М О
Т И В
И
Към
присъда по НОХд.№ 379/2015 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина
Подсъдимият
К.Л.И. ***, е предаден на съд по обвинение по чл.152 ал.2 т.1, вр. ал.1 т.2 вр.
чл.26 ал.1 НК.
Обвинението е за това, че в условията на
продължавано престъпление на две неустановени дати, през месец декември 2014
година, в с.Добролево, обл.Враца се е съвкупил със С.М.Г. с ЕГН ********** - на
14 години – не навършила 18 години, като я е принудил за това със заплаха –
заплашил я е, че ще я наръга с нож и ще я бие с дърво/тояга/
В първото по
делото заседание подсъдимия заяви, че ще признае всички факти и обстоятелства
отразени в обстоятелствената част на обвинителният акт. В хода на съкратено
съдебно следствие подсъдимия заяви, че не признава от негова страна да е имало
заплахи към пострадалата, както и не признава това, както е отразено в
обвинителният акт.
Съдът с
определение отмени определението си за даване ход на делото по реда на съкратената
съдебна процедура и го насрочи по общият ред.
Участващият в
делото прокурор заяви, че поддържа обвинението и го счита за доказано по
категоричен и несъмнен начин. В ход на съдебните прения изразява становище, че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание около и над средния предвиден в
закона размер.
Изразява
становище, че следва да бъде приведено в изпълнение наказанието шест месеца
лишаване от свобода по ЧНД 32/2014 год. на Районен съд Оряхово.
По предявения
граждански иск изразява становище, че следва да бъде уважен, без да уточнява в
какъв размер.
По делото е
предявен граждански иск от особения представител на пострадалата С.М.Г. - адв. М.М.
против подсъдимия К.Л.И. за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди. Със същата молба е поискала да
бъде конституирана и като частен обвинител в процеса.
На осн.чл.76 и
чл.84 и сл. НПК С.М.Г. със съгласието на особения представител адв. М.М. е
конституирана в качеството на частен обвинител и граждански ищец в процеса.
Особеният
представител адв. М.М. в хода на съдебни прения изразява становище, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен по обвинението. Счита гражданския
иск за основателен и за доказан и намира, че той трябва да бъде уважен изцяло.
Изразява становище, че на подсъдимия следва да се наложи максималното
предвидено за това престъпление наказание.
Подсъдимият К.Л.И.
дава обяснение по предявеното обвинение,
като не се признава за виновен. Отрича да е извършил деянието, за което е
предаден на съд, както и да е заплашвал пострадалата. В ход на съдебни прения моли съдът да го
признае за невинен.
Служебният му
защитник адв.К.К. изразява становище /многократно/, че на досъдебното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и иска
делото да бъде върнато на прокурора. Изразява становище, че обвинението не е
доказано по безспорен и категоричен начин.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства, изслушани и приети са експертизи, които
доказателства, анализирани по отделно и в съвкупност дават основание на съда да
приеме за установено следното:
Подсъдимият К.Л.И. е роден на ***г***. Същият е не женен, без
образование, безработен. Осъждан е за престъпления от общ характер, отразени в
справката за съдимост.
Подсъдимият К.Л.И.
живее на семейни начала със св. Н.К.М.. От съвместното си съжителство имат
собствени деца. Св. М. имала доведена дъщеря С.М.Г.. Малките деца често
боледували и това принуждавало св. М. да посещава болницата в гр. Враца. През
времето когато тя била в болницата доведената и дъщеря С.М.Г. оставала да живее
с вторият си баща - подсъдимия К.И. *** като се грижела за по – малките деца на
майка си. През месец декември 2014 год. майка й пак отсъствала от домът й и С.
си била легнала, заедно с братчето си –тригодишният Дарин Кирилов И.. Баща й – подсъдимият бил легнал на другото легло. През нощта
подсъдимият К.И. събудил С., като я хванал за косата и я разтърсил. След като С.
се събудила подсъдимият й казал, че иска да правят секс, тя отказала. Тогава
той започнал да я дърпа за косата и легнал до нея, като бил облечен само с едни
къси гащи. Подсъдимият казал на пострадалата С. да се съблича, че иначе ще я
пребие. Тя станала от леглото и си съблякла пижамата. Отишли на неговото легло,
той си събул гащите и легнал върху нея. Разтворил й краката и започнали да
правят секс, като подсъдимият си вкарал половия член в пострадалата. Преди да
започнат да правят секс подсъдимият заплашил пострадалата, като й казал че ще я
пребие с кол, който се намирал в стаята. Заплашил я също, че ще я наръга с нож.
Докато правили секс пострадалата
плачела. След като подсъдимия свършил й казал да си отива на нейното легло,
заплашил я отново, като й казал, че ако тя каже на някой ще я пребие. След няколко вечери това отново се
повторило, като подсъдимият отново я заплашил, че ще я убие и донесъл до
леглото един дървен кол. Заплашил я също така и с нож, отново я накарал да се
съблече, той също се съблякъл и отново правили секс. След като свършил отново я
заплашил да не казва на никой, защото ще пребие и майка й - св.Н.М.. След няколко дни майка й се прибрала от
болница и пострадалата С.Г. й разказала за случилото се между нея и баща й –
подсъдимият. Майка й отново заминала за гр.Враца с бебето и тя отново останала
в домът на баща си. Пострадалата видяла, че баща й го няма и избягала от тях. В
полицията бил получен сигнал за извършеното деяние.
Горната
фактическа обстановка се установява от обясненията на разпитаните в с.з.
свидетели, а именно: пострадалата С.М.Г., дадени в с.з. и прочетени по реда на
чл.281 ал.1 НПК, А.М.Н., Т.Е.Р. - показанията й дадени в досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК, А.Г.Ц., Ц.Д.Ц.Г.И.Г.,
както и обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство и
прочетени на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 НПК – на които показания съдът
ще се спре по-надолу, които показания съдът прецени, съобразно останалите
доказателства по делото.
В подкрепа на
установената по-горе фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства, а именно: протокол за предупреждение – л.7 от
досъдебното производство, протокол за доброволно предаване – л.18 от
досъдебното производство, медицински документи – л.48-83 от досъдебното
производство, препис-извлечение от акт за раждане на пострадалата – л.86 от
досъдебното производство, както и осъвременена справка за съдимост на
подсъдимия.
От назначената
в досъдебната фаза съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и след личен
преглед на пострадалата извършен на 14.01.2015 год. с вещо лице д-р Р.А.Н. – съдебен лекар в МБАЛ
„Х. ***, заключението на която е прието в с.з. от страните без възражение, от което е видно, че се касае за лице от
женски пол , като същата е с нормално физическо развитие в това число и
нормално развити женски полови органи. Нормалния естествен вид на девствената
ципа – налобена, месеста позволява извършването на полов акт, без разкъсване,
т.е. по медицински път не може да се установи, нито да се изключи полово
сношение. Изминалият голям период от време от датата на която лицето съобщава,
че са извършени половите актове /11 и 13.12.2014 год./ до датата на клиничния
преглед14.01.2015 год. обезсмисля вземането на биологичен материал за
допълнителни изследвания.
От назначената
в досъдебната фаза комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза с вещи
лица В.В. Манова-Д. – специалист психиатър и Т.В.С. – психолог, заключението на
чиято експертиза е прието в с.з. без възражение на страните / адв. К.К.
изразява становище заключението да не бъде прието, без да уточнява защо, но
същевременно предоставя на съда. На досъдебното производство материалите са му
предявени и той не е имал възражения/ и от чието заключение става ясно, че
пострадалата – освидетелстваната С.Г.
няма нарушения на интелектуалната сфера и познавателните психични процеси,
което означава, че е в състояние правилно да възприема и правилно да
възпроизведе фактите, които имат значение за делото. С.Г. не е могла да разбира свойството и
значението на извършеното с нея деяние и да ръководи постъпките си.
Психическото и състояние, по време и след деянието е силно повлияно от травмата
и се изразява в стресова реакция със
страхов облик, и малоценностови изживявания. В предвид възраста си С.Г. не е
могла да окаже активна съпротива. След деянието е претърпяла Д: Остра стресова
реакция, която има временен и обратим характер.
В с.з.
подсъдимият е давал обяснение два пъти, като и в двата пъти отрича да е
извършил деянието, за което е обвинен. На основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т. НПК
са прочетени обясненията, които е давал в досъдебното производство и находящи
се на л.106 от същото, където подсъдимият в присъствието на адвокат е разказал,
че е правил два пъти секс с пострадалата в различни вечери, като я е заплашвал
с дървен кол, който е бил зад вратите, както я е заплашил с нож. За това съдът
приема обясненията, които е дал в с.з. за негова защитна теза.
В показанията на пострадалата С.М.Г., които
даде в с.з., в нея личеше явно притеснение от присъствието на подсъдимия в
залата и показанията са й повърхностни. Прочетените й показания на основание
чл.281 ал.1 т.1 НПК, дадени пред съдия на досъдебно производство пострадалата
заяви, че това което е прочетено е така. Съдът намира за нормално от
притеснението, което изпитва свидетелката и от изминалия период от време тя да
не дава подробни обяснения.
В показанията
на свидетелката Т.Р., който даде в с.з. в тях личи явен стремеж да оневини
подсъдимия. Тези показания са и вътрешно противоречиви като в тях тя заяви, че пострадалата
С.Г. е спала с приятеля си в тях, а на по – късен етап в същия разпит заяви, че
пострадалата не е спала в тях с приятелят си. Прочетените и показания по реда
на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК, които е дала на досъдебното производство в тях
тя казва, че пострадалата и е споделила, че е изнасилена от подсъдимия.
Свидетелката заяви, че това което е казала на досъдебното производство не е
така но без да конкретизира защо. Затова съдът приема, че показанията които е дала
на досъдебното производство са достоверни тъй като те са дадени непосредствено
след случая.
Съдът цени
показанията на св.А.Ц. ***, който няколко дни след инцидента е снел сведение от
подсъдимия К.Л.И., който му е разказал, че е извършил полов контакт с
доведената си дъщеря С.Г..
Съдът цени
показанията на свидетелите Ц.Ц. и Г.Г. ***, които след получаване на сигнала са
посетили с.Добролево, взели са пострадалата С.Г. от дома на подсъдимия К.Л. и
са я транспортирали до РУ-Бяла Слатина. По пътя пострадалата й е споделила, че
е била насилвана от подсъдимия няколкократно в различни вечери, като той я е
заплашвал с дървен кол и нож.
Съдът не цени
показанията на св.В.В.Р., която се възползва от правото си по чл.119 НПК и
отказа да даде обяснение, тъй като е сестра на подсъдимия. Тя е разпитвана на
досъдебното производство, но съдът намира, че там не са й разяснени правата й
по чл.119 НПК и няма как те да бъдат прочетени.
Съдът не цени
показанията на св.Д.В.А., тъй като в показанията й личи явен стремеж да оневини
брат си – подсъдимият. Показанията й противоречат на показанията на св. А.Н. –
класен ръководител на пострадалата С.Г.. От показанията на класния ръководител
става ясно, че пострадалата е била добра ученичка, учила се е, не е отсъствала
от училище. Свидетелката А.Н. каза, че се е срещала с майката, относно пострадалата,
а не с бащата, в каквато насока са показанията на св.Д.А. и за това съдът не
цени показанията й.
Съдът не цени
показанията на свидетелят Г.Н.Г., тъй като и в тях личи явен стремеж за
оневиняване на подсъдимия. Те са и вътрешно противоречиви. В тях свидетелят
казва, че пострадалата му е казала, че иска да се сближи с момче от с. Девене
без обаче да му казва името, тъй като ако му го каже, той ще каже на баща й.
След това подчертава, че той не е близък с пострадалата С.. Съдът намира, че
тъй като те не са в близки отношения. Тя няма как да се довери на това лице, а
и какво значение има дали ще каже името му, след като тя знае, че той ще каже
на баща й, че тя има приятел.
Съдът не е
приобщил по реда на чл.283 НПК, находящо се на л.4 от Досъдебното производство
медицинско свидетелство тъй като в него е отразено, че на пострадалата Г.
липсва девствена ципа. Видно от заключението на експертизата където е описано,
че девствената ципа е налице т.е. не е разкъсана и вещото лице е обяснило как
може да се получи това. То съдът намира, че това медицинско свидетелство с нищо
не допринася за изясняване обстоятелствата по делото.
В протокола за
доброволно предаване, находящ се на л.18 от досъдебното производство, където подсъдимия
е предал доброволно дървен кол /тояга/ саморъчно е написал, че „ с това дърво
заплаших С. когато я изнасилвах”.
В първият си
разпит пострадалата твърди, че първият полов акт е станал на 11.12.2014г., но
същевременно посочва, че майка й била в болницата в гр.Враца с по-малкото й
братче. Видно от медицинските документи, приложени по досъдебното производство
е видно, че постъпването за лечение е на 19.12.2014г. и за това съдът намира,
че не може да се определи точната дата, когато е извършено изнасилването.
От така
изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
В условията на
продължавано престъпление на две неустановени дати, през м.12.2014г. в
с.Добролево, обл.Враца се е съвкупил със С.М.Г., с ЕГН ********** – на 14
години- не навършила 18 години, като я е принудил за това със заплаха, заплашил
я е че ще я наръга с нож и ще я бие с дърво /тояга/.
Предвид
характера на престъплението по чл.152 ал.2 т.1, вр. ал.1 т.2 НК – двуактно,
подсъдимият е участвал, както в осъществяване на изпълнителното деяние на
насилието /принуда, заплаха/, така и във втория акт - съвкуплението.
Заплахата на
подсъдимия се изразява в заплашване на пострадалата, че ще я наръга с нож и ще
я бие с дървен кол /тояга/.
От субективна
страна подсъдимият К.Л.И. е действал с пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е сигурното настъпване на
конкретните общественоопасни последици, като е искал настъпване на съставомерен
резултат, насилствено съвкупление с пострадалата С.М.Г..
В подкрепа на
изводите на съда са и показанията на пострадалата Г. в с.з. и прочетени по реда
на чл.281 ал.1 т.1 НПК, депозирани на досъдебна фаза пред друг състав на съда, които
установяват липсата на съгласие за съвкупление с нея, осъществено от подсъдимия.
Поначало
изнасилването не е публичен акт и рядко има странични необвързани наблюдатели,
които пряко да свидетелстват за начина, по който то се извършва. Липсват и
обективни белези за извършената принуда /не са описани в приложената медицинска
документация. В медицинско свидетелство, находящо се на л.4 от досъдебното
производство е описана липса на девствена ципа, а при прегледа и заключението
на вещото лице се установява наличие на девствена ципа/, като вещото лице
подробно е обяснило, че може да бъде извършен полов акт, без разкъсване на
девствена ципа. От показанията на пострадалата Г., на служителите на полицията,
които са посетили сигнала, съдът приема, че следва да им даде пълна вяра по
следните съображения:
Това са
впечатления, добити в кратък период след изнасилването, които логично
проследяват събитие през инкриминираните нощи и безпротиворечиво се поддържат
от посочените по-горе свидетели. Достоверността на установените от тях
обстоятелства се подкрепят и от заключението на /комплексна експертиза/
съдебно- психолого- психиатрична експертиза, като съдът прави констатации за
пълно съответствие между показанията на пострадалата и горецитираните
свидетели. Взе предвид и младата възраст на пострадалата - на 14 години към
момента на извършване на деянието, че тя не е могла да окаже физическа
съпротива.
И двете деяния
са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка,
които по отделно съставляват състав на едно и също престъпление, извършени са
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото и за това се квалифицира във
вр.чл.26 НК.
При определяне
вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подс.К.Л.И., съобрази от
една страна високата степен на обществена опасност при извършване на деянието,
миналите му осъждания, които не влияят на квалификацията на деянието, които са
отегчаващи вината обстоятелства и от друга страна, тежкото му материално
положение- безработен без средства за препитание и липсата на лоши
характеристични данни, които са смекчаващо
вината обстоятелство и намери, че следва да му определи наказание при баланс на
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства при условията на чл.54 от НК. Съдът
намира, че следва да му определи наказание около средния размер, предвиден за
това престъпление, а именно: 6 години лишаване от свобода, което наказание
следва да изтърпи при „строг” режим, съгласно чл.61 т.2 ЗИН ЗС. С така определеното наказание съдът намира, че
ще бъде изпълнена както личната така и генералната превенция на закона.
Съдът намира,
че на основание чл.68 ал.1 НК следва да приведе в изпълнение, наложеното
наказание по ЧН дело № 32/2014г. на РС Оряхово от 6 месеца лишаване от свобода,
което наказание да изтърпи при „строг” режим, съгласно чл.61 т.2 от ЗИН ЗС.
На основание
чл.25 ал.3 НК приспада изтърпяното наказание по ЧН дело № 32/2014г. на РС
Оряхово, а именно „Пробация”, като два дни „Пробация” се зачитат за един ден
лишаване от свобода.
По делото е
предявен граждански иск от особения представител на пострадалата С.М.Г. – адв. М.М.
ВрАК против подсъдимия К.Л.И. за сумата от 10 000 лв. обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от деянието, извършено от
подсъдимия, който иск с оглед изложеното по-горе, относно авторството и
квалификацията на престъплението, съдът намира за доказан по своето основание –
чл. 45 ЗЗД.
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, взе предвид, че се касае за млада 14 годишна девойка, което е била
насилена от подсъдимия.
Имайки предвид
всичко това и отчитайки обстоятелствата, че причинените на Г. душевни болки и
страдания, злепоставянето й пред обществото, както и полученото вследствие на
преживяното психическо страдание, съдът прие, че следва да уважи иска в пълен
размер на 10 000 лв.
Вещественото
доказателство по делото – 1 брой дървен кол /тояга/, на основание чл.53 ал.1
б.”а” НК, който е послужил за извършване на престъплението, съдът го отнема в
полза на държавата.
С присъдата си
съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата направените по делото
разноски в общ размер на 375.00 лв., както и д.т. върху така присъденото
обезщетение в размер на 400 лв.
При горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: