Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 01.12.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29
състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5226 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 59 от ЗЗД и
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Трудово производителна
кооперация М.Д.(ТПК М.Д.) твърди следните обстоятелства за обосноваване на
исковата претенция: принадлежност на правото на собственост върху трафопост с
идентификатор 56722.652.409.5 по КККР на гр. Плевен, с намиращ се в него трансформатор
– уредба за пренос, разпределение и преобразуване на електрическа енергия,
находящ се в собствен на кооперацията поземлен имот; изграждането им от кооперацията
и въвеждането им в експлоатация през 1984 г.; използването им от ответника,
който се обогатява за сметка на кооперацията; покана от 23.11.2012 г. до
ответника за сключване на договор, какъвто ответното дружество е отказало да
сключи, а е продължило да ползва съоръжението, поради което и дължи обезщетение
за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г. общо в размер на 141158.32 лева
(съобразно изменение на иска, обективирано в молба на л. 350 от делото пред СГС
и допуснато с определение от 15.12.2022 г.), от които 57612.23 лева – обезщетение
за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.; 42865.10 лева – обезщетение за периода
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., и 40680.99 лева – обезщетение за периода
01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. Претендира тези суми, заедно със законната лихва
(включително и за период преди подаване на исковата молба) в общ размер на 44161.
46 лева, от които 23175.83лева – лихва за забава за периода 01.01.2016 г. –
18.12.2019 г.; 12883.33 лева – лихва за забава за периода 01.01.2017 г. - 18.12.2019
г., и 8102.30 лева - лихва за забава за периода 01.01.2018 г. – 18.12.2019 г.
(съобразно изменение на иска, обективирано в молба на л. 350 от делото пред СГС,
и допуснато с определение от 15.12.2022 г.). Твърди ответното дружество да дължи
и връщане на неоснователно получени за същия период суми общо в размер на
25474.46 лева, заедно със законната лихва, тъй като услугите за които твърди да
се дължат не са предоставяни на кооперацията. Претендира също тези суми и
разноските по производството.
Ответникът Е.м.З. ЕАД (с предишно
наименование ЧЕЗ Разпределение България АД) оспорва исковете, възразявайки че
съоръжението не е собственост на ищеца, а на Електроразпределение Плевен АД (понастоящем
Е.м.З. ЕАД) въз основа на изключителна собственост на държавата върху тези
съоръжения през периода на неговото изграждане и преминаването на собствеността
при преобразуването в собственост на търговското дружество, за ползването на което
като енергиен обект по смисъла на пар. 1, т. 17 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.) и пар. 1,
т. 23 от ДР на ЗЕ по силата на закона са възникнали сервитутни права и представляващи
валидно основание за ползването на имота, изключващо възникването на право на
обезщетение; липса на отправяно ново предложение за сключване на договор по чл.
117, ал. 8 от ЗЕ и въобще на договор за продажба на енергийния обект съгласно
пар. 4 от ПЗР на ЗЕ; липса на пасивна легитимация по претенцията по чл. 55, ал.
1 от ЗЗД, тъй като претендираните суми са определени и получени от друго
дружество, а и цената на електрическата енергия, включва и цена за достъп и
пренос, дължима от потребителя на енергия, какъвто е и кооперацията. Прави при
евентуалност и възражение за погасяване на вземанията поради изтекъл период на
погасителна давност, за които се твърди, че като периодични платежи е приложима
специална давност.
Съдът, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното:
По делото е представен нотариален акт
№ 70, том Iк, рег. № 2769, дело № 254/2000 г., издаден от И.И.
*** действие РС Плевен, с който ТПК М.Д.е призната за собственик на дворно
място, находящо се в гр. Плевен, ул. *****, цялото от 2440 кв.м, представляващо
парцел V, в строителен квартал 575, заедно с намиращите се в него масивна
производствена сграда – техническа работилница с площ 600 кв.м., трансформатор и масивна сграда – склад
ГСМ (л. 17 от делото пред РС – Плевен).
От представена по делото скица на
сграда № 15-967957 от 24.10.2019 г. се установява, че сграда с идентификатор
56722.652.409.5 по КККР, одобрени със заповед РД-18-56 от 18.09.2007 г. на изпълнителния
директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.652.409,
със застроена площ от 75 кв.м, етаж ,1 представлява сграда за енергопроизводство
(л. 18 от делото пред РС – Плевен). В скицата е посочено, че собственик на сградата
е ищецът ТПК М.Д..
Представено е и заявление с изх. № 65
от 23.11.2012 г. от ТПК М.Д.до ЧЕЗ Разпределение България АД, от което се
установява, че ищецът е отправил покана до ответника за сключване на договор за
ползване на електрическото съоръжение при цена, определена от методика за
определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие на потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия и
одобрена от комисията.
Установява се още и че с отговор от
18.12.2012 г. ответникът ЧЕЗ Разпределение България АД е взел становище по
отправената покана за сключване на договор, като е заявил, че не дължи
заплащане на месечни обезщетения за ползване на съоръжението, а в негова полза
е възникнало правото за сключване на договор за покупко-продажба на същото.
По делото е представен договор № 1574
от 20.02.2007 г. за присъединяване на обекти на потребители на електрическа
енергия към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение – Плевен АД,
сключен между Електроразпределение – Плевен АД и Е.Т.ООД (л. 29 от делото пред
РС – Плевен).
Представени са и писма с изх. № 1553
от 03.06.1980 г. и изх. № 4568 от 22.09.1981 г. от СК Електроснабдяване Плевен,
от които се установява, че на ищеца е издадено разрешение за строеж на
трафопост. Представено е също писмо с изх. № 01-5906/08.12.1982 г. от Окръжна
банка Плевен до ТПК М.Д., с което ищецът е уведомен за откриване финансирането
на обект, представляващ „трафопост“. По делото са представени и платежно
нареждане от 30.12.1983 г. и платежно нареждане 27.12.1984 г., от които се установяват
извършени преводи във връзка с изграждането на обект „трафопост“ от ТПК М.Д..
По делото са представени също скица №
1977 от 22.07.1999 г., издадена от Община Плевен, разрешение за строеж № 830 от
23.06.1982 г. и генерална сметка за стойността на обект „Трафопост“ с инвеститор
ТПК М.Д.от 1982 г., сметна документация за обект начален ел. провод (л. 50 – 67
от делото пред РС – Плевен), писмо с изх. № 603 от 07.02.1984 г. от СК Електроснабдяване
Плевен, писмо с изх. № 137 от 16.06.1982 г. от МВР Плевен, свидетелства № 1835
от 08.11.1983 г., № 1836 от 08.11.1983 г., № 1837 от 08.11.1983 г., № 1839 от 08.11.1983
г., № 1841 от 08.11.1983 г. и № 1842 от 08.11.1983 г., издадени от Централна
строителна лаборатория към СМК Плевен за резултати от изпитани пробни бетонови
купчета (л. 70 – 75 от делото пред РС – Плевен), два броя акт за приемане и
предаване на основни средства трафопост от 31.12.1984 г. и производствена
сграда от 31.12.1984 г. (л. 76 – 77 от делото пред РС – Плевен), от които се
установяват предприети от ТПК М.Д.дейности по изграждане на сграда трафопост. Представено
е и удостоверение за данъчна оценка с изх. № 21-3 от 08.04.1999 г. относно
сграда „трафопост“ (л. 45 от делото пред РС – Плевен), от което се установява,
че същото е издадено на ищеца в качеството му на собственик на процесния трафопост.
Представени е справка от инвентарната
книга на ищеца, от която се установява, че трафопостът е заведен като
дълготраен материален актив в баланса на кооперацията към 09.04.1996 г. (л. 19
– 25 от делото пред РС – Плевен).
Представени са още и фактури, издадени
за периода 2015 г. – 2017 г. от ЧЕЗ Електро България АД на ТПК М.Д.(л. 78 – 217
от делото пред РС – Плевен), от които се установяват начислявани суми за достъп
и пренос през електроразпределителната мрежа.
По делото е представена и лицензия за
разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., от която се
установява, че същата е издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране на ЧЕЗ Разпределение България АД (л. 26 от делото пред Окръжен съд –
Плевен).
Представена е и счетоводна справка, от
която се установява, че КСН 20кв тп 216-71-152 Плевен 370 м. – номер актив в
САП 22331944 е включен в баланса на ЧЕЗ Разпределение България“ АД (л. 27 от делото
пред Окръжен съд – Плевен).
Представени са също жалби с изх. №
44/03.09.2020 г. и изх. № 49/15.10.2020 г., подадени от ТПК М.Д.до ЧЕЗ Електро
България АД (трето за спора лице), от които се установява, че ищецът е възразил
срещу необходимостта да заплаща цена за разпределение на електрическа енергия (л.
26 и 28 от делото пред СГС). По така изложените в жалбата обстоятелства от
ищеца е изразено и представеното становище на ЧЕЗ Разпределение България АД (л.
27 от делото пред СГС).
По делото са представени и фактури за
извършване на профилактика и ремонт на процесния трафопост (л. 35 и 36 от
делото пред РС – Плевен), от които се установява, че разходите за извършените
дейности са заплатени от ищеца. По делото е представена справка за заплати и
осигуровки за периода 2015 г. – 2017 г., три броя допълнителни споразумения (л.
60 – 64 от делото пред СГС) и протокол за профилактика на ТП 71, от които се
установяват извършвани от ищеца разходи за обслужване на процесното съоръжение
– трафопост. Представени са и фактури,
издадени от ЧЕЗ Разпределение България АД на ТПК М.Д.(л. 66 – 79 от делото пред
СГС), от които се установява, че същите са издавани на ищеца за извършвани от ответното
дружество дейности по временно преустановяване и възстановяване на снабдяването
с електрическа енергия, както и за присъединяване към мрежа.
Представени са и решения на РС –
Плевен по гр. дело № 4169/2014 г. и гр.дело
№ 7079/2016 г. (л. 231 от делото пред СГС), от които се установява, че
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за ползване на
съоръжението за периоди, различни от заявените в настоящото исково производство.
По делото е прието заключение на
комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, което съдът като
обективно и компетентно изготвено от вещите лица приема за достоверно дадено. От
заключението на вещите лица се установява, че към процесния трафопост са присъединени
три абоната, сред които и ТПК М.Д., като за периода 2015 г. – 2017 г. размерът
на обезщетението за ползване му възлиза общо на 18.25 лева (при съобразяване на
балансовата стойност съгласно т.
3.2 от Методика за определяне на цените за предоставен достъп по стойността на
ДМА), а размерът на лихвата за забавено плащане - общо в размер на 6.88 лева. Съгласно
заключението присъединяването на ищеца към процесния трафопост е осъществено от
подстанция на ТЕЦ Плевен на средно напрежение – 20 kV с кабел САПЕкТ 3 х 1 х 185
мм2. В заключението е посочено, че е технически невъзможно
измерването да се извършва на страна СрН (средно напрежение) с оглед на
обстоятелството, че процесният трафопост захранва няколко консуматора (л. 104
от делото пред СГС). Съгласно пояснение на вещото лице по заключението на
експертиза, направено при неговото изслушване в открито съдебно заседание от
15.04.2021 г. (л. 137 от делото пред СГС), в случай че трафопостът е
собственост на ищеца, измерването би следвало да бъде извършвано на средната
страна на напрежението, но тъй като електромерите в процесния трафопост са
поставени на ниската страна, за ищеца е било невъзможно да използва преференцията
на ниската цена.
Дадени са изводи със заключението, че
в случай, че преносът е осъществяван на страната на ниското напрежение, общата
стойност на разходите би възлизала на 5573.05 лева (съобразно направено
уточнение на вещото лице в о.с.з. – л. 131 от делото пред СГС), а при пренос,
осъществяван на страната на средното напрежение - 18388.28 лева, като разликата
в двете стойности е в размер на 12815. 23 лева. От заключението се установява,
че от извършени справки при ответното дружество и третото за спора лице (ЧЕЗ
Електро България АД), не е установено ЧЕЗ Електро България АД да има неплатени
задължения към ответното дружество, като съгласно предоставените от ЧЕЗ Електро
България АД данни всички компоненти за достъп до електроразпределителната мрежа,
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос през електропреносната мрежа НН
(ниско напрежение) и цена за достъп през електропреносната мрежа, които са
фактурирани на всички клиенти, в това число и издадените от ЧЕЗ Електро България
АД на ТПК М.Д.са преведени на ЧЕЗ Разпределение България АД. От експертното
заключение се установява, че размерът на сумите, платени от ищеца по издадените
през исковия период фактури – от 2015 г. до 2017 г., е общо 26341.44 лева без
ДДС или 31609.73 лева с ДДС (л. 128 от делото пред СГС). В заключението е
посочено, че дължимата цена за достъп до процесните съоръжения за исковия
период при съобразяване на реално извършените разходи по обслужване на
съоръженията е в размер на 1353.71 лева. Установява се, че при съобразяване на
реално извършените разходи по обслужване на съоръженията за този период
законната лихва възлиза на 416. 01 лева (л. 127 от делото пред СГС).
По делото е прието и заключение на
повторна и допълнителна съдебно-техническа и оценителна експертиза, което съдът
като обективно и компетентно изготвено от вещите лица приема за достоверно дадено.
От заключението се установява, че ответникът е ползвал електрическата уредба и
съоръженията на ищеца, като размерът на обезщетението за ползване на трафопост
(ТП) 71 на база т.3.2 от Методиката (балансова
стойност) за периода 2015 г. – 2017 г. е в размер на 19.20 лева, а
законната лихва е в размер на 7.25 лева. От заключението се установява, че
присъединяването на ТП 71 е осъществено от подстанция на ТЕЦ Плевен чрез кабел,
който не захранва други ТП и измерването на ел. енергия в ТП 71 се извършва на
ниско напрежение. В заключението е посочено, че в случай, че липсват други
потребители освен ищеца, измерването би следвало да бъде извършвано на страна
СрН (средно напрежение), но в конкретния случай измерването е извършвано на
страна ниско напрежение. Установява се, че размерът на сумите, платени по издадените
през исковия период фактури е 26341.44 лева без ДДС, от които 2226.59 без ДДС –
достъп до разпределителната мрежа; 798.68 без ДДС – достъп до електропреносната
мрежа; 18388.28 без ДДС – пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение;
4927.89 лева без ДДС – пренос през електропреносната мрежа. Установя се още и
че при измерване на електрическата енергия на страна ниско напрежение (каквото
е съществуващото положение) разходите за пренос на енергия през процесния
период са в размер на 18388.30 лева, а при измерване на страна средно напрежение
– 5573.05 лева, като разликата между двете стойности е 12815.25 лева.
Установява се от заключението, че от извършените
проверки не са установени неплатени задължения на ЧЕЗ Електро България АД към ЧЕЗ
Разпределение България АД. Установява се още и че размерът на обезщетението за
ползването на ТП 71 за трите искови периода, изчислено на база Методиката при съобразяване на реално извършените разходи по
обслужване на съоръженията за процесния период, е 3966.56 лева. В заключението
е посочено, че ответното дружество ползва процесния трафопост за целите на преобразуването
и преноса на електроенергия до други потребители и трафопостове.
Съгласно допълнителното заключение
размерът на обезщетението за ползване на ТП 71 за трите искови периода,
изчислено на база Методиката, при съобразяване на пазарната стойност на ДМА, е 24319.39 лева (л. 270 от делото пред
СГС), а законната лихва за забавено изпълнение - в размер на 7738.75 лева. Съобразно
уточнение на едно от вещите лица в състава на експертизата, направено в о.с.з.
на 13.10.2022 г. (л. 304 от делото пред СГС), при изчисляването на стойността
на дълготрайните материални активи за експертизата не е взето предвид
обстоятелството, че процесният трафопост се намира в широк център на населеното
място. От даденото пояснение на представеното заключение се установява и че към
трафопост 71 са присъединени още два трафопоста – трафопост 152 и трафопост 216
от подстанция ТЕЦ Плевен, които не захранват други потребители. От заключението
се установява и че за процесните периоди ЧЕЗ Електро България АД (трето за
спора лице) няма неплатени задължения към ЧЕЗ Разпределение България АД.
По делото е прието и допълнително
заключение към извършената повторна и допълнителна съдебно-техническа и
оценителна експертиза, което съдът като обективно и компетентно изготвено от
вещите лица приема за достоверно дадено. От заключението се установява, че
размерът на обезщетението за ползване на ТП 71 за трите искови периода,
изчислено на база Методиката (по
балансовата стойност на ДМА) е в размер на 49.85 лева, като законната
лихва за забавено плащане на обезщетението е в размер на 18.76 лева. Установява
се, че размерът на обезщетението за ползване на ТП 71 за трите искови периода,
изчислено на база Методиката, но при съобразяване на пазарната стойност на ДМА,
за процесния период е в размер на 10854. 34 лева, а законната лихва за забавено
плащане на обезщетението е в размер на 3365. 87 лева. Установява се още и че
размерът на обезщетението за ползване на ТП 71 за трите искови периода,
изчислено на база Методиката при отчитане на пазарната стойност на ДМА и ТП 152, 216, 449 е в размер на
141158.32 лева, като законната лихва за забавено плащане на обезщетението за
исковия период е в размер на 44161.46 лева (л. 344 от делото пред СГС).
При така установените данни съдът
приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД
предполага доказване на принадлежност на правото на собственост на ищеца върху
процесния трафопост, както и обогатяване на ответника за сметка на ищеца, изразяващо
се в ползване на съоръжението без правно основание. Обогатяване е налице не
само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са спестени средства
за сметка на имуществото на друго лице, какъвто е и настоящият случай.
Вземането на посоченото основание е за
периоди, различни от периодите, за които са постановени решения между същите
страни, поради което и не се обхваща от силата на пресъдено нещо на тези решения,
като с оглед на оспорването му от ответника, възникването и съществуването на
вземането подлежи на пълно и главно доказване в настоящото производство.
Въз основа на представените по делото
от ищеца писмени доказателствени средства се установява по категоричен начин,
че ищецът е инвестирал в изграждането и в последствие е построил процесната
сграда трафопост, който е въведен в експлоатация през 1984 г. Ищецът се
легитимира като собственик на съоръжението въз основа на представения по делото
нотариален акт, издаден за дворно място, заедно с находящите се в него масивна
производствена сграда – техническа работилница, масивна сграда – склад ГСМ и
трансформатор, представляващ имот с идентификатор 56722.652.509.5 по КККР,
одобрени със заповед РД-18-56 от 18.09.2007 г. на изпълнителния директор на
АГКК.
При съобразяване на представените по
делото от ищеца фактури за извършване на профилактика и ремонт на процесния
трафопост би могъл да бъде направен извод, че ищецът е предприемал действия по
поддържането му и е заплащал дължимата за тях цена именно в качеството му на
собственик на съоръжението.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че процесният обект е негова собственост, позовавайки
се на обстоятелството, че държавата е притежавала изключителна собственост
върху подобни съоръжения към момента на изграждането на трафопоста, като в
последствие поради извършено преобразуване собствеността върху него е придобита
от търговското дружество, тъй като не са представени в хода на производството
доказателства за установяване на така наведените релевантни обстоятелства.
В случая се касае до трафопост,
представляващ „енергиен обект” и част от „електроразпределителната мрежа” по
смисъла на дефинитивните норми на т. 23 и т. 22 на Допълнителните разпоредби на
действащия Закона за енергетиката (ЗЕ). В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
Закона за електростопанството (ЗЕ от 1948 г., отм.) изрично е било въведено правилото,
че енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и
разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна
собственост, като съгласно чл. 3 от същия закон държавата е можела да
преотстъпва на местните органи на държавната власт, на държавните предприятия
или на обществени организации – водни синдикати, кооперации и др. – строежа и
експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди. Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г. (ЗЕ, в сила от
01.07.1976 г., отм. 20.07.1999 г.), електрическите
централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и
мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са били държавна собственост,
като в ал. 2 на същата разпоредба изрично е била предвидена възможност за
кооперативните и други обществени организации с разрешение на Асоциация
„Енергетика“ да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти за
задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия.
При съобразяване правилата на Закона
за електростопанството от 1975 г., приложими към периода на изграждане на процесния
обект и доколкото ищецът по правноорганизационната си форма е кооперация, за
която се установява да е предприела действия за изграждането и въвеждането в
експлоатация на енергийния обект за задоволяване единствено на собствените си нужди
от електрическа енергия, съдът намира, че не съществува законово ограничение ищецът
да е носител на правото на собственост върху трафопост 71. Следва да бъде
посочено, че приетите в последствие закони - Закон за енергетиката и енергийната
ефективност от 1999 г., Закон за енергетиката от 2003 г. и Закон за енергийната
ефективност от 2004 г., не променят правния режим на изградените към 1999 г.
енергийни обекти, като не съществува законова забрана изградените съоръжения да
принадлежат на друго лице, различно от енергийното предприятие.
В действителност в Закона за
енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г. и в действащия Закон за
енергетиката (ЗЕ, обн., ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.) е предвидено
съществуването на вещни права на трети лица върху недвижимите имоти, прилежащи
към енергийните обекти, като съгласно чл. 60, ал. 2 от Закона за енергетиката и
енергийната ефективност, сервитутното право възниква за съществуващите енергийни
обекти по силата на този закон, а съгласно чл. 64, ал. 2 от Закона за
енергетиката, сервитутите са право на преминаване на хора и техника в полза на
енергийното предприятие и ограничаване на собствениците в ползването на
поземлените имоти, прилежащи към енергийните обекти. В закона обаче е регламентирана
административна процедура, свързана с необходимостта от заплащане на
обезщетение за упражняване на сервитута от енергийното предприятие, за която не
се доказва да е реализирана от ответното дружество, поради което и не би могло
да бъде прието, че в негова ползва съществува сервитутно право, което да
изключва дължимостта на обезщетение за ползване на процесното съоръжение.
Следва да бъде посочено и че като
собствен на трето лице, различно от лицензираното енергийно предприятие, поначало
трафопостът подлежи на изкупуване от последното съгласно пар. 4, ал. 1 от ПЗР
на ЗЕ, респ. пар. 67, ал. 2 от ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.). Не се доказва обаче ищецът
да не е осигурил съдействие за сключване на договор за изкупуване на енергийния
обект, каквито твърдения са наведени от ответното дружество. Същото в отговор
на заявление, оправено от ищеца, е заявило, че съгласно действащата нормативна
уредба в негова полза е възникнало право да бъде купувач по договор за покупко-продажба
на процесния трафопост. По делото не са ангажирани доказателства, въз основа на
които да бъде прието, че ответникът е предприел действия, насочени към сключване
на подобен договор с цел придобиване на собствеността върху трафопоста и на
които действия ищецът да не се е отзовал, поради което и не се установява поведение
на ищеца, с което същият да цели противоправно черпене на права.
При съобразяване на изложеното, съдът
намира, че ищецът ТПК М.Д.се легитимира като собственик на трафопост 71, заедно
с намиращия се в него трансформатор – уредба за пренос, разпределение и преобразуване
на електрическа енергия.
Установява се от представения по делото
договор от 20.02.2007 г., че Електроразпределение – Плевен АД (понастоящем Е.м.З.
ЕАД) е присъединило Е.Т.ООД към процесния трафопост,
а и от изслушаните по делото експертизи се потвърждава, че ответникът е ползвал
електрическата уредба и съоръженията на ищеца за целите на преобразуване и
пренос на електроенергия до други потребители и трафопостове. В тази връзка следва
да бъде съобразена разпоредбата на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, съгласно която ползването
на електрическа уредба и съоръжения се извършва съобразно сключен със
собственика договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията.
Доколкото в конкретния случай не е сключен договор за уреждане на отношенията
между страните във връзка с ползването на процесното съоръжение, следва извод,
че за процесния период ответното дружество се е обогатявало в резултата на
това, че не е заплащало цена за достъп до уредбите и съоръженията, с която
ищецът, като собственик на процесното съоръжение, същевременно се е обеднил поради
липсата на получавана от него цена за осъществявания от ответника достъп. Безспорно
с оглед на ползването от ответното дружество на енергийния обект и съоръженията
в него, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други
потребители, различни от собственика, при липсата на сключен договор за предоставяне
на достъп и без наличието на друго основание, енергийното дружество дължи
заплащане на обезщетение на основание чл. 59 от ЗЗД. Размерът на дължимото
обезщетение следва да бъде определен на база приетата от КЕВР Методика (в този
смисъл и практиката, обективирана в решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т.
д. № 13/2010 г., ІІ т.о., решение № 291 от 27.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4016/2014 г., І г. о., и други, която се споделя и от настоящия състав на съда).
Цените за предоставен достъп на
преносно или разпределително предприятие се изчисляват съобразно предвидена в
Методиката на КЕВР формула, съгласно която водещо значение има стойността на дълготрайните
материални активи. Съгласно т. 3.2 от Методиката стойността на
дълготрайните материални активи в уредби и/или съоръжения е балансовата
им стойност от инвентарните книги на юридическите лица, предоставящи
достъп, към края на годината, предхождаща прилагането на цената за предоставен
достъп. Като в т. 3.3 от Методиката е предвидено, че в случай, че лицензиантът
изрази несъгласие с определената по предходната точка стойност на дълготрайните
материални активи или лицата, предоставящи достъп не разполагат с информация за
балансовата стойност на ДМА, за стойност на тези активи се приема тяхната
пазарна стойност.
При определяне на размера на дължимото
обезщетение следва да бъде взето предвид обстоятелството, че предмет на настоящия
спор е обезщетение за ползване без основание, дължимо за предходен период. От дадените
пояснения на вещите лица на представените по делото експертизи се установява,
че балансовата стойност на дълготрайните материални активи представлява
счетоводна стойност, която е възможно съществено да се различава по размер от
пазарната им стойност. При съобразяване на посоченото обстоятелство и предназначението
на обезщетението по чл. 59 от ЗЗД, а именно да възмезди правоимащото лице за
неоснователното му обедняване, съдът намира, че изчисляването на дължимото
обезщетение при съобразяване на балансовата стойност на дълготрайните
материални активи би влязло в противоречие с института на неоснователното
обогатяване, поради което размерът на дължимото обезщетение следва да бъде изчислен
съобразно пазарната стойност на ДМА (т. е. съгласно т. 3.3 от Методиката). С
оглед на спора между страните, който е предмет на настоящото производство, следва
да бъде прието, че е налице несъгласие с определената стойност на дълготрайните
материални активи по смисъла на т.3.3 от Методиката, поради което е изпълнено и
предвиденото изискване, за да бъде изчислен размерът на дължимото обезщетение
при съобразяване на пазарната цена на дълготрайните материални активи.
По делото са изслушани и приети
експертизи, в които са представени два варианта на размера на дължимото
обезщетение за процесния период, изчислени при съобразяване на пазарната цена
на дълготрайните материални активи. Съгласно допълнителното заключение на
комплексната експертиза размерът на обезщетението за ползване на ТП 71 за трите
искови периода, изчислен на база Методиката (при съобразяване на стойността на
активите по пазарната цена на ДМА) е в размер на 24319.39 лева, но без отчитане
при определяне на стойността, че процесният трафопост се намира в широк център на
населеното място (така дадени пояснения при изслушване на вещите лица в съдебно
заседание на л. 303 от делото). Съгласно допълнителното заключение към
извършената повторна и допълнителна съдебно-техническа и оценителна експертиза,
размерът на обезщетението за ползване на ТП71 за исковия период (трите искови
периода), изчислен на база Методиката при отчитане на пазарната цена на ДМА, е
10854.34 лева, а размерът на обезщетението за ползването на ТП71 за същия искови
период, изчислено на база Методиката при отчитане на пазарната стойност на ДМА
и ТП 152, 216 и 449, е 141158.32 лева (л. 344 от делото пред СГС).
Съдът намира, че следва да формира
решаващите си изводи относно размера на дължимото обезщетение въз основа на
представеното по делото допълнителното заключение към извършената повторна и
допълнителна съдебно-техническа и оценителна експертиза във варианта, в който е
отчетена пазарната стойност на ДМА и ТП 152, 216 и 449. В този вариант при
изчисляването на обезщетението са взети предвид всички дълготрайни материални
активи, както и земята, върху която е построено съоръжението и при отчитане не
само на количеството електрическа енергия, доставена до ищеца и другите двама
потребители на ниско напрежение, но и захранените ТП 152, 216 и 449 със средно
напрежение. Единствено в този случай размерът на определеното обезщетение би
възмездил в най-пълна степен ищеца за ползването на притежаваното от него
съоръжение без правно основание от ответното дружество.
При съобразяване на изложеното, предявеният
иск за заплащане на обезщетение за процесните периоди за ползване на
съоръжението от ответното дружество без основание е основателен и следва да
бъде уважен до размера, за които е предявен - 141158.32 лева (съобразно
изменението на иска, обективирано в молба на л. 359 от делото и допуснато с
протоколно определение), от които: 57612.23 лева – обезщетение за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.; 42865.10 лева – обезщетение за периода
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., и 40680. 00 лева – обезщетение за периода
01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., заедно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 18.12.2019 г.
С оглед на наведеното от ответното
дружество възражение за погасяване на процесното вземане по давност следва да
бъде посочено, че вземанията по чл. 59 от ЗЗД не представляват периодични плащания
по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и не попадат сред плащанията, разгледани в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, поради което и спрямо тях не се прилага специалната 3-годишна давност, а
същите се погасяват с изтичането на общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Доколкото към момента на предявяване на иска - 18.12.2019 г. не е изминал
период повече от 5-години от настъпване на изискуемостта на процесното вземане,
съдът намира възражението на ответника за погасяване по давност на вземането по
чл. 59 от ЗЗД за неоснователно.
Предвид основателността на главния иск
следва да бъде разгледана и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на лихва за забава върху дължимото обезщетение. Ищецът претендира
заплащане на лихва за забава за период, предхождащ предявяването на исковата молба,
като не твърди, а и не са ангажирани доказателства да е отправял покана за
заплащане на процесните суми преди предявяването й на 18.12.2019 г. В
хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД не се касае до периодично
задължение, а за глобално задължение за обезщетение с неопределен срок на
изпълнение, поради което настоящият състав на съда намира, че заплащането на лихва
за забавено изпълнение на обезщетението се предпоставя от връчването на покана,
от който момент длъжникът изпада в забава и дължи лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В допълнение на това следва да бъде посочено, че съгласно Тълкувателно
решение № 5 от 22.11.2019 г. по тълк. дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС при
връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Така
даденото тълкувателно разрешение следва да бъде приложено и по отношение на
обезщетението по чл. 59 от ЗЗД, доколкото се касае до един и същ институт – този
на неоснователното обогатяване. Следователно претенцията за заплащане на сума в
общ размер на 44161.46 лева, от които: 23175. 83 лева – лихва за забава за
периода 01.01.2016 г. – 18.12.2019 г.; 12883.33 лева – лихва за забава за
периода 01.01.2017 г. – 18.12.2019 г., и 8102.30 лева - лихва за забава за
периода 01.01.2018 г. – 18.12.2019 г., се явява неоснователна, поради което и
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 55, ал.
1 ЗЗД.
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
е уреден институтът на неоснователното обогатяване (т. нар. престационна
кондикция), при който е налице имуществено разместване на блага без наличие на
конкретно правно основание, което да оправдае преминаването им от една правна
сфера в чужда правна сфера. Уважаването на иска предполага установяване на
подобно имуществено разместване, изразяващо се в преминаване на права от
правната сфера на неоснователно обеднилото се лице в правната сфера на неоснователно
обогатилото се лице, както и наличието на причинна връзка между обедняването и
обогатяването, породени от един и същ юридически факт. Настоящият състав на съда възприема разрешението,
дадено в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 29 от 28.03.2012 г. по
гр. дело № 1144/2010 г. на ВКС, ГК, IV ГО, че искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е
един и по него ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника и в
негова тежест е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника –
основанието, въз основа на което е получил даденото.
Искането за връщане на получените без
основание суми от ответното дружество ищецът обосновава с фактури, издадени
през период 2015 г. – 2017 г. от ЧЕЗ Електро България АД (трето за настоящия
спор лице) на кооперацията, за достъп и пренос през електроразпределителна
мрежа, сумите по които са отчитани и заплащани от ЧЕЗ Електро България АД на
ответника в настоящото производство – Е.м.З. ЕАД, в качеството му на електроразпределително
дружество, което има издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия
на определена територия.
Третото за спора лице, от което са
издадени процесните фактури - ЧЕЗ Електро България АД (понастоящем Електрохолд
Продажби АД), има за предмет на дейност обществено снабдяване с електрическа
енергия като доставчик от последна инстанция, а ответното дружество - Е.м.З.
АД, има за предмет на дейност - експлоатация на електроразпределителната мрежа
като оператор на електроразпределителната мрежа.
С нормата на чл. 29 от Правилата за
търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) е въведено изричното задължение за
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат на
крайния снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и
други мрежови услуги за съответния ценови период, като тези цени се определят
от ДКЕВР (понастоящем КЕВР). Съгласно чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ доставчикът от
последна инстанция събира от крайните си клиенти всички суми за мрежови услуги
за съответния ценови период за цялото фактурирано количество електрическа
енергия и ги заплаща на оператора, към чиято мрежа са присъединени съответните
крайни клиенти, а съгласно ал. 5 на същия член доставчиците от последна
инстанция заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови
оператор независимо дали са получили плащане от крайния клиент. По делото се
установи от заключенията на комплексните експертизи, че ищецът ТПК М.Д., чрез доставчика
от последна инстанция ЧЕЗ Електро България АД, е заплатило на ответното
дружество съответните суми за достъп и пренос, за които са били издадени процесните
фактури на кооперацията. При съобразяване на изложеното следва да бъде прието
за установено, че сумите, за които са издадени процесните фактури, са заплатени
на ответното дружество, поради което и е налице първият елемент от фактическия
състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – налице е
имуществено разместване на блага преминали от правната сфера на ищеца в
правната сфера на ответното дружество.
Както бе посочено, съгласно чл. 29 от ПТЕЕ
клиентите дължат заплащане на цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа и други мрежови услуги. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа
и цената за пренос по мрежата отразява разходите, които се отнасят към
дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната
система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретният принос
на всеки потребител за тяхното настъпване. Дължимостта на цената за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа обаче е пряко обвързана от спазването
на установените в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ) изисквания. В чл. 14 от ПИКЕЕ (отм., ДВ, бр. 15 от 14 февруари 2017 г.)
е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната и
електроразпределителна мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната
с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в
мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. В хипотезата, когато
съоръжението (трафопоста) и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително
предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като
средството за техническо измерване се поставя на страната на ниското
напрежение. За да бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа
на средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба
(трафопост) и тя да се намира в границите на собствеността на имота на
потребителя. Аналогични са и разпоредбите на чл. 12 – 16 от ПИКЕЕ (обн., ДВ,
бр. 35 от 30 април 2019 г.), уреждащи определянето на местата за търговско
измерване, условията и реда за тяхното обслужване.
Съгласно чл. 120 от ЗЕ електрическата
енергия, доставена на крайните клиенти (потребителите), се измерва със средства
за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до
или на границата на имота на потребителя. Границата на собственост върху електрическите
съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване съгласно чл. 120, ал.
2 от ЗЕ се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ
(Наредба № 6 от 24.02.2014 г.), и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ - ПИКЕЕ.
Границата на собственост между електрическите съоръжения на съответния мрежови
оператор и тези на клиента съгласно чл. 28 от действащата през релевантния
период Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи (Наредбата, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г.) се определя от начина на
присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. В чл. 30, ал. 1, т. 1
и ал. 4 от Наредбата е предвидено, че при присъединяване на електропровод,
собственост на съответния мрежови оператор, към електрическа уредба на клиент
границата на собственост е мястото на присъединяване на кабелните накрайници
към уредбата – при кабелен електропровод, като при присъединяване на електропровод,
собственост на клиент, към електрическата уредба на съответния мрежови оператор,
средствата за търговско измерване се монтират в електрическата уредба на
съответния мрежови оператор, като аналогични разпоредби са предвидени и в чл.
27 и чл. 29, ал. 1 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната
мрежа (отм.). Тази уредба обосновава извод, че границата на собственост върху
електрическите съоръжения по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ЗЕ е границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие, и
тези, собственост на клиента на електрическа енергия (в този смисъл решение №
75 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 864/2012 г., І г.о. на ВКС, постановено по реда
на чл. 290 ГПК).
Установява се по делото от
представените експертизи, че ищецът е присъединен към електроразпределителната
мрежа на ответното дружество от подстанция на ТЕЦ Плевен с кабел САПЕкТ 3 х 1 х
185 мм², като средството за търговско измерване е разположено в границите
на собственост на ТПК М.Д.и измерването се извършва на ниво ниско напрежение. Ответникът
не доказва да е собственик на кабелния електропровод, с който ищецът е
присъединен към електроразпределителната мрежа. Макар същият да е включен в
баланса на дружеството, видно от счетоводна справка (л. 27 от делото пред
Окръжен съд – Плевен), включването му не установява основанието, на което е заведен
в баланса на ответника. Установи се и че кабелът, с който е присъединен
процесният трафопост към подстанцията, не захранва други потребители. При съобразяване,
че ищецът се легитимира като собственик на трафопоста, следва да бъде прието и че
захранващият кабел, като част от електрическата система, също е негова собственост.
Средството за търговско измерване в собствения на ищеца трафопост е поставен на
страната на ниво ниско напрежение, откъдето следва и изводът, че същото е
монтирано в нарушение на предвиденото в Наредбата, тъй като в конкретния случай
не се намира на границата на собственост. Този извод се потвърждава и след
преценка на пояснението на приетото заключение на повторна и допълнителна
експертиза (л. 307 от делото пред СГС), съгласно което средствата за търговско
измерване не са поставени в съответствие с Наредбата.
Не следва да бъде споделено възражението
на ответника, че ищецът е имал задължение да инициира процедура за промяна на
нивото на напрежение за измерване на консумираната електрическа енергия от ниво
ниско напрежение на ниво средно напрежение, доколкото подобен извод не би могъл
да бъде направен при съобразяване на разпоредбите на ПИККЕ. В същите не се
установява предвидено за клиента на електрическа енергия задължение да инициира
промяна в начина на присъединяване.
При съобразяване на изложеното следва
извод, че средството за търговско измерване не е поставено на необходимото
място съгласно чл. 120 от ЗЕ и чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ. Количеството консумирана
електрическа енергия, което е измерено в различни от уговорените или нормативно
определените места, не може да бъде основание за изчисляване на цената за
достъп и цената за пренос. Затова при измерване на количеството консумирана
енергия на място, различно от нормативно определеното, тези два елемента на
цената на електрическата енергия – цена за достъп и пренос, са недължими (в
този смисъл и решение № 227/11.02.2013 г. по т. дело № 1054/2011 г. на ВКС). Ето
защо, съдът намира за доказано, че е налице плащане на процесните суми от ищеца
ТПК М.Д.без основание и фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е осъществен.
В допълнение на това следва да бъде
посочено, че ответникът не е могъл да предостави услугата достъп и пренос на
електрическа енергия. Трафопостът, заедно с трансформатора, с който е
извършвано преобразуването на средното напрежение в ниско се е намирал в собствения
на ищеца имот, поради което и услугата не е било възможно реално да бъде
извършвана от ответното дружество и следователно е липсвало основание за
начисляване на цена за предоставянето й. Начисляването на разходи е свързано с
реално предоставена от оператора на електроразпределителната мрежа енергия и
доколкото по делото се установява, че ответното дружество не е извършвало подобна
услуга, заплатената от ищеца цена за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа е дадена при начална липса на основание, поради което и подлежи на връщане.
Установи се по делото, че заплатените суми за цена за достъп и пренос през електроразпределителната
мрежа са в общ размер на 26341.44 лева без ДДС.
Неоснователно се явява наведеното от
ответника възражение за погасяване на вземането поради изтекъл срок на
погасителна давност. Същото се погасява с общата 5-годишна давност по чл. 110
от ЗЗД, която към момента на предявяване на иска - 18.12.2019 г., не е била
изтекла, поради което и вземането не е погасено по давност.
Предвид гореизложеното и при
съобразяване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
регламентиран в разпоредбата чл. 6 от ГПК, искът с правно основание чл. 55, ал.
1 от ЗЗД следва да бъде уважен за пълния предявен размер за сумата 25484.19
лева, заедно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба
- 18.12.2019 г.
С оглед изхода на спора и направеното
от ищеца ТПК М.Д.своевременно искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
същия следва да му бъде присъдена сумата 11968.95 лева, представляваща разноски
по производството за държавна такса, възнаграждения на вещи лица и адвокатско
възнаграждение, определени съразмерно на уважената част на исковете.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.м.З. ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, да заплати на Трудово производителна
кооперация М.Д., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 59 от ЗЗД сумата 141158.32 лева, представляваща обезщетение за ползване
през периода 01.01.2015 г. – 01.12.2017 г. на собствен на кооперацията трафопост
с идентификатор 56722.652.409.5 по КККР на гр. Плевен, находящ се в гр. Плевен,
ул. *****, заедно със законната лихва върху тази сума от 18.12.2019 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 44161.46 лева, представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху горепосоченото обезщетение през периода 01.01.2016 г. –
17.12.2019 г. включително.
ОСЪЖДА Е.м.З. ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, да заплати на Трудово производителна
кооперация М.Д., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата 25474.46 лева, подлежаща на връщане като получена
без основание сума за цена за достъп и пренос на електрическа енергия през
мрежите, за която са издадени фактури за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от 18.12.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Е.м.З. ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, да заплати на Трудово производителна
кооперация М.Д., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 11968.95 лева, представляваща разноски по
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова