Р
Е Ш Е Н И Е
№
260844
гр.
Перник, 13.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЕРНИК, Гражданско отделение, I състав, в
открито заседание на втори юли, две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИМОНА КИРИЛОВА
При секретаря Катя В. като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1927
по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, депозирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу С.С.М., в
която моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 753,94 лв. главница по
договор за потребителски кредит № **********/28.07.2017 г. (Договора), ведно
със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен
съд до окончателното изплащане на задължението; 95,56 лв. договорна
лихва за периода от 05.10.2017 г. до 06.12.2017 г., 71,80 лв. обезщетение
за забава за периода от 05.10.2017 г. до 19.04.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2970/2018 г. по описа на Районен
съд Перник.
В
исковата молба се твърди, че между ответника като заемател и ищеца – заемодател
е сключен Договора, по силата на който на ответника е отпуснат заем в размер на
828,00 лева, която е преведена по сметка на продавача на стоката, посочен от
ответника. Поддържа, че е изправна страна като е превел сумата а продавача,
който от своя страна е издал фактура № **********/28.07.2017 г. Твърди, че страните
уговорили годишен лихвен процент в размер на 29,47 %, изплащане на задължението
на 10 месечни вноски, всяка от които в
размер на 94,39 лева. Твърди, че ответната страна извършила частично плащане и
преустановила изпълнението на задълженията по договора в при последователни
падежни дати, поради което договорът бил обявен за предсрочно изискуем. С оглед
на изложеното моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът
не е депозирал отговор в срок, като след изтичането му съдът е констатирал, че
същият е починал.
След
указания на съда, ищецът е посочил наследниците на ответника, конституирани по
реда на чл. 227 ГПК, като исковата претенция е насочена за по 1/4 от
първоначално посочените суми (188,48 лв.
главница по договор за потребителски кредит № **********/28.07.2017 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в районен съд
до окончателното изплащане на задължението; 23,89 лв. договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 06.12.2017
г., 17,95 лв. обезщетение за забава
за периода от 05.10.2017 г. до 19.04.2019 г.) разделно срещу всеки един
законните наследници – В.С.М., В.В.С., С.В.С. и Н.В.С..
В.С.М.,
В.В.С., и Н.В.С. са лично уведомени, като не са изразили становище.
С.В.С.
е депозирала отговор чрез назначения си особен представител, оспорвайки
валидността на сключения договор. Намира, че отговорността ѝ следва да се
редуцира до 1/8 от дълга, тъй като имуществото е било в режим на СИО, поради
което съпругът получава ½ при прекратяване на брака, като единствено
останалата ½ се поделя по равно между четиримата наследници. Намира, че
закупените с кредита стоки – хладилник и готварска печка, са за задоволяване на
семейните нужди, поради което В.С. като съпруг е следвало да отговаря
солидарно.
Съдът, след като прецени събраните по
делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От
приетия по делото като писмено доказателство Договор се установи, че ищецът се
е задължил да финансира закупуването на 1 бр. хладилник Sharp на
стойност 529,00 лева и 1 бр. готварска печка Beko на стойност
299,00 лева (общо 828,00 лева), които С.С.М. е придобила. В Договора страните
са уговорили годишен лихвен процент в размер на 29,47 %, ГПР – 31,91 %
изплащане на задължението на 10 месечни
вноски, всяка от които в размер на 94,39 лева, платими в периода от 05.09.2017
г. до 05.06.2018 г.
По делото
е представен дубликат на служебен бон, съгласно който в полза на трето лице по
спора – „Технополис“ – Перник, е заплатена сума в размер на 828,00 лева за
закупуване на 1 бр. хладилник Sharp на
стойност 529,00 лева и 1 бр. готварска печка Beko на стойност 299,00 лева, за
което е издадена фактура № **********/28.07.2017 г. с клиент С.С.М.
По
делото е изслушана и приета ССЕ, неоспорена от страните, в която е отразено, че
е изготвена при анализ на документите, приложени по делото и изискани от ищеца.
В експертизата е отразено, че през релевантния период задължението за главница
по Договора възлиза на 753,94 лева;
това за договорна лихва в периода от 05.10.2017 г. до 06.12.2017 г. е 49,90 лева; а обезщетението за забава
за периода от 05.10.2017 г. до 19.04.2018 г. е в размер на 29,98 лева.
По
делото са представени и други доказателства, които съдът не обсъжда с оглед на
тяхната неотносимост.
При установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Районен
съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по сключен договор за
потребителски кредит.
С
оглед на конкретните пояснения, направени от ищеца, предметът на доказване в
настоящото производство е сведен до установяване, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 753,94 лв. главница по договор за потребителски
кредит № **********/28.07.2017 г. (Договора), ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението; 95,56 лв. договорна лихва за периода от 05.10.2017
г. до 06.12.2017 г., 71,80 лв. обезщетение за забава за периода от 05.10.2017
г. до 19.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 2970/2018 г. по описа на Районен съд Перник.
Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата
да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало,
по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство
изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При
релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на валидно облигационно правоотношение между
дружеството-заемодател и ответницата, предаването на заемната сума на заемополучателя,
уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора; 2).
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на
кредита с лихва; 3). да установи вземанията си и по размер, както и размера на
обезщетението за забава за процесния период.
По
иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Настоящият
състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по отношение на
задължението за връщане на предадената в заем сума. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. От събраните по делото доказателства се установи, че
императивно определеното съдържание на договора е налице, поради което за
ответника е възникнало задължението да възстанови заетата сума при условията на
Договора.
По
иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
По
правилото на чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това е
уговорено писмено. Това условие на закона е изпълнено. От представените по
делото Договор се установява, че страните са уговорили конкретния размер на
възнаградителната лихва по кредита, годишен лихвен процент (ГЛП) 29,47 % и ГПР
- 31,91 %, в който е включена ГЛП.
Съгласно
чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от договора за кредит е лихвеният процент
по кредита. Именно лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на
дадената парична сума. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на
разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
и клауза, надвишаваща този размер се счита за нищожна. В конкретния случай е
уговорен ГПР и ГЛП не се надхвърля петкратния размер на законния размер лихва,
определен от БНБ. В този смисъл клаузата за уговорената лихва не е нищожна на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Тук посочената клауза не би могла да бъде
подведена и под някоя от хипотезите, изброени в чл. 143 ЗЗП, тъй като се касае
за възнаградителна лихва.
С
оглед на изложеното, настоящият състав приема, че претенцията за присъждане на
възнаградителна лихва е основателна.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Този
иск е акцесорен по характера си спрямо главния, но същият подлежи на
самостоятелно доказване. Претендираните за заплащане суми на основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД е конкретния случай е срочно и длъжникът изпада в забава по правилото
на чл. 84, ал. 1 ЗЗД без да е необходима покана. Тъй като ответникът не е
изпълнил точно в темпорално отношение своята парична престация, той е изпаднал
в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в
пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна
лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата, поради което този иск е
също основателен.
С
оглед на приетото, че предявените искове са доказани по основание съдът следва
да се произнесе по размера им. По делото е депозирано заключение на вещо лице
по допусната и приета ССЕ. Съдът кредитира това заключение като обективно, безпристрастно
и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи, ето защо предявените
искове следва да бъдат уважени до размерите посочени в ССЕ - 753,94 лева
главница; 49,90 лева договорна лихва в периода от 05.10.2017 г. до 06.12.2017
г. е; 29,98 лева обезщетението за забава за периода от 05.10.2017 г. до
19.04.2018 г. и отхвърлени до пълния предявен размер за възнаградителна лихва и
обезщетение за забава като недоказани.
Това
задължение следва да бъда възложено по равно и разделно на четиримата ответници
в качеството им на законни наследници на кредитополучателя. В тази връзка е конкретното
възражение на особения представител на С.В.С.. Принципно е вярно съждението, че
кредитът отговаря на условията, визирани в императивната разпоредба на чл. 32,
ал. 2 СК и съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от единия от тях
за задоволяване на нужди на семейството доколкото се касае за стоки (готварска
печка и хладилник), необходимите за съвместния живот.
Смъртта на някой от солидарните
длъжници не засяга правата на кредитора спрямо останалите солидарни длъжници,
поради което смъртта на починалия солидарен длъжник (съпруг) не се отразява на
отговорността на преживелия такъв за цялото задължение, което е възникнало като
солидарно и продължава да съществува в същия обем и на същото основание. Вярно е
и че при действието на СК, закупените стоки са станали СИО. Съдът обаче не
споделя съждението, че задължението по кредита е СИО, поради което преживелия
съпруг следва да отговаря за 5/8, а децата за по 1/8а. Това е така, защото задължението
на починалия солидарен длъжник преминава към неговите наследници, съразмерно с
получения дял от наследството – арг. чл. 9, ал. 1 и чл. 60, ал.1 ЗН, като в
конкретния случай всеки един го наследява за 1/4 от наследството, а В.С.М.
отговаря солидарно с В.В.С., С.В.С. и Н.В.С. за тяхната ¼ от дълга, но
доколкото съдът не е сезиран с такова искане, по правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК не
следва да се произнася в тази насока.
С
оглед на приетото, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и С.С.М. е било налице валидно
облигационно задължение по Договора, останало непогасено, наследниците на
ответника следва да бъдат осъдени разделно за по ¼ всеки един от тях да
заплатят установените по основание и размер в рамките на настоящото производство
суми.
По разноските:
Ищецът
е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК
такива следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част от иска. Ищецът
е доказал разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса (не както е
посочено 32,00), 160,00 лева депозит за вещо лице, и депозит за особен
представител в размер на 150,00 лева, като е претендирал и заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева. По правилото на чл. 78,
ал. 8 ГПК и след като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в
размер на 100,00 лева. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
рамките на исковото производство в размер на 393,70 лева.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на
ищеца се дължат 67,88 лева съразмерно на уважената част от исковете, които също
следва да му бъдат присъдени.
В
светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че В ПОЛЗА на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК: ********* СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу
В.С.М., ЕГН ********** с адрес *** за
сумата от 188,48 лева,
представляваща ¼ от главница в общ размер на 753,94 лв. по договор за потребителски кредит №
**********/28.07.2017 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в РС
Перник – 04.05.2018 г., до окончателното изплащане на задължението; на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД сума в размер на 12,48 лева -1/4 от договорна лихва за
периода от 05.10.2017 г. до 06.12.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до
пълния предявен размер от 23,89 лева като неоснователен, както и на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 7,50 лева обезщетение за забава за периода от 05.10.2017 г. до
19.04.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от
17,95 лева като
неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че В ПОЛЗА на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК:
********* СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу В.В.С., ЕГН **********
с адрес ***, за сумата в размер на 188,48
лева представляваща ¼ от главница в общ размер на 753,94 лв. по договор за потребителски
кредит № **********/28.07.2017 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение в РС Перник – 04.05.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението; на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД сума в
размер на 12,48 лева -1/4 от
договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 06.12.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата до пълния предявен размер от 23,89 лева като
неоснователен, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сума в размер на 7,50 лева
обезщетение за забава за периода от 05.10.2017 г. до 19.04.2019 г. като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 17,95 лева
като неоснователен..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че В ПОЛЗА на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК:
********* СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу С.В.С., ЕГН **********
с адрес ***, за сумата в размер на 188,48
лева представляваща ¼ от главница в общ размер на 753,94 лв. по договор за потребителски
кредит № **********/28.07.2017 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение в РС Перник – 04.05.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението; на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД сума в
размер на 12,48 лева -1/4 от
договорна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 06.12.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата до пълния предявен размер от 23,89 лева като
неоснователен, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сума в размер на 7,50 лева
обезщетение за забава за периода от 05.10.2017 г. до 19.04.2019 г. като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 17,95 лева
като неоснователен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, че В ПОЛЗА на „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, с ЕИК: ********* СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу Н.В.С., ЕГН **********
с адрес *** за сумата в размер на 188,48
лева представляваща ¼ от главница в общ размер на 753,94 лв. по договор за потребителски
кредит № **********/28.07.2017 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение в РС Перник – 04.05.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението; на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД сума в
размер на 12,48 лева -1/4 от договорна
лихва за периода от 05.10.2017 г. до 06.12.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата до пълния предявен размер от 23,89 лева като неоснователен, както и
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 7,50 лева обезщетение за забава за
периода от 05.10.2017 г. до 19.04.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата
до пълния предявен размер от 17,95 лева като
неоснователен, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в рамките на ч.гр.д. № 2970/2018 г. по описа на Районен съд Перник
срещу наследодателят им С.С.М..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 В.С.М., В.В.С.,
С.В.С. и Н.В.С. да заплатят на „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД по 115,40 лева -
всеки един от тях, представляваща ¼ от сбора на разноските (461,58
лева), сторени от ищеца в рамките на настоящото и заповедното производства.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Перник.
Препис
от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
СЪДИЯ
Вярно с оригинала: В.А.