Р Е Ш
Е Н И Е
гр. С., 24.01.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на седми
ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, кaто
разгледа докладваното от
съдия Чомпалов т.дело № 4103/16 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с
искова молба от „Г.К.Н.”АД, с която са предявени срещу А. на М.С. искове с
правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1, изр.2-ро, вр. с чл.82 ЗЗД, както
и евентуални искове по чл.92 ал.1 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 21.12.2007 г.
е сключил с ответника договор за обществена поръчка, по който е поел
задължението да изгради оптично-кабелни трасета, състоящи се от защитна тръба и
оптичен кабел до гр.Силистра, гр.Габрово, гр.Видин, гр.Кърджали и гр.Смолян,
между сградите на областните администрации в гр.Стара Загора и гр.Габрово.
Според ищеца възложената по договора поръчка е била изпълнена, а работата е
била приета без възражения от ответника, който е възстановил внесената от ищеца
гаранция за добро изпълнение, но не е платил в пълен размер дължимото
възнаграждение, защото е налице неизпълнение за дълг в размер на 651 253,26 лв. за участъка Шумен – Силистра, а от
забавата ищецът е претърпял вреди в размер, който надвишава размера на
договорената неустойка. Сочи се от ищеца, че поради възникнали в хода на
изпълнение на поръчката усложнения е бил подписан на 15.08.2008 г. протокол за
промяна в предмета и срока, което е обусловено от различни пречки от
административен характер във връзка със съгласуване на проектите и необходимост
от нови трасета за преминаване. Трасетата по възложената поръчка не са били
снабдявани своевременно с разрешение за строеж, респ. с разрешение за ползване,
а впоследствие издадените разрешения са били на името на възложителя, поради
което собствеността върху изградените трасета е преминала направо в негова
полза. Поддържа се, че държавните органи не са били в готовност да приемат изработените
от ищеца оптични трасета, поради което за продължителен период не са били
подписани констативни актове, образец 15 за приемане на готовите трасета, а
това е довело до невъзможност за насрочване на държавна приемателна комисия.
Приемателно-предавателни протоколи и актове, образец 15 са съставени едва през
м.09.2012 г., но през цялата 2011 г. ищецът е бил в готовност да предаде
изградените трасета, за което е уведомил ответника. На 22.11.2012 г. са
издадени разрешение за ползване за участъци Хасково – Кърджали и Кърджали – Смолян,
както и за подучастък Севлиево-Габрово. Ищецът е издал фактури на обща стойност
3 495 395,95 лв. за приетите участъци, а с писмо от 20.02.2013 г.
ищецът е посочил, че сумата от 2 018 633,24 лв. следва да се плати на
неговите кредитори „П.И.Б.“ и/или „Т.Юг“ ООД, но ответникът не е платил сумата
в следващите три месеца. На 28.06.2013 г. е издадено разрешение за ползване за
участък Шумен – Силистра и е била съставена фактура N 5677/05.07.2013 г. за сумата от 4 491 899,44 лв. Участъкът Шумен – Силистра е с дължина от 120 008 метра, поради което
възнаграждението за него възлиза на 4 491 899,44 лв., но ответникът е
платил само 2 900 801,85 лв. На 30.10.2013 г.
ответникът е платил сумата от 890 960,11 лв., но според ищеца с тази сума
е погасено задължение за неустойка от 651 353,26 лв., поради което
ответникът остава да дължи главница от 651 253,26 лв. При условията на
евентуалност се твърди, че поради забавата на ответника да плати
възнаграждението за участък Севлиево – Габрово- Хасково-Кърджали-Смолян се дължи
неустойка от 201 863,32 лв. за 93 дни забава /период/, а поради забавата от 117 дни /период да се плати
възнаграждение за участъка Шумен – Силистра се дължи неустойка от
449 489,94 лв. Ищецът е претърпял вреди в размер на 2 676 370,26
лв., защото поради забавата на ответника е изпаднал в невъзможност да изпълнява
задълженията си към „П.И.Б.“ АД по договор за кредит от 16.05.2011 г., които са
обявени за предсрочно изискуеми, поради което е платил на банката 161 913,11
лв. - наказателна лихва; 67 457,5 лв. – разноски, направени от банката във
връзка с пристъпване към изпълнение и 2 447 000 лв. – представляваща
разлика в цената, срещу която ищецът е придобил обратно собствеността на заложеното
от него имущество – машини, съоръжения и оборудване, продадено от банката на
трето лице – „Т.М.“ЕООД. Поради забава ищецът е претърпял и вреди в размер на
182 640,74 лв. - обезщетение,
платено на „Т.Юг“ ООД по договор за особен залог от 21.09.2012 г., както и 36 825
лв. – разноски във връзка с пристъпване
към изпълнение.
Иска се от ищеца съобразно ответникът
да бъде осъден да заплати сумата от 651 353,26 лв. – възнаграждение за
участъка Шумен –Силистра, а при условията на евентуалност сумата от 651 353,26 лв. се претендира като неустойка за забава
за заплащане на възнаграждение участъците Севлиево - Габрово и Хасково
-Кърджали-Смолян - 201 863,32 лв. и 449 489,94 лв. – за участъка
Шумен –Силистра; претендира присъждане на сумата от
300 000 лв. – частично от 2 676 370,26 лв., представляваща
обезщетение вреди, настъпили поради забавата на ищеца по сключения с „П.И.Б.“
АД договор за кредит, както и сумата от 50 000 лв., частично от
219 475,74 лв. – обезщетение за вреди, настъпили поради забавата на ищеца
по сключения с „Т.Юг“ ООД договор. С исковете се претендира обезщетение за
вреди, които не са обхванати от договорната неустойка.
С молба от 19.01.2017 г. ищецът е
уточнил, че неустойката за забава в размер на 201 863,32 лв. се начислява
за периода 20.02.2013 г. – 23.05.2013 г. върху главница от
2 018 633,24 лв. за участъка Севлиево- Габрово и Хасково – Кърджали
–Смолян, за която е издадена фактура N
4911/19.02.2013 г. Неустойката за забава в размер на 449 489,94 лв.
се начислява за периода 05.07.2013 г. – 30.10.2013 г. върху главница от
4 491 899,44 лв., за която е издадена фактура N 5677/05.07.2013 г.
В съд.заседание на 07.03.2017 г. е уточнено,
че частичната претенция за неустойка от 150 000 лв. се формира от
40 000 лв. –частично от 201 863,32 лв., и от 110 000 лв. –
частично от 449 489,94 лв.
В съд.заседание на 14.09.2017 г.
е допуснато изменение на иска по чл.266 ал.1 ЗЗД – за пълния предявен размер от
651 353,26 лв., както и на евентуалния иск по чл.92 ЗЗД до пълните
предявени размери на неустойката за двата участъка - 201 863,32 лв. и
449 489,94 лв. , т.е общо неустойка от 651 353,26 лв.
Ответникът е представил писмен отговор, с
който оспорва исковете с възражението, че процесният договор представлява
последен етап от национален проект, изпълняван от А.та на МС по национална мрежа
на държавната А., която свързва областните управи помежду им и с центровете за
спешен номер 112 и още към сключване на договора на ищеца е платен аванс в
размер на 10 000 000 лв. с платежно нареждане от 21.12.2007 г. Повече
от месец след крайния срок – на 30.07.2008 г. е подписан първият
приемо-предавателен протокол за приемане на 109 км. По участък
Севлиево-Габрово- Стара Загора и Хасково – Кърджали- Смолян. Плащането е
обвърано от представяне на протоколи обр.19 и предвателни протоколи за
участъците, което е сторено на 30.07.2008 г., а за участък Габрово – Стара
Загора разрешението за ползване е издадено на 16.03.2010 г. С протокол от
15.08.2008 г. страните са се съгласили в предмета на договора да се включи и спешен
телефон 112 и пожарната, а срокът на договора е продължен до 15.12.2008 г., но
ищецът в противоречие с процедурата по ЗОП е ползвал подизпълнител – „Т.Юг“ ООД,
на който е възложил с договор от 28.01.2008 г. изпълнението на задълженията по
обществената поръчка. В разрешение за строеж N РС-44 от
02.10.2008 г. и РС-45/02.10.2008 г. освен за ответника ищецът е получил
разрешение за строеж за себе си и е поставил самоволно паралелна тръба и кабел
за себе си в изкопа на оптичните трасета на ответника и притежава своя
оптично-кабелна свързаност без да е заплатил частта от изкопните работи и се е
обогатил неоснователно със сумата от 5 558 694 лв., с която прави
възражение за прихващане. За участъка Габрово – Стара Загора е платено
възнаграждение през м.08.2008 г. и през 009 г. е приет с оптичен кабел, но не е
бил годен за ползване, което е сторено през 2010 г. Поради неизпълнение в срок
на договора ответникът е поставен в невъзможност за планиране на средства от
националния бюджет. Едва при наличие на приети с разрешения за ползване
участъци е било възможно да се направи искане от ответника за предоставяне на
средства от националния бюджет. Освен това през 2012 г. са подписани протоколи
за установяване на годността за приемане на строежа, в които са констатирани
липси и несъответствия между техническото предложение и реалното изпълнение, и
са направени предписания за отстраняване, поради което ответникът правомерно е
отказал да приеме изпълнението. По отношение на участъка Шумен – Силистра се
сочи, че от претендираната от ищеца сума в размер на 4 491 899,44 лв.
ответникът е удържал неустойка в размер на 10 %, както и 1 111 457,65 лв., представляваща 10
% от стойността на приетите до 22.11.2012 г. участъци Хасково -Кърджали - Смолян,
Севлиево – Габрово - Стара Загора, поради което е останала сума от 2 900 801,85 лв., от която на
депозитаря Х.П.е платена сумата от 1 899 465,74 лв., а на ищеца са
платени сумите от 890 960,11 лв. и 110 376 лв. Според ответника няма
основание ищецът да отнася платените за
този участък суми за погасяване на начислени от него неустойки. Ответникът не е
в забава, защото средствата са отпуснати с ПМС 217/26.09.2013 г. и на ищеца е
платено възнаграждение на 29.10.2013 г., а за участъците Севлиево – Габрово и
Хасково –Кърджали - Смолян средства са отпуснати с ПМС 102/07.05.2013 г. и е
платено на ищеца възнаграждение на 27.05.2013 г. Поддържа се, че ищецът е
декларирал, че няма да ползва подизпълнители, поради което няма право на
обезщетение за вреди в размер на изплатеното на своя подизпълнител обезщетение.
Вредите са настъпили поради противоправното поведение на ищеца, който е получил
по процесния договор авансово плащане от около
10 000 000 лв. и над 4 000 000 лв. и не е очаквал да
получава парични суми по договора, а е разполагал с такива.
Ищецът е представил допълнителна искова молба, с
която поддържа предявените исквое с довода, че е извършена промяна на проектите
за изпълнение, което е свързано с изпълнение на двойна по обем работа. Налице е
точно изпълнение на задълженията на ищеца, а ответникът не е направил възражение
за това, че е ползван подизпълнител. Освен това, ако ответникът бе заплатил
възнаграждението за изпълнената от ищеца работа след издаване на фактурите и въвеждането
на обекта в експлоатация, не биха настъпили вреди за ищеца. Мълчаливият отказ
на ответника да приеме работата с приемателен протокол, който е основание за
плащане, е причина изграденото да бъде разграбено и е довело до възстановяване
на вече изградени трасета. Възстановяването на гаранцията доказва качественото
изпълнение на ищеца, а ищецът е платил обезщетение за своята забава в размер,
определен и едностранно прихванат от ответника. Плащането на възнаграждението
по договора не е обвързано от осигуряване на бюджетни средства на ответника, а
разрешението за ползване не е условие ответникът да направи искане за отпускане
на парични средства от бюджета. Получената в аванс от ищеца сума няма отношение
към последвалата забава в плащането, от която е претърпял вреди. Представените
докладни записки и документи от проверки
не могат да се противопоставят на ищеца. Оспорва се възражението за прихващане,
защото снабдяването на ищеца с разрешения за ползване няма връзка с процесния
договор и изпълнението по него, а ищецът не е поел задължение да не извършва
строителни работи за себе си или за друг свой клиент. Прави възражение за
погасителна давност по отношение на вземането, предявено от ответника с възражението
за прихващане. Платеното от ищеца обезщетение на „Т.Юг“ ООД е поради отказа на
ответника да приеме изградените от ищеца участъци.
Ответникът е представил
допълнителен писмен отговор, с който поддържа оспорванията на исковете и възражението,
че ищецът не е изпълнил възложената поръчка в договорения срок. Сочи се, че е
налице разлика между реда за изплащане на работите по време на действие на
договора и реда, по който е следвало да се плащат след изтичане на договора.
След изтичане на крайния срок на
договора на 15.12.2008 г. поради наличието на неизпълнение за ответника е
липсвало основание за планиране на бюджетни средства и за финансиране на
неизпълнената част от договора. След изтичане срока на договора ответникът е
следвало да плаща при наличие на приети готови и годни за ползване участъци с
издадени разрешения за ползване, въз основа на които може да се направят
искания за предоставяне на бюджетни средства. Неправомерно ищецът е ползвал
подизпълнител. Ищецът е разполагал с получени в аванс суми от
14 079 652 лв., с които е можел да изпълни в срок договорните
задължения.
Представен е договор N МС-125/21.12.2007 г., от който
се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по
което ищецът по възложение на ответника е поел задължението да изгради
оптично-кабелни трасета от защитна тръба и инсталиран оптичен кабел до
градовете Силистра, Габрово, Видин, Кърджали и Смолян, а ответникът е поел
насрещното задължение да плати възнаграждение в размер на 37,43 лв. Уговорено е до 20.06.2008 г. да се изпълни
поръчката.
С протокол от 15.08.2008 г. срокът за
изпълнение на договора е продължен до 15.12.2008 г. поради необходимост от свързаност
на сградите за нуждите на тел.112.
Представено е разрешение за строеж N РД -44/02.10.2008 г., с което на ответника е разрешено да извърши
строителни работи за обект „Подземна тръбна мрежа с опитичен кабел на А.та на
МС” в участъци 1. Хасково-Кърджали-Смолян и 2. Севлиево-Габрово- Стара Загора.
Със заповед N РС 16/04.06.2009 г. разрешението за строеж е допълнено като участък Хасково
-Кърджали –Смолян е разделен на два подучастъка 1. Хасково – Кърджали, Кърджали
–Смолян, а участък Севелиево –Габрово- Стара Загора е разделен на два
подучастъка Севелиево – Габрово и Габрово – Стара Загора.
Представено е разрешение за
ползване N Ст-05309/16.03.2010 г., с което е разрешено ползването на
строеж „подземна тръба мрежа с оптичен кабел на А. на МС Габрово – Стара
Загора”.
С писмо от 24.06.2010 г. ищецът
е уведомил ответника, че участък Габрово –Севлиево е изпълнен; с писмо от
27.01.2011 г. ответникът е уведомен от ищеца, че участък Кърджали-Смолян е
изпълнен; с писмо от 30.11.2011 г. ответникът е уведомен от ищеца, че участък
Шумен –Силистра е завършен.
Представена е нот.покана,
връчена на ответника на 04.01.2012 г., с която ищецът го е поканил да приеме
изпълнението на участъците Севлиево – Габрово, Кърджали – Смолян, Шумен
–Силстра и Кърджали – Хасково. На 20.01.2012 г. е съставен нот.протокол, в
който се сочи, че ответникът не се е явил.
С уведомление от 10.04.2012 г. ищецът е
поискал да се назначи Държавна приемателна комисия с приемане на участъци
Хасково –Кърджали, Кърджали- Смолян, Севлиево-Габрово, Шумен-Силистра.
С нот.покана, връчена на
02.05.2012 г., ищецът е уведомил ответника за изпълнение на договора и го е
поканил да подпише актове обр.15 за установяване годността за приемане. На
11.05.2012 г. е съставен протокол, в който се сочи, че ответникът не се е явил.
С нот.покана от 15.05.2012 г.
ответникът отново е бил поканен от ищеца за приемане на изработеното по
договора.
Представено е разрешение за
ползване N СТ-05-1733/22.11.2012 г., с което е разрешено ползването
на строеж „подземна тръбна мрежа с оптичен кабел на А. на МС за подучастък
„Севлиево-Габрово”.
Представено е разрешение за
ползване N СТ-05-1732/22.11.2012 г., с което е разрешено ползването
на строеж „подземна тръбна мрежа с оптичен кабел на А. на МС участък
„Хасково-Кърджали-Смолян”.
Представена е фактура N 4698/17.12.2012 г., в която се сочи, че за изпълнението на участъци Хасково – Кърджали и
Кърджали-Смолян се дължи възнаграждение в размер на 2 270742,18 лв.
Представена е фактура N 4699/17.12.2012 г., в която се сочи, че за изпълнението на участък Севлиево-Габрово –Стара
Загора се дължи възнаграждение в размер на 1224653,77 лв.
С писмо от 21.12.2012 г.
ответникът е уведомил ищеца, че от дължимата сума в размер на
2 018 633,24 лв. приспада неустойка по чл.19 от договора в размер
на 1 111 457,65 лв. за
Севлиево-Габрово – Стара Загора и Хасково – Кърджали-Смолян, както и разноски
от 30 450 лв. по гр.дело 38260/09 г.
Представена е фактура N 4911/19.02.2013 г., в която се сочи, че ишецът има вземане срещу ответника за сумата от
2018633,24 лв. – с пимо от 20.02.2013 г.
Представено е платежно
нареждане от 23.05.2013 г., с което ответникът е платил на ищеца сумата от
2018633,24 лв.
Представено е разрешение за
ползване N СТ-051072/28.06.2013 г., с което е разрешено ползването
на строеж „подземна мрежа с оптичен кабел на А. на МС за участък „Шумен – Силистра”.
Представена е фактура N 5677/05.07.2013 г., в която се сочи, че ищецът има вземане срещу ответника за сумата от 4 491
899,44 лв.
С писмо от 12.07.2013 г.
ответникът е уведомил ищеца, че на основание чл.19 от договора от сумата в
размер на 4 491 899,44 лв. следва да се приспадне сумата от 1 111 457,65 лв. – забава за
участъци, приети до 22.11.2012 г., както и 449 189,94 лв. за участъка
Шумен – Силистра, поради което задължението се редуцира до
2 900 801,85 лв.
Представени са платежни
нареждания от 30.10.2013 г., в които се сочи, че ответникът е платил на ищеца
сумата от 890 960,11 лв. и сумата от 1899465,74 лв.
Представен е договор за банков кредит от 16.05.2011 г., от който се
установява, че „П.И.Б.” АД е предоставила на ищеца кредит в размер на 1 800 000
ЕВРО.
Представен е договор за залог на вземане от
16.05.2011 г., от който се установява, че ищецът е учредил за обезпечение в
полза на „П.И.Б.” АД залог върху своето вземане
срещу ответника по процесния договор.
Представен е договор за залога
върху машини, съоръжения и оборудване от 16.05.2011 г., с който ищецът е
учредил за обезпечение на „П.И.Б.” АД банката залог върху свои вещи.
На 12.12.2012 г. ищецът е получил уведомление
от банката по чл.33 ал.1 ЗОЗ.
С писмо от 18.05.2013 г. банката
е посочила на ответника, че дължимите на ищеца суми следва да се изплатят по
сметка на депозитаря С.Ц..
Представен е договор за продажба
на движими вещи по реда на ЗОЗ от 27.05.2013 г., от който се установява, че
банката е продала на „Т.М.” ЕООД заложените от ищеца вещи при цена от
2 124 000 лв.
Представен е протокол за разпределение от
14.06.2013 г., с който на банката е разпределена сумата в размер на
1 770 833,33 лв.
Представен е договор за продажба на движими
вещи от 28.05.2013 г., от който се установява, че „Т.М.” ЕООД е продал на ищеца
закупените на 27.05.2013 г. по реда на ЗОЗ вещи при цена от 4 572 000
лв.
Представено е удостоверение за вписване в
централния регистър на особените залози, от което се установява, че договорът за залог е вписан
на 17.05.2011 г., а на 07.12.2012 г. е вписано, че се пристъпва към изпълнение.
Представено е удостоверение за
вписване в централния регистър на особените залози, от което се установява, че договорът за залог е вписан
на 17.05.2011 г., а на 18.04.2013 г. е вписано, че се пристъпва към изпълнение.
Представен е договор за банков кредит от
26.06.2013 г., от който се установява, че банката е предоставила на ищеца
кредит в размер на 3 300 000 лв.
Представен е договор от
28.01.2008 г., от който се установява, че ищецът е възложил на „Т.юг” ООД да
проектира подземна тръба за нуждите на А.та на МС и на ищеца.
Представен е договор от
12.02.2008 г., от който се установява, че ищецът е възложил на „Т.юг” ООД да
проектира подземна тръба за нуждите на А.та на МС и на ищеца.
Представен е договор от 11.06.2008 г., от
който се установява, че ищецът е възложил на „Т.юг” ООД да извърши монтаж и
изтегляне на оптичен кабел.
Представен е договор от 11.06.2008 г., от
който се установява, че ищецът е възложил на „Т.юг” ООД да извърши изграждане и
въвеждане в експлатация на подземна тръбна мрежа.
Представен е договор за паричен заем от
20.05.2011 г., с който „Т.юг” ООД е поел задължение да предостави в заем на
ищеца сумата от 500 000 лв.
С договор за особен залог на вземане от
21.09.2012 г. ищецът е учредил в полза на „Т.юг” ООД за обезпечение залог върху вземането срещу ответника по процесния
договор.
Представено е удостоверение от
Централния регистър на особените залози, в което се сочи, че на 21.09.2012 г. е
вписан залогът, а на 13.02.2013 г. е пристъпено към изпълнение.
Представено е писмо от
19.02.2013 г., с което ищеът е бил уведомен от „Т.юг”, че пристъпва към
изпълнение.
Представено е заявление от
10.07.2013 г. на депозитаря Х.П., с което ответникът е уведомен, че заложният
кредитор „Т.юг” АД е пристъпил към изпълнение.
Представено е платежно
нареждане от 29.10.2013 г., с което ответникът е платил на Х.П.сумата от
1899465,74 лв. по договора.
Представен е Протокол от
20.10.2008 г. за установяване годността за ползване на строежа „оптично кабелно
трасе за свързаност на националната мрежа на държавната А. Монтана-Видин”.
Представено е разрешение за ползване N СТ-121098/27.10.2008 г., с което е разрешено ползването на строеж „оптично
кабелно трасе за свързаност на националната мрежа на държавната А.
Монтана-Видин”.
Представен е протокол за
установяване завършването на строителни работи към м.07.2008 г. за обект
подземна тръбна мрежа за полагане на оптичен кабел в участъка Севлиево –габрово
– Стара Загора на стойност 2 058 540 лв.
Представен е протокол за установяване
завършването на строителни работи към м.07.2008 г. в участък Хасково – Кърджали
– Смолян на стойност 2 021 112 лв.
Представено е платежно нареждане
от 15.08.2008 г., с което ответникът е наредил да се плати на ищеца сумата от
4079652 лв.
Представен е протокол от
01.02.2010 г. за установяване годността за ползване на строежа „подземна тръбна мрежа с оптичек акбел на А.
на МС” Габрово – Стара Загора”.
Представен е протокол от
17.09.2009 г. за установяване завършването на строителни работи за участък
Габрово – Стара Загора на стойнност 1 800 286,80 лв.
Представен е протокол от
17.09.2009 г. за установяване завършването на строителни работи за участък
Габрово – Стара Загора на стойнност 1 739 241,73 лв.
Представен е протокол от
17.09.2009 г. за установяване завършването на строителни работи за участък
Габрово – Стара Загора на стойнност 893 780,64 лв.
Представено е разрешение за
ползване N СТ-05309/16.03.2010 г., с което е разрешено ползването на
строеж „подземна тръбна мрежа с оптичен кабел на А. на МС” Габрово – Стара
Загора”.
Представен е изп.лист от 10.11.2009 г. на
СРС, 59 с-в, по гр.дело N 38260/2009 г., с който
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 100 000 лв. и
съд.разноски от 30 450 лв. – по запис на заповед от 09.12.2008 г.
Представен е констативен акт от
16.12.2012 г. за установяване годността за приемане на строежа за участък
Хасково-Кърджали-Смолян”.
Представено е разрешение за ползване
N СТ-051732/22.11.2012 г., с което е разрешено ползването
на строеж „подземна тръбна мрежа с
оптичен кабел на А. на МС за участък Хасково-Кърджали-Смолян”.
Представен е протокол от
06.11.2012 г. за установяване годността за ползване на строежа за участък
Севлиево -Габрово.
Представено е разрешение за
ползване N СТ-05-1733/22.11.2012 г., с който е разрешено ползването
на строеж „подземна тръбна мрежа с оптичен кабел на А. на МС за подучастък
Севлиево- Габрово.
Представен е протокол от 25.06.2013 г. за
установяване годността за приемане на строежа за участък Шумен – Силстра.
Представено
е разрешение за ползване N СТ-051072/28.06.2013
г., с който е разрешено ползването на строеж „подземна тръбна мрежа с оптичен
кабел на А. на МС за участък Шумен – Силистра”.
С постановление на МС N 102/07.05.2013 г. са одобрени допълнителни бюджетни кредити в размер на
2 018 633,24 лв. за финансово осигуряване на процесния договор за градовете Силистра, Габрово, Видин,
Кърджали и Смолян, и между страдите на обл.администрации в Стара Загора и
Габрово.
Представени са 3 бр.разрешения
за ползване на строеж от 18.09.2015 г., с които на ищеца е разрешено да ползва
подземна тръбна мрежа с оптичен кабел „Шумен –Силистра”, Хасково Кърджали
Смолян, Севлиево – Габрово Стара Загора.
Представени са разрешения за
строеж от 02.10.2008 г., с които на ответника и на ищеца е разрешено да извърши
строителни работи за обект „подземна мрежа с оптичен кабел за участък
Хасково-Кърджали –Смолян, Севлиево – габрово- Стара Загора, от 24.10.2008 г. за
участъка Шумен – Силистра.
Представен е стенографски
протокол от среща на 30.01.2013 г. между ищеца и ответника.
Установява се от заключението
на СТЕ, че средната пазарна цена на линеен метър изкопни работи възлиза на
12,545 лв.
Представен е протокол от 17.09.2015 г. за
установяване годността за ползване на строежа на ищеца „подземна тръбна мрежа с
оптичен кабел” за участък Хасково – Кърджали –Смолян.
Представен е протокол от 16.09.2015 г. за
установяване годността за ползване на строежа на ищеца „подземна тръбна мрежа с
оптичен кабел” за участък Севлиево – Габрово – Стара Загора.
Представен е протокол от
15.09.2015 г. за установяване годността за ползване на строежа на ищеца
„подземна тръбна мрежа с оптичен кабел” за участък Шумен – Силистра.
Представен е технически паспорт от 20.05.2013
г. за строеж „подземна тръбна мрежа с оптичен кабел на А. на МС за участъка
Шумен – Силистра”.
Установява се от заключението на ССЕ, че в търгоските книги на ищеца са
направени записвания за вземания към ответника в размер на
21 049 280,36 лв., за получени плащания в размер на 18 781 325,27
лв. Записано е, че е платена сума в размер на 651 053,26 лв. – неустойка.
В счетоводните книги на ответника е записано задължение от
20 398 227,10 лв.; направени са записвания за платени суми от
18 781 325,27 лв., както и за прихващане в размер на
1 616 901,83 лв. Констатирано е от в.лице, че ищецът е платил сумата
4 572 000 лв. по фактура 1/27.06.2013 г., както и сума от
3 049 908,88 лв. към ПИБ за предсрочно погасяване на кредит на
27.06.2013 г., лихи от 259 348,44 лв., 250 838,99 лв. и
161 913,11 лв. – главница. При ответника са направени записвания за платени
суми от общо 4 142 377,32 лв., които са за погасяване вземания на
кредитори на ищеца; на 27.05.2013 г. е платена на депозитар С.Ц. сумата от
2 018 633,24 лв., на 30.10.2013 г. е платена сума от
1 899 465,74 лв. на депозитар Х.П.,
на 01.08.2014 г. е платена сумата от 224 278,34 лв. на ЧСИ Н.М. по
изп.дело N
20148410406510. В обясненията на
в.лице в съд.заседание на 07.11.2017 г. се сочи, че в счетоводните книги на
ответника е направено записване, че задължението за остатък в размер на 1616
901,803 лв. е погасено чрез прихващане с неустойки, а в търговските книги на
ищеца задължението за неустойка по фактура е записано като погасено чрез
плащане.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред
първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и 92 ал.1,
изр.2-ро, вр. с чл.82 ЗЗД, както и евентуални искове по чл.92 ЗЗД.
По иска с
правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД. Ответникът е страна
по процесния договор и на основание чл.40 ал.3 ЗА има качеството на
самостоятелно юридическо лице, поради което е процесуално легитимиран да
участва като страна в процеса.
Установи се от
представения по делото договор N МС-125/21.12.2007 г., че между
страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът по
възложение на ответника е поел задължението да изгради оптично-кабелни трасета
от защитна тръба и инсталиран оптичен кабел до градовете Силистра, Габрово,
Видин, Кърджали и Смолян, а ответникът в качеството на възложител е поел
насрещното задължение да плати възнаграждение в размер на 37,43 лв. на линеен
метър. Уговорен е срок за
изпълнение на поръчката до 20.06.2008 г., а с протокол от 15.08.2008 г.
страните са постигнали съгласие срокът за изпълнение да се продължи до
15.12.2008 г.
Не се
оспорва от страна на ответника, че възложените по договора работи са били
изпълнени от ищеца и приети, както и че към момента трасетата са въведени в
експлоатация. Фактическото обстоятелство по изпълнение от ищеца на възложената с
договора работа по изграждане на процесния участък „Шумен – Силистра“ и нейното
приемане от ответника в качеството на възложител се установява от разрешение за
ползване N СТ-051072/28.06.2013 г., с което е разрешено ползването
на строеж „подземна мрежа с оптичен кабел на А. на МС за участък „Шумен – Силистра”,
както и от протокол от 25.06.2013 г. за установяване годността за приемане на
строежа за участък „Шумен-Силистра“. При тези факти съдът намира за установено
по несъмнен и категоричен начин изпълнението на възложената с процесния договор
работа по изграждане на оптично-кабелни трасета за участък
„Шумен – Силистра”. Следователно в полза на ищеца в качеството
на изпълнител е възникнало на основание чл.266 ал.1 ЗЗД вземане за
възнаграждение.
По делото е представена фактура N 5677/05.07.2013 г., в която се сочи, че ищецът има вземане срещу ответника в размер на 4 491
899,44 лв. – по договор. Доколкото тази фактура е изготвена след изпълнението и
приемането от ответника на работите по процесния участък „Шумен – Силистра“ и
доколкото е изпратена на ответника с писмо на ищеца
изх.N 224/05.07.2013 г., което съдържа претенцията за плащане на възнаграждение именно за този
участък, съдът приема, че основанието за издаване на фактурата е извършената от
ищеца работа по изграждане на оптично-кабелни
трасета по процесния участък „Шумен –Силистра“.
От
страна на ответника не се оспорва, че стойността на изпълнените от ищеца работи
по изграждане на процесния участък „Шумен –Силистра“ възлиза на посочената във фактурата стойност от 4 491 899,44 лв.
Стойността на изработката за този участък се потвърждава и от факта, че в
счетоводните книги на ответника възложител е направено записване на фактура
N 5677/05.07.2013 г. за сумата от
4 491 899,44 лв.
След допуснатото в съд.заседание
на 14.09.2017 г. изменение на иска по чл.214 ГПК заявената от ищеца претенция по
чл.266 ал.1 ЗЗД е в пълния размер от
651 353,26 лв. Това означава, че от страна на ищеца
не се оспорва, че е погасено задължението на ответника по чл.266 ал.1 ЗЗД за
разликата над 651 353,26 лв. до фактурираната стойност от 4 491
899,44 лв. Спорен се явява въпросът дали извършеното от
ответника плащане на 30.10.2013 г. в размер на 890 960,11
лв. води до погасяване на задължението от 651 353,26 лв. по
фактура N 5677/05.07.2013 г. или погасява
само 239 606,85 лв. от него и дали със
сумата от 651 353,26
лв. се погасява вземане за неустойка. Становищата на страните относно
погасителния ефект на плащането в размер на 890 960,11 лв. са
противоречиви, защото според ответника с това плащане е погасил задължението за
възнаграждение за участъка „Шумен-Силистра“ по фактура N 5677/05.07.2013 г., а ищецът твърди, че с това
плащане се погасява първо задължение за неустойка в размер на 651 353,26
лв. и след това задължение за главница от 239 606,85 лв. В
този смисъл основателността на предявения иск за сумата от 651 353,26
лв. е обусловена от приложението на чл.76 ал.1 ЗЗД, респ. ал.2 ЗЗД.
В търговските книги на ищеца са направени
записвания, че с извършеното от ответника плащане в размер на 890 960,11
лв. на 30.10.2013 г. е погасено задължение за неустойка в размер на
651 353,26 лв., а само сумата от 239 606,85 лв. погасява задължението
за процесния участък „Шумен-Силистра“. Съдът намира, че тези записвания в
търговските книги на ищеца не могат да служат за доказване на твърдения от него
факт, защото не са съобразени с установените по делото фактически обстоятелства,
както и с нормата на чл.76 ал.1 ЗЗД – чл.182 ГПК.
Съдът не
споделя тезата на ищеца, че плащането от ответника на сумата от 890 960,11
лв. води до погасяване на задължение на ответника за неустойка от 651 353,26 лв.,, за която неустойка е издадена фактура
N
6253/30.10.2013 г. На първо място -
в платежно нареждане от 30.10.2013 г. /лист 181/ е посочено от платеца като основание за плащане „дог.
125/2007 г.“, но в платежния документ не се сочи, че се плаща неустойка за
забава, дължима по този договор. След като в платежния документ не е заявено
като основание за плащане „неустойка“, съдът приема, че ответникът в качеството
на платец не е имал воля платената
от него безкасово сума да погасява задължение за
неустойка. Ищецът е получил на 30.10.2013 г. плащане на сумата от
890 960,11 лв. и
самоволно е издал в същия ден фактура N 6253/30.10.2013 г., по която е отнесъл плащането, но тази фактура не е заявена като
основание в платежното нареждане.
Към извършеното
от ответника плащане на 30.10.2013 г. е налице забава, защото фактурата е издадена
още на 05.07.2013 г., поради което за ответника е възникнало задължение за
неустойка по чл.20 от договора. Това означава, че към момента на процесното
плащане са съществували две еднородни /парични/ задължения за ответника платец – за главница и за неустойка. След като в
платежното нареждане ответникът длъжник не е заявил кое от тези две задължения
погасява, следва да се приложи правилото на чл.76 ал.1, изр.2-ро ЗЗД – ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, „погасява се най- обременителното за него задължение“.
В случая вземането за главница е най-обременително по смисъла на чл.76 ал.1 ЗЗД,
защото върху това задължение се натрупва акцесорно неустоечно задължение, респ.
неизпълнението на задължението за главница би могло да доведе до възникване на нови
задължения за обезщетяване на вреди, надхвърлящи по размер неустойката. Освен
това задължението за главница се погасява с дългия 5-годишен давностен срок по
чл.110 ЗЗД, а задължението за неустойка се погасява с изтичане на краткия
тригодишен давностен срок по чл.111 б.“в“ ЗЗД. Размерът на задължението за главница към
плащането на 30.10.2013 г. е надвишавал размера на задължението за неустойка. Съдът
приема, че при непогасени задължения за главница и за неустойка извършеното от
длъжника плащане води до погасяване на дълга за главница /решение № 211 от 26.01.2017 г. по гр.д. № 958/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О.
на ВКС/.
Следва да се
спомене, че задължението за главница е и най-старото по смисъла на чл.76 ал.1,
изр.3-то ЗЗД, защото неговото възникване предхожда възникване на акцесорното
неустоечно задължение.
Ищецът се позовава на правилото на чл.76 ал.2 ЗЗД, но в случая то е
неприложимо по отношение на задължението за неустойка, защото това задължение
не представлява „лихва“, а представлява обезщетение за вредите от забавата,
сходно с обезщетението по чл.86 ЗЗД. При наличие на задължение за главница и на
задължение за обезщетение на вреди от забавеното изпълнение на паричното
задължение първо се погасява дългът за главница /решение № 21 от 28.04.2017 г. по т.д. № 3102/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 111 от
27.10.2009 г. по т.д. № 296/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 233 от
11.12.2012 г. по т.д. № 914/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 186 от
19.06.2013 г. по т.д. № 927/2012 г. на ВКС, ТК, ІV гр. о./.
При тези факти съдът намира, че платената
от ответника сума в размер на 890 960,11 лв. на 30.10.2013 г. води
до погасяване на неговото задължение по чл.266 ал.1 ЗЗД за главница, което
означава, че част от тази сума - 651 353,26 лв. не погасява задължение за
неустойка. След като процесната сума от 651 353,26
лв. не е послужила за погасяване на задължението за неустойка, а води до
погасяване на задължението за главница, дължима за участъка „Шумен-Силистра“,
предявеният иск по чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата от 651 353,26 лв. е
неоснователен.
Тъй като искът по чл.266 ал.1 ЗЗД следва да
се отхвърли, съдът поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие дължи
произнасяне по предявения като евентуален иск по чл.92 ЗЗД. Искът за претендираната
сума 651 353,26 лв. е предявен като сбор
от неустойка за забава, дължима за забавеното плащане на възнаграждението за
два участъка - „Севлиево – Габрово, Хасково -Кърджали-Смолян“ и „Шумен-Силистра“.
Направеното от
ответника в първото по делото съд.заседание възражение за погасителна давност е
несвоевременно и преклудирано, защото е следвало да се релевира с писмения
отговор.
Според съда искът за неустойка е частично основателен,
защото е налице забава по отношение на задължението на ответника да плати
възнаграждение на ищеца за изпълнената по договора работа, която е приета.
Възнаграждението за участъка „Севлиево – Габрово, Хасково -Кърджали-Смолян“
възлиза на 2 018 633,24 лв. и за него е издадена от ищеца фактура N 4911/19.02.2013 г. /лист 154/, за
която е направено записване в счетоводните книги на ответника. Плащането е било
дължимо на 20.02.2013 г., защото тогава ответникът е получил поканата на ищеца
за плащане по фактурата с писмо вх.N
11-00-93/20.02.2013 г. - клаузата на чл.3.1,
последно изречение от договора. Ответникът е извършил безкасово плащане на
сумата по фактурата едва на 23.05.2013
г., когато с платежно нареждане /лист 155/ е наредил превеждане на сумата
по сметка на депозитар С.Ц., която е посочена от пристъпилия към изпълнение
заложен кредитор на ищеца „ПИБ“ АД. Сумата е постъпила по сметка на депозитаря
на 27.05.2013 г., което се установява от заключението на ССЕ, но съдът е
обвързан от заявения с исковата молба период на забава от 93 дни. Налице е
забава през периода 20.02.2013 г. – 23.05.2013 г., за която се дължи на основание чл.20 от
договора неустойка в размер на 0,1 % на ден, т.е по 2018,63 лв. на ден. За
претендираните 93 дни забава се дължи неустойка от 187 732,89 лв. /2018,63 лв. х 93/. Претенцията за неустойка
за този участък е неоснователна за разликата до пълния претендиран размер от
201 863,32 лв.
Възнаграждението
за участъка „Шумен-Силистра“ възлиза на 4 491 899,44 лв. и за него е
издадена фактура N 5677/05.07.2013 г.,
която е получена от ответника с писмо на ищеца вх.N 01.04-3/05.07.2013 г. Плащането е било дължимо на 05.07.2013 г., но от заключението на ССЕ се установява, че
задължението по тази фактура не е погасено до 30.10.2013 г., когато са първите
погасявания чрез плащания - на ищеца е платена сумата от 890 960,11 лв. на 30.10.2013 г., на депозитар Х.П.е платена сумата от
1 899 465,74 лв. на 30.10.2013 г. Важно е да се
отбележи, че дори и в счетоводните книги на ответника не са направени
записвания за извършени преди 30.10.2013 г. погасявания на задълженията по тази
фактура – таблица на стр.8-ма от заключението на ССЕ. Налице е забава за период
от 117 дни, а размерът на неустойката по чл.20 от договора възлиза на 0,1 % на ден, т.е по 4481,89 лв. на ден. Неустойка
за забавата от 117 дни /05.07.2013 г. – 30.10.2013 г./ възлиза на 525552,23
лв., но с оглед максималния размер от 10 % на ищеца следва да се присъди
неустойка в претендирания размер от 449 489,94 лв., която
обезщетява вредите от забавеното плащане на възнаграждението за участъка
„Шумен-Силистра“.
Ищецът има право на неустойка за двата
участъка от общо 637 222,83 лв., която представлява сбор на сумите от 187 732,89 лв. и 449 489,94 лв.
Съдът
не споделя доводите на ответника, че тъй като ищецът не е спазил уговорения срок и не са били предвидени средства в
бюджета за 2013 г., било необходимо с постановление на МС N 102/07.05.2013 г. и с
постановление N 217/26.09.2013 г. да се отпуснат
необходимите средства да се финансират плащанията към ответника, поради което е налице извинителна причина за забавеното плащане. Задължението
на ответника по чл.266 ал.1 ЗЗД за изплащане на възнаграждение е парично, поради което случаят попада в
хипотезата на чл.81 ал.2 ЗЗД. Обстоятелството, че ответникът длъжник по паричното задължение от
обективна страна не е разполагал с парични средства за изпълнение на паричното си задължение, не води до отпадане или освобождаването му от
отговорност. Нормата на чл.81 ал.2 ЗЗД не прави
разграничение на длъжниците, с оглед на средствата, с които оперират, а е общо правило, регламентиращо задължението на длъжника без значение на неговото качество - юридическо лице, включително и това на бюджетна
издръжка, или физическо лице.
Законодателят е отчел разликата в режима на общините и бюджетно
субсидираните заведения при уредбата на придунителното изплащане на паричните
им задължения - чл.519 и чл. 520 ГПК, за да не бъде осуетена възможността тези
субекти да изпълняват присъщите им задължения в обществена полза. Извън тези хипотези, при поемане на парични задължения от държавните учреждения те са равнопоставени на частноправните субекти и отговарят за паричните си задължения по правилата на
ЗЗД. В случая
ответникът е държавно учреждение, но участва в гражданскоправни отношения като равноправен субект на частното
право и по отношение на него са еднакво важими всички общи принципи на
облигационното право, намерили отражение в нормите на чл.81
ал.2 ЗЗД, чл.86 и чл.92 ЗЗД. Липсва законова
норма, която да предвижда, че когато длъжникът на парично задължение е
държавно учреждение следва да се изчака някакъв „гратисен период” до получаване
на бюджетно финансиране, през който да се спре начисляването на неустойки,
лихви и други обезщетения за вредите от забавата.
На следващо
място – в договора не е включена клауза, която да предвижда, че след изтичане
на крайния срок за изпълнение и при наличие на забава на изпълнителя ще се
плаща от ответника по различен начин. Не е уговорена клауза, която да
предвижда, че при изпълнение на работата със закъснение условието за плащане на
възнаграждението на изпълнителя е отпускането на ответника на парични средства
от бюджета – чл.25 ЗЗД.
В случая е
налице забава на изпълнителя, защото крайният срок на договора е 15.12.2008 г.,
но предаването на изработката със забава след изтичане на крайния срок не е
основание за отказ да се плати възнаграждение за изпълнената, макар и със
закъснение работа. При забава на ищеца ответникът има право на обезщетение за
вредите, но поради непредвиждането в неговия бюджет за 2013 г. на парични
средства няма право да отказва плащане, защото парите са особен род движими
вещи, които винаги могат да се намерят.
Възражението за
прихващане на ответника с вземане по чл.59 ЗЗД е неоснователно. Ответникът е
възложител по процесния договор, но не е собственик на земята, през която
преминават трасетата, в които по твърдения на ответника ищецът е поставил своя
оптична мрежа. Освен това няма никакви данни за факти, които да сочат, че точно
ответникът има право да събира суми от лица, които поставят свои оптични кабели
– ответникът не е собственик на телекомуникационната инфраструктура между
отделните населени места, в която са поставени оптичните кабели на ищеца. Няма
и данни, че ответникът е изградил тази телекомуникационната
инфраструктура, за да се приеме, че ищецът му дължи определена парична сума за
полагането на свои оптични кабели. Няма данни, че изкопите, в които са
поставени оптичните кабели са направени от ответника, за да се приеме, че
ищецът следва да участва в разходите, защото с полагането на кабели за своята
мрежа се обогатява и то за сметка на ответника. Няма и данни ответникът да е
направил разходи за изкопни работи. В настоящия случай не е
налице фактическият състав на чл.59 ЗЗД, защото ищецът не е спестил разходи, дължими
на ответника, който не е ясно в качеството си на структура към МС какво точно
отношение има към експлоатацията на изградената телекомуникационна
инфраструктура в страната.
На ищеца следва да се присъди
на основание чл.92 ЗЗД сумата от общо 637 222,83 лв., а за разликата до
пълния предявен размер искът следва да се отхвърли. Възражението за прихващане
с вземане на ответника по чл.59 ЗЗД следва да се отхвърли.
Исковете с правно основание чл.92 ал.1,
изр.2-ро, вр. с чл.82 ЗЗД - обезщетение за вреди от забавата на ответника, която
по твърдения е причина за забавата на ищеца по сключения с „П.И.Б.“ АД договор
за кредит, както и за обезщетение за вреди от
забавата на ответника, която по твърдения е причина за забавата на ищеца по
сключения с „Т.Юг“ ООД договор, са неоснователни. Това е така,
защото не е налице причинна връзка между забавеното изпълнение на задължението на
ответника по чл.266 ал.1 ЗЗД за плащане на възнаграждение и факта на изпадане в
забава на ищеца към неговите кредитори, която е основание за предприетите срещу
ищеца изпълнителни действия от кредиторите, от които действия срещу имуществото
на ищеца като краен резултат настъпва вредата за ищеца. В действителност
ответникът е изпълнил със закъснение свои парични задължения по чл.266 ал.1 ЗЗД
към ищеца, но няма никакви данни, че именно забавата на ответника е причина за
забавата на ищеца към неговите съконтрагенти-кредитори, които са пристъпили към
изпълнение срещу имуществото на ищеца.
По
твърдения на ищеца няколко месеца преди
м.11.2012 г. е изпаднал в забава по
сключения с „ПИБ“ АД договор за банков кредит, която няколкомесечна забава е
основание банката с изявление от 04.12.2012
г. да обяви задълженията за предсрочно изискуеми. Това означава, че
забавата на ищеца по договора за банков кредит предхожда във времето забавата на ответника да плати възнаграждение
по чл.266 ал.1 ЗЗД, тъй като началният ден на забавата за участъка „Севлиево - Габрово и Хасково -Кърджали-Смолян“ е 20.02.2013 г. – когато е
получена от ответника издадената от ищеца на фактура N 4911/19.02.2013 г., а за другия участък забавата е от 05.07.2013 г. При
положение, че забавата на ответника да плати възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД
следва във времето забавата на ищеца да плати погасителните вноски по договора
за банков кредит, съдът намира, че е
изключено между тези два факта да има причинно-следствена връзка, при която
забавата на ответника да е причина и предпоставка за изпадането на ищеца в
забава към „ПИБ“, която е основание за пристъпване към изпълнение срещу ищеца.
Фактите по делото не позволяват да се направи извод, че забавата на ищеца към
банката кредитор е резултат и следствие от забавата на ответника да плати
възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД, защото първият ден на забавата на ответника
е 20.02.2013 г., а ищецът е бил в забава към банката още през 2012 г.
Важно е да се отбележи, че
договорът за банков кредит е сключен на 16.05.2011 г., т.е след сключване на
процесния договор за изработка. В този случай договорът за банков кредит не е условие
за сключването на процесния договор за изработка, в който не е уговорена клауза, която да предназначава
дължимото на изпълнителя ищец възнаграждение да се плаща от ответника за погасяване на задължения на ищеца по договора за кредит. Следователно липсва каузална обвързаност между двата договора. Между забавеното изпълнение на ответника по процесния договор и забавеното изпълнение на ищеца по договора за банков кредит липсва причина връзка, защото изпълнението на
задълженията по единия и по другия договор не са каузално обвързани, така че неизпълнението по процесния договор да води несъмнено и необусловено от действия на трети лица, вкл.
субективната преценка или поведение на кредитора - длъжник по договора за
кредит, до неизпълнението на последния. Такава „конекситетна“ връзка между двата договора и породените
от тях парични задължения би била налице,
ако в договора за изработка изрично бе уговорено, че дължимото от
ответника възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД следва да се плаща по сметка на
кредитора на ищеца с цел и предназначение да погасява задълженията на
ищеца по договора за банков кредит /решение № 245 от 31.07.2017 г. по т.д. № 3625/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
Тези правни изводи следва да се отнасят и досежно
претенцията за вреди, които по твърдения са претърпени поради забавата на ищеца
към неговия съконтрагент „Т.юг” ООД и изпълнението, предприето срещу имущество
на ищеца. Този съконтрагент
на ищеца е пристъпил към изпълнение на 13.02.2013
г., което означава, че забавата на ищеца прехожда във времето забавата на
ответника. Изключено е забавата на ответника да изпълни в срок задължението по чл.266 ал.1 ЗЗД да е
причина за забавата на ищеца. Уговорката между ищеца и неговия съконтрагент, че
ищецът ще изпълни след получено плащане от ответника, действа само в
отношенията между ищеца и неговия съконтрагент, но по никакъв начин не обвързва
ответника. Към момента, когато ищецът е изпаднал в забава към своя съконтрагент
„Т.юг” ООД, който е пристъпил към изпълнение на 13.02.2013 г., ответникът не е
изпаднал в забава към ищеца, защото, както по-горе се спомена, ответникът е в
забава от 20.02.2013 г. – денят на получаване от ответника на фактура N 4911/19.02.2013 г. и от
05.07.2013 г.
На
следващо място – според нормата на чл.82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Следователно обезщетение се дължи само за
вредите, които са в пряка връзка и резултат от неизпълнението, но и които са „предвидими“. Пряката
връзка на вредите с неизпълнението и тяхната „предвидимост“ са елементи от
фактическия състав и подлежат на доказване, доколкото са взаимно свързани,
защото предвидимите вреди са винаги преки. Според съда вредите, които се
претендират от ищеца с исковете по чл.92 ал.1, изр.2-ро ЗЗД, не са „предвидими“
по смисъла на чл.82 ЗЗД, защото ответникът към сключване на процесния договора
с ищеца дори не е предполагал, че ищецът впоследствие ще сключи договори с „ПИБ“
АД и с „Т.юг“ ООД.
Вредите са „предвидими“,
когато към сключване договора добросъвестният длъжник знае факти и
обстоятелства, които създават голяма вероятност при неизпълнение на неговото
задължение да настъпи увреждане на кредитора. Задълженията на ищеца към
неговите съконтрагенти са възникнали след
сключване на процесния договор, което изключва каквото и да е било дори хипотетично
предположение у ответника, че неговата забава ще причини забава на ищеца към „ПИБ“
АД и „Т.юг“ ООД, която ще е основание за пристъпване към изпълнение срещу
имущество на ищеца. Ответникът е узнал за задълженията на ищеца и за изпадането
му в забава към посочените лица едва след пристъпване на изпълнение от
кредиторите на ищеца през 2013 г., когато ответникът е получил писмо N 07-04-3/18.05.2013 г. на заложния кредитор ПИБ“ АД и заявление на депозитаря Х.П.– вх.N 11-00-52/10.07.2013 г. Това
означава, че дори към забавата на ответника на 20.02.2013 г. той не е
знаел никакви факти, които да обуславят дори хипотетично изпадане в забава на
ищеца по сключени с неговите съконтрагенти договори – ищецът е бил в забава към
своите съконтрагенти, както преди 20.02.2013 г., така и преди ответникът да
узнае, че е пристъпено към изпълнение срещу ищеца.
„Предвидими“ са тези вреди,
които настъпват като безусловен или закономерен резултат от
неизпълнението и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне
при пораждане на задължението /решение № 73 от 27.07.2010 г. по т.д. № 897/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 173 от 06.12.2012 г. по т.д. № 1156/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Релевантен
момент е моментът на пораждане на задължението на ответника, което възниква със
сключване на договора, а не моментът на настъпване на неговата изискуемост / К., А. „Облигационно право. Обща част”, 2007 г., стр.411/. Но дори
и да се приеме, че значение за „предвидимостта“ има моментът на изискуемостта
на задължението на ответника – 20.02.2013 г. и 05.07.2013 г., то и към тези две
дати ищецът е бил вече изпаднал в забава към своите съконтрагенти „ПИБ“ АД и „Т.юг“
ООД. Към изпадането на ответника в забава ищецът вече е изпаднал в забава към
своите кредитори, която е основание за изпълнението срещу ищеца, поради което е
изключено ответникът да е предвиждал, че неговата забава ще доведе до забава на
ищеца, която е основание за изпълнение и намаляване на имуществото.
Важно е да се отбележи, че основната фактическа и правна причина за
намаляване имуществото на ищеца е
изпадането му в забава към неговите съконтрагенти, защото именно поради тази
забава срещу ищеца е пристъпено към изпълнение. В този смисъл изпълнението срещу
ищеца, водещо до намаляване на неговото имущество, се явява пряк и закономерен
резултат от забавата на ищеца към съконтрагентите му. След като поведението на
ответника не стои в причинно-следствена връзка със забавата на ищеца, поради
която срещу имуществото на ищеца е пристъпено към изпълнение по ЗОЗ, исковете
за вреди, надхвърлящи неустойката за забава, са неоснователни.
В обстоятелствената част на исковата молба
ищецът се позовава и на факта, че той още към м.05.2012 г. е изпълнил своите
задължения за изработка и е изразил готовност да предаде на ответника резултата,
за което е изпращал писма до ответника. Тези фактически твърдения сочат на забава на ответника да изпълни своето
задължение по чл.264 ЗЗД за приемане на
извършената работа, което задължение не
е парично. Следователно неизпълнението на това непарично задължение не може
да стои в причинна връзка с неизпълнението на паричните задължения на ищеца към
неговите кредитори. Забавата на ищеца да плати пари може да стои в пряка
причинна връзка със забавата на ответника да плати възнаграждение по чл.266
ал.1 ЗЗД, но фактите по делото опровергават наличието на такава.
С оглед на
изложеното съдът намира, че искът по чл.266 ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли, както и исковете по чл.92 ал.1, изр.2-ро, вр. с чл.82 ЗЗД, искът по чл.92 ЗЗД следва да се уважи за сумата от общо 637 222,83
лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер; възражението за
прихващане на ответника следва да се отхвърли. На ищеца следва да се присъди и
претендираната с уточнителна молба от 11.07.2016 г. законна лихва, защото
неустойката не е лихва, а е обезщетение, върху което няма пречки да се
начислява законна лихва.
На всяка от страните следва да
се присъдят съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете
съд.разноски, но база за възнаграждението за юрисконсулт на ответника е сумата
от 450 лв. – чл.25 ал.2 НЗПП, вр. с чл.78 ал.8 ГПК и чл.37 ЗПП.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Г.К.Н.”АД срещу А. на М.С. иск с правно
основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата от 651 253,26 лв. –възнаграждение по договор
N МС-125/21.12.2007 г. за
участъка „Шумен – Силистра“.
ОСЪЖДА А.
на М.С., гр.С., бул.“*********, да заплати на „Г.К.Н.”АД, ***, офис 5, на основание чл.92 ЗЗД сумата от 187
732,89 лв. – неустойка за забава по чл.20 от договор N МС-125/21.12.2007 г. за периода 20.02.2013 г. –
23.05.2013 г. върху сума от 2 018 633,24 лв. по фактура N 4911/19.02.2013 г.; ведно със
законната лихва от 20.05.2016 г., като отхвърля иска за разликата
до пълния предявен размер от 201 863,32
лв.
ОСЪЖДА А.
на М.С., гр.С., бул.“*********, да заплати на „Г.К.Н.”АД, ***, офис 5, на основание чл.92 ЗЗД сумата от 449 489,94
лв. - неустойка за забава по чл.20 от договор N МС-125/21.12.2007 г. за периода 05.07.2013 г. –
30.10.2013 г. върху сумата от 4 491 899,44 лв. по фактура N 5677/05.07.2013 г., ведно със
законната лихва от 20.05.2016 г., както и съд.разноски от 26 666,73 лв.
ОТХВЪРЛЯ възражението за
прихващане, предявено от А. на М.С. срещу „Г.К.Н.”АД за сумата от
5 558 694 лв. – вземане по чл.59 ЗЗД, представлящо спестен разход за
изкопни работи.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.К.Н.”АД срещу А. на М.С. иск с правно основание чл.92 ал.1,
изр.2-ро, вр. с чл.82 ЗЗД за сумата от 100 000 лв. – частично от
161 913,11 лв., представляваща обезщетение за вреди над неустойката,
изразяващи се в начислена наказателна лихва по сключен с „П.И.Б.“ АД договор за
банков кредит N 000LD-L-000240/16.05.2011 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Г.К.Н.”АД срещу А. на М.С. иск с правно основание чл.92 ал.1, изр.2-ро, вр.
с чл.82 ЗЗД за сумата от 30 000 лв. – частично от 67 457,15 лв., представляваща
обезщетение за вреди над неустойката, изразяващи се в платени разноски на
заложния кредитор „П.И.Б.“ АД за изпълнение по ЗОЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.К.Н.”АД
срещу А. на М.С. иск с правно основание чл.92 ал.1, изр.2-ро, вр. с чл.82 ЗЗД
за сумата от 170 000 лв. – частично от 2 447 000 лв., представляваща
обезщетение за вреди над неустойката, изразяващи се в разликата между цената за
продажба на имущество в изпълнението по ЗОЗ и цената за обратното закупуване на
имуществото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.К.Н.”АД срещу А. на М.С. иск с правно основание чл.92
ал.1, изр.2-ро, вр. с чл.82 ЗЗД за сумата от 33 175 лв. – частично от
182 640,74 лв., представляваща обезщетение за вреди над неустойката,
изразяващи се в платено на „Т.-Юг“ ООД обезщетение по договор за особен залог
на вземане от 21.09.2012 г., както и иска за сумата от 16 825 лв. – обезщетение
за вреди над неустойката, изразяващи се в платени на „Т.-Юг“ ООД разноски за
изпълнение по ЗОЗ.
ОСЪЖДА „Г.К.Н.”АД, ***, офис 5,
да заплати на А. на М.С., гр.С., бул.“*********, съд.разноски в размер на 745,45 лв.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: