№ 13977
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20241110162311 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 334280/22.10.2024 г., уточнена с
молба с вх. № 353133/05.11.2024 г., предявена от С. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес в гр. .....,чрез адвокат И. М., със съдебен адрес в гр. ....., против ..... със
седалище и адрес на управление гр. ....., чрез юрк. В Ц, с която е предявен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде установено между
страните, че С. Г. Г. не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1653
лева, поради погасяване по давност, както и поради липса на уведомяване
относно извършена цесия.
В исковата молба се твърди, че ответникът е търговско дружество,
което се занимава със събиране на просрочени вземания, така наречената
„колекторска фирма“. Ищецът сочи, че от години служители на ответника му
звънят по телефона, претендират, че ищецът има някакво неизпълнено
парично задължение към тях и настояват да го заплати, в противен случай
щели да заведат дело срещу ищеца. Сочи, че след като е направил справка в
БНБ - ЦКР се оказало, че ответникът е подал и продължава да подава
информация, че ищеца има необслужвани кредити към ответника. Твърди, че
на 16.05.2024 г. е изпратил имейл до ответника, в който е поискал да му
1
изпрати съответните документи, от които да е видно какво е основанието на
претендираното парично задължение, кога е възникнало задължението,
размерът на задължението и т.н. Ищецът твърди, че след като не е получил
отговор на 28.05.2024 г. отново е изпратил имейл, в който е заявил, че няма
задължение към ответника тях, но дори и да е имал някакво задължение,
същото е погасено по давност. В посочения имейл ищецът помолил ответника
да спре да обработва личните му данни, да престане да подава информация в
ЦКР и личните му данни да бъдат заличени както в системите на дружеството,
така и в ЦКР. Моли исковата молба да бъде уважена и да му се присъдят
разноските по делото.
В отговора на исковата молба ответникът сочи, че на 03.12.2013 г. е
сключен договор за кредит № ...... между ищеца и „...........“ ООД, като
вземането не било заплатено към първоначалния кредитор, поради което
същият е инициирал заповедно производство по чл. 417 ГПК. На 10.12.2014 г.
в полза на „...........“ ООД е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 59894/2014
г. по описа на СРС, 79 състав, за следните суми: 491.00 лева — главница и 325
лева — разноски по делото. Образувано е изпълнително дело № 11547/2014 г.
по описа на ЧСИ ...., с район на действие — СГС. На 01.02.2018 г. „...........“
ООД е цедирало на ответника вземането си спрямо ищеца. Ответникът се е
конституирал като взискател по изпълнителното дело. На 12.09.2019 г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и
последващи действия с цел принудително изпълнение на задължението не са
били предприемани. На основание чл. 237 от ГПК признава като основателен
иска, с който С. Г. Г. иска да бъде установено, че не дължи на ответника ми
„.........“ ЕАД сумата в размер на 1 653.00 лева по договор за потребителски
кредит с № ......, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Излага съображения, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и е признал иска, поради което моли да не бъде осъждан за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна
следното:
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
в доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи, че процесната
сума в размер на 1653 лева се претендира от ответника, както и че вземането е
2
погасено по давност.
С оглед извършеното от ответника признание на исковата претенция по
реда на чл. 237 ГПК и предвид липсата на изрично искане от страна на ищеца
за постановяване на решение по признание на иска, то съдът намира, че
извършеното признание на иска, следва да бъде отчетено като признание на
подлежащите на доказване факти, поради което съдът намира, че следва да се
произнесе по общия исков ред, като всички относими към исковата претенция
факти са доказани с признанието извършено от ответника.
По разноските:
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или
поддържащо неоснователно правен спор. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в отклонение на
общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е
постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен
ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е
станал повод за образуване на делото. В разглеждания случай е безспорно, а и
се установява от представените по делото доказателства, че процесната сума в
размер на 1653 лв. е вписана в Централния кредитен регистър като дължима
на ответното дружество, както и че на 28.05.2024 г., с молба адресирана до
ответното дружество, процесуалният представител на ищеца е поискал
данните в Централния кредитен регистър да бъдат коригирани, а в отговор от
11.06.2024 г. ответното дружество е заявило, че сумата е дължима, като
погасяването й по давност се препятства единствено възможността за
събирането й по принудителен ред и е отказано информацията в Централния
кредитен регистър да бъде коригирана. Предвид гореизложеното следва да се
приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, като в този смисъл
е актуалната практика на Върховния касационен съд, обективирана в
Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г.
о., ГК , в което е прието, че поканата до длъжника да изпълни свое погасено
по давност задължение представлява повод за предявяване на отрицателен
установителен, както и че сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца, като признанието на иска не е достатъчно, за да
се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата
3
предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл са и Определение № 269173
от 25.05.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3439/2021 г. по описа на СГС,
Определение № 276 от 28.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2402/2018 г., III г. о.,
ГК, Решение от 19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г., ІV г. о. на ВКС и др.).
Ето защо следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото, поради което и следва да отговаря за направените от ищеца разноски.
Ищецът е сторил разноски, както следва: 56,12 лв. – за държавна такса, както
и 500 лв. - за адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес в гр. .....,чрез адвокат И. М., със съдебен адрес в гр. ......,
против „.........“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
....., чрез юрк. В Ц, отрицателен установителен иск с правно основание чл. чл.
124, ал. 1 ГПК, че С. Г. Г. не дължи на „.........“ ЕАД сумата в размер на 1653
(хиляда шестстотин петдесет и три лева), представляваща вземане по
договор за кредит № ...... между ищеца и „...........“ ООД, цедирано от „...........“
ООД на „.........“ ЕАД с договор за цесия, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „.........“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ....., чрез юрк. В Ц, да заплати на С. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес в гр. ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 556,12 лв. (петстотин
петдесет и шест лева и дванадесет стотинки) за разноски за производството
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4