Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 191 Дата 12.06. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 22 май 2019 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 234 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №
70 от 11.02.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 479/ 2015
г., с което съдът е отхвърлил молбите на „Ф.“ ЕООД, ЕИК *** и на Г.Н.К., ЕГН **********,
за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството „Е.Б.Е.“ ЕАД,
ЕИК ***, а двамата молители са били осъдени, да заплатят на това дружество
сумата 15 900 лева разноски по делото.
Решението се обжалва
от Г.Н.К. и от „Ф.“ ЕООД, с подробни съображения за неговата неправилност.
Ответникът по двете жалби
е на мнение, че са неоснователни.
Апелативният
съд прецени становищата на страните
и данните по делото и съобразно
правомощията по чл. 269 ГПК прие:
І. Относно активната материална легитимация по
чл. 625 ТЗ на първоначалния молител „Ф.“ ЕООД и на присъединения кредитор Г.Н.К..
1. Дружеството „Ф.“ ЕООД е твърдяло, че е
кредитор на „Е.Б.Е.“ ЕАД с вземане в размер на сумата 319 839.85
лева, представляваща цена с ДДС на произведена и изкупена през м. май 2015 г.,
но неплатена електрическа енергия по Договора за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяеми източници № 1084/30.09.2013 г. (л. 4 и
сл.), който е бил сключен между „Е.Б.Е.“ ЕАД, като купувач и дружеството
„С.“ ООД, като продавач. С Допълнително сключеното между тези две страни и „Ф.“
ЕООД Тристранно споразумение № 1 от 18.11.2013 г. (л. 8 и сл.) молителят „Ф.“
ЕООД заместил изцяло продавача „С.“ ООД и цената на продадената по този договор
стока се дължала на „Ф.“ ЕООД съобразно подписания с купувача Протокол от
31.05. 2015 г. (л. 10) и издадената фактура № 40/ 31.05.2015 г. (л. 9).
Става
въпрос за ел. енергия, произведена от фотоволтаична централа с мощност 4 МWр, построена
в землището на с. О., община Т., която е собственост на дружеството „С.“ ООД,
като с договор за наем от 03.06.2013 г. (л. 30 и сл.), тази централа била отдадена
под наем на „Ф.“ ЕООД, това било и основанието за сключване на посоченото
по-горе Тристранно споразумение № 1 от 18.11.2013 г.
С отговора (л.
22 и сл.) на подадената от „Ф.“ ЕООД молба за откриване на производството по
несъстоятелност и с допълнително поддържаните становища ответникът е заявил, че
молителят не се легитимира като негов кредитор, защото:
- собственикът на централата „С.“ ООД го
уведомил, че посоченото по-горе тристранно споразумение № 1 от 18.11.2013 г.
било „нищожно“;
- действията на управителите на „С.“ ООД,
включително и подписването на това споразумение, били предмет на прокурорски
проверки;
- появил се и друг претендент за същото
плащане – дружеството „БИО-БА.“ ЕАД;
- имало предизвикан от „С.“ ООД съдебен
спор относно собствеността върху произведената от централата и съответно продадена
електрическа енергия – гр. д. № 12874/2014 г. на Пловдивския районен съд.
Посочените
факти нямат отношение към твърдяното от молителя „Ф.“ ЕООД вземане за цена, а
само към оспореното от ответника негово качество на кредитор – по отношение на
това вземане. Този въпрос обаче, първо, не може да бъде решен без участието на
другите две дружества, претендиращи собственост върху същото вземане и второ,
съществуването на това вземане, включително и притежаването му от конкретен
кредитор, поначало не е предмет на обективните и субективни предели на силата
на пресъдено нещо, формирана от решенията по чл. 630, ал. 1, респ. чл. 631 ТЗ.
Въпросът би подлежал на разрешаване или в общия исков процес по чл. 124, ал. 1,
съответно чл. 464 ГПК, или евентуално в бъдещи спорове по чл. 694 ТЗ, затова
съдът приема, че – за целта на настоящото производство по чл. 625 ТЗ –
качеството на молителя „Ф.“ ЕООД, като кредитор на „Е.Б.Е.“
ЕАД, е било установено по начин, който е правно
достатъчен.
2. Присъединения молител Г.Н.К. е твърдял
(л. 191 и сл.), че той също е кредитор на „Е.Б.Е.“ ЕАД, с притежавано от
него вземане в размер на сумата 1 459 764.83 лева, представляваща
цена на закупена, но неплатена електрическа енергия по Договор ***. (л. 199 и
сл.), което вземане на неговия длъжник „Х.П.“ ООД той придобил по реда на чл. 510 ГПК.
С отговора на тази молба
(л. 247 и сл.), както и в поддържаните по делото становища, ответникът е
заявил, че оспорва не само дължимостта и размера на това вземане, но и собствеността
му, като се имат предвид претенциите върху същото вземане, заявени по т. д. № 1630/2013 г. на Пловдивския окръжен съд:
- от дружеството „А.Л.“ АД, Р.К.;
- от дружеството „Х.П.“ ООД;
- от Л.Б.– Г*, гражданин на Г.;
- от ЖНМЮЮ., гражданин на Ф. и
- от самия молител Г.Н.К.,
по което
дело, водено за част от същото вземане, ответникът „Е.Б.Е.“
ЕАД, на основанието по чл. 224, ал. 1 ГПК, се
освободил от участие в делото – вж. постановените Определение № 2758 от
24.09.2013 г. (л. 77) и Определение № 2981 от 17.10.2013 г. (л. 87 и сл.).
Производството по това дело е било прекратено на основанието по чл. 224, ал. 2 ГПК и вложената от ответника и претендирана от Г.Н.К. част от твърдяното
вземане му е била предадена, но това не означава, със сила на пресъдено нещо е
било установено както съществуването и конкретния размер на цялото вземане,
така и собствеността му.
Както и по-горе в т. І.1. бе отбелязано, тези
въпроси, първо, не могат да бъдат разрешени без участието на останалите претенденти
за същото вземане и второ, съществуването на това вземане, включително и
притежаването му от конкретен кредитор, поначало не е предмет на обективните и
субективни предели на силата на пресъдено нещо, формирана от решенията по чл.
630, ал. 1, респ. чл. 631 ТЗ. Тези спорни въпроси биха подлежали на разрешаване
или в общия исков процес по чл. 124, ал. 1, съответно чл. 464 ГПК, или
евентуално в бъдещи спорове по чл. 694 ТЗ. Затова съдът аналогично приема, че –
за целта на настоящото производство по чл. 625 ТЗ – качеството на молителя Г.Н.К.,
като кредитор на „Е.Б.Е.“ ЕАД, е било установено
по начин, който е правно достатъчен.
ІІ. При наличие на посочените по-горе спорове
за притежанието и на двете, поотделно посочени от всеки от двамата молители
вземания, предположението по чл. 608, ал. 3 ТЗ, за неплатежоспособност на
дружеството „Е.Б.Е.“ ЕАД, е било
неустановено. Въпреки, че спирането на плащания по тези две вземания е налице,
това е съзнателно направен от длъжника избор, попадащ в хипотезата на оправдано
разумно управление на търговските му дела (чл. 75, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД).
Затова е
правно невъзможно – само на посоченото основание по чл. 608, ал. 3 ТЗ – да се
приеме, че „Е.Б.Е.“ ЕАД не е в състояние да
изпълни както поотделно, така и заедно, изискуемите парични задължения,
твърдяни в процеса от молителите „Ф.“ ЕООД и Г.Н.К..
ІІІ. Твърдяното от двамата молители съществуващо
състояние на неплатежоспособност и/или евентуална свръхзадълженост на дружеството „Е.Б.Е.“
ЕАД е недоказано.
По делото са назначени две
икономически експертизи и приетите в процеса две подробни заключения на вещото
лице М.М..– първоначално (л. 428 и сл.) и допълнително (л. 788 и сл.), както и
повторно извършената експертиза на вещото лице Н. К., вж. съответно
първоначалното (л. 1148 и сл.) и допълнително (л. 1358 и сл.) заключения, са
категорични – финансовото състояние на ответника „Е.Б.Е.“
ЕАД е добро и дружеството разполага с достатъчно имущество, за да покрие
задълженията си към всеки един от неговите кредитори.
Няма нито спиране, нито
обезпокоително забавяне на плащанията по установените безспорни вземания на
кредиторите му, а дейността на това дружество не само не е била никога преустановявана,
но и се развива. Допълнителното заключение на вещото лице Н. К. установява, че
към 23.11.2018 г., само месец преди датата на последното съдебно заседание пред
окръжния съд, безспорните, изискуеми и ликвидни задължения на „Е.Б.Е.“
ЕАД са в общ размер на сумата 21 556 404.44 лева, а от тях
просрочените – са само в размер на общата сума от 59 359.82 лева – вж. и
таблицата към отговора на Въпрос № 4. Неплатените навреме задължения са спорни,
затова и категоричният извод на експерта е, че „не е налице спиране на
плащанията“ – вж. т. ІV. 5.
Дори и като се има
предвид счетоводната политика на това дружество – да обезценява на 100 % (!)
всички вземания, които не са били платени от длъжниците му в срок до една
година от падежа, коефициентът за обща ликвидност на предприятието е дори над приемливите
средни стойности, като към 31.12. 2017 г. е 2.545, към същата дата коефициентът
за бърза ликвидност е 2.511, а коефициентът за финансова автономност е в
напълно нормалната и дори завидна за действащо предприятие стойност от 1.561. Предходните
финансови години също са добри, като се има предвид и уговорката, че поради
упражняваната лицензна дейност дружеството на практика няма краткосрочни
инвестиции и при изчисляване на коефициентите за финансова стабилност са
вземани предвид само стойностите на наличните към съответната година парични
средства. И както се вижда от финансовия отчет, положителният финансов резултат
за 2018 г. преди данъчно облагане е 11 147 000 лева, за същата година
приходите от продажба на електрическа енергия са в размер на сумата
515 101 000 лева.
При положение, че към
31.12.2018 г. установените текущи активи на ответника „Е.Б.Е.“
ЕАД превишават текущите задължения със сумата 137 954 000 лева, а
нетно от разчети със свързани лица – със сумата 106 730 000 лева и
при липсата дори на спор, че по-голямата им част активите на това дружество се
формират от постоянни и предвидими вземания, които по определение са събираеми,
изводът е, че поддържаните в процеса твърдения за неплатежоспособност и/или
евентуална свръхзадлъжнялост на това дружество са останали недоказани и молбите
на „Ф.“ ЕООД и
съответно на Г.Н.К. за откриване на производство по несъстоятелност – като
неоснователни – са подлежали на отхвърляне.
Заключението
е, че – като краен резултат – обжалваното решение е законосъобразен и правилен
отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да
се потвърди, с относимото към настоящата т. ІІІ-та препращане (чл. 272 ГПК) и
към подробните мотиви на Пловдивския окръжен съд.
ІV. Разноските. На осн. чл. 273, във вр. с чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбите ще се присъдят поисканите и
доказано направени разноски пред настоящата инстанция, в размер на сумата 15 602.80
лева.
Ето
защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70 от 11.02.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд
по т. д. № 479/2015 г.
ОСЪЖДА дружеството „Ф.“ ЕООД, ЕИК *** и
Г.Н.К., ЕГН **********, общо да
заплатят на дружеството „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата 15 602.80 лева (петнадесет хиляди
шестстотин и два лева и 80 ст.) разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му (чл. 633, ал. 2 ТЗ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.