О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1568/11.11.2019г.
гр. Пазарджик,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПАЗАРДЖИК, ІІІ – административен състав, в закрито
съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 654 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на И.М.К. с ЕГН ********** *** против Предписание
с изх. № 44-2500-002/30.05.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, за премахване
на изпълнена вътрешна ограда в съсобствен имот УПИ ХХ-124, кв. 348 по плана на
гр. Пазарджик.
В жалбата се
твърди, че обжалваното предписание е неправилно и незаконосъобразно. Посочено
е, че обжалваният административен акт не е издаден в определената от закона
форма и при неспазване на процесуалните правила. При извършената проверка
длъжностните лица от Община Пазарджик не са извършили никакви контролни
замервания дали поставената ограда съответства на съдебното решение. Моли се да
бъде отменено цялото предписание като незаконосъобразно. Направено е искане да
бъде изискана и приложена по делото цялата административна преписка.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. С. и адв. Б.
от САК. Поддържа се жалбата. Жалбоподателят К. излага становище, че оградата е
издигната, за да защити семеството му от обиди и заплахи и след консултация с
компететно лице, е изградена като преместваема. Процесуалните му представители
– адв. С. и адв. Б., молят да се уважи жалбата и да се отмени предписанието.
Считат, че общината е допуснала както материалноправни, така и процесуални
нарушения. Молят да се отмени оспореният административен акт. Представят
писмена защита. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът –
Кмета на Община Пазарджик, редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт В..
Изразява се становище, че жалбата е недопустима и се прави искане за
прекратяване на производството. Смята се, че не е налице индивидуален
административен акт. Налице е предписание, което ако жалбоподателят изпълни,
няма да се стига до заповед за премахване на процесната ограда. Тази заповед би
подлежала на обжалване, ако се издаде такава. С издаденото предписание не се
увреждат права и интереси на жалбоподателя. Алтернативно, ако се приеме, че
жалбата е допустима, същата се оспорва и се излага твърдението, че оградата е
незаконно поставена, тъй като е в противоречие с чл. 48 ЗУТ. Вътрешните огради,
с които се разпределя ползването на имота, макар и съобразено със съдебно
решение, са недопустими, още повече непрозрачни огради. От юрисконсулт В. е
представена писмена защита, в която излага подробни доводи в подкрепа на
становището, което поддържа. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет на
оспорване е Предписание
с изх. № 44-2500-002/30.05.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, за премахване
на изпълнена вътрешна ограда в съсобствен имот УПИ ХХ-124, кв. 348 по плана на
гр. Пазарджик, с което И.М.К. и М. Д. С. са уведомени,
че по повод подадената от М.С. жалба с вх. № 44-2500/07.05.2019 г. е извършена
проверка от служители на Община Пазарджик на място и по документи на 28.05.2019
г., в хода на която е установено, че урегулиран поземлен имот ХХ-124, кв. 348
е собственост на И.М.К. и М. Г. С. при различни квоти. В имота има изградени
две жилищни сгради. Жилищната сграда в югоизточната част на имота е собственост
на И.К., а тази в северозападната част е собственост на М.С.. През месец април И.К.
е изпълнил плътна – непрозирана ограда по дължина на имота от метална конструкция
и гофрирана ламарина с дължина около 30м. и височина 2м., като по този начин е
разделил имота на две части. Оградата е изпълнена на 50см. от южната страна на
жилищната сграда на г-н С.. И.К. е присъствал на проверката. При нея той не е
представил скица и съдебно решение, въпреки че е уведомен с писмо изх. №
44-2500/13.05.2019 г. да представи копие от строителни книжа и документ за
собственост. Съдебното решение на Окръжен съд – Пазарджик е представено по-късно
същия ден, поради което не са извършени контролни замервания относно вярното
прилагане. Няма данни същото да е влязло в сила.
Така изпълнената ограда според Община
Пазарджик е в нарушение на чл. 48 и чл. 148 от ЗУТ и изискванията на чл. 169,
ал. 1 от ЗУТ и в тази връзка е даден срок до 30.06.2019 г., в който И.К. доброволно
да я премахне. Указано е, че след този срок, при неизпълнение на разпореждането,
служителите на Община Пазарджик ще предприемат действия по образуване на
административнонаказателно производство за принудително премахване на строежа,
съгласно правомощията, дадени в чл. 225а от ЗУТ.
За изясняване на значимите за спора
факти и обстоятелства по делото е допуснат разпит на един свидетел в съдебно
заседание. Свидетелят С.Г.Г. посочва, че познава жалбоподателя от много
отдавна. Знае, че И.К. ***. Жалбоподателят е построил ограда в двора си, с
която разделя имота си от другия съсобственик - 2/3 от земята е собственост на И.К.,
а 1/3 е на друго лице. Има официална делба и разделение на имотите. Идвали са
със съдебно решение и са забили колчета там, където трябва да минава оградата.
Тя е поставена точно на това място. Не огражда имота, а е вътре в двора.
Разделя имота на жалбоподателя от този на другия съсобственик. Изградена е от
нагъната ламарина и е висока около 2м. Не е видял точно кога е издигната, но
знае, че е някъде през юни месец.
Съдът възприема и кредитира като достоверни, последователни и
непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства, дадените от
свидетеля показания.
Въз основа на
тази фактическа обстановка, съдът намира, направеното оспорване за процесуално
недопустимо поради липсата на годен предмет за оспорване.
Съдът намира, че оспореното предписание не носи белезите на
индивидуален административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален
административен акт е изричното волеизявление на административен орган или на друг
овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
Следователно основният белег за това дадено волеизявление да бъде определено
като административен акт, който да подлежи на оспорване, е чрез него да се
засягат права или да се създават задължения.
В конкретния случай с оспореното Предписание, обективирано в писмо с изх. №
44-2500-002/30.05.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, за премахване на
изпълнена вътрешна ограда в съсобствен имот УПИ ХХ-124, кв. 348 по плана на гр.
Пазарджик, е направена препоръка за осъществяване на доброволни действия –
премахване на ограда в определен срок. Издаденото предписание не представлява
акт разпореждащ задължение, от изпълнението на което за адресата настъпва
неблагоприятен резултат. В процесния акт е указано, че след посочената в него
дата 30.06.2019 г. при неизпълнение на разпореждането служителите на общината
ще предприемат действия по образуване на производство за принудително премахване
на строежа съгласно чл. 225а от ЗУТ, тоест процесното предписание не е свързано
с принудително премахване на оградата. Предписанието е правомерно юридическо
действие с публичноправен харакер, но изпълнението му не е скрепено с държавна
принуда.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че оспореното Предписание следва да се квалифицира
като препоръка за доброволни действия в указан от администрацията срок по
смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. То не представлява индивидуален административен
акт съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като не съдържа волеизявление
на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се
засягат права, свободи или законни интереси, който би подлежал на съдебен
контрол. Съгласно чл. 21, ал. 5 АПК не са индивидуални административни актове
волеизявлениета, дейстията и бездействията, когато са част от производствата по
издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове и те не
подлеждат на самостоятелно обжалване. Това становище се подкепя и от практиката
на ВАС.
Едно от условията за допустимост на жалбата е обжалваният акт да
притежава белезите на административен акт - индивидуален, общ или нормативен
акт. Липсва ли този белег жалбата е недопустима. В случая обжалваното Предписание
има препоръчителен характер и не притежава белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което подадената
жалба е процесуално недопустима.
По така изложените съображения, съдът намира направеното оспорване за
недопустимо, поради което ще следва да бъде оставено без разглеждане, а
образуваното съдебно производство прекратено.
От пълномощника на
ответника не е направено
искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което съдът не
следва да се произнася в тази насока..
Водим от горното и на основание
чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ – състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от
14.10.2019 г. за даване ход по същество на адм. дело № 654/2019г. по описа на Административен
съд гр. Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.М.К. с ЕГН ********** *** против Предписание с изх. №
44-2500-002/30.05.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, за премахване на изпълнена
вътрешна ограда в съсобствен имот УПИ ХХ-124, кв. 348 по плана на гр. Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 654/2019 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/