№ 64
гр. Велико Търново, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500777 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от "Е.С" АД със седалище гр.В, чрез адв.И.А от
ВТАК, редовно преупълномощен, против съдебно решение №53/27.07.2021г., постановено
по Гр.д.№261/2021г. по описа на РС – С., с което е прието за установено в отношенията
между страните, че М. ИВ. КР., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С, ул."Г.С"“ №16А,
ет.3, ап.10, не дължи на "Е.С" АД със седалище гр.В, с ЕИК ....., сумата от 3014,93лв.,
начислена по фактура №**********/16.03.2021г. по партида с кл.№..., за аб.№... за
електроенергия за периода от 24.11.2016г. до 19.11.2020г. на адрес гр.С, ул."Г.С"“ №16А,
ет.3, ап.10, както и е осъдено "Е.С" АД гр.В да заплати на М. ИВ. КР. направените по делото
разноски в размер на 605,60лв. Развити са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Твърди се, че процесният СТИ е монтиран на адреса
на ищеца на 24.11.2016г. като нов, с нулеви показания, без да е използван за измерване на
ел. енергия в други обекти. Сочи се, че макар и по делото да няма преки доказателства при
монтажа на СТИ нарочно да са проверени и изрично отразени в документ показанията на
скритите регистри на електромера, от това не следва, че тези показания не са били нулеви.
Твърди, че фактите, установени по делото, макар и с косвени доказателства, в своята
съвкупност водят до единственият възможен извод, че показанията на тарифа 1.8.3. са били
нулеви към датата на монтаж на СТИ, съответно регистрирането на енергия в него се е
случило след това, респ. тези показания са реално потребена от абоната – ищец ел. енергия,
1
което обосновава наличието на състав по чл.55 от ПИКЕЕ, а изводите на
първоинстанционният съд в обратна насока са необосновани и житейски нелогични. Моли
съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното
първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло
предявеният иск, като неоснователен. Претендира направените по делото съдебни разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ищец М. ИВ. КР., чрез адв.Й. Х. от ВТАК, редовно упълномощена, с
който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена,
респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно, по съображения, изложени в отговора на жалбата.
В СЗ въззивникът "Е.С" АД гр.В, чрез адв.И.А от ВТАК, редовно преупълномощен, с
писмена молба от 18.01.2022г. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена на
основанията, подробно развити в същата. Претендира разноски за въззивното производство,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК. В случай, че заплатеното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение надхвърля минималният размер, съгласно НМРАВ, релевира
възражение по чл.78 ал.5 ГПК и моли да бъде редуцирано.
В СЗ въззиваемата страна М. ИВ. КР., чрез адв.Й. Х. от ВТАК, редовно
упълномощена, с писмена молба от 18.01.2022г. оспорва въззивната жалба по
съображенията, изложени в отговора по същата. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80
ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели,
очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното съдебно решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд –С. е бил предявен от М. ИВ.
КР. против "Е.С" АД със седалище гр.В отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че ищцата не му дължи сумата
2
от 3014,93лв., начислена по фактура №**********/16.03.2021г. за ел. енергия за обект с
адрес на потребление гр.С, ул."Г.С"“ №16А, ап.179, определена от ответника по негови
изчисления, въз основа на констативен протокол, съставен от негови служители. С ИМ
ищцата е оспорила основанието за начисляване на исковата сума, представляваща сума за
ел. енергия, начислена за процесния недвижим имот.
Ответникът "Е.С" АД гр.В, чрез адв.Й. А от ВТАК, редовно преупълномощен, с
подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор е заел становище за процесуална
допустимост на предявения отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, а по
същество е оспорил същия като неоснователен и недоказан. Изложил е твърдения, че
процесната сума представлява цена на допълнително начислено количество ел. енергия,
съгласно становище от 15.03.2021г., като корекцията е извършена и сумата се дължи от
ищеца на основание чл.200 от ЗЗД вр. чл.55 от ПИКЕЕ.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционният съд, който е съобразил всички събрани по делото доказателства и е
направил правилни и обосновани изводи относно установените с тях факти, поради което
въззивният съд препраща към установената от първостепенният съд такава. Във въззивното
производство не са събрани доказателства, които да я променят.
Въз основа на правилно установената от първоинстанционният съд фактическа
обстановка по делото съдът е направил правилни и законосъобразни правни изводи за
основателност на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ал.1 ГПК за недължимост на исковата корекционна сума в размер на 3014,93лв., доколкото
не е налице фактическият състав по чл.55 ПИКЕЕ.
По оплакванията във въззивната жалба съдът излага следното:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за
недължимост на парично вземане в размер на исковата сума от 3014,93лв., предмет на
делото, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от
предявяването му.
Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед правната природа на отрицателният установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК, предмет на делото, в тежест на ответника е в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на оспореното от ищеца, претендирано от
ответника срещу ищеца парично вземане, респ. в тежест на ищеца е да докаже възраженията
си за недължимост на вземането.
С влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.),
законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, а,
считано от 08.05.2018г., с изменението на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ - ДВ, бр.38 от 2018г., в сила от
08.05.2018г., и в случаите на ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
3
регистър на СТИ, какъвто е процесния случай, но при спазване на определени правила –
ПИКЕЕ, като по силата на законовата делегация на чл. 83, ал.2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл.
21, т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за
корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите ПИКЕЕ /ДВ,
бр.35/30.04.2019г./, в сила от 04.05.2019г.
В процесният случай оспореното от ищеца парично вземане за исковата сума от
3014,93лв. е претендирано от ответника в хода на процеса като дължима сума по корекция
за измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, начислена на основание чл.55 ал.1 от действащите ПИКЕЕ /ДВ,
бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./. В тази връзка и по повод твърденията на
ответното дружество същото следва да установи в процеса пълно и главно факта на
извършена техническа проверка на място на процесния СТИ на ищеца по реда на чл.46 ал.1
ПИКЕЕ от 2019г., за резултатите от която е съставен констативен протокол по реда на чл.49
от ПИКЕЕ, както и наличието на фактическият състав на разпоредбата на чл.55 ал.1 и ал.2
от действащите ПИКЕЕ, пораждащ оспореното от ищеца право на корекция на ответника,
според която, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия в тези регистри,
като съгласно чл.55 ал.2 от ПИКЕЕ, преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на
метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ.
По делото не е спорен факта, че ищцата е „потребител на енергийни услуги“ по
смисъла на §1 т.41б б.“б“ от ДР на ЗЕ за процесното място на доставка на ел. енергия, като
на същата от страна на ответното електроразпределително дружество през исковия период
са предоставяни услуги по достъп и пренос до електроразпределителната мрежа.
Безспорно се установи, че на 19.10.2020г. от служители на „ЕРП С“ АД е извършена
техническа проверка на място на процесния СТИ, измерващ ел. енергията в процесното
място на доставка. Същата е извършена след влизане в сила на ПИКЕЕ /ДВ,
бр.35/30.04.2019г./, за резултатите от която е съставен КП №15199078/19.10.2020г. в
присъствие на ползвателя – ищца по делото, подписан е от представители на оператора на
съответната мрежа и от ползвателя, поради което е съставен при спазване на реда по чл.49
от ПИКЕЕ.
Безспорно от подкрепящите констатациите в КП №15199078/19.10.2020г. свид.
показания на А.Д и Кр.И, т.5 от КП №96/10.03.2021г. от метрологична експертиза на
средство за измерване, се установи наличието на показания в невизуализирания регистър по
тарифа 1.8.3. – 16008 кВтч., с които е завишено потреблението на абоната – ищец в резултат
на начислената му на основание чл.55 ал.1 ПИКЕЕ корекционна сума от 3014,93лв.
Въззивният съд приема обаче, че по делото не е доказано пълно и главно от ответника
/въззивник/, в чиято тежест е, установените в невизуализирания регистър по тарифа 1.8.3. на
средството за търговско измерване цифрови показания да съставляват измерени количества
4
електрическа енергия и то именно след монтажа на СТИ на процесния адрес на потребление
на ищеца, както изисква разпоредбата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, поради което не е налице
фактическият състав на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, на което основание предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума
от 3014,93лв. се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло. За
да е налице хипотезата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ не е достатъчно само установяване чрез
метрологична проверка на средство за измерване, че има измерени количества енергия в
невизуализираните регистри на СТИ. Разпоредбата на чл.55 ал.2 от ПИКЕЕ следва да се
тълкува в нейната взаимовръзка с ал.1 от същата, съгласно която, при установени измерени
количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ в тези регистри.
В настоящият случай процесния СТИ с фабр.№1114 0216 6692 0289, видно от СТЕ, е
произведен през 2016г. и е монтиран на 24.11.2016г. на процесния адрес на доставка на ел.
енергия на ищцата като нов, с нулеви показания по активните нощна и дневна тарифи, като
липсват доказателства при какви показания и дали са нулеви по невизуализирания регистър
по тарифа 1.8.3. и по общия /сумарен/ регистър е монтиран. Независимо от факта, че СТИ е
монтиран на адреса на доставка на ищцата като нов с нулеви показания по активните нощна
и дневна тарифи, обстоятелството, че в електронния картон на абоната – ищец с аб.№... не са
записани показанията в невизуализирания регистър 1.8.3, както и в сумарния регистър, при
които СТИ е монтиран на адреса на ищеца, противно на оплакванията във възивната жалба,
изключва извода, че установените измерени показания в ненастроения за отчет регистър
1.8.3 от 16 008 кВтч. са след монтажа на СТИ на адреса на ищцата, поради което не е налице
фактическият състав по чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ и правото на корекция на ответника следва да
бъде отречено, респ. предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК уважен
изцяло, като основателен и доказан. Обстоятелството, че СТИ е монтиран на адреса на
ищеца като нов е само една вероятност, индиция за вероятна липса на записи показания в
невизуализираните регистри, в частност в скритата тарифа 1.8.3, но от него не може да бъде
изведен категоричен, еднозначен и обоснован извод в тази насока, при все, че при монтажа
на СТИ на процесния адрес на ищеца не са вписани показанията на невизуализираните
регистри, в частност на регистър 1.8.3 и на сборната тарифа, към датата на монтаж. Извод,
че при монтажа на СТИ на процесния адрес за доставка на ел. енергия на ищеца показанията
по невизуализирания регистър 1.8.3. са били нулеви, не би могъл да бъде направен, не само
поради липсата на преки доказателства в тази насока, но и въз основа на косвени
доказателства по делото. При обосноваване на горният извод съдът съобрази и че, видно от
констатациите по т.5 от КП №96/10.03.2021г. от метрологична експертиза на електромер,
при метрологичната проверка на процесния СТИ е установено наличието над оптичния
интерфейс от вътрешната страна на капака на електромера наличие на следи от обгаряне,
стигащи до платката, както и установеното от разпита на ВЛ по СТЕ в СЗ, че техническите
причини за обгаряне на тези проводници е видно, че са от самата работа на СТИ и ВЛ
предполага от пренапрежение, като последното може по своята същност да доведе до поява
на цифрови показания в други тарифи, т.е. в случая не е установено не само дали са
5
измерени след монтажа на СТИ на адреса на доставка на ищеца, но и дали тези цифрови
показания от 16 008 кВтч. в скрития регистър на тарифа 1.8.3 съставляват измерена, т.е.
реално потребена от ищцата ел. енергия по смисъла на §1 от ДР на ПИКЕЕ, само в който
случай би могла да се ангажира отговорността на ищцата на основание чл.55 ПИКЕЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от действащите ПИКЕЕ, досието на измервателната
система следва да съдържа информация и за показания на всички регистри към датата на
монтаж и демонтаж на средството за търговско измерване. Видно от разпита на ВЛ по СТЕ
в СЗ, от процесния СТИ не могат да се извлекат данни за потребена ел. енергия през
изминал период от време, както и за началния период, причината и периода на натрупване
на тези цифрови показания по скритата тарифа 1.8.3 и дали представляват действително
потребено от абоната – ищец количество ел. енергия, измерено след монтажа на СТИ на
адреса на доставка на ищеца. Следователно, недоказано е и че количествата от 16 008 кВтч.,
с които е завишено потреблението на абоната - ищец, съставляват измерени, т.е. потребени
от ищцата количества ел. енергия след монтажа на СТИ на адреса й на доставка, така че
същата да дължи нейното заплащане, поради което не е налице хипотезата на чл.55 от
ПИКЕЕ и правото на корекция на ответника на това основание следва да бъде отречено. КП
№96/10.03.2021г. от метрологична експертиза на електромер в частта относно констатацията
по т.5 за установена при софтуерно четене преминала енергия на тарифа 1.8.3. от 016008,971
квТч., която не е визуализирана на дисплея, не съставлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК, доколкото не е за извършени пред органа по
метрологична експертиза действия / досежно удостоверяването, че цифровите показания по
скритата тарифа 1.8.3 съставляват преминала енергия/. В БИМ не е извършено изследване и
дали при режим на работа процесният СТИ натрупва ел. енергия по скритата тарифа 1.8.3.
Следователно, по делото не е доказано от ответника /въззивник/ пълно и главно
установените цифрови показания в невизуализирания регистър 1.8.3 на процесния СТИ да
съставляват измерени количества ел. енергия след монтажа на процесния СТИ на адреса на
ищеца, поради което не е налице фактическият състав по чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ и следва да
бъде отречено правото на корекция на ответното електроразпределително дружество, на
което основание предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Поради съвпадение в изводите на въззивна и първа инстанции за основателност на
предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК, обжалваното съдебно
решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, респ.
въззивната жалба отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.
При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни
разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Изходът на спора обосновава основателност на претенцията на въззиваемата страна
за присъждане на направените съдебни разноски за въззивното производство, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/,
6
които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника. Заплатеното от въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. е прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5
ГПК, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, което се отличава
с ниска такава, поради което и възражението на въззивника по чл.78 ал.5 ГПК следва да
бъде уважено и адв. възнаграждение, заплатено от ответник – жалба, редуцирано до
минималният размер от 441,05лв., визиран в чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на
сключване на договор за правна защита и съдействие от 17.01.2022г., в който размер от
441,05лв. следва да бъде възложено в тежест на въззивника.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №53/27.07.2021г., постановено по Гр.д.№261/2021г. по
описа на РС – С..
ОСЪЖДА "Е.С" АД със седалище и адрес на управление гр.В, бул.“В.В 258, В
Тауърс – Е, с ЕИК ....., ДА ЗАПЛАТИ на М. ИВ. КР. от гр.С, ул."Г.С"“ №16А, ет.3, ап.10, с
ЕГН **********, сума в размер на 441,05 лв. /четиристотин четиридесет и един лева и пет
стотинки/, представляваща направени съдебни разноски във въззивното производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7