Р Е Ш Е Н И Е
№ 4126/16.10.2018 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4454 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени
от З.С.И., ЕГН **********, с адрес:
***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответника сумата 675.74 лв., представляваща главница за ползвана
ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. В., ул.
„Пл.“ № *, ап. *, с клиентски № * и абонатен № *, за периода 14.10.2016 г. – 04.04.2017г., за
която сума е издадена фактура № * г., както и сумата 14.45 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 29.12.2017 г. – 15.03.2018 г.
В исковата
си молба ищцата З.С.И. излага, че е потребител на ел. енергия
за обект, находящ се в гр. В., ул. „Пл.“ № *, ап. *, по силата на
договорни отношения за доставка на
ел. енергия с ответника „Е.П.” АД, ***. Посочва, че през м. ноември
2017 г. от справка в електронния сайт на „Е.П.” АД установила, че дължи на
ответника сумата 675.74 лв. Няколко дни
по-късно получила съобщение от дружеството,
с което била уведомена, че в процесния обект на потребление е извършена проверка. В резултат на последната
бил издаден констативен протокол и било установено неточно измерване, поради което било
преизчислено количеството ел. енергия, доставена
на абоната. Била издадена фактура
№ * г. със срок на плащане 28.12.2017 г. Твърди, че в периода
18.12.2017 г. – 21.12.2017 г. е изпълнила изцяло задължението си към „Е.П.” АД, като
заплатила процесната сума по банков
път. През м. март 2018 г. обаче в електронния сайт на „Е.П.” АД забелязала, че тази сума
отново се претендира като дължима. Получила покана от 15.03.2018 г., с която била приканена
да заплати тази сума в седемдневен
срок от получаване
на съобщението, както и лихва за
забава в размер на 14.45 лв. За
дължимостта на сумата били изложени
мотиви, че плащането е извършено от трето лице
– Г. Ат. Ат., като същата била
възстановена обратно на 01.03.2018 г. Подала жалба, на която
й било отговорено, че сумата е дължима
и следва да бъде заплатена лично от нея.
Поддържа, че е предавала суми в полза на Георги
Атанасов, който валидно е заплатил задължението, като е посочил нея като
задължено лице. Твърди, че нито
тя, нито третото лице, са
получавали обратно суми на 01.03.2018 г. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Е.П.” АД, ***, чрез
процесуалния му представител – адв. В. Д. Потвърждават се обстоятелствата, че ищцата е в договорни
отношения с ответника за продажба на
ел. енергия за посочения обект
на потребление, че е извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани
в констативен протокол, че е извършено коригиране на количеството
потребена електрическа енергия, за което
е издадена съответна фактура за процесната
сума 675.74 лв. По съществото на
спора поддържа становище за неоснователност на предявения иск.
Излага, че за времето от
18.12.2017 г. – 21.12.2017 г. процесната сума е заплатена по банков път
с 43 плащания, извършени с платежни нареждания от лицето Г.Ат.
Ат. Извършените плащания от страна
на това трето
лице са му
възстановени на 22.02.2018
г., за което ищцата е уведомена с писмо от 22.03.2018 г. Твърди, че сумите
по тези множество
плащания са раздробени умишлено, което налага извода,
че с тези действия се цели
злоупотреба с права, изразяваща се в завеждане на 43 на брой дела
с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на
даденото без основание. Целта на тези множество
преводи е да се генерират разноски
за водене на дела под
формата на адвокатски хонорари в размер на 40850 лв. Счита, че
подобно поведение представлява злоупотреба с право и е в разрез с разпоредбата на чл. 3 ГПК. Излага, че между страните
няма сключено споразумение за разсрочване на плащането, нито пък клиентът е правил искане в тази посока, а съгласно чл. 66 ЗЗД дружеството не може да бъде
принудено да приеме изпълнение на части, макар
задължението да е делимо. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си
представители поддържат становищата си по спора. Ищецът изрично заявява, че
оттегля възраженията по становище от 25.06.2018 г. касателно
основанието за корекция на сметка.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо
място следва да се посочи, че интерес от предявяване
на отрицателен установителен
иск е налице винаги, когато ищецът
се позовава, че насрещната страна претендира несъществуващо право.
Настоящият случай е именно такъв. Ищецът твърди, че
е погасил свое парично задължение, като ответникът не зачита плащането и
настоява, че разполага с притезание спрямо ищеца.
С оглед на тези фактически твърдения предявеният
иск се преценява като допустим.
Доколкото липсва спор касателно
основанието и размера на процесното вземане, а спорен
е само погасителния ефект на извършените плащания, ищецът следва да установи,
че не дължи процесната сума, поради погасяването ѝ чрез плащане в
периода 18.12.2017 г. - 21.12.2017 г. В тежест на ответника е
да докаже, че
е възстановил сумата.
С доклада по делото е обявено
за безспорно, че между страните е налице твърдяната договорна връзка по повод
доставка на електроенергия, регулирана от публично известни
Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, за посочения период
и обект; както и че сумата 675.74 лв. по фактура
№ * г. е внесена по сметка на ответника
от лицето Г. Ат. Ат., чрез
43 отделни плащания, извършени в периода 18.12.2017 г.
– 21.12.2017 г.
Горните обстоятелства се
потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства и ССчЕ, поради което съдът ги приема за установени по случая.
Спорни по делото са
въпросите имат ли процесните плащания погасителен
ефект, доколкото са наредени от трето за правоотношението лице и следва ли
ответникът да приеме частични плащания. По първия въпрос: На осн. чл. 73 от ЗЗД облигационно задължение
може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако
той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Такъв интерес
кредиторът може да има само в случай, че изпълнението има за предмет незаместимо действие (аргумент от чл. 80, ал.1 от ЗЗД).
Настоящият случай не такъв. Касае се за парично задължение, което може да се
реализира от трето лице, без значение дали последното има правен интерес. Тази
възможност произтича от същността на изпълнението като осъществяване на
облигационен резултат.
На следващо място следва
да се посочи, че в действителност съгласно чл.66 от ЗЗД кредиторът не може да
бъде принуден да приеме изпълнение на части. Редакцията е ясна и означава, че
кредиторът има право да откаже да получи всяко предложено частично плащане или
ако все пак ако го е получил – да го върне незабавно след получаването. Тоест
„отказът“ да се приеме частично плащане следва да е вербализиран
или да следва несъмнено от поведението на кредитора. В противен случай макар
частично, предложеното изпълнение е прието (арг. от
чл.301 ТЗ; арг. от Решение №334/20.12.2011г.
по гр.д. №1096/2010г., на ВКС,
IV г.о.; Определение №817/28.12.2010г.
по т. д. №526/2010г. на ВКС, II т.о. и други). Още повече, че след като в случая е изплатен
целия размер на дълга, независимо как е станало това, кредиторът няма оправдан
и защитим от закона интерес да откаже частичните плащания.
В заключение съдът
приема, че задължението по фактура № * г. е било
заплатено и че плащането има погасяващ дълга ефект.
От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява, че кредиторът- ответникът по делото е
направил опит да върне сума. В крайна сметка ответникът не е успял да стори
това. Възстановяването, обаче на сумата е изцяло без значение за спора, тъй
като фактическото връщане на сумата не би отменило погасителния ефект на
плащането. Връщането би било на риск на кредитора.
Така след като вземането е погасено, а кредиторът
не е възстановил сумата (ако се приеме, че това е от значение), като единствено
възможен се налага извода, че за ответника липсва основание повторно да
претендира вземането и да го начислява на ищеца.
Доколкото главното вземане е било погасено към
21.12.2017 г., то неоснователн ответникът е начислил
обезщетението за забава за заплащане на главницата в периода 29.12.2017 г. – 15.03.2018 г.
В заключение исковата претенция е основателна.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.
78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се следват сторените по
делото разноски съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните,
че З.С.И., ЕГН **********, с адрес:
*** НЕ ДЪЛЖИ на „Ен. – Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата 675.74 лв.,
представляваща главница за ползвана ел.
енергия за обект на потребление,
находящ се в гр. В., ул. „Пл.“
№ *, ап. *, с клиентски № * и абонатен № *, за периода 14.10.2016 г. – 04.04.2017г., за
която сума е издадена фактура № * г., както и сумата 14.45 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 29.12.2017 г. – 15.03.2018 г.
ОСЪЖДА „Ен. – Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на З.С.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 350,00 лева, представляваща сторените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – В., в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: