Р Е Ш Е Н И
Е
№20
гр.Силистра, 04.03.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с участието на
прокурор.…….,като разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело №252 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба
на Г.П.Д. ***, подадена
срещу Решение №Ц 1040-18-42/24.11.2020г.
на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра, в частта му, с която е потвърдено
Разпореждане № 181-00-156-2/28.10.2020г., издадено на основание чл.54ж ал.2 т.1 КСО,от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Силистра, отменящо Разпореждане №181-00-156-1/31.01.2018г
за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на
жалбоподателката, считано от 02.01.2018г. до 01.05.2018г. в размер на 9.00 лева
дневно.
С жалбата се твърди, че оспореният
контролен административен акт, ведно с потвърденото разпореждане, били
постановени при отсъствие на посоченото в тях правно основание, т.е.
в нарушение на закона. Това било така, защото нормативното изискване за наличие
на „нови документи или доказателства“ по разума на чл.54ж ал.2 т.1 КСО, не било
осъществено.Осигурителните органи приели за такива издадени при проверка на
осигурителя „Интерфудс“АД гр.София, задължителни предписания; след влизането в
сила на които,били предприети действия по заличаване на подадени данни по чл.5
ал.4 КСО в персоналния Регистър за осигурените лица (РОЛ) за
оспорващата. Последното засегнало съществено правната ѝ сфера, тъй като
довело до липса на законоустановения осигурителен
стаж, представляващ материална предпоставка за възникване на правото ѝ на
парично обезщетение по чл.54а ал.1 КСО, съгласно приложимата редакция към
ДВ,бр.98/2015г. В този контекст се поддържа, че въпросните документи, респ.
доказателства или данни, по аргумент от чл.114 ал.2 т.2 КСО, следва да са
обективно нови за процесното осигурително правоотношение,
развиващо се в направлението осигурителен орган - осигурено лице, като сегмент
от пълнокръвното сложно тристранно такова, а не да са съществували като
предпоставка за определяне на правото ѝ на ПОБ.Отделно от това се счита,
че решаващите изводи на ответния орган са неверни, защото приетото за
отсъстващо качество на „осигурено лице“ в ракурса на чл.54ж ал.1 КСО /към
ДВ,бр.98/15г./, вероятно се намирало в някаква връзка с обсъжданите документи,
но не съответствало на действителното положение. Жалбоподателката
твърди, че е била в трудово правоотношение с „Интерфудс“АД, вкл. към релевирания период м.10.2017г.-м.01. 2018г. и, фактически е
изпълнявала трудовите си функции, на базата на което е била и задължително
осигурено лице. Поради отсъствие на фактическо основание за издаване на
оспореното Решение, настоява за неговата отмяна и връщане на преписката на
осигурителния орган за ново произнасяне, с изрични указания от съда - какви
процесуални действия да бъдат осъществени от осигурителния орган за да бъде
приключено контролното производство по КСО,засягащо придобити и упражнени права
от оспорващата, възникнали вследствие на настъпилия риск „безработица“.
Ответникът по жалбата-Директорът на Териториално поделение на НОИ
гр.Силистра,участва в производството чрез представител по пълномощие
гл.юрисконсулт М.Ж., която изразява становище за неоснователност на
оспорването. Счита, че е установено основанието от чл.54ж ал.2 т. КСО, в
какъвто смисъл са изложените мотиви в оспорения контролен акт.Освен обсъдените
задължителни пред писания (л.16-л.17) довели до фактическото заличаване на данни по чл.5
ал.4 КСО за жалбоподателката в РОЛ за периода м.10.2017г.-м.01.2018г., се
позовава и на изрично коментирания в последните Протокол
№П-22221419057542-073-001/03.12. 2019г. на ТД на НАП гр.София (представен по делото на л.19-л.26), съгласно чиито констатации, не могат да бъдат
установени реално извършвани дейности от осигурителя „Интерфудс“АД, нито
някаква връзка между работодателя и физическите лица,за които е подавана
информация за ТПО, осигурителен стаж и доход. Оспорва централния аргумент в
жалбата, че горните документи не били „нови“, защото същите са създадени от
орган, различен от осигурителната администрация - компетентната ТД на НАП,
съгласно регистрацията на осигурителя „Интерфудс“АД ,вкл. съгласно чл.8 ДОПК;
постъпили са при ответния орган с вх.№1029-18-812/14.02. 2020г. (л.18),т.е.
значително след отпускането на ПОБ и неговото изплащане, което ги прави обективно
нови за административния орган,разполагащ с нормативно възложена му
компетентност, при тяхното наличие,да постанови акт от вида на процесния по
делото - да отмени влязло в сила разпореждане за отпускане на ПОБ.Поради всичко
това контролният орган на НОИ е приел, че дружеството съществува само формално;
няма и следа от извършвана някаква икономическа дейност и следователно, липсва
действително упражняване на труд от фиктивно наетите лица, което опровергава и
съдържанието на подаваните уведомления по чл.62 КТ,респ. декларации по Наредба
№Н-8/05г.-отменена с §4 ПЗР на Наредба №Н-13/17.12.2019г. (Обн.ДВ,бр.1/20г.), но приложима към правнозначимия
период. Ето защо поддържа, че правилно,на основание чл.108 ал.1 т.3 КСО,са
издадени Задължителните пред-писания, като след влизането им в сила, са били изпълнени
чрез премахване на конфликтния осигурителен стаж от м.10.2017г. до м.01.2018г.
за жалбоподателката при осигурителя „Интерфудс“АД София, което е осуетило
правото ѝ на ПОБ, поради липса на осигурителен стаж, натрупан съгласно
материално правната предпоставка от чл.54а КСО- най-малко 9 месеца през
последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването,съгласно приложимата
редакция на чл.54а КСО към ДВ,бр.98/ 2015г., в сила от 01.01.2016г.
В този контекст заявява искане да бъде оставена без уважение жалбата на Г.П.Д..
Производството
е по реда на Глава Х от АПК,във вр.с чл.118 и чл.117
ал.1 т.2 б.”б”КСО, в отклонение от правилото по чл.145 ал.2 т.1 АПК. Съдът,
като обсъди изложените в жалбата доводи и след преценка на доказателствата по
делото, прие за установено следното: Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, при
спазване на срока по чл.118 ал.1 КСО, срещу подлежащ на обжалване валиден
индивидуален административен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол е Решение №Ц
1040-18-42/24.11.2020г. на Ди-ректора на ТП НОИ гр.Силистра, в частта му,
с която е потвърдено Разпореждане №181-00-156-2/28.10.20г.,издадено на основание
чл.54ж ал.2 т.1 КСО, от Ръководи-теля на осигуряването за безработица при ТП
НОИ Силистра,отменящо Разпореждане
№181-00-156-1/31.01.18г. за отпускане на парично обезщетение за безработица
/ПОБ/ на жалбоподателката,считано от 02.01.18г. до 01.05.18г. от 9.00лв.
дневно.
Видно от представената
административна преписка е, че преди да се произнесе, ответният орган е
разполагал освен с влезлите в сила Задължителни предписания
№ЗД-1-18-00728723/28.02.2020г.(л.16-л.17),издадени от старши експерт по осигуряването в ТП НОИ
Силистра- контролен орган съгласно чл.107 ал.2 т.1 КСО, още и с Протокол
№П-22221419057542-073-001/03.12.2019г. на приходен орган при ТД НАП
София,изрично обсъден в акта по чл.108 ал.1 т.3 КСО,с който не е установена
реално осъществявана делова дейност в предприятието на осигурителя. В резултат
на това е приел,че дейността на дружеството-осигурител е фиктивна и
следовател-но,липсва действително упражняване на труд от наетите лица,вкл. от
жалбоподателката за посочения период. Последният факт обаче,е определящ за
качеството ѝ на „осигурено лице“ на което, при условията на чл.54а ал.1 КСО, се дължи парично обезщетение за безработица,съгласно нормативната
регламентация.С Разпореждане №896/29.12.20г. по делото, на същата са дадени подробни
указания, че носи доказателствената тежест, в
хипотезата на чл.170 ал.2 АПК, да установи спорния главен факт в
производството,че е била осигурено лице,за което са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд “Безработица“ най-малко 9 месеца през последните
15 месеца преди прекратяване на осигуряването,съгласно приложимите разпоредби
към периода на възникване и упражняване на правото на ПОБ:м.10.2017г.-м.01.
2018г., както и, че за отречения осигурителен период с оспорения акт, е
полагала действително труд, за което е подлежала на задължително осигуряване,
вкл. за риска „безработица“, въпреки което никакво доказване не е проведено от
страната.
Със Заявление
вх.№181-00-156/29.01.2018г. (л.5) оспорващата е
поискала да ѝ бъде отпуснато обезщетение за безработица, прилагайки
Заповед №03/02.01.2018г. на
„Интерфудс“АД София, действало като работодател и, удостоверяваща прекратяване
на осигуряването ѝ.С Разпореждане №181-00-156-1/31.01.2018г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица е отпуснато ПОБ от 02.01.2018г. до 01.05.
2018г. в размер на 9.00 лева дневно. Впоследствие, по повод на постъпил сигнал
от началника на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП НОИ Силистра, е
била извършена проверка от контролен орган на НОИ, приключила с релевираните в процеса Задължителни предписания №ЗД-1-18-00728723/28.02.20г.,
съгласно които осигурителят „Интерфудс“АД с ЕИК:*********, е следвало да подаде
заличаващи декларации относно данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО за Г.П.Д. с ЕГН:**********
- заличаващи декларации образец №1 с вид осигурен „01“ за пери- ода от
м.октомври.2017г. до м.януари.2018г. Предписанията по чл.108 ал.1 т.3 КСО са
влезли в законна сила и разпореденото с тях заличаване
е било извършено.Длъжностното лице по чл.54ж КСО е извършило нова подробна
справка в РОЛ за жалбоподателката и е установило, че същата не отговаря на
изискването от чл.54а ал.1 КСО за получаване на ПОБ (л.53-л.55), като
това състояние е било такова и към момента на отпускане на обезщетението, но не
е било известно на осигурителната администрация. В хипотезата на чл.54ж ал.2
т.1 КСО е издало Разпореждане №181-00 -156-2/28.10.20г.,отменящо
първоначалното,благоприятстващо оспорващата, разпореждане. Издало е и
разпореждане №181-00-156-3/29.10.2020г., по реда на чл.114 ал.3,във вр. с чл.114 ал.2 т.2 КСО, за възстановяване на
добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица в размер общо на
738 лева.Последното също е било оспорено по реда на чл.117 КСО, за което
ответният орган се е произнесъл с диспозитив за
спиране на производството,до влизане в сила на предходното разпореждане -
предмет на настоящия контрол.Впоследствие, същото длъжностно лице (по чл.54ж ал.1 КСО), е издало и Разпореждане №181-00-156-4/16.12.2020г.,
с което е отказано отпускане на ПОБ по чл.54а КСО на жалбоподателката по
подадено от нея Заявление вх.№181-00-156/29. 01.2018г., слагайки край на
административното производство пред себе си.
С процесния по делото контролен
административен акт ответният орган е приел, че ръководителят на осигуряването
за безработица се е позовал на издадени от контролни органи на ТП НОИ Силистра
задължителни предписания, след изпълнението на които, за жалбоподателката е бил
заличен период на осигуряване за безработица: м.10.2017г.-м.01.2018г., което е
променило съществено данните в РОЛ, въз основа на които е ползвала правото за
ПОБ от 02.01.18г. до 01.05.2018г.Обсъдил е материалноправната
предпоставка от чл.54а ал.1 КСО в приложимата му редакция към ДВ,бр.98/2015г.,
действала до 01.01.2018г., установявайки, че Г.П.Д.
не е лице,за което са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
„Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване
на осигуряването, което е наложило преразглеждане на спорното ѝ право,
ведно с признаващите го административни актове.
Обсъдил е подробно и посоченият в
мотивите на Задължителните предписания
Протокол №П-22221419057542-073-001/03.12.19г. на ТД НАП гр.София (л.19-л.26), съгласно
чиито констатации, не могат да бъдат установени реално извършвани дейности от
осигурителя „Интерфудс“АД, нито някаква връзка между работодателя и физическите
лица, за които е подавана информация за ТПО, осигурителен стаж и доход. Видно
от същия е, че приходните органи са установили, че на адреса на управление на
дружеството не се намира негов представляващ, упълномощено лице или лице за
контакт, както и, че АД не е подавало данъчни декларации,вкл. годишен отчет за
дейността по чл.92 ЗКПО, нито по ЗДДС, както и не е изплащало суми на наети
лица, след справка по чл.57 и чл.73 ЗДДФЛ, поради неиздадени справки, в
качеството му на платец на доход,съгласно посочената нормативна регламентация.
В същото време, въпреки липсата на каквато и да е следа за извършване на делова
дейност, регулярно са подавани декларации обр.1 и обр.6 от Наредба Н-8/2005г. (отм.ДВ,бр.1/20г.),от които се е установило, че за периода 01.01.2018г.-31.05.2019г. в дружеството има общо декларирани
17 трудови договори, а подадените уведомления от „Интерфудс“АД по чл.62 КТ, са
за назначени лица с икономическа дейност - производство и преработка на
месо,някои от които са били с посочен максимален осигурителен доход, независимо
от отсъствието на данни за каквито и да е икономически операции.Дружеството е
било дерегистрирано по ЗДДС, по инициатива на орган
по приходите, на 24.03. 2014г. и е установено,че не е внасяло никакви суми за
погасяване на публични задължения (данъци
или осигурителни вноски). Всички
декларации и уведомления са подавани по електронен път с квалифициран
електронен подпис от лице без предоставени му пълномощия да подава
данъчно-осигурителна информация от името на АД и което фактически няма пряка
връзка с формалния му изпълнителен директор - чуждестранно физическо лице (украински гражданин) В.С..
При тези фактически установявания, както
контролният орган на НОИ (чл. 107 ал.2
т.1 КСО), така и директорът на ТП НОИ Силистра, са приели, че
дружеството съществува само формално; няма данни за извършвана някаква икономическа
дейност и следователно,липсва действително упражняване на труд от фиктив но наетите лица,вкл. оспорващата,което опровергава и
съдържанието на подавани-те уведомления по чл.62 КТ,респ.декларации по Наредба №Н-8/2005г. за съдържанието,сроковете,начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица (Обн.ДВ,бр.1/06г.,посл.изм.ДВ,бр.9/19г.)-
отменена с §4 ПЗР на Наредба №Н-13/17.12.19г. (Обн.ДВ,бр.1/20г.), но приложима
към правнозначимия период.
Поради всичко това, с оспореното
решение, в потвърдителната му част,е прието, че
жалбоподателката не е „осигурено лице за безработица“,на каквото само се дължи процесното парично обезщетение,съгласно правилото от чл.54а
ал.1 КСО. Още повече, че самата тя, след дадени ѝ указания по чл.171 АПК,
не ангажира доказателства, с каквито би следвало да разполага, за фактическо
полагане на труд в полза на дружеството-осигурител,в контекста на дефиницията
от §1 т.3 ДР КСО, във връзка с чл.10 ал.1 КСО.
С
оглед на горните фактически установявания,при условията на чл.168 ал.1, във
връзка с чл.146 АПК,настоящият състав приема от правна страна следното: Обжалваният
контролен административен акт е издаден от компетентен орган - ди-ректор на ТП
на НОИ гр.Силистра,съгласно изричния регламент от чл.117 и чл.118 ал.1 КСО.Спазени са административнопроизводствените
правила,както и законо-установената писмена форма с
изложени фактически и правни основания за неговото издаване.Спорът е съсредоточен
на терена на материалния закон.
Въпреки
принципно вярното възражение, че поради неучастие в контролното производство по
чл.108 КСО, жалбоподателката е била лишена от възможността да оспори
Задължителните предписания, които я засягат, поради което и същите са ѝ непротивопоставими, настоящият състав приема,че доколкото
не те са единствено-то основание за постановяване на оспорения резултат,
възражението следва да бъде отклонено.Вярно е,че Д. е останала извън
специфичното административно правоотношение между контролния орган и адресата
на предписанията, но при дадената ѝ широка възможност да докаже в съдебния
процес главния факт - че е полагала реално труд през конфликтния период в
дружеството,изпълнявайки конкрет на трудова функция,с
определено работно място, време и т.н.,същата е бездействала, поради което и не
са разколебани изводите на осигурителната администрация за липса на
осигурително правоотношение между нея и АД през процесния период. Освен това,
заличаването на данните при последния работодател не изключва автоматично
правото по чл.54а КСО, защото няма нормативно изискване осигуряването да е било
налице непосредствено преди сезирането на административния орган, нито да е
непрекъсвано.В изпълнение на указанията на съда,ответникът е представил
концентрирано извлечение от РОЛ за жалбоподателката за релевирания
период - 15 месеца преди прекратяване на осигуряването на 02.01.2018г.(л.6) Нормативно- то
изискване обхваща времето от 01.10.2016г. до 02.01.2018г.,за което се
установя-ват 8 месеца полаган труд,респ. осигурителен стаж при друг осигурител -„Дръстър Туринвест“,за който са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“.Месеците в
безработица, с получавано ПОБ,не се свързват с действително осигуряване,а са фингирани с чл.9 ал.2 т.4 КСО, за осигурителен стаж (без внасяне на осигурителни вноски), което изцяло ги ирелевира
за казуса.
Следователно,жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност съгласно
разпоредбата на чл.10 ал.1 КСО и не е осигурено лице,вкл. за риска
„безработица“, за повече от 8 месеца през релевантните 15 месеца, съгласно
чл.54а ал.1 КСО. Същата дори и да беше проявила процесуална активност и да беше
представила трудов договор, сключен с „Интерфудс“АД, не можеше да установи, при
условията на пълно доказване,възникване на правото на ПОБ в нейната правна
сфера,защото сам по себе си трудовият договор не е достатъчно условие за това.
С оглед на горната регламентация абсолютно задължително условие за последното,
е лицето реално да е осъществявало трудова дейност.Защитими са само трудови и
осигурителни права, които реално са възникнали и съществували. Процесното по делото разпореждане, потвърдено с обжалваното
решение на ответния орган, е издадено след заличаване на подадени данни по чл.5
ал.4 т.1 КСО и след събиране на достатъчно убедителна информация, даваща
основание за извод, че оспорващата Г.Д. в пери-ода:01.10.17г.-02.01.18г. не е
полагала труд в акционерното дружество „Интер-фудс“
София, което изключва съгласно чл.54а ал.1 КСО, правото ѝ да получи ПОБ.
/Вж.Решение №17639/23.12.19г., адм.д.№ 3681/19г. на VI О на ВАС/.
Съгласно легалната дефиниция от §1 ал.1 т.3 ДР КСО „осигурено лице“ е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл.4 и чл.4а ал.1 и, за което са внесени или дължими осигурителни
вноски.Разпоредбата на чл.10 ал.1 КСО изрично определя момента, от който възниква
осигуряването - денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по
чл.4 и продължава до прекратяването й. Или,лицето следва добросъвестно да
участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го такова (ТПО), за да
придобие право на парично обезщетение. При липсата на каквито и да е доказателствени
източници относно обстоятелството - полагала ли е труд оспорващата и при какви
условия,в полза на „Интерфудс“АД, за да се приеме, че е „осигурено лице“
съгласно регулацията от чл.54а ал.1 КСО,нормираща материалните условия за
възникване на субективното право на парично обезщетение за безработица,правил-но
ответният орган е отрекъл същото.
В
обобщение съдът приема,че Решение №Ц 1040-18-42/24.11.20г. на директора на ТП
НОИ Силистра, в обжалваната част, потвърждаваща Разпореждане
№181-00-156-2/28.10.2020г. на длъжностното лице по чл.54ж ал.1 КСО,с което е
отменено Разпореждане №181-00-156-1/31.01.18г. за отпускане на ПОБ на Г.П.Д.,е
издадено от компетентен едноличен административен орган,в законоустановената
писмена форма.Актът е достатъчно ясно мотивиран с посочване на фактическото и
правното основание за неговото издаване,поради което не се установяват пороци
от категорията на тези от чл.146 т.1-т.3 АПК. А това,че процесният акт е в
съгласие с действащото позитивно право и с нормативната цел,е извън съмнение, предвид
изложените по-горе съображения. Разноски не са поискани от страните и такива не
следва да бъдат присъждани. Съгласно чл.119 КСО, решенията на административния
съд по чл.118 КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК,с изключение
на постановените по жалба срещу актовете по чл.117 ал.1 т.1 и т.2, б.“б“; б.“д“- за суми до 1000 лева, букви „е“ и „ж“.В чл.117 ал.1
т.2 б.“б“ КСО са посочени съдебните производства с процесния предмет за отказ
или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за
безработица, което го поставя извън полето на подлежащите на касационен
контрол,воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“
АПК, Административният съд Силистра
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. П.Д.
***, срещу Решение №Ц
1040-18-42/24.11.2020г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Силистра,в частта му,с която е потвърдено Разпореждане№181-00-156-2/28.10.20г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ гр.Силистра, издадено
на основание чл.54ж ал.2 т.1 КСО.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: