Р Е
Ш Е Н
И Е
№
18.12.2019 г.
гр. Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Балчик
граждански състав
на осемнадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цонко И.
секретар Радостина Стоилова
прокурор
изслуша докладваното от съдия И.
гр.дело № 675 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
иск на Д.И.И., ЕГН: **********,***, чрез адв. К.И.,***,
със съдебен адрес:*** , против Община Балчик, представлявана от Н.А. в
качеството му на кмет, адрес: гр.Балчик, площад „21 септември“ № 6, по чл.439,
във вр. с чл.124 от ГПК.
Ищецът, чрез
пълномощника си твърди, че на 03.04.2013 г. е получил от ответника акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000169 издаден на
29.03.2013 г. за задължения за данък върху превозно средство за периода 2002 г.
- 2012 г., за мотоциклет ТХ0105К, в размер на 873.20 лв., в това число законна
лихва до 29.03.2013 г. Принудителното събиране е възложено по реда на чл.4,
ал.2, пр.2, от ЗМДТ на ЧСИ Л.Т., peг. № 737 на КЧСИ,
с район на действие ОС-Добрич. На 17.09.2013г. е образувано изп.д.№
20137370401805 по описа на същия ЧСИ, на който ответникът поделото е възложил
правомощия по чл.18 от ЗЧСИ. Покана за доброволно изпълнение изх. №
31504/27.09.2013 г. е връчена на 05.12.2013 г., като след получаването й е
внесено от него възражение. Взискателят Община
гр.Балчик е отписал като погасени по давност задълженията за 2002 г., 2003 г.,
2004 г., 2005 г,, 2006 г. и 2007 г., за което уведомил ЧСИ. На 13.08.2019 г. е
направена справка по ИД № 20137370401805 в кантората на ЧСИ и установява, че
след образуване на същото са извършени следните справки: на 17.09.2013 г.
справка от НОИ за актуално състояние на всички трудови договори на длъжника; на
18.09.2013 г. до ТД на НАП гр.Добрич за притежавани от длъжника недвижими имоти
и движими вещи, актуални банкови сметки, участие в търговски дружества и други,
но не са предприети никакви изпълнителни действия. Последна номерирана страница
по делото е 22-ра, а след нея прикрепени
без да са номерирани ППИ изх. № 23674/03.08.2015 г., като на разписката е
отразено, че при посещение на адреса на датата за опис, длъжникът не е
установен, ППИ изх. № 34320/05.06.2017 г., с приложен към нея касов бон от
08.06.2017 г. за препоръчано писмо без обратна разписка и данни за получаването
му, ППИ изх. N9 25406/03.07.2018 г., на разписката е отразено, че при посещение
на адреса на датата за опис, длъжникът не е установен, т.е. всички нередовно
връчени. Въпреки това и при липса на получена покана за ППИ, ЧСИ е съставил
протокол за опис на 26.07.2019 г., като в него е посочил, че на адреса не е
открит никой, т.е. не са извършени валидни изпълнителни действия. Едва на
01.08.2019 г. ЧСИ е изпратил Запорно съобщение изх.
N9 27613/01.08.2019 г. до Уникредит Булбанк АД, като
трето задължено лице, с което е наложен запор върху банковите сметки на ищеца.
Въз основа, на това на 15.08.2019 г. от банковата му сметка е извършен банков
превод към ЧСИ общо: 1067.00лв. /350.50 лв.- главница; 228.97лв.- законна
лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 г. до
окончателното изплащане, 98.46лв. неолихвяеми
вземания, както и 369.31лв.- разноски по принудителното изпълнение, както такси
за междубанков превод в размер на 15.46 лв./. След запознаване с изпълнителното
дело е внесена молба с вх. № 3614/13.08.2019 г., с която длъжникът е поискал
прекратяването му, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 19.08.2019 г.
получава съобщение, с което ЧСИ уведомява, че молбата е оставена без уважение.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело се прекратява, ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, като прекратяването настъпва по силата на закона. Частният съдебен
изпълнител е пропуснал да констатира прекратяването, като на 01.08.2019 г. е
предприел действия по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника със Запорно съобщение изх. № 27613/01.08.2019 г. След като
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, то не може да се
възстановява служебно от съдебния изпълнител, който е имал задължението
единствено да констатира настъпилото прекратяване, поради което счита, че
доверителят и не дължи изпълнение и всички извършени изпълнителни действия след
прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона, нямат правно
действие по отношение на длъжника и могат да бъдат оспорвани по съдебен ред.
Независимо от това обстоятелство, че прекратяването на изпълнителното дело е
настъпило по силата на закона и съобразно т.10 от ТР № 2/2013 г, от 26.06.2015
г., следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 17.09.2013
г., с образуването на ИД. Следователно давността за принудително
удовлетворяване на изпълняемото право е изтекла на
17.09.2018 г. Твърди с настоящата искова претенция, че ищецът по настоящото дело,
явяващ се длъжник по изпълнителното производство не дължи процесиите суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяване на
вземанията поради изтекла погасителна давност, както и настъпила перемпция в
изпълнителното дело. Вземанията на ответника са публични задължения по акт за
установяване на задължение №АУ000169/29.03.2013 г., който е погасен по давност.
В настоящия случай за издаването на изпълнителния титул не е проведено същинско
съдебно дирене, тъй като в случая това е Акт за установяване на публични
задължения, издаден от орган по приходи при община Балчик. Съгласно чл.4, ал.2 предл. 2 вр. чл.9б ЗМДТ
принудителното събиране на невнесените в срок данъци и такси по този закон се
извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по
реда на ГПК, с което на взискателя е предоставена възможност да събере
вземането си за публични задължения по ЗМДТ или по реда на административното,
или по реда на гражданското производство. Тази разпоредба на чл. 4 ал. 2, предл. 2 ЗМДТ попада в изключенията, предвидени в чл. 163
ал. 1 ДОПК. В случая принудителното събиране на публичните задължения е
възложено на ЧСИ, пред който и към този момент има образувано и висящо
изпълнително производство по реда на ГПК. Изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и настъпва по силата на закона
т. нар. "перемпция", когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години. След образуване на ИД №
20137370401805 по описа на ЧСИ Л.Т., peг. № 737 на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Добрич на 17.09.2013г., въпреки
възложените от ответника правомощия по чл.18 от ЗЧСИ, не са предприети валидни
изпълнителни действия в продължение на две години - 17.09.2015 г.. Изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и настъпва по
силата на закона т. нар. "перемпция", при което съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Погасителната
давност за вземането на община Балчик по акт за установяване на задължение №
АУ000169/29.03.2013 г., потвърден с Решение № 169Р/20.05.2014 г. в частта в
която са установени задължения за данък превозно върху средство е прекъсната с
налагането на запор в Уникредит Булбанк АД по изп. дело N9 1805/2013 г. на 01.08.2019 г., но преди
прекъсването на давността, необходимия по чл. 171, ал. 1 от ДОПК 5-годишен
давностен срок вече е бил изтекъл. Моли съдът да постанови решение, с което на
основание чл.439 от ГПК да признае за установено в отношенията между страните,
че Д.И.И., ЕГН **********,***, не дължи на ОБЩИНА
БАЛЧИК, следните суми: 451.95лв., в това число лихви за периода 01.01.2008 г.- 31.12.2012 г., в това число дължимите лихви по
чл.4, ал,2 от ЗМДТ, изчислени до 29.03.2013 г., които суми са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело 20137370401805 по описа на ЧСИ Л. Т.,
peг. № 737 на КЧСИ, образувано въз основа на акт за
установяване на задължения № АУ000169/29.03.2013 г. за данък върху превозно
средство по чл.107, ал.З от ДОПК. Моли присъждане сторените по делото разноски.
Относно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, счита същото за
неоснователно и моли, да бъде отхвърлено. Възнаграждението е изчислено по реда
на чл.7, ал.2, т.2, вр. чл.2, ал.5 от
Нар.№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 300 лв., като с оглед фактическата и правната сложност на делото
следва да бъде присъден, съобразно представения списък за разноските,
включително и направените съдебно-деловодни разноски.
Ответника,
чрез Н.А. в качеството си на кмет и законен представител на Община Балчик,
адрес: гр. Балчик, пл. „21 септември“ № 6 сочи, че искът е допустим, но изцяло
неоснователен. Издадения Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ 000169/29.03.2013 г. с изх. № 94Д-410-1/05.04.2013 г. срещу ищеца за
сумата в размер на 873.20 лева, от които 560лв.-главница и лихва-313.20лв. Акта
за установяване на задължения, ведно с Покана за доброволно изпълнение на
основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК с изх. № 94Д-410- 1/05.04.2013 г. са били
връчени на ищеца на 03.04.2014 г. Актът е влязъл в сила на 18.04.2013 година.
По молба от Кмета на Община Балчик с вх. № 17483/17.09.2013 г. е образувано
изпълнително дело № 20137370401805, по описа на ЧСИ Л.Т., като Община Балчик е
възложило на съдебния изпълнител всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. Посочени са
способите за принудително изпълнение. На 16.05.2014 г. ищеца е внесъл в
деловодството на Община Балчик - Заявление, с което е поискал да бъде освободен
от заплащането на начисления му данък за МПС-мотоциклет ИЖ „Планета” с ДКН Тх 0105 К, за срок 2002 год. - до 2014 год., за сума -
1082.62 лв., поради изтекла давност. С това заявление ищеца е направил писмено
възражение, относно размера на начисления му с АУ 000169/29.03.2013 г. данък за
МПС, като се е позовал на изтекла давност. С Решение директор дирекция „МДТХСД
и БФС” при Община Балчик е разгледал подаденото от ищеца заявление, като е
отменил АУ 000169/29.03.2013 г. в частта, в която са установени задължения
върху превозното средство в размер на 421.25 лева, за периода 01.01.2002 г. - 31.12.2007 г., в това число дължимите лихви по
чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ изчислени до 23.09.2013 г. Потвърдил е АУ
000169/29.03.2013 г. в частта, в която са установени задължения върху
превозното средство в размер на 451.95 лева, за периода 01.01.2008
г. - 31.12.2012 г., в това число дължимите лихви по чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ
изчислени до 23.09.2013 г. Решението е било връчено на ищеца, като за него е
уведомен по надлежния ред и ЧСИ Л.Т. на 28.05.2014 г. Съгласно разпоредбата на
чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК давността спира, когато актът, с който е
определено задължението, се обжалва. Счита, че с Решение № 169Р/20.05.2014 г.
на директор дирекция „МДТХСД и БФС” при Община Балчик е била прекъсната и
съгласно чл. 172, ал. 3 от ДОПК е започнала да тече нова давност. Съгласно чл.
171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение. В настоящия случая е започнала да
тече нова давност, считано от 01.01.2015 г. и която
би трябвало да изтече на 01.01.2020 г. Относно
наведените твърдения в исковата молба от ищеца, за настъпила перемпция счита,
че към настоящия момент са неоснователни и недоказани. Съдебния изпълнител е
предприел множество действия за постигане на установения с изпълнителен лист в
полза на взискателя правен резултат. Счита заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца, за прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, и моля почитаемият съд да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Моли съдът да отхвърли, като неоснователен и недоказан
предявеният иск с правно основание чл. 439, във вр. с
чл. 124 от ГПК. Моли присъждане сторените по делото разноски на следващото се
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Конституираното
трето лице помагач Л.Т. Т., ЕГН: **********, в
качеството й на Частен съдебен
изпълнител, с per. № 737 в КЧСИ, с
адрес на кантората: ***, чрез процесуалните й представители П.Б.П. – ПЧСИ в
кантората на съдебния изпълнител, и Д. И. И.– юрисконсулт, счита иска за допустим, но разгледан по
същество - за неоснователен. Давността отново не е изтекла. С тълкувателното
решение ВКС прави разлика между давността по чл. 116, буква „б” от ЗЗД и
настъпване на перемпция или т. наречената изпълнителска давност по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК. Давността по ЗЗД, е институт на материалното право, изтичането
й рефлектира върху същността на материалното право като ефектът от настъпването
не може да бъде взет предвид от съдебния изпълнител. Обратното двугодишният
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е давностен. Той е с процесуален
характер, не се отразява на структурата на материалното право и предвид
процесуалния си характер съдебният изпълнител следи служебно за него. ВКС
изрично посочва, че изпълнителната давност се прекъсва с всяко действие,
изграждащо съответния изпълнителен способ. Способът започва с искане на
взискателя или с насрочване от ЧСИ при условията на чл. 18 ЗЧСИ. Следователно,
както искането за прилагане на способ, така и започването на способ от ЧСИ са
достатъчни за прекъсване на срока за настъпване на перемпция. Счита, че
перемпция по делото не е настъпила в нито един момент, включително на посочената
от ищеца дата - 17.09.2015 г. Ако се приеме, че делото се е прекратило на
17.09.2015 г., то давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК отново няма да е изтекла.
Следва да се приеме, че до 26.06.2015 г. давност за погасяване на вземанията по
изпълнителни дела не тече. Ако се приеме че тече петгодишния срок за погасяване
на вземането, той би изтекъл най-рано на 26.06.2020 г. Тъй като тази дата
очевидно още не е настъпила, няма как и вземането да е погасено по давност.
Очевидно е още, че ако длъжникът по изпълнителното дело - ищец в настоящия
процес, е прав и тълкувателното решение следва да се приложи, то отпада
необходимостта от разглеждане на въпроса за настъпване на перемпцията, защото
давността ще започне да тече не от датата на перемпцията, според длъжника
17.09.2015 г., а от датата на отпадане действието на Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на ВС - 26.06.2015 г. /тя е по-ранна от двете/. Твърди, че
предявеният иск е допустим /заради приложимия процесуален ред за защита на
длъжника/, но е неоснователен, тъй като за процесиите вземания не са изтекли
нито кратката давност по чл. 172, ал. 1 от ДОПК, нито абсолютната давност по
чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Моли присъждане разноски за процесуално
представителство по делото.
Съдът
като взе предвид доказателствата по делото, становищата на страните приема : Не
се спори от страните, че ищеца е получил акт по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000169
издаден на 29.03.2013 г. за задължения за данък върху превозно средство за
периода 2002 г. - 2012 г. Не се спори, че по молба на ответника Община Балчик с
вх. № 17483/17.09.2013 г. е образувано изпълнително дело № 20137370401805, по
описа на ЧСИ Л.Т.. Изпълнителното дело по описа на ЧСИ Л.Т., рeг. № 737 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Добрич
е образувано на дата 17.09.2013 г. по силата на АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК
№АУ000169/29.03.2013 г. Безспорно е, че ответника Община гр.Балчик е отписал
като погасени по давност задълженията на ищеца за 2002 г., 2003 г., 2004 г.,
2005 г, 2006 г. и 2007 г., за което уведомил ЧСИ Л.Т.. Оспорва се вземането на
ответника от ищеца предвид настъпилата перемпция по изпълнителното дело и
изтеклата в тази връзка в негова полза давност. В спора си, всяка от страните в нейна полза сочи Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването
на изпълнително производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. С т. 10
от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. В
посочените по-горе случаи, Върховният съд и Върховният касационен съд не дават
разрешение на конкретен правен спор, а извършват общо тълкуване на конкретна
правна норма, по прилагането на която е възникнала противоречива практика или е
налице неправилна практика. В тълкувателните решения и постановления се
изяснява действителния смисъл и съдържание на съответната правна норма, като в
резултат на това разпоредбата следва да се прилага от държавните органи в
смисъла, посочен в тълкувателния акт. Законът не е предвидил момент, от който
започват да действат тези тълкувателни актове. Доколкото обаче същите не
съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с
прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че
когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно
действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла
в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което
впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Когато обаче се
постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото
тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който
ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия
тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред, защото не може да бъде
изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт,
който все още не е действащ. Такова изискване не може да бъде поставено и пред
правните субекти, по отношение на които законодателството не предвижда
задължителна сила на тълкувателните решения и постановления. Когато те са
съобразили своето поведение с дадено задължително тълкуване относно
съдържанието на дадена правна норма, не може с обратна сила тяхното поведение
да бъде свързано с неблагоприятни последици. Това би нарушило принципа на
правна сигурност. Затова следва да се приеме, че последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да
се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако
преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти,
които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към
момента на настъпването на последиците. Отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има
действие от 26.06.2015 г. - датата, на която е прието противоположното
тълкуване. С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на
ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. С
оглед посоченото, до 26.06.2015 г., давността по отношение на сумите, които ищеца
е осъден да заплати на Община Балчик е била спряна по силата на самия факт, че
за тяхното събиране е образувано изпълнително производство.
В случая е
изтекъл двугодишния срок от последното изпълнително действие по отношение на ищеца,
не може да се каже /а не се и твърди/, че е изтекъл петгодишния срок, които би
погасил вземането. Практиката сочи, че в този случай Община Балчик – Взискател е следвало да поиска образуването на ново дело
против Д.И., като вместо това ЧСИ е продължил действията по същото. Вярно е, че
господар на изпълнителното производство е взискателят и това е трайно
установена практика, обоснована и в правната теория. Вярно е, че той има право
да прецени към кой момент да извърши определени действия по изпълнителното
производство, но във всички случаи следва да се съобразява с разпоредбата на
закона, която поставя определени срокове във връзка с неговото поведение -
законодателят изрично е постановил в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК / стар
текст чл. 330, ал. 1 ГПК – отм./, с оглед бездействие на взискателя. Взискателят е двигател на изпълнителния процес, като по
неговата воля съдия изпълнителят извършва действията по изпълнение в рамките на
закона. Взискателят не се освобождава от задължението
да следи извършваните в изпълнителното производство действия и да поддържа висящността на процеса, като се съобразява с определените в
закона срокове - прилагане на разпоредбата за т. нар. "перемпция" е
санкция за неговото пасивното поведение. В българското право няма правна норма,
съгласно която страната, бездействала през определен период от време, да може
да се позове на своето бездействие и да черпи права от него, но е вярно също
така, че изискуемия 5 годишен срок, които погасява вземането не е изтекъл. Изпълнителните
действия против ищеца е следвало да продължат в рамките на нов изпълнителен
процес. Налице е период на кредиторово бездействие с
продължителността по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК в който няма поискани от
взискателя и извършени изпълнителни действия, като изпълнението се прекратява
по право поради настъпила перемпция и съдебният изпълнител е длъжен да прекрати
изпълнението и да не извършва никакви изпълнителни действия.
Искът е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода
по спора, на ищеца се следват сторените съдебно-деловодни разноски в
производството по представения списък по чл.80 ГПК, като съдът не приема
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение поради
това, че е съобразено и в минимален размер по Наредбата на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между Д.И.И., ЕГН **********,***,
че Д.И.,*** следните суми: 451.95 лв., в това число лихви за периода 01.01.2008 г.- 31.12.2012 г., в това число дължимите лихви по
чл.4, ал.2 от ЗМДТ, изчислени до 29.03.2013 г., които суми са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело 20137370401805 по описа на ЧСИ Л. Т.,
peг. № 737 на КЧСИ, образувано въз основа на акт за
установяване на задължения № АУ000169/29.03.2013 г. за данък върху превозно
средство по чл.107, ал.3 от ДОПК.
ОСЪЖДА
Община Балчик, адрес: гр. Балчик, пл. „21 септември” № 6, представлявана от Н.А.,
в качеството си на кмет и законен представител, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.И., адрес: ***, сумата от 450 лв., съставляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в производството.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач Л.Т. Т., ЕГН: **********, в качеството й на
Частен съдебен изпълнител, с peг. № 737 в КЧСИ, с
адрес на кантората: ***.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страната пред
Окръжен съд Добрич.
Районен съдия: