлика между присъдената им 232.77 лева законна лихва върху главница и претендираната
такава от 501.79 лева, дължима от 15.06.2020 год. /датата на изтичане на погасителния план/ до 27.11.2024 год.;
Претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението (28.11.2024 год.) до изплащане на вземането.
Сочи, че в настоящето производство „Профи Кредит България"ЕООД се отказва да търси
претендираните с подаденото заявление неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30,00 лева, начислени на 30.09.2019 год.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400
лева, начислени на 05.03.2020 год., начислени на 07.03.2023 год., поради липса на материален интерес.
Вземането на „Профи Кредит България"ЕООД произтича от следните обстоятелства :
На 12.07.2019 год. Ц. Б. М. е подала до „Профи Кредит България“ЕООД попълнено и подписано Искане
за отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ със зададени параметри. Последната е получила
разяснения, които са й дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на
възможностите и на финансовото й състояние. Същата е декларирала, че е запозната и с Общите условия на
„Профи Кредит България"ЕООД, видно от представените декларации. Получила е и преддоговорна информация
под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.
Съгласно параметрите на процесният договор и чл.15 от Общите условия по Договор за потребителски
кредит №***, клиентът е можел да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора и че
изборът е бил на клиента, като закупуваното на същите не е било задължително условие за сключване на
договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената възможност, към датата на
сключване на договора възниквало задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги
възнаграждение, като същото се разсрочвало за плащане в погасителния план, като част от всяка една
погасителна вноска. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се били
съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст" и „Флекси".
Посочва, че след като „Профи Кредит България"ЕООД е одобрило отпускането на заема съгласно
исканите параметри, на дата 12.07.2019 год. с ответника Ц. Б. М. е сключен Договор за потребителски кредит
№***, по силата на който заявителят „Профи Кредит България"ЕООД изпълнявало точно и в срок задължението
си. Клиентът Ц. Б. М. получила одобрение да закупи и поисканите от нея услуги „Фаст" и „Флекси".
Ц. Б. М. поела задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит. Договорът за
кредит е подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора, предадени са на клиента при
подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и
се задължава да ги спазва /Буква „А" и „Б" от Декларации/, за което и ги е подписал.
Процесният Договор №*** е сключен при следните параметри : Сума на кредита : 600.00 лв.; Срок на
кредита : 11 месеца; Размер на месечната вноска по кредита : 66.25 лева; Дата на погасяване на вноска по
време на изплащането на заема : 15-то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.10;
Годишен лихвен процент : 40.90; Лихвен процент на ден : 0.11; Общо дължима сума по кредита : 728.73 лв.,
като Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва : Възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст" : 180.00 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" : 480.00
лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга : 60.00 лева; Предвид гореизложеното, общото
задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга е както следва : Общо задължение : 1 388.73 лева;
Общ размер на месечна вноска по договора : 126.25 лева; Дата на погасяване : 15-ти ден от месеца.
Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с
2
подписването на Договора за потребителски кредит, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни
вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.
Посочва, че „Профи Кредит България"ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора.
Сумата по договора, в размер на 600.00 лева е преведена по сметката на клиента. Ц. Б. М. от своя страна поема
задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния
план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит.
Изготвен е погасителен план с определени 11 вноски, всяка по 126.25 лв. с падежна дата - всяко 15-то
число на месеца. Погасителния план е получен от длъжника на 12.07.2019 год., заедно с Договора за кредит,
Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.
Твърди, че основанието на вземането им е с оглед на това, че Ц. Б. М. не е изпълнила задължението,
което е поела по договора. Преустановила е плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава, като
направила само четири плащания по заема на дати : На дата 19.08.2019 год. са платени 127.00 лева; На дата
30.09.2019 год. са платени 126.25 лева; На дата 21.10.2019 год. са платени 130.00 лева и на 24.10.2019 год. са
платени 10.00 лева.
Общата сума на направените плащания по Договора за потребителски кредит е в размер на 393.25 лева.
С нея е погасена сума е в размер на 380.68 лева, съгласно задължението по погасителен план - 3 пълни вноски, и
4-та частична, с която са погасени 1.93 лева. В общата сума на получените плащанията са включени и
постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 2.57 лева. Поради
плащане на вноските със забава са начислени лихви за забава в размер на 66.40 лв., които към момента са
заплатени частично. Дължали се още 63.83 лева лихви. Това задължение е възникнало съгласно уговореното в
Общите условия, които обвързвали страните : „В случай че кредитополучателя или съдлъжника просрочи
плащането на вноските по заема Кредиторът начислява лихва за забава в размер на общия лихвен процент + 10
/десет/ процента годишно, изчислена за всеки ден забава върху размерна на просроченото плащане" /т.12.1/
Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнил поетите договорни задължения, видно от
приложеното Извлечение по сметка към Договора за потребителски кредит № *** и е изпаднал в забава, към
настоящия момент целият погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния
си дължим размер. Последната вноска по погасителен план е с дата 15.06.2020 год.
След датата на изтичане на погасителня план към процесния договор (15.06.2020 год.) е започнало
начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което до входиране на Заявлението по чл.410
от ГПК в Съда (28.11.2024 год.) е в размер на 63.83 лева. Същото е начислено съгласно уговореното в чл.12/12.1
от Общите условия, а именно : Начислено е Обезщетение за забава ОЛП + 10% върху непогасеното задължение.
Ищецът претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен. От представения по делото Договор за потребителски кредит счита, че е видно, че същият е сключен в
размер съгласно заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт. Преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен
Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ и веднъж преди сключването на самия Договора за потребителски кредит. От него е видно, че
дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона
за потребителския кредит и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски
кредит. Ц. Б. М. е посочила, че е получиле екземпляр от него, изписала е имената си и се е подписала.
3
Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е
предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от
кредитоискателя и от кредитора. Изготвен е и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно
с Договора за потребителски кредит.
Ищецът се позовава на българското действащо право, според което в отношенията между правните
субекти действа принципът на свободно договаряне (чл.9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да
встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието
свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева
автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. С оглед на принципа за свобода на
договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните
в договора услуги „Фаст" и „Флекси".
Съгласно т.15.1. от Общите условия към Договора за потребителски кредит № *** „КЛ/СД може да
изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК.
Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи
допълнителна услуга".
Закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по желанието на длъжника. Тези допълнителни
услуги „Фаст" и „Флекси" съдържат следните възможности :
1/.Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит. Представителите на ищеца
сочат, че били извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника,
подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „Фаст" е
използвана от длъжника.
2/.Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществява по реда и при
условията, посочени в т.15.2.1 от Общите условия, озаглавена „Отлагане на вноски", като длъжникът въпреки
предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси", не се е възползвал от същата.
3/.Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника намалее, той ще
може да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски
Процедурата е описана в т.15.2.2 от Общите условия „Намаляване на погасителни вноски", като длъжникът
въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси", не се е възползвал от същата.
4/.Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка дава на длъжника гаранцията, че ако сменят
датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще могат да променят и падежната дата по
кредита си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от Общите условия „Промяна на дата на падеж"/, като длъжникът
въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга „Флекси", не се е възползвал от същата.
В процесният случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от
първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за възможността
(опцията) ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги.
Ищецът твърди, че договорът е съглашение, което изисквало съвпадането на две противоположни по
посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съвпадение на насрещните
волеизявления на страните по основните му елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва
4
допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна. Поради това сключеният
договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички
изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на
подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника всички полетата са попълнени,
в това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя.
Процедурата по сключване на Договора за потребителски кредит с „Профи Кредит България“ЕООД е
описана в чл.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит. Съгласно уговореното, клиентът с
помощта на кредитния експерт е длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на Договора за
потребителски кредин, след което да подпише същия и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния
експерт на кредитора. В чл.3.1. от Общите условия ясно и недвусмислено е описано, че се попълват всички
полета от Договора за потребителски кредит, без изключение, в това число и параметрите на потребителския
кредит. Клиентът проверява коректността на данните и следва да следи всички полетата да са попълнени.
Кредиторът е уведомил ответника чрез Общите условия, които са неразделна част от самия договор и чрез
документа „Ред и условия за отпускане на потребителски кредит", който е поставен на видно място във всеки
офис, какъв е процесът по сключване на договорите за потребителски кредит, а именно клиентът с помощта на
кредитния експерт попълва всички клаузи и данни в договора за потребителски кредит, клиентът го подписва,
след което се изпраща на кредитора, който също го подписва от своя страна. Видно от начина на сключване на
договора, разписан в Общите условия към Договора за потребителски кредит, е че още при подписване на
искането за кредит, потребителят е информиран за общо дължимата сума по договора. Следователно налице е
наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е
изразена воля от страна на потребителя за приемането им.
Следва да се отбележи също, че ответникът в настоящото производство е имал възможност да се откаже
от договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на
същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по
Договора за потребителски кредит до датата на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т.7 от
Общите условия и Закона за потребителския кредит. Ответникът е имал и възможност да измени договора чрез
предсрочно погасяване на кредита, съобразно Общите условия и ЗПК, като не се е възползвал и от това право. Ц.
Б. М. е усвоила предоставената й в заем сума, поела е изпълнение на уговореното в Договора за потребителски
кредит съгласно погасителния план към него, правила е плащания. От тези обстоятелства може да се направи
обоснован извод, че тя е запозната с условията на сключения с „Профи Кредит България“ЕООД Договор за
потребителски кредит и се е съгласила с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен
европейски формуляр за сравняване на различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така
и със сключването на договора, към който момент е била наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с
необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, така и от заплащането на вноски.
С оглед на гореизложеното моли съда и след като се убеди в основателността на исковата претенция, да
постанови решение, с което да осъди Ц. Б. М., с ЕГН-**********, да заплати задължение в общ размер на 883.96
лева, от които : Договорно възнаграждение - 72.84 лева, дължимо за периода от 15.11.2019 год. до 15.06.2020
год.; Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 128.99 лева; Възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 349.08 лева; Лихви за забава в размер на 63.83 лева от 16.08.2019 год. /дата на изпадане на
длъжника в забава/ до 15.06.2020 год.; Законна лихва : 269.22 лева, представлява разлика между присъдената им
232.77 лева законна лихва върху главница и претендираната такава от 501.79 лева, дължима от 15.06.2020 год.
/датата на изтичане на погасителния план/ до 27.11.2024 год., като претендира и законна лихва от датата на
5
подаване на заявлението (28.11.2024 год.) до изплащане на вземането.
моли за присъждане и на съдебно-деловодните разноски, направени в настоящото исково и в
заповедното производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, отговор на исковата молба не е представен от страна на Ц. Б. М..
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но чрез пълномощника си
юрисконсулт Г. С. К. сезира съда с молба вх.№10653/18.09.2025 год., в която последната от името на доверителя
си моли съда да гледа делото в отсъствие на техен представител, поради обективна невъзможност да присъства в
деня на насрочената дата и да осъществи процесуално представителство. Заявява, че поддържа изцяло исковата
молба и счита, че същата е доказана по основание и размер. Моли съда да я уважи като присъди съдебно-
деловодните разноски, направени в настоящоия исков процес и в заповедното производство.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не изразява становище по предявения срещу нея иск.
Съдът като прецени представените по делото писмени доказателства, както и доводите на пълномощника
на ищеца, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установени следните факти :
Активната процесуална легитимация се установява от удостоверение изх.№*** год. на АВ, от което се
разбира, че „Профи Кредит България“ЕООД, с ЕИК : ********* е със седалище и адрес на управление в
гр.София, чиито предмет на дейност е свързан с отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, в това число и отпускане на заеми,
обезпечени с ипотека.
От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №133/2025 год. по описа на
РС-гр.Ловеч се установява, че въз основа на подадено заявление от „Профи Кредит България“ЕООД срещу
длъжника Ц. Б. М., е образувано по постъпило по подсъдност от РС-гр.София Ч.гр.дело №133/2025 год. по описа
на РС-гр.Ловеч, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК Рег.
№66/28.01.2025 год., с която длъжницата е следвало да заплати на кредитора за сумата общо 689,91 лева, от които
неплатена главница в размер на 457.14 лева; законна лихва 232,77 лева за периода от дължима от 15.06.2020 год. -
датата на изтичане на погасителния план до 27.11.2024 год.; ведно със законната лихва върху главницата 457,14
лева, начиная от датата на входиране на заявлението - 05.12.2024 год. до изплащане на вземането; и разноските
на заявителя, съразмерно уважения размер или сумата 39,27 лева.
Като обстоятелства, от които произтича вземането в заповедта е посочено : Неизпълнено задължение по
Договор за потребителски кредит като сумата на кредита №***/12.07.2019 год. в размер на 600,00 лева. Срок на
кредита : 11 месеца. Размер на вноската по кредита : 66,25 лева, ГПР 48,10%, Годишен лихвен процент 40,90%,
Лихвен процент на ден : 0,11%. Дължима сума по кредита – 728,73 лева, при изпълнение на задължението.
Длъжникът е заплатил само 3 вносик и е изпаднал в забава. Прекратяването на договора е настъпило на
15.06.2020 год. – датата на последната погасителна вноска.
С разпореждане №262/28.01.2024 год. заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта за
претендираните Договорно възнаграждение - 72.84 лева, дължимо за периода от 15.11.2019 год. до 15.06.2020
год.; Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 128.99 лева; Възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 349.08 лева; Лихви за забава в размер на 63.83 лева от 16.08.2019 год. /дата на изпадане на
длъжника в забава/ до 15.06.2020 год.; Законна лихва : 269.22 лева, представляваща разлика между присъдената
им 232.77 лева законна лихва върху главница и претендираната такава от 501.79 лева, дължима от 15.06.2020 год.
/датата на изтичане на погасителния план/ до 27.11.2024 год. Изрично е указал на заявителя, че на основание
чл.415, ал.1, т.3 и чл.415, ал.3 и ал.4 от ГПК може да предяви осъдителен иск за вземането си по отношение на
сумите, за които е отказал издаването на заповед за изпълнение в едномесечен срок от съобщението като довнесе
дължимата държавна такса.
Заповедта за изпълнение и разпореждане №262/28.01.2024 год. са изпратени на „Профи Кредит
България“ЕООД чрез Системата за сигурно електронно връчване на 28.01.2025 год. и получени от тях на
29.01.2025 год., а исковата молба с която настоящият съдебен състав е сезиран е подадена с вх.№2773/28.02.2025
год., т.е. същата е подадена в законният срок по чл.415, ал.4 от ГПК и е допустима. По същество тя е
6
неоснователна и недоказана, по следните съображения :
Страните не спорят, а това се установява по безпорен начин и от представените с исковата молба
доказателства, че въз основа на искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №***
от 12.07.2019 год., между кредитора „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, ***, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.“В“ и клиента Ц. Б. М., ЕГН-**********, с настоящ
адрес : **** е сключен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, при следните параметри по
кредита : Сума на кредита : 600,00 лева. Срок на кредита : 11 месеца. Размер на вноската по кредита : 66.25 лева,
ГПР 48.10%, Годишен лихвен процент 40.90%, Лихвен процент на ден : 0.11%, Дължима сума по кредита : 728.73
лева. Като начин за изплащане на кредита е посочено, че следва да става чрез банков превод.
В договора е посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиента изрично е поискал да
закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т.V. „Поискани от клиента допълнителни
възможности“ на този Договор за потребителски кредит. Редът за използването на закупената незадължителна
допълнителна услуга е подробно описан в Общите условия на „Профи Кредит България“ЕООД към договорите
за потребителски кредит на ФЛ.
Възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е 180.00 лева, а това за закупена
допълнителна услуга Флекси : 480.00 лева. Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга е 60.00 лева и
е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с
подписването на този Договор за потребителски кредит, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни
вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че клиента поиска да погаси изцяло
или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга за
периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако клиента е закупил
допълнителна услуга „Фаст“ – дължи възнаграждението за същата в пълен размер.
Общо задължението по кредита и по закупената допълнителна услуга възлиза в размер на сумата 1 388,73
лева, а общия размер на вноската е 126,25 лева. Дата на погасяване : 15 ден от месеца.
Договорът за кредит е подписан от кредитора и клиента.
С декларация от 12.07.2019 год. клиента е декларирал, че са му предоставени безвъзмездно на хартиен или
друг траен носител, в ясна и разбираема форма,на български език – информация във формата на Стандартен
европейски формуляр; разяснения които са му дали възможност да прецени доколко предлагания договор за
потребителски кредит съответства на неговите възможност и финансово състояние; разяснения на
преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат
да окажат върту него, в т.ч. последиците в случай на просрочени плащания; разяснения на допълнителните
услуги, които кредиторът може да предостави на клиента по негово искане, въздействието, което могат да окажат
върху клиента, както и правата и задълженията на страните по тях.
Неразделна част от Договора за потребителски кредит са и Общите условия към него за ФЛ, които са
предавени при подписване на настоящия Договор за потребителски кредит, и с които клиента е запознат и
приема. Клиента внимателно се е запознал със съдържанието на Общите условия преди подписването на
Договора за потребителски кредит, няма към тях забележки и се задължава да спазва Общите условия като
неразделна част на този Договор за потребителски кредит ,за което подписва този Договор за потребителски
кредит и Общите условия.
Видно от Общите условия на „Профи Кредит България“ЕООД към Договор за потребителски кредит,
които представляват неразделна част и са приложими по отношение на всички договори за потребителски кредит,
сключени между Профи Кредит България ЕООД в качеството му на кредитор, от една страна, от друга страна,
съответните ФЛ в качеството им на клиенти, с тях се допълват клаузите на договора за потребителски кредит,
като се определят взаимните права и задължения на страните. Посочено е в чл.4.1 на Общите условия, че за
ползвания кредит клиента дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в чл.VI от Договора за
потребителски кредит. Общият размер на договорното възнаграждение е предварително определен в
Погасителния план на база лихвения процент по Договора за потребителски кредит. Видно от чл.5.2.1 на Общите
условия е, че Договорът за потребителски кредит е валиден за срока, за който е сключен, и кредитора и клиента са
7
задължени за изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по него. От чл.6.1 се разбира,
че клиентът се задължава да върне на кредитора така предоставените парични средства, заедно с договорното
възнаграждение и дължимото възнаграждение при закупена допълнителна услуга, в размер и срок съгласно
посоченото в чл.VI на Договора за потребителски кредит и според Погасителния план, неразделна част от
договора. В чл.8 са посочени задълженията на клиента, като от чл.8.1 се установява, че той се задължава да върне
отпуснатия кредит, както и да погаси всички задължения във връзка с Договор за потребителски кредит и
Общите условия по банковата сметка на кредитора, посочена в погасителния план или други известия за
дължими суми. Правата и задълженията на кредитора са записани в чл.9, като едно от тях видно от чл.9.2 е, че
той има право да получи плащане по кредита по начина и в сроковете по чл.6 и погасителния план.
В чл.12.3 от Общите условия е дадена възможност на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем, в случай, че клиентът просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер. В този
случай страните страните могат допълнително да договорят и различен начин за уреждане на отношенията си по
договора.
Предвидено е в чл.17.2, че за неуредените в договора въпроси се прилагат разпоредбите на българското
законодателство. Договорът може да се променя само с писмено съгласие на страните по него, видно от чл.17.3.
Представен като доказателство по делото е и Погасителен план към Договор за потребителски кредит
№*** със закупена допълнителна услуга, от който е видно, че вноските са общо 11, с начална дата на плащане
15.08.2019 год. и крайна дата – 15.06.2020 год.
От извлечението по сметка към Договор за потребителски кредит №*** на „Профи Кредит
България“ЕООДсе разчира, че общата платена сума по този договор към 28.02.2025 год. е в размер на 393,25
лева.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните са
съществували облигационни отношения във връзка с предоставен от ищцовото дружество в полза на ответника
потребителски паричен кредит, за което приложение следва да намерят текстовете на чл.240-241 от ЗЗД.
Съгласно текста на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
Видно от разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД е, че с договора за заем, заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. По правната си същност договорът за заем е реален договор и предаването на
дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на
предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по
делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се
задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване. Писмена форма
за действителност е предвидена само по отношение уговорката за евентуално дължима от заемателя лихва - арг.
на чл.240, ал.2 от ЗЗД и е препоръчителна, с оглед евентуален правен спор между страните – чл.164, ал.1, т.3 от
ГПК.
Съдът счита, че при така възникналите отношения между страните приложение следва да намерят
разпоредбите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, предвид факта, че Ц. Б. М.
има качеството на потребител по смисъла на Параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и няма данни при сключването на
договора физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност – чл.9, ал.3
от ЗПК. В този смисъл и след като се касае за договор, сключен с потребител, то на основание чл.7, ал.3 от ГПК,
на съдът е вменено императивно задължението да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора.
Според съда, в конретният случай е налице нищожност на договора, поради нарушаване на императивният текст
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използване при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в Приложение №1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл.19 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за
потребителски кредити. Съгласно чл.4, б.“а“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 год., ГПР
8
трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Според практиката на СЕС, целта на
уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на
задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Видно от клаузите процесният договор №***/12.07.2019 год. е, че ГПР е 48.10%, а Годишния лихвен
процент е 40.90%, т.е. според съда формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно
възнагражденията за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Тези възнаграждения се включват в
общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК : „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителните услуги, свързани с договора за кредит
и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуги е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че ГПР е 48.10%, но не е отразено по какъв
начин е формиран и най-вече какви компонентни включва. Освен това възнаграждението по закупените услуги
„Фаст“ и „Флекси“ представляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в
договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на даденото от СЕС по дело
С-714/22 тълкуване на чл.10, параграф 2, б.“ж“ от Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва
по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за
кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл.23 от Директива
2008/48, предвиждащ, че държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на националните
разпоредби, приети съгласно настоящата Директива и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане
на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е
прието, че с оглед на съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3, б.“ж“ от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение
№50013/05.08.2024 год. по т.д.№1646/2022 год. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност
/нищожност/ на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит,
попадащ в изброените в разпоредбата на чл.22 от ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването
му.
С оглед на гореизложеното в настоящото исково производство съдът намира, че Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №***/12.07.2019 год., на който се позовава ищцовото дружество,
за да иска от ответницата заплащане на процесните суми, в съответствие с указанията, дадени му с Разпореждане
№262/28.01.2024 год. по Ч.гр.дело №133/2025 год. по описа на РС-гр.Ловеч се явява недействителен на основание
чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита,
приравняващо се на непосочването му.
9
Освен това съдът счита, че съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всеки договор, имащ за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожен. В Глава IV от ЗПК е уредено задължение на всеки кредитор,
преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледан в този аспект, цитирания по-горе договор е в пряко противоречие с
преследваната цел на транспонираната в ЗПК Директива. По посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК.
По така изложените съображения съдът намира, че следва да отхвърли осъдителната исковата претенция,
с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с която е сезиран от страна на
„Профи Кредит България“ЕООД срещу Ц. Б. М. с ЕГН- **********, за заплащане на сумата в общ размер на
883.96 лева, от които : Договорно възнаграждение - 72.84 лева, дължимо за периода от 15.11.2019 год. до
15,06,2020 год.; Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 128.99 лева; Възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 349.08 лева; Лихви за забава в размер на 63.83 лева от 16.08.2019 год. /дата на
изпадане на длъжника в забава/ до 15.06.2020 год.; Законна лихва : 269.22 лева, представляваща разликата между
присъдената ни 232.77 лева законна лихва върху главница и претендираната такава от 501.79 лева, дължима от
15.06.2020 год. /датата на изтичане на погасителния план/ до 27.11.2024 год. и законна лихва от датата на
подаване на заявлението (28.11.2024 год.) до изплащане на вземането, като неоснователна и недоказана.
При този изход на процеса неоснователна и недоказана е ищцовата претенция за заплащане на съдебно-
деловодни разноски, които са направени в настоящото исково и в заповедното производства.
Ответницата не е сезирала съда с претенция за заплащане на съдебно-деловодни разноски, а няма
доказателства в тази насока, поради което и такива не следва да й се присъждат.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.“В“, чрез пълномощника си юрисконсулт Г. А. срещу Ц. Б.
М., ЕГН-**********, с постонен адрес : ******* иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с
чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата в общ размер на 883.96 лева (осемстотин осемдесет и три лева
и деветдесет и шест стотинки), от които : Договорно възнаграждение - 72.84 лева (седемдесет и два лева и
осемдесет и четири стотинки), дължимо за периода от 15.11.2019 год. до 15.06.2020 год.; Възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 128.99 лева (сто двадесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки);
Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 349.08 лева (триста четиридесет и девет лева); Лихви за
забава в размер на 63.83 лева (шестдесет и три лева и осемдесет и три стотинки) от 16.08.2019 год., дата на
изпадане на длъжника в забава до 15.06.2020 год.; Законна лихва : 269.22 лева (двеста шестдесет и девет лева и
двадесет и две стотинки), представлява разликата между присъдената им 232.77 лева законна лихва върху
главница и претендираната такава от 501.79 лева, дължима от 15.06.2020 год. /датата на изтичане на погасителния
план/ до 27.11.2024 год., законна лихва от датата на подаване на заявлението (28.11.2024 год.) до изплащане на
вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.“В“, чрез пълномощника си юрисконсулт Г. А. срещу Ц. Б.
М., ЕГН-**********, с постонен адрес : **** за заплащане на съдебно-деловодните разноски,направени в
настоящото исково и в заповедното производства, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Ответницата Ц. Б. М., ЕГН-**********, с постонен адрес : **** не е сезирала съда с претенция за
заплащане на съдебно-деловодни разноски, а няма доказателства в тази насока, поради което и такива не
следва да й се присъждат.
10
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №133/2025 год. по описа на
РС-гр.Ловеч, за сведение.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11