Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
……………..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав
в публично заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. СТОИЦЕВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
секретаря Таня Митова и с участието на прокурор Димитър Младенов, като разгледа
докладваното от съдия Манолова ВНОХД № 1537
по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 21.04.2017г. по НОХД № 18467/2016 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 102 с-в, подсъдимият П.Ч.Б. е признат за невиновен в това от неустановена дата през м. септември 2015г. до
16.09.2015г., сам и чрез другиго (неизвестно лице), да е съставил неистински
частен документ - договор за покупко- продажба на МПС от 15.09.2015г. с
предмет: лек автомобил марка/модел „Фолксваген Джета” с идентификационен номер
(VIN) WVWZZZ16ZHW979664, на който договор е придаден вид, че подписите в графа
„продавач” изхождат от В.С.А.и В.Ц.А., и на 16.09.2016г. в гр. София, ж.к.
„Дианабад”, ул. *******, в сградата на ОПП-СДВР да го е употребил пред С.И.А.-
системен оператор в ОПП-СДВР, за да докаже, че съществува право на собственост
на П.Ч.Б. върху предмета на договора (лекия автомобил „Фолксваген Джета” с
идент. № WVWZZZ16ZHW979664), поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
Със
същата присъдата подсъдимият П.Ч.Б. е признат за виновен в това, че на
16.09.2015г. в гр. София, ж.к. „Дианабад”, ул. *******, в сградата на ОПП-СДВР,
съзнателно се е ползвал пред С.И.А.- системен оператор в ОПП-СДВР от неистински
официален документ (нотариална заверка с peг. № 9039/15.09.2015г. на подписите
на страните в договор за покупко-продажба на МПС от 15.09.2015г. с предмет: лек
автомобил марка/модел „Фолксваген Джета” с YIN № WVWZZZ16ZHW979664), на който е
придаден вид, че представлява писмено волеизявление на Б.Я.- нотариус с peг. №
258 на Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд (лишен от
права от 26.01.2010г.), като предмет на деянието е нотариално удостоверяване,
като от него (подс. П.Б.) за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл.316, предл.1 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК,
поради което и на осн. чл.316, предл.1 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54, ал.1
от НК вр. чл.373, ал.1 вр. чл.372, ал.3 вр. чл.371, т.1 от НПК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 3 месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.
На
основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК съдът е зачел и приспаднал от наложеното
наказание (при евентуално привеждане в изпълнение) времето, през което подс. П.Ч.Б.
е бил задържан по смисъла на НК- задържане по ЗМВР, считано от 11:30 ч. до 16:15
ч. на 16.09.2015г.
Съдът
на осн. чл.189, ал.3, изр.1 и чл.190, ал.2 от НПК е осъдил подс. П.Ч.Б. да
заплати в полза на Държавата и по сметка на СРС направените по делото разноски
за експертизи в размер на 96.60 лева,
както и държавна такса от 5.00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволни
от така постановената присъда са останали прокурорът при Софийска районна
прокуратура и упълномощеният защитник на
подс. П.Б. – адв.В.И., които, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, са депозирали
съответно протест и допълнение към него, и въззивна жалба.
С
протеста и допълнението към него се оспорва присъдата в оправдателната й част.
Посочва се, че от събраните
доказателства по делото, може да се
направи обоснован извод, че подс. Б. с действията си е осъществил обективните и
субективните признаци за престъплението по чл.309, ал.1 от НК. Иска се
подсъдимият да бъде признат за виновен по двете обвинения.
С
подадения въззивен протест не се правят искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
С
депозираната въззивна жалба се твърди, че присъдата е постановена в нарушение
на материалния и процесуалния закон, което е довело и до налагане на
несправедливо наказание, наложено на
подсъдимия за престъплението по чл.316, пр.1 вр. чл.308, ал.2 от НК. Желае се
отмяна на обжалваната осъдителна първоинстанционна присъда и постановяване на
нова, с която подсъдимото лице да бъде признато за невинно. Алтернативно, се
прави искане при налагане на наказанието, същото да бъде определено съобразно
чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК.
С
подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателствата
от въззивния съд.
В
разпоредително заседание от 30.05.2019г. въззивният съд, след като се запозна с
протеста и допълнението към него, и с жалбата, както и с приложените материали
към делото и извърши преценка по реда на чл.327 от НПК, намери, че за
изясняване обстоятелството по делото, не се налага провеждането на съдебно
следствие пред въззивната инстанция.
В
открито съдебно заседание, представителят на СГП поддържа подадения протест, по
съображенията, изложени в него. Намира, че първия съд правилно е формирал
изводите си относно частта, в която подсъдимият е осъден и неправилно е
тълкувал събраните по делото доказателства, с която подсъдимият е бил оправдан.
Прави се искане подс. Б. да бъде осъден за престъплението по чл.309, ал.1 от НК.
Защитата
на подс. Б.- адв. Й.моли да се отмени
така постановената присъда в осъдителната й част, с която подзащитният му е
признат за виновен. Посочва, че за
престъплението, за което е осъден подзащитният му липсва умисъл, тъй като не е имал знание, че документът е неистински
или че се ползва от такъв. Моли да се отмени атакуваната част на присъдата,
като се измени евентуално с решение, като се преквалифицира деянието като
такова по чл.316, пр.1, вр. чл.308, ал.4, т.2 вр. ал.2 от НК, като се приложи и
разпоредбата на чл.78а от НК, или алтернативно да се приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК.
Подсъдимият
П.Б. редовно уведомен, се явява лично пред въззивната инстанция, поддържа
изложеното от защитника му и в даденото му право на последна дума от съда моли
да бъде оправдан.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, оспорения съдебен
акт, изложеното във въззивните протест и жалба, както и доводите и възражения,
направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната
присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и
справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено
следното:
Въззивният
протест е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
Въззивната
жалба на защитата на подсъдимия също е подадена в срока по чл.319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За
да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.
Приобщил е по реда на чл.283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на съдебното
и досъдебното производство писмени доказателствени средства. При постановяване
на присъдата, първоинстанционният съд е съобразил събраните на досъдебното производство относими гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на способи на
доказване – експертизи, а именно: обяснения
на подсъдимия в съдебна фаза, показанията на свидетелите Т.К.К.(л. 42-43 от
досъд. произв.); С.И.А.(л. 44-45 от досъд. произв), Д.П.П.(л. 48-49 от досъд.
произв.); Б.Ц.Я.(л. 50 от досъд. произв.); В.Ц.А. (л.55-56 от досъд. произв.) и
В.С.А.(л. 59-60 от досъд. произв.); писмени доказателства и доказателствени
средства: протокол за личен обиск на лицето П.Ч.Б. (л. 9 от досъд. произв.),
протокол за личен обиск на лицето Д.П.П.(л. 11 от досъд. произв.), справка за
висящи наказателни производства (л. 22 от досъд произв.), протокол за разпит на
обвиняем (л. 23 от досъд. произв.), писма и отговори от Нотариалната камара на
РБ (л. 24-29 от досъд. произв.), писма до Агенция по вписванията (л. 30-32 от
досъд. произв), протокол за доброволно предаване на инкриминирания Договор за
покупко-продажба на МПС per. № 9039 от 15.09.2015г. (л. 34 от досъд. произв.),
протокол за доброволно предаване на документи на МПС - оригинал на
удостоверение за техническа изправност №619-2, оригинал на контролен талон за
застраховка „Гражданска отговорност“ с № 46147221, оригинал на свидетелство за
регистрация на МПС серия X 255160, оригинал на полица за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ BG/15/115002334606 към ЗАД „Виктория“ и
удостоверение за техническа изправност на ППС, Разрешение №619/1 с холограмен
стикер № 08538129 (л. 37 от досъд произв.), оригинал на Заявление №154134150184
за регистрация на МПС ведно с документи на МПС - оригинал на удостоверение за
техническа изправност №619-2, оригинал на контролен талон за застраховка
„Гражданска отговорност“ с № 46147221, оригинал на свидетелство за регистрация
на МПС серия X 255160, оригинал на полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ BG/15/115002334606 към ЗАД „Виктория“ и удостоверение
за техническа изправност на ППС, Разрешение №619/1 с холограмен стикер №
08538129 (л. 38-39 от досъд произв.), протокол за доброволно предаване на
заверено копие от нотариално заверен договор за продажба на МПС „Фолксваген
Джета“ с per. № ******от 15.05.2008г. (л. 40 от досъд. произв.), заверено копие
от нотариално заверен договор за продажба на МПС „Фолксваген Джета“ с per. № ******от
15.05.2008г. (л. 41 от досъд. произв.), протокол за разпит на свидетел на Т.К.К.(л.
42-43 от досъд. произв.), протокол за разпит на свидетел на С.И.А.(л. 44-45 от
досъд. произв.), протокол за разпит на свидетел на П.Ч.Б. (л. 46-47 от досъд.
произв.), протокол за разпит на свидетел на Д.П.П.(л. 48-49 от досъд. произв.),
протокол за разпит на свидетел на Б.Ц.Я.(л. 50 от досъд. произв.), протокол за
разпит на свидетел на В.Ц.А. (л. 55-56 от досъд. произв.), протокол за вземане
на образци за сравнително изследване от подпис и почерк на В.Ц.А. (л. 57-58 от
досъд. произв.), протокол за разпит на свидетел на В.С.А.(л. 59-60 от досъд.
произв.), протокол за вземане на образци за сравнително изследване от подпис и
почерк на В.С.А.(л. 62-63 от досъд. произв.), протокол за вземане на образци за
сравнително изследванена Б.Ц.Я.(л. 64 от досъд. произв.), протокол за вземане
на образци за сравнително изследване от подпис и почерк на П.Ч.Б. (л. 65-66 от
досъд. произв.), протокол за вземане на образци за сравнително изследване от
подпис и почерк на Д.П.П.(л. 67-68 от досъд. произв.), справка за съдимост на
лицето П.Ч.Б. към 17.09.2015г. (л. 80 от досъд. произв.), справка от АИС-БДС за
лицето П.Ч.Б. (л. 82 от досъд. произв.), справка за съдимост на лицето П.Ч.Б.
към 13.07.2016г. (л. 83 от досъд. произв.), справка за съдимост на лицето Д.П.П.към
17.09.2015г. (л. 85 от досъд. произв.), справка от АИС-БДС за лицето Д.П.П.(л.
87 от досъд. произв.); веществени доказателства: оригинал на инкриминирания
Договор за покупко-продажба на МПС с peг. № 9039 от 15.09.2015г. (л. 36 от
досъд произв.); както и от изготвената и приета по реда на чл. 373, ал.1 от НПК
комплексна графическа и техническа експертиза - заключение на в. л. Галов
(л.71-78 от досъд. произв.).
Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция, които намери за достатъчни, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите.
С
оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за
съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй
като от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и
обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена на база вярна и точна
преценка на доказателствения материал.
Настоящата инстанция не установи възможност, въз основа
на наличните доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно
фактологията, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в следното:
Подсъдимият
П.Ч.Б. е роден на ***г. в гр. Видин, българин с българско гражданство, със
средно образование, неженен, неосъждан, работи като „продавач-консултант“ в
заложна къща „В.Ф.“ ООД, е адрес: гр. София, кв. „Банишора“, ул. ******, с ЕГН:
**********.
Свидетелите
В.А.и В.А.притежавали лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Джета“ с
регистрационен номер ******и номер на
рама /VIN/ WVWZZZ16ZHW979664. На 15.05.2008г. продали същия на св. Д.П., като сделката
била извършена по надлежния ред - чрез изготвяне на писмен договор за
покупко-продажба на МПС и нотариално удостоверяване на подписите на страните по
договора, извършено от Р.М.- нотариус е peг. № 141 на Нотариалната камара с
район на действие Районен съд гр. Перник. Купувачът - свидетелят Петров, не
изпълнил задължението си да извърши регистрация на закупения от него автомобил,
а обявил последния за продажба за сумата от 500.00 лева. След като видял
обявата, подсъдимият Б. се свързал с П.по телефона и изявил желание да закупи
лекия автомобил. Двамата си уговорили среща в гр. Перник. На срещата подсъдимият
Б. харесал автомобила и заявил, че желае да го закупи. Тогава свидетелят П.уведомил
Б., че има договор за покупко-продажба на МПС със свидетелите В.А.и В.А., но не
е извършил прехвърляне на автомобила на свое име и в регистрационния талон все
още били вписани предишните собственици. Казал му още, че може да се разбере с
тях и да уреди прехвърлянето.
В
резултат на това, свидетелят Д.П. се срещнал два пъти със св. В.А.. Опитал се да го убеди, той и
съпругата му да съставят нов договор за покупко-продажба на същия автомобил, в
който обаче да впишат като купувач П.Б.. А.категорично отказал да извърши
подобно нещо с аргумента, че е незаконно, тъй като той и съпругата му вече са
продали автомобила на св. Д.П. през 2008г., поради което МПС вече не било тяхна
собственост, а собственост на Петров.
След
няколко дни П.се обадил на подсъдимия Б. и му казал, че е уредил нещата и
двамата си уговорили нова среща в гр. София, за да извършат прехвърлянето на
МПС.
На
16.09.2015г. в 9:05ч. подсъдимият Б. се явил в сградата на ОПП - СДВР и на гише
№61 представил пред С.А.комплект от документи за регистрация на лекия автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Джета“ с регистрационен номер ******и с номер на
рама /VIN/ WVWZZZ16ZHW979664, сред които и договор за покупко- продажба на МПС
с peг. № 9039 от 15.09.2015г. между св. В.А.и св. В.А./продавачи/ и П.Ч.Б.
/купувач/, на който бил придаден вид, че е извършено нотариално удостоверяване
на подписите от Б.Я.- нотариус с peг. № 258 на Нотариална камара с район на
действие Районен съд гр. София. Свидетелката Апостолова се усъмнила в
истинността на нотариалната заверка, тъй като имала информация, че лицето Б.Я.е
с отнети права. Тя веднага уведомила за това обстоятелство свидетеля Т.К.-
полицейски инспектор в 02 група, РОПС, 4 сектор ППС при ОПП СДВР, който от своя
страна се обадил в Нотариалната камара на РБ, откъдето го информирали, че
лицето Б.Я.в действителност е с отнети нотариални права още от 2010г. К.изготвил
докладна записка и полицията започнала разследване по случая.
От
заключението на вещото лице Л.Г.по назначената и изготвена комплексна
графическа и техническа експертиза се установява, че: а/ подписите за „ПРОДАВАЧ
1.“ и „ПРОДАВАЧ 2.“ в Договор за покупко-продажба на МПС от 15.09.2015г.,
заверен нотариално под № 9039/15.09.15г. от нотариус №258 Б.Я./привидно в оригинал/
не са положени от св. В.А.и св. В.А., а са имитации на техни подписи; поради
факта, че в имитациите на подписите не са установени в достатъчна степен
писмено-двигателните навици на положилия ги, е невъзможно да се установи кой е
положил подписите; подписът за „КУПУВАЧ“ в Договора за покупко-продажба на МПС
е положен от П.Б.; б/ Договорът не е изцяло в оригинал - двата отпечатъка от
кръгли печати и подписите до тях не са оригинални, а са цветни копия и са
пренесени с техническо средство от друг документ; не се установява кой е
положил посочените подписи; в/ отпечатъците от кръгъл печат в Договора са копия
на отпечатъци, които са положени от кръглия печат на нотариус №258 Б.Я.; г/
ръкописният текст в графите на отпечатъка от правоъгълен щемпел в нотариалната
заверка на Договора не е написан от подс. П.Б., св. Д.П., св. В.А., св. Б.Я.или
св. В.А.; д/ подписът за „Подпис на заявителя“ в Заявление №154134150184 за
промяна на регистрацията на ПС с peг. № ******е положен от Б..
Така
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото
кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и
правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се
споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по
отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване,
съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с
правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият
съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното
си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата
за тяхното установяване. Обсъдени са противоречията в доказателствените
материали и са изложени убедителни доводи относно това кои доказателства съдът
кредитира напълно и кои – не. Настоящият въззивен състав, като напълно се
солидариза с доказателствения анализ на първата инстанция, счете че се явява
безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените в жалбата или протеста (
решение № 181/2012г. на ВКС, I н.о.,
решение № 372/2012г. на ВКС, III н.о.,
решение № 513/2013г. на ВКС, I н.о.,
решение № 371/2016г. на ВКС, III н.о.).
Във
връзка с горното, без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен
състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията, изложени във
въззивните протест и жалба и в съдебно заседание, както и в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в
цялост, настоящият съдебен състав за необходимо да посочи следното:
Настоящият
съдебен състав изцяло кредитира показанията на свидетелите Т.К., С.А., Б.Я., В.А.,
В.А.и Д.П., дадени пред органите на досъдебното производство, приобщени
съобразно чл.373, ал.1 от НПК. Същите са еднопосочни, логични и
непротиворечиви. От показанията на св. Апостолова се установява, че на
16.09.2015г. под. Б. подал пред нея от
свое име комплект от документи за регистрация на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Джета“ с регистрационен номер ******и с номер на рама
/VIN/ WVWZZZ16ZHW979664, сред които и инкриминирания Договор за
покупко-продажба на МПС с peг. № 9039/15.09.15г. Същата се усъмнила за
истинността на нотариалната заверка и сезирала св. К., който извършил справка в
Нотариалната камара. От извършената проверка се установило, че св. Б.Я.е
заличен от регистъра на НК поради загубване на правоспособност от 26.01.2010г.
В тази връзка са и показанията на св. Б.Я., в които твърди, че подписите
положени в договора не се положени от него и, че не познава лицата посочени в
договора.
От
показанията на св. В.А.и св. В.А.се установява, че те не са подписвали
инкриминирания договор, като твърдят, че
не познават лицето П.Ч.Б. и не са сключвали договор за покупко-продажба на МПС
с него. И двамата посочват, че са били собственици на лекия автомобил
„Фолксваген Джета“ с per. № ******, но че на 15.05.2008г. са го продали по
надлежния ред на св. Д.П.. Показанията,
дадени от тези свидетели, се подкрепят и от изготвената и приета по делото
комплексна графическа и техническа експертиза, която установява, че подписите в
инкриминирания договор не са положени от тях, а са имитация на техните подписи.
От
показанията на св. Д.П. се установява
наличието на вече сключен договор за покупко-продажба на автомобила през 2008г.
между свидетелите В. и В.А.и (продавачи) и св. П.(купувач), както и за това, че
на 16.09.2015г. П.и Б. *** за да извършат пререгистрация на автомобила, както и
за последващите действия между него и подсъдимия за прехвърлянето на процесния
автомобил.
При
анализа на доказателствата въззивният съд отчете обстоятелството, че
обясненията на подс. Б. имат двойствен характер, доколкото те представляват
доказателствен източник, но и едновременно с това начин да бъде упражнено
правото му на защита. В случая казаното
от Б. пред Софийски районен съд относно начина, по който се е сдобил с
процесния договор за покупко продажба на МПС, кореспондира с установеното по
делото, а именно че той заедно със св. П.са отишли в КАТ, като е знаел, че
последният не е прехвърлил автомобила на свое име и същият все още се води на
предишните собственици свидетелите В. и В. А.. Правилно и обосновано не са
кредитирани показанията му относно уговарянето на среща между двамата – св. П.и подс. Б. пред
нотариална кантора, намираща се в гр. София, ж.к. „Люлин“, в близост до
заведение „Адашите“ и посещението на нотариус за извършване на прехвърлителната
сделка с лекия автомобил „Фолксваген Джета“, което се оборва и от показанията
на св. Я., както къде се намирала кантората му и това, че са отнети правата му.
Въззивният
съдебен състав изцяло кредитира изготвеното от вещото лице заключение по
назначената комплексна графическа и техническа експертиза, като намира същото
за обективно, безпристрастно и изчерпателно, изготвено от експерти, притежаващ
необходимите квалификация и професионални знания и умения.
Правилно
първият съд е кредитирал и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, като е преценил, че същите кореспондират по несъмнен
и категоричен начин с останалите доказателствени източници и допринасят за изясняване
на предмета на доказване.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е събрана в нужния
обем доказателствена съвкупност, която позволява формирането на еднозначни
изводи по фактите, и изцяло споделя направеният в мотивите към присъдата анализ
на наличните доказателствени материали.
С
оглед горните съображения настоящата съдебна инстанция намира, противно на
доводите на прокуратурата, застъпени в протеста, че събраните по делото
доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл.305, ал.3 НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване. В резултат на това правилни
са изводите на районният съд и от правна страна.
Безспорно
установено по делото е, че процесният документ - договор за покупко-продажба на
МПС - лек автомобил марка/модел „Фолксваген Джета” с peг. № ******, със страни
по договора - за „продавач” В.А.и В.А.и за „купувач” подс. П.Б., се явява
неистински частен документ, доколкото му е придаден вид, че е подписан от В.А.и
В.А.за „продавач” и от П.Б. за „купувач”. Но от събраната по делото доказателствена
маса, не се доказва по категоричен начин, че инкриминираният договор е съставен
от подс. Б. лично или чрез другиго. Предвид това правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд го е оправдал за престъплението по чл.309, ал.1 НК.
Въззивната
инстанция намира, че при правилно установената фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни правни
изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия както от обективна, така и от
субективна страна именно по реда по чл.316, предл.1,
вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От
обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението по чл.316, вр.
чл.308, ал.2, вр.ал.1 от НК е ползване на неистински официален документ, като
за самото му съставяне не може да се ангажира наказателната отговорност на
подсъдимия. Безспорно по делото се установява, че подс.
Б. ***, в сградата на ОПП - СДВР пред С.И.А.- системен оператор в ОПП - СДВР
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - нотариална заверка
peг. № 9039 от 15.09.2015г., на която е придаден вид, че е извършена от
нотариус Б.Я.с peг. № 258 на Нотариалната камара с район на действие СРС, като
от него за самото му съставяне не може да му се търси наказателна отговорност,
за да докаже, че съществува право на собственост на П.Ч.Б. върху предмета на
договора „Фолксваген Джета“ с идентификационен номер /VIN/ WVWZZZ16ZHW979664.
Изпълнителното
деяние се е изразило в ползването по предназначение на инкриминирания документ,
което е осъществено от подсъдимият Б. като същият го е представил пред
служителя на КАТ - София, за да се демонстрира надлежен титул на собственост
при регистрацията на въпросното МПС.
Правилно
първостепенният съд е преценил, че от субективна страна подсъдимият е извършил посоченото деяние при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, съзнавал че предмета на
престъплението- нотариалното удостоверяване върху договора за покупко- продажба
на МПС не е истинско, както и факта, че договорът за покупко- продажба на МПС в
този му вид се представя пред служител на служба КАТ-София, МВР. Подсъдимият е
предвиждал общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването
им.
Съдът
не приема доводите на защитата за наличието на предпоставки за приложение на
чл.9, ал.2 НК. Това престъпление е на формално извършване. Механизма на
извършване на престъплението от подсъдимия е типичен за този вид престъпна
дейност, който именно се състои в използването на неистински документи пред длъжностно
лице.
При
определяне на наказанието, съдът е изходил от обществената опасност на деянието
и личната опасност на подсъдимия, като въззивният съд се солидаризира с изводите
за неговия вид и размер, а именно „лишаване от свобода“ за минималния предвиден
в закона срок от 3 месеца. Отчетени са наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия. От друга страна тези
обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по своя
характер, за да обоснове приложимост на разпоредбата на чл. 55 НК.
Законосъобразно,
на основание чл. 66, ал. 1 НК, първият съд е преценил, че за поправянето на
подсъдимия не е наложително той да изтърпи ефективно така определеното
наказание, като изпитателен срок от 3 години би постигнал в пълна степен
предвидените в чл. 36 НК цели на наказанието.
С
оглед изхода на делото законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 189,
ал. 3 НПК разноските по делото са присъдени в тежест на подсъдимото лице.
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира
основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде
потвърдена.
По така
изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, ал.6 от НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
21.04.2017г., по НОХД № 18467/2016г., по
описа на Софийски районен съд, НО, 102 състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.