Решение по дело №5365/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юли 2024 г.
Съдия: Христина Бориславова Николова
Дело: 20241110205365
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3478
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110205365 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Е. Б. против наказателно постановление
(НП) № 347346/14.12.2018 г. на заместник-кмет на Столична община, с което
на основание чл.49 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения
градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО) й е
наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.
чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
В жалбата се излагат доводи за изтекла абсолютна погасителна давност
по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Жалбоподателят
изрично заявява, че не оспорва извършването на нарушението и механизма на
установяването му. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
не се представлява. В депозирана писмена молба, чрез адв. М. П., поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, като в допълнение излага доводи
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва
също така, че пътуването без редовен превозен документ подлежи на
санкциониране на основание чл.101, т.1 от ЗАвтП, а не по реда на
1
НРУПОГТТСО. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. В., моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че събраните по
делото доказателства установяват безспорно извършеното нарушение.
Посочва, че срещу В. Б. са издадени седем наказателни постановления
относно идентичен период, като са обжалвани след започване на процедура по
изпълнително производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок (доколкото не са налице доказателства
за надлежно връчване на НП), от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване.
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че препис от
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, а
съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения
от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва
това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. С нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН законодателят е възвел
правна фикция, според която при определени предпоставки наказателното
постановление да се счита за редовно връчено. Тъй като фикционната норма е
изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната
материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нейното
тълкуване е само ограничително. От приложените по делото документи, въз
основа на които въззиваемата страна е счела, че обжалваното НП е редовно
връчено на В. Б. се установява, че на същата на адрес гр. ***** е било
изпратено писмо чрез пощенски оператор, което се върнало с отбелязване, че
получателят отсъства. Така формулираното отбелязване сочи, че лицето
пребивава на адреса, но е отсъствало в съответния момент на посещение, като
не са налице данни адресът да е посещаван няколко пъти, вкл. в неработни
дни. С оглед целта на връчване на наказателното постановление, употребеният
в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН израз "не е намерен" не следва да се
2
тълкува, като еднократно ненамиране. Следва да са извършени най-малко две
посещения, в различни дни и части на денонощието, да бъдат събрани
сведения, при които да е установено, че търсеното лице не може да бъде
намерено на адреса. По делото няма данни и твърдения за последващи опити
за връчване, нито че е изпълнена и втората кумулативна предпоставка на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН- новият адрес на нарушителя да е неизвестен. В случая не са
ангажирани доказателства наказващият орган преди да извърши
отбелязването върху наказателното постановление за неговото връчване при
условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, да е предприел всички действия по
проверка за наличието на регистриран друг адрес на жалбоподателя, различен
от посочения, поради което и процедурата по чл. 58, ал. 2 ЗАНН е опорочена.
Не са представени доказателства за извършена справка за постоянен/настоящ
адрес или по друг начин, който безусловно да удостовери, че липсва друг
известен адрес, на който лицето да бъде намерено за връчване на НП. С оглед
на това настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП не е редовно
връчено на жалбоподателката В. Б..
Разгледана по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.10.2018 г., в гр. София, В. Е. Б. пътувала в трамвай с инвентарен
№ 2315 по линия № 7, в посока бул. „Прага“. След спирка пл. „Македония“ в
07:30 часа била извършена проверка от контрольори по редовността на
пътниците в масовия градски транспорт. В хода на същата било установено, че
Б. не разполага с редовен превозен документ и отказала да закупи карта за
еднократно пътуване.
С оглед на това Н. Г. К. – контрольор по редовността на пътниците в
„Център за градска мобилност“ ЕАД, съставил срещу жалбоподателката акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 0347346/22.10.2018 г.
за нарушение на разпоредбите на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.46, ал.1 и
чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО. Актът бил връчен на Б., която го подписала без
възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на съставения АУАН заместник-кмет на Столична община
издал обжалваното наказателно постановление № 347346/14.12.2018 г., с което
на основание чл.49 от НРУПОГТТСО на В. Е. Б. била наложена глоба в размер
3
на 50 лв. за нарушение на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1
от НРУПОГТТСО.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК
писмо изх. № СОА19-ВК08-2187/14.02.2019 г., писмо с вх. № 7987/04.07.2019
г., известие за доставяне, заповед № СОА18-РД08-455/10.05.2018 г., заповед №
СОА18-РД15-4780/09.05.2018 г. и заповед № СОА18-РД09-1582/12.12.2018 г.
на кмета на Столична община.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно по-подробното им анализиране. Следва да се
отбележи, че жалбоподателката изрично признава извършването на
нарушението и не оспорва фактическите констатации в АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на правата на жалбоподателката. При съставяне на
АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като е прието, че Б. е нарушила
разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НРУПОГТТСО, които са
свързани с различни задължения на пътуващите в градския транспорт, а
именно: да притежават превозен документ /т. 1/, да го представят на
контролните органи /т. 2/, както и да слязат от превозното средство на
следващата спирка и да предоставят на контролните органи лична карта/личен
паспорт за съставяне на акт за административно нарушение, при констатирано
нарушение и отказ за закупуване на карта /т. 3/. Във всяка една точка на чл.18,
4
ал.1 е уредено отделно, самостоятелно задължение на пътниците в
обществения градски транспорт, неизпълнението на което би обусловило
извършване на административно нарушение. В случая не е ясно кое точно
задължение е нарушено, съответно за какво точно е санкционирана
жалбоподателката, което от своя страна съществено нарушава правото й на
защита.
Основателни са и доводите, че изпълнителното деяние – пътуване без
редовен превозен документ, е елемент от фактическия състав на нарушението,
което подлежи на санкциониране по реда на чл. 101 от ЗАвтП. Във връзка с
това с Решение № 7806 от 13.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1230/2023 г., с
което се оставя в сила Решение № 512 от 31.01.2022 г. на АдмС - София по
адм. д. № 4552/2018 г., разпоредбата на чл. 49 от НРУПОГТТСО, е приета за
незаконосъобразна и наредбата отменена в тази част с доводи, че противоречи
на нормативен акт от по – висока степен, тъй като на практика регламентира
императивно най-високия размер на глобата, определен с разпоредбата на чл.
101, т. 1 от Закона за автомобилните превози.
На следващо място, основателни са доводите на жалбоподателя за
изтекла абсолютна давност за административнонаказателно преследване.
Следва да се отбележи, че в случая сроковете по чл. 82 от ЗАНН не могат да
бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато актът, с който е
наложено наказанието, е влязъл в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН
относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото ЗАНН не
предвижда друго. Във връзка с давността ЗАНН регламентира конкретна
уредба в два случая: по отношение на изпълнение на наказанието по влязъл в
сила административнонаказателен акт ( чл. 82 от ЗАНН) и в разпоредбите на
чл. 34 от ЗАНН, които се отнасят до административнонаказателното
производство в частта, която се развива пред административнонаказващия
орган. Що се отнася до съдебната фаза на административнонаказателното
производство, спрямо нея, изрична уредба в ЗАНН не се съдържа, като по
силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в този случай се прилагат
разпоредбите за давността и абсолютната давност по НК. В глава IX от НК
„Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание“, чл.
79 предвижда, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла
предвидената в закона давност. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК вр. чл. 11 ЗАНН
5
административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато
то не е възбудено в продължение на три години. Разпоредбата на чл. 81, ал. 2
НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването, но съгласно чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането
или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК. В
разглеждания случай, предвид датата на извършване на административното
нарушение - 22.10.2018 г., към настоящия момент е изтекъл предвиденият в
закона абсолютен давностен срок от четири години и половина (същият е
изтекъл на 22.04.2023 г.), което неминуемо води до отмяна на обжалваното
НП.
С оглед гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Предвид основателността на жалбата, на жалбоподателя се дължат
сторените от него разноски. Претендира се присъждането на адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. като видно от представения договор за
правна защита и съдействие, който има характер и на разписка, същото е
заплатено изцяло и в брой. Съдът намира обаче, че следва да бъде уважено
направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като на
жалбоподателя бъде присъдена сумата от 400 лв., съответстваща на
минимално предвидения размер в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото е
разгледано и решено в едно съдебно заседание и не се отличава с фактическа и
правна сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 347346/14.12.2018 г. на
заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл.49 от
НРУПОГТТСО на В. Е. Б. е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение
на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на В. Е. Б. с ЕГН **********
6
сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7