Определение по дело №325/2022 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 313
Дата: 1 юли 2022 г. (в сила от 9 юли 2022 г.)
Съдия: Ана Божидарова Ангелова-Методиева
Дело: 20221400200325
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 313
гр. Враца, 01.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Ас. В. П.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200325 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Е.
Г. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание, тъй като жена му е безработна и
има три малолетни деца, за които трябва да се грижи.
Г. Х. – ст.юрисконсулт при Затвора - Враца изразява становище за
неоснователност на молбата с доводи, че осъденият М. не е придобил право на УПО,
тъй като не е изтърпял минимума от наложеното му наказание, а ще придобие право за
това на 13.07.2022г. Поддържа, че рискът от вреди е среден, от рецидив – висок и
същия няма критично отношение към извършеното и омаловажава вината си. Навежда
доводи, че въпреки включването му в трудов процес, не е дал индикация за трайна
личностна промяна. С оглед богатото му криминално минало и многократните му
осъждания, както и че плана присъдата не е изпълнен в пълен обем, индикациите за
промяна са минимални и работата с него следва да продължи. Счита, че не отговаря на
изискванията на чл.439а НПК и чл.70, ал.1, т.1 НК, поради което молбата не следва да
1
бъде уважена.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Поддържа, че лицето не отговаря на изискванията за УПО, тъй като не е изтърпял 1/2
от наложеното му наказание
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата следното:
С определение на Районен съд – Кула по НОХД №121/2021г., е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство, като на л.св. М., за
извършено от него престъпление по чл.198,ал.1 НК е наложено наказание "лишаване
от свобода" за срок от 1 година и 8 месеца.
Осъденият е започнал да търпи така определеното му наказание от
21.02.2022г., и до момента фактически е изтърпял 4 месеца и 10 дни. От предварителен
арест 5 месеца и 8 дни, от работа му се зачитат 12 дни или общо изтърпяно до момента
наказание е в размер на 10 месеца.
Остатъкът към настоящия момент е 10 месеца.
При тези данни е видно, че осъдения фактически не е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК. За да се произнесе по отправена молба от лишения от свобода за допускане на
условно предсрочно освобождаване, първоинстанционният съд следва да прецени
наличието или липсата на визираните в чл.70 от НК предпоставки. Тази преценка
следва да стъпва на доказателствен анализ на материалите по делото, налични в
затворническото досие, доказателства представени от страните в съдебното
производство и такива, събрани служебно от съда.
Обхватът на дължимото произнасяне се свежда до следното: 1. дали лишеният
от свобода е изтърпял 1/2, респективно 2/3 от размера на наложеното му наказание и от
друга страна- 2. дали през периода на изтърпяване е дал доказателства за своето
поправяне. В чл. 439а, ал.1 от НПК е отдадена дефиниция на "доказателства за
поправянето" – всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения
по време на изтърпяване на наказанието. Законодателят е допълнил цитираната норма
с неизчерпателно посочване на обстоятелствата, които подлежат на установяване от
съда и могат да послужат за изграждане на критерии за личностна оценка на лишения
от свобода: добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, участие в специализирани програми за
въздействие или общественополезни прояви. В съдебната практика трайно се налага
становището на съдилищата, че доколкото доброто поведение и спазването на
вътрешните правила в мястото за лишаване от свобода е изискуемо и дължимо от
всички осъдени, конкретното проявление на "добро поведение" от молителя следва да
2
има траен характер, да демонстрира устойчивост и да надхвърля минималните
изисквания. Също така, в ал.2 на чл. 439а е отразено че доказателствата за поправянето
на осъдения се установяват не само от поведението и проявите на лишения от свобода,
но и от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата и от "всички други източници на информация за поведението
на осъдения".
В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че предвид представените справки
и подробно посочените периоди, през които лицето е било с мярка за неотклонение
"Задържане под стража" и му е било зачетено като физическо и фактическо време,
времето, през което той е търпял наказание "Лишаване от свобода" към настоящия
момент все още същият не е изтърпял физически и фактически 1/2 от определеното му
наказание от 1 година и 8 месеца "Лишаване от свобода". Това право същия ще
придобие на 13.07.2022г.
С оглед и изложеното в социалния доклад, съдът приема, че лишения от свобода
Е.М. не е осъзнал вината си и няма критично отношение към досегашният си
криминален начин на живот. Криминалното минало на л./св. М., красноречиво показва,
че претърпените лишения и ограничения в контролирана среда не са изиграли своя
поправителен ефект върху личностното му развитие. Относително краткия престой в
пенитенциарното заведение е крайно недостатъчен и не позволява пълноценно
проследяване на цялостното му поведение и привеждане на безспорни и
неопровержими доказателства за неговото реално поправяне и превъзпитание. Спрямо
служителите на затвора няма лоялно отношение и не съдейства за разкриване на
режимни нарушения. Регистрира се упорита престъпна дейност и водене на
хищнически начин на живот. Не желае да промени вижданията и принципите си под
влияние на околните, въпреки предишните осъждания. Високият риск от рецидив,
ниското образователно ниво и липсата на професионална квалификация са
предпоставки за извършване на нови правонарушения. В резултат на тези негативни
обстоятелства сериозно се намаляват и шансовете на лишения от свобода М. за
успешна интеграция в обществото. Цялостното поведение на осъденият, фиксираните
проблемни зони в оценката на правонарушителя и непромененият криминален профил
на нуждите не сочат за постигнат значим поправителен ефект на наложеното наказание
лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав приема, че не са настъпили трайни положителни
промени в съзнанието и поведението на осъдения, изключващи категорично
опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода и
че съществуват обстоятелства, указващи необходимост от продължаване на
поправителното въздействие спрямо него с цел формиране и затвърждаване на
устойчиви във времето законосъобразни модели на поведение. Към настоящия момент
3
не са изпълнени и двете законови изисквания осъденият М. да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от определеното му наказание
"лишаване от свобода", а се налага продължаване на работата с него в условията на
затвора за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Е. Г. М., роден на *** в гр.
Белоградчик, с адрес с.***, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", наложено
по НОХД№121/2021г. по описа на РС Кула.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4