№ 15528
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20231110145058 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „***“ АД съществуват
вземания от А. Б. С. за следните суми: за сумата от 2418.50 лева, представляваща
незаплатена цена на потребени В и К услуги в имот, находящ се в гр. София, ж. к. „***“, бл.
616, вх. В, ет. 6, ап. 63, за която цена в периода от 28.03.2012г. до 27.12.2019г. са съставени
фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 19.05.2020г., до
окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 670.35 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 28.04.2012г. до 27.12.2019г., за които парични
притезания по ч. гр. дело № 19712/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
Ищецът „***“ АД твърди, че между него и ответника е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К
услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че ответникът е потребител на В и
К услуги и че му били предоставени такива в следния имот: ап. 63, находящ се в гр. София,
ул. „***“, ж. к. „***“, бл. 616, вх. В, ет. 6. Клиентът не заплатил формираните за исковия
период парични задължения в срок- 30- дневен след датата на фактуриране на месечните
задължения, поради което ищецът претендира тяхната стойност за исковия период, законна
лихва, обезщетение за забава, както и разноските за заповедното и настоящото
производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че считано от 2016г.
редовно заплащал всички дължими суми към „***“ АД. В условията на евентуалност е
заявено възражение за погасяване на вземанията, предмет на исковете, по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
1
По иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че ответникът има качеството
потребител на В и К услуги по силата на валидно съществувало през исковия период
облигационно правоотношение със соченото от ищеца съдържание, че през процесния
период ищецът е предоставил В и К услуги в твърдяния обем в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните в настоящото производство суми, както и че през целия
период са били налице конкретни фактически основания (предпоставки) за начисляване на
потребено количество вода по съответен ред/методика.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги, и юридически или физически лица- собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от общите
условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на общите условия е
прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К
услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от *** № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради- етажна
собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на цитираните нормативни
актове са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване по отношение на
съответните водоснабдени имоти, като в общите условия на дружеството е предвидена
възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена
декларация за това.
В случая между страните не е спорно, поради което и с доклада, обявен за окончателен
в проведеното на 09.04.2025г. първо по делото открито съдебно заседание, на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и поради това ненуждаещо се
от доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство, че страните са били обвързани
от облигационно отношение по договор за доставка на питейна вода и В и К услуги до
процесния имот, включително през исковия период, което обстоятелство се установява и от
представената от Столична община, дирекция „Общински приходи“, район
„Надежда/Връбница“ съобразно искането на ищеца и неоспорена от името на ответника
справка от информационния масив на общината, съгласно отбелязванията в която А. Б. С.
фигурира като данъчнозадължен субект за процесния имот в качеството си на собственик на
½ идеална част от него. С оглед на това, при липсата на други данни в тази насока и при
съобразяване на изложените вече правни разяснения, касаещи основанието за придобиване
от конкретно лице на качеството потребител на доставяните до конкретен водоснабден имот
В и К услуги, следва да се приеме, че ответникът е материално легитимиран да отговаря за
задълженията за исковия период в обема, в който същият притежава право на собственост
върху него, а именно за ½ част.
В допълнение към горното и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги всички В и К оператори публикуват одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
най- малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в
2
едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни след влизане в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не доказва,
а и не твърди да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери
приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с
изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са
станали задължителни за него и същите го обвързват (в този смисъл е Решение №
129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО).
За установяване на факта на предоставяне на твърдяните В и К услуги и тяхната
стойност по делото е изслушано заключение на допуснатата комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира
за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
поставените задачи и поради това годно да обоснове решаващите изводи по релевантните за
спора обстоятелства.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението през исковия
период по отношение на процесния имот са извършвани доставка на вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води, като общата стойност на тези В и К услуги съобразно
издаваните за посочения в исковата молба период- от 28.03.2012г. до 27.12.2019г., възлиза на
сумата от 3856.58 лева. Изрично експертите са пояснили, че задълженията на ответника са
фактурирани в съответствие с начислените количества В и К услуги и с утвърдените от
КЕВР цени. Вещото лице, извършило експертизата в техническата й част, е разяснило, че
начисляването на потребените В и К услуги в периода от 10.02.2013г. до 02.06.2015г. е
извършено служебно- на база четирима живущи, поради изтекла метрологична проверка на
водомерите, замърсен циферблат и невъзможност за отчитане, а за останалата част от
исковия период количествата потребена вода били отчитани помесечно чрез извършване на
реален отчет от проверител или на самоотчет от абоната, като поради практиката на ищеца
за извършване на реален отчет веднъж на три месеца за месеците, за които такъв не бил
извършван, количествата вода били начислявани служебно- въз основа на предишен реален
отчет, а при извършване на последващ такъв била извършвана корекция до реални данни. В
частта от заключението, изготвена от вещото лице- счетоводител, при съобразяване на
представените от ответника писмени доказателства за извършени от него плащания, чиято
доказателствена стойност не е оспорена от името на ищеца, са обективирани и
доказателствените изводи на експерта относно общия размер на неплатените задължения за
имота за исковия период, както следва: 2418.50 лева- главница, и 670.35 лева- обезщетение
за забава, като в приложената към писменото заключение справка за начислени суми и
извършени плащания детайлно са посочени както стойността на всяко месечно задължение,
включено в исковия период, така и размерът и датата на всяко плащане, респ. останалите
непогасени след същото суми.
Ето защо, доколкото по изложените съображения се достига до извод за възникнали в
правната сфера на ответника и останали непогасени след извършените от него плащания
задължения за стойността на потребените В и К услуги, на обсъждане подлежи
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на
процесните вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлгащаите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, „периодично“
по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не
се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
3
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца приложима се явява
специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като
началният момент, от който започва течението на този давностен срок, е изискуемостта на
всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребените В и К услуги.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на В и К услуги, за
чиято стойност са издавани ежемесечни фактури в периода от 28.03.2012г. до 27.12.2019г.,
изискуемостта на които съгласно приложимите през исковия период общи условия на „***“
АД е настъпила на 30- я ден след издаване на фактурата за съответния месечен отчетен
период. Така, при съобразяване датите на издаване на процесните фактури, отразени в
справката- приложение към писменото заключение на вещите лица, правилото от общите
условия, регламентиращо срока за заплащане на формираните месечни парични задължения,
т. е. момента на настъпване на изискуемостта им, продължителността на приложимия в
случая кратък- тригодишен, давностен срок, както и на предвиденото в нормите на чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и § 13 от ЗИД
на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, специално основание за спиране течението
на давностните срокове за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., се установява, че погасени
по давност и поради това неподлежащи на съдебно установяване и принудително събиране
поради погасяване на правото на иск (в материалния смисъл на това понятие) по отношение
на тях са вземанията, фактурирани за периода от 28.03.2012г. до 27.01.2017г. Изискуемостта
за задължението по последно издадената за този период фактура от 27.01.2017г. е настъпила
на 26.02.2017г., от който момент е започнал да тече тригодишен давноствен срок, изтекъл
при съобразяване на цитираните разпоредби на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр.
44/2020г. на ДВ на 03.05.2020г. на 03.05.2020г.- 16 дни преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
предоставени В и К услуги, за които са издадени фактури за периода от 27.02.2017г. до
27.12.2019г., чийто размер, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК въз основа на
събраните писмени доказателства и данните в експертното заключения, възлиза на сумата от
196.07 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и размера на
4
вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно заключението на съдебно- счетоводната експертиза стойността на законната
мораторна лихва върху непогасените по давност вземания за цената на В и К услугите-
фактурираните за периода от 27.02.2017г. до 27.12.2019г., възлиза на сумата от 78.42 лева,
начислена за периода от 25.09.2017г.- първия ден от забавата в заплащането на най- старото
непогасено по давност и чрез плащане месечно задължение, до края на исковия период-
27.12.2019г. Същевременно, при съобразяване на така посочения период, на датата на
подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение- 19.05.2020г., както и на приложимия в случая кратък давностен срок от три
години по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, неоснователно в тази му част се явява заявеното от ответника
възражение за погасяване по давност на вземането за законна мораторна лихва за посочения
период.
При съобразяване на така установения размер на непогасените по давност и чрез
плащане и поради това подлежащи на съдебно установяване парични задължения, както и
на доказаната в настоящия процес квота на ответника в съсобствеността по отношение на
процесния имот- 1/2 идеална част, исковете срещу него следва да бъдат уважени, както
следва: искът с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с 198о, ал. 1 от Закона за
водите- за сумата от 98.04 лева- цена на В и К услуги, за които са издадени фактури в
периода от 27.02.2017г. до 27.12.2019г., а искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД- за
сумата от 39.21 лева, обезщетение за забава за периода от 25.09.2017г. до 27.12.2019г., а за
разликите до пълните предявени размери и периоди тези искове следва да бъдат отхвърлени.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора по правило разноски се следват и на двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
4.97 лева, представляваща част от сторените в заповедното производство разноски, както и
сумата от 40.07 лева, представляваща част от извършените в хода на исковото производство
разноски, включващи заплатени държавни такси, депозити за възнаграждения на вещите
лица, както и юрисконсултски възнаграждения, определени от съда на основание нормата на
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от ***та за
заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото, които части са съответни на уважената част от исковете.
В случая в полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е
заявявана претенция за реалното извършване на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че в правната сфера на „***“ АД, ЕИК ***, съществуват следните вземания от
А. Б. С., ЕГН **********: за сумата от 98.04 лева, представляваща незаплатена цена на
потребени В и К услуги в имот, находящ се в гр. София, ж. к. „***“, бл. 616, вх. В, ет. 6, ап.
63, за която цена в периода от 27.02.2017г. до 27.12.2019г. са съставени фактури, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 19.05.2020г., до окончателно изплащане на
5
задължението, както и за сумата от 39.21 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 25.09.2017г. до 27.12.2019г., за които парични притезания по ч. гр. дело №
19712/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
198о, ал. 1 от Закона за водите за разликата над установената като дължима сума до пълния
предявен размер от 2418.50 лева, която разлика представлява цена на В и К услуги, за която
са съставени фактури в периода от 28.03.2012г. до 26.02.2017г., както и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД- за разликата над установената като дължима сума до пълния
предявен размер от 670.35 лева и за периода от 28.04.2012г. до 24.09.2017г.
ОСЪЖДА А. Б. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„***“ АД, ЕИК ***, сумата от 4.97 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата 40.07 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6