Решение по дело №8039/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3627
Дата: 29 октомври 2018 г. (в сила от 20 ноември 2018 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20185330108039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

3627                                            29.10.2018 година                                      град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

   

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

                                                                   

при участието на секретаря Десислава Кръстева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 8039 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от И.В.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** против Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес гр. Пловдив, пл.Стефан Стамболов“ № 1, представлявана на от ***** И. Т., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

 

Ищецът твърди, че на 26.02.2018 г. около 09.30 ч., отивайки на обичайните си спортни занимания в ***** „Т. с.” , слязла на спирката на х-л Т. и се отправила през площад „Ц." към бул. „И. В.". Времето било обичайно за сезона при зимни условия - с отрицателни дневни температури, а пътната настилка била заснежена от развилия се снеговалеж, започнал още в нощта преди инцидента. Вървейки бавно и внимателно по визуално отъпкана пътека, непосредствено след площад „Ц." в зоната, където започва тротоара на бул. „И. В." до *** - В. К. П., ищцата се подхлъзнала на непочистения от снежната покривка тротоар и паднала. При падането се опитала инстинктивно да се предпази като се е подпряла с **** си ръка, при което изпитала остра и силна болка. Опитала се сама да се изправи, но не успяла - оказало се, че освен заради снежната покривка, ищцата се е подхлъзнала и поради обстоятелството, че точно на това място имало ламарина, покриваща шахта, която ламарина с течение на времето е деформирана и е изкривена до степен такава, че се намира на около 6-7 до 10 см. под нивото на съседните плочки от тротоара. Същевременно тази неравност на пътя освен, че била скрита под снежната покривка, не  била и по никакъв начин обозначена. С много усилия ищцата успяла да се изправи с помощта на случайно преминаваща жена - очевидец на инцидента. Най-близкото място, където ищцата могла да седне и да се съвземе от преживения шок, било заведение на бул. „И. В." № **, непосредствено до Административен съд -Пловдив. От там извикали линейка на Спешна помощ, която се отзовала на място и откарала ищцата в спешния център на УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД. След извършване на консултации със специалисти ищцата била настанена за болнично лечение за периода от 26.02.2018 г. до 28.02.2018 г. От извършените прегледи се установило, че в резултат на инцидента ищцата получила закрито **** ***** край на лъчевата кост, на две места със съответните диагнози - фрактура на **** ***** на типично място с проследяване на фрактурната линия и по **** ***** на костта, както и фрактура на **** ***** на *****. В тази връзка, предприетото болнично лечение спрямо ищцата се изразявало в извършване на Операция: Закрито наместване на отделената **** *****, осъществена посредством Анестезия - венозно (пълна упойка). Била е извършена и Гипсова имобилизация за период от 36 дни (26.02.2018 г. - 02.04.2018 г.). На 04.04.2018 г. поради все още продължаващите болки и оток в пострадалата **** ръка, ищцата е извършила преглед при физиотерапевт - *** Р. У. При прегледа на пострадалата било установено Обективно състояние: Набелязан оток на *** китка и пръсти. Ограничена подвижност на **** гривнена става. Захвати - с дефицит на обем и сила. В тази връзка била назначена съответната Терапия: Лечение с нискочестотно магнитно поле, Лечение с ултразвук, Лечебна физкултура с уреди - общо 2 курса по 7 дни за периода 04.04.2018 г. - 18.04.2018 г. Заради продължителното старание да не натоварва травмираната си **** ръка, както и поради обстоятелството, че след инцидента подвижността и захвата на ръката били силно ограничени, ищцата по необходимост и по обективни причини започнала още от времето на гипсовата имобилизация - 26.02.2018 г. да си служи в ежедневието и да натоварва повече от нормалното дясната си ръка, от което се появили болки и в тази ръка в областта на китката и рамото.  На 20.04.2018 г. предвид все още съществуващите болки и оток в пострадалата **** ръка, както и новопоявилите се болки в дясната ръка, ищцата извършила отново преглед при *** Р. У.. Прегледът на пострадалата бил извършен при снета Анамнеза: Оплаква се от продължаващи болки в ръката и от няколко дни болки в дясна ръка. Било установено Обективно състояние: Малък оток на **** китка и пръсти. Подвижност на **** гривнена става - с дефицит. Захвати - с намалена сила. Болезнени движения в **** става и китка. В тази връзка била назначена съответната Терапия: Лечение с нискочестотно магнитно поле, Лечение с ултразвук, Лечебна физкултура с уреди - общо 2 курса по 7 дни за периода 20.04.2018 г. - 04.05.2018 г. Въпреки повторно проведената физиотерапия този път и на дясната ръка, здравословното състояние на ищцата все още не било възстановено напълно, което наложило на същата да й бъде назначено последващо лечение - рехабилитация в С. б. за р. гр. Х., за периода от 14.05.2018 г. до 20.05.2018 г.

Твърди, че улица „И. В." е на територията на гр. П., поради което по силата на § 7, т. 4 Закон за местното самоуправление и местната администрация, е собственост на Община Пловдив. Съгласно § 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ -  тротоарът е част от пътя, а по силата на § 6, т. 1,           изр. 2 ДР на ЗДвП към пътищата се приравняват и улиците. Следователно като собственик на пътя, по силата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП Общината е длъжна го поддържа изправен с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съобразно чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението." /§ 37 ДР на ЗДвП/. Следователно по силата на тази норма дефиниция съществуващата неравност от ламаринения капак, находящ се на тротоарната настилка състав **** препятствие и същевременно неизправност на пътя, създаващо опасност за движещите се по него пешеходци, които са участници в движението по смисъла на § 6, т. 28 ДРЗДвП, като отстраняването на тази неизправност е вменено в задължение на общината като собственик на пътя по силата на закона. Това задължение, обаче, очевидно не  било изпълнено към 26.02.2018 г. – деня на инцидента. Общината като юридическо лице осъществява правни действия/бездействия чрез натоварени от нея лица, както и отговаря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара на ул. „И. В." в годно състояние и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата. Ето защо и тъй като вината на натоварените от общината лица се презюмира /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, то налице са визираните в закона предпоставки за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на възложителя - Община Пловдив, за обезщетяване на вредите. На следващо място, в настоящия случай са налице предпоставките по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД за реализиране на обективната безвиновна отговорност на ответната Община Пловдив - едновременно като собственик на общинския тротоар и като възложител от виновно бездействие за поддържане в изправност на общински тротоар, в пряка причинна връзка с което са настъпили неимуществени вреди за ищцата, доколкото настъпилата травма е получена в резултат на неизпълнение на задълженията на общината, а именно неосъществено снегопочистване на общински път. Вредоносната вещ в случая е собственост на Община Пловдив, върху която тежи и задължението да обезопасява надземната й част, така че да осигури безпрепятственото преминаване по общинската улица. Налице е причинна връзка между причинените вреди и вещта, собственост на общината, както и противоправно бездействие на собственика. Отговорността на Община Пловдив следва да бъде ангажирана и в качеството й на собственик на улиците, чийто ремонт и поддържане се осъществява от нея. Задължението на Общината е да поддържа общинската инфраструктура в изправност - да осигурява необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно придвижване, предпазване на настилката от преждевременно износване, охрана и защита на уличната мрежа. Доколкото процесния ламаринен капак на шахта е част от тротоара, то същата следва да бъде така обезопасена, че да не създава опасност за движението на гражданите. Необезопасяването на улиците **** бездействие от страна на задължените лица относно вменените им със закон задължения да поддържат уличната инфраструктура в изправно и безопасно за ползване състояние. Виновното поведение на длъжностните лица е ясно, а именно те не са взели мерки за обезопасяване и поддържане на улиците и съоръженията по тях. В случая е без значение кое точно е това лице, тъй като Общината е отговорна за вредите, които са причинени от техни служители и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите вреди. Поради изложеното, счита, че бездействието на Община Пловдив, изразяващо се в неосъществено снегопочистване на общински път, се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което следва да носи деликтната отговорност. В този смисъл, Общината като задължено лице по поддържане на уличната инфраструктура в рамките на населените места и нейното почистване от снега, следва да заплати на пострадалата обезщетение за причинената й със своето бездействие вреда.

Счита, че справедливият размер на обезщетението, необходимо за покриване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата, е в размер на сумата от 4000 лева. Ищцата е претърпяла физически и психически болки и страдания от получените травматични увреждания и последвалото възстановяване. В приложената към настоящата писмена претенция Епикриза от 28.02.2018 г., изд. от Клиника по ортопедия и травматология, УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД - Пловдив, е посочено, че в резултат на деликта пострадалата е получила увреждане, изразяващо се в закрито **** ***** край на лъчевата кост, на две места със съответните диагнози - фрактура на **** ***** на типично място с проследяване на фрактурната линия и по **** ***** на костта, както и фрактура на **** ***** на улната. Счупването е причинило мощни силни болки с висок интензитет в началните моменти – както по време на настъпване на травмата, така и по време и след оперативната намеса, които болки и до настоящия момент не са отшумели напълно. От извършената гипсова имобилизация е търпяла неудобства от битово и хигиенно отношение, поради това, че не е могла да се обслужва самостоятелно. Поради тази причина, на ищцата й се наложило да ангажира и ползва ежедневните грижи на своята дъщеря – В. П. Б.. В приложените Амбулаторен лист № 000444/04.04.2018 г. и Амбулаторен лист № 000504/20.04.2018 г. е посочено, че възстановителният период продължил около три месеца, като въпреки това все още е налице остатъчна болка в ръцете. Описаните увреждания били свързани както с физическо страдание, така и с емоционален стрес - нарушен бил нормалният ритъм на живот на ищцата. Същата е лекувана болнично и извънболнично, като й е приложено оперативно лечение, медикаментозно лечение и комплекс от физио- и рехибилатационни процедури. На ищцата е приложено и лечение - гипсова имобилизация за 36 дни, причинено било трайно затрудняване движенията на крайника вече около 3 месеца. Въпреки изтеклия почти 3-месечен период, оздравителният процес все още не е приключил. Дори и при обичайното натоварване на крайника се появят болки на мястото на счупване, изискващи покой за преминаването им. Вън от това, за целия период досега трайно е затруднено движението на левия горен крайник на ищцата, което й причинява и редица неудобства, тъй като тя не може да се самообслужва нормално, трябва да ползва помощта на дъщеря си, която й помага включително и за придвижването й навън, поради страха на Ц. да не падне отново на увредената си ръка. Към настоящия момент ищцата търпи и персистиращи отоци и болки при по-тежки физически натоварвания. Счита, че претендираната сума от 4000 лв. е съобразена с изискването за справедливост, въведено в разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗД, като критерий за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като присъденото в този размер обезщетение в най-голяма степен би компенсирало претърпените от ищцата неимуществени вреди - болките и страданията както по време на деликта, така и по време на лечението, вкл. и допълнително свързаните с тях неудобства и ограничения.

С оглед изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди в резултат на **** ***** край на лъчевата кост на **** ръка, предизвикано от подхлъзване и падане върху непочистен от снежна покривка тротоар, находящ се в гр. П., ул. „И. В.“, непосредствено след площад „Ц.“ до *** – В. К. П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.

Оспорва твърденията на ищеца относно деня, мястото и обстоятелствата около инцидента. Оспорва механизма на инцидента на настъпване на твърдените вреди, както и наличие на причинно-следствена връзка, като твърди да не е налице причинна връзка между твърдяното бездействие и настъпилия резултат. Евентуално оспорва, че увреждането не се дължи на бездействие на служители на общината. Поддържа, че дейностите, свързани с поддържане на територията на община Пловдив и зимното почистване са възложени с договор за обществена поръчка на общинско предприятиеЧистотаза срок до 29.11.2019 г. Възразява, че в деня, посочен от ищеца, както и в периода преди него, тротоарите на ул. “И. В.“ са били почистени от сняг и лед и е било осигурено нормалното придвижване на пешеходците. Тротоарите се почиствали чрез ръчно и машинно метене, като при лоши метеорологични условия машинно метене не може да бъде извършвано. Твърди, че през процесния период дейностите по ръчно метене били изпълнени, като било извършвано ръчно почистване на снега и обработване на тротоарите със солопясъчна смес против замръзване. Счита, че не може да се приеме, че отговорността може да бъде ангажиранапри всякакъв виднепочистване на съответното пешеходно място. За да бъде ангажирана тази отговорност следва да бъде установено действително, сериозно, същественозанемаряване“, неподдържане на съответния участък и то към момента на настъпване на инцидента. При зимни условия било нормално да се наблюдава снеговалеж, като било необходимо обективно технологично време и определена технология за изпълнение на дейностите по почистване. В конкретния случай към дата 26.02.2018 г. процесният тротоар бил почистен. Освен това падането и злополуката могли да бъдат следствие от много причини, свързани с общото здравословно и емоционално състояние на ищцата. Прави и евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който не се съобразил с метеорологичните условия, с пътната настилка, не обул  подходящи обувки, не се придвижвал бавно, внимателно и предпазливо. Община Пловдив е реагирала своевременно и в съответствие с нормативните изисквания. При зимни условия, независимо от положените и изпълнени задължения по почистване на пешеходни зони, е налице риск от нараняване вследствие на падане, през зимата обичайните метеорологични условия са ***** от сняг и след като Община Пловдив е предприела своевременно действия по почистване на тротоарите във вид годен за употреба и безопасен за движение на пешеходците, с което е изпълнила своите задължения, то дори да е настъпил описания в исковата молба инцидент, същият се дължи не на бездействие на общината. Възразява и по размера на претендираното обезщетение, което счита за многократно завишено. Оспорва твърденията в исковата молба относно наличието на емоционален и психически стрес, нарушаване на нормалния ритъм на живот, включително, че са резултат от твърдяната травма, респ. неизпълнение на задълженията на Община Пловдив по снегопочистване и обработване на тротоара на ул. „И. В.“ на 26.02.2018 г., като същите могли да бъдат следствие от много причини, свързани с общото здравословно и емоционално състояние на ищцата. По изложените съображения моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

            По делото са събрани писмени доказателства – карта № 11706 с рег. № 1622310 – фиш за спешна медицинска помощ, Епикриза от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, амбулаторни листове от 04.04.2018 г. и 20.04.2018 г., Епикриза от Военномедицинска академия Болница ********** – гр. Х. с приложена към нея процедурна карта ЛИБ № ****, установяващи здравословното състояние на ищцата, въз основа на които съдът гради изводи предвид тяхната взаимна връзка и подкрепата им от събраните гласни доказателства и експертни заключения.

            От заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, извършена от в. л. С.С. се установява, че на ищцата, при инцидента станал на 26.02.2018 г. в гр. П. е причинено закрито **** ***** край на **** лъчева кост и счупване на **** лъчева кост на типично място със счупване на стилоидния израстък на същата ръка /фрактура ради синистра ин локо типико кум ф-ра проц.стил.улие/. В. л. е посочило, че веднага след травмата пострадалата била хоспитализирана в травматологична клиника на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – П., където било извършено оперативно наместване на счупените фрагменти и била поставена гипсова имобилизация. По повод на болезненост и оток в областта на счупванията през м. май същата година пострадалата била хоспитализирана с цел рехабилитационни и раздвижващи процедури във ВМА – С.. Изписана е на 21.05.2018 г. с подобрение на движенията на **** китка и с все още наличен болков синдром. Препоръчано периодично проследяване на състоянието и евентуална симптоматична терапия. Според в. л. в момента на травмата и непосредствено след това ищцата изпитала сравнително силни болки и страдания. След хоспитализацията тя била обезболена. След изписването до свалянето на гипса изпитвала и умерени по сила затихващи болки и дискомфорт от затруднено самообслужване дори за елементарни битови ежедневни нужди. Болковият синдром е бил налице и при приемането в болница в гр. С. през м. май 2018 г., като при изписването също е бил налице. В заключението е посочено също така, че към момента на изготвяне на експертизата счупванията на костите са оздравели. Напълно е възможно периодично във връзка с метеорологични промени, преумора и др. фактори пострадалата да изпитва болезненост в областта на **** гривнена става. В устния си доклад /протокол от о.с.з от 27.09.2018 г./ в. л., заяви пред съда, че травмата не е никак лека, защото е съчетано вътреставно счупване, както и, че оперативното наместване на счупените фрагменти е било извършено под пълна упойка.

Съдът кредитира заключението на съдебно – медицинската експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и допринасящо за изясняване на релевантните за делото обстоятелства.

            В хода на настоящото производство ищцата ангажира и гласни доказателства посредством показанията на св. Т.К. и св. В. Б. /протокол от съдебно заседание, проведено на 27.09.2018 г./. От показанията на св. К. ***. „И. В.“/ се установява, че на процесната дата – 26.02.2018 г., около 09.00 – 9.30 часа, излизайки от В. к. и завивайки по ул. „И. В.“ видяла, че ищцата е паднала. Валяло и всичко било затрупано със сняг. Имало само пътека, която са направили хората, които ходят по улицата. Св. помогнала на ищцата, като също се подхлъзнала и паднала. В това време по улицата минавал мъж, който им помогнал да станат. Посочва, че мястото на инцидента се намира след завоя от В. к. на ул. „И. В.“. Уточнява, че на самия тротоар има неравности. Виждала е служителки да почистват тротоара, но не и машини. В процесния ден нямало такива служителки.

            От показанията на св. Б. се установява, че когато ищцата си счупила ръката много я боляло. Същата била в болница два-три дни. Когато се прибрала, ръката й била нефункционираща, като нито могла да се изкъпе, нито да си среше косата, абсолютно нищо. Налагало се св. да й помага постоянно за всяко нещо, да се облече, да се обуе. След време като й махнали гипса, ръката й отново била подута. Отново я боли ако малко я натовари. Понякога дори при отваряне на вратата, я **** ръката, като се налага свидетелката често да я обслужва. Посочва, че преди инцидента ищцата била жизнена, ходила си, вършила си разни неща, а сега трябва да се съобразява с болката. Преди инцидента била самостоятелна и не се налагало свидетелката да й помага с нищо, а след инцидента трябвало да я къпе, да покрива гипса. Посочва, че ищцата все още има болни, не така силни както в началото, но все още ги има. И сега ръката й стои подута. Два месеца след инцидента свидетелката обслужвала ищцата изцяло. Сега се притеснява като излезе да не падне пак, да не й стане нещо.  

            Съдът кредитира показанията на св. К. и св. Б., тъй като намира същите за обективни, **** първичен източник на доказателства и допринасящи за изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства. Показанията им взаимно си кореспондират, намират опора и в събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение, като помежду им не се констатираха противоречия, които съдът да подложи на самостоятелен анализ.

            От ответната страна също са ангажирани писмени доказателства – заповед № 103/14.11.2017 г. на ******** на ОП „Чистота“ – гр. П., Оперативни маршрутни графици за поддържане на уличната мрежа при зимни условия на територията на Община Пловдив за периода 20.11.2017 г. – 15.03.2018 г., Технология за зимно поддържане и снегопочистване на територията на Община Пловдив от ОП „Чистота“ – гр. П. за периода 20.11.2017 г. – 15.03.2018 г., график на оперативни дежурни за сезон 2017 г./2018 г. в ОП „Чистота“ – П. за периода м. 11.2017 г. – м. 03.2018 г., график на отговорните дежурни 2017/2018 в „КМД“ ЕООД за периода м. 11.2017 г. – м. 03.2018 г., график зимно дежурство – водачи за сезон 2017/2018 г. в база ОП „Чистота“ за периода м. 11.2017 г. – м. 03.2018 г. Представени са и списък на автомобилите за зимно поддържане по райони и маршрути – сезон 2017/2018 г., Инструкция за дежурство и работа по зимно поддържане и снегопочистване на територията на Община Пловдив от ОП „Чистота“ – гр. П. за сезон 2017/2018 г., Маршрутни графици, машинно снегопочистване на тротоари, пешеходни зони и велоалеи - зимно дежурство и снегопочистване сезон 2017/2018 г., Оперативни маршрутни графици за поддържане на уличната мрежа при зимни условия на територията на район „Ц.“ – Община Пловдив за периода 20.11.2017 г. – 15.03.2018 г. и Сведение за отработените часове от машините за зимно поддържане на улиците и участъците от РПМ в район „Ц.“ на Община Пловдив на 26.02.2018 г. Посочените многобройни писмени доказателства установяват организацията на процеса по почистване на уличната и пешеходна зона в града при зимни условия, но същите са лишени от конкретика и не са достатъчно информативни, досежно процесния случай, като не носят точна и ясна информация досежно процесния участък, като същите не допринасят за изясняване на релевантния по делото въпрос за състоянието на участъка, на който е настъпил инцидента, от който ищцата търпи вреди от неимуществен характер.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

От приетите по делото писмени и гласни доказателства, в това число и заключението на съдебно – медицинската експертиза по категоричен начин се установи настъпване на инцидента на 26.02.2018 г. по описания в исковата молба механизъм, в резултат на който на ищцата са причинени увреждания – закрито **** ***** край на **** лъчева кост и счупване на **** лъчева кост на типично място със счупване на стилоидния израстък на същата ръка /фрактура ради синистра ин локо типико кум ф-ра проц.стил.улие/, довели до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник. Установи се също, че в резултат на телесната повреда, ищцата е изпитвала силни по интензитет болки и страдания, претърпяла е оперативна интервенция за наместване на счупените фрагменти и й е била поставена гипсова имобилизация.

Основните спорни по делото въпроси се концентрират относно това изпълнила ли е ответната Община задължението си по поддръжка на пътищата и пешеходните зони в зимни условия, имало ли е предпоставки за заледяване в процесния ден и това ли е причината за настъпване на инцидента.

От показанията на св. К. се установява, че на 26.02.2018 г. около 09.00 – 9.30 часа в началото на ул. „И. В.“ до В. к. – П., тротоарът бил непочистен от снежната покривка, като имало само пътека, направена от преминаващите хора. От показанията на същата свидетелка се установи и механизма на настъпване на уврежданията на ищцата, както и наличието на пряка причинна връзка, доколкото вредите са настъпили при падане на ищцата, а същото е в резултат именно от неизпълнение на вмененото на Община Пловдив задължение да поддържа пътната настилка и пешеходните зони в подходящо и безопасно състояние, включително като почиства и обезопасява същите при зимни условия, като отстранява препятствията по тях, в това число и обезопасява заледените участъци. Според заключението на съдебно – медицинската експертиза, извършена от в. л. С. констатираните телесни повреди по отношение на ищцата са настъпили именно по описания в исковата молба механизъм – при подхлъзване и последващо падане на земната повърхност.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост, респективно – чл. 3 и чл. 8 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична собственост на Общината. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът, в това число  и процесното място, на което е реализиран инцидента. Разпоредбата на чл. 31 от ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура. През зимния сезон, когато се образуват заледени участъци грижа на собственика, в случая – ответната Община е да предприеме необходимите мерки за отстраняването им и тяхното обезопасяване, каквато грижа в случая не е положена. Налице са следователно всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност регламенитрана от законодателя с разпоредбата на чл. 50, във вр. с чл. 49 от ЗЗД, поради което и предявения иск за неимущствени вреди е доказан по основание.

За пълнота следва да се посочи, че ответникът, в чиято тежест е да установи възраженията си, както и твърденията си, че е изпълнил своите задължения за почистване и обезопасяване на процесния участък не установи същите при условията на пълно и главно доказване. На първо място възражението за съпричиняване е лишено от конкретика и за установяването му ответната Община – Пловдив не ангажира каквито и да е доказателства. Що се касае за твърдението, че са изпълнени от съответните служители задълженията за поддържане на пешеходния участък, то от ангажираните от страна на ответника писмени доказателства не може да се направи извод за това, доколкото същите установяват принципно механизма на почистване, но не и твърдението, че на процесните дата и час действително са били отстранени всички препятствия по пътя, в това число и снежната покривка и леда от пешеходната зона.

По отношение размера на претенцията на ищцата за неимуществени вреди, то съдът намира, че справедлив за овъзмездяването им размер се явява сумата от 4000 лева, поради което и предявения иск ще се уважи в пълния му размер. За да достигне до този извод съдът отчете факта, че на ищцата е причинено закрито **** ***** край на ****та лъчева кост и счупване на **** лъчева кост на типично място със счупване на стилоидния израстък на същата ръка /фрактура ради синистра ин локо типико кум ф-ра проц.стил.улие/, което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник. От показанията на св. Б. и заключението на съдебно – медицинската експертиза, в това число и събраните писмени доказателства се установи, че в резултат на травматичните увреждания ищцата е претърпяла значителни по интензитет болки и страдания, в това число и една оперативна интервенция, която е свързана с негативни изживявания и възстановителен период. Оздравителният процес при същата е протекъл според вещото лице с болки, страдания и дискомфорт от затрудненото самообслужване дори за елементарни битови ежедневни нужди. Болковият синдром е бил налице при приемането в болница в гр. С. през месец май 2018 г., като при изписването също е бил налице. В. л. е посочило и, че въпреки оздравяването на счупванията на костите е напълно възможно периодично във връзка с метеорологичните промени, преумора и др. фактори пострадалата да изпитва болезненост в областта на **** гривнена става. Ищцата е в напреднала възраст и в един продължителен процес, е преживяла промяна в начина си на живот, ограничение в социалната сфера, необходимост от обгрижване за продължителен период от време и множество ограничения, включително при обичайни ежедневни дейности, като къпане, обличане, обуване и т.н. Всичко това, включително и болките и страданията предизвикани от травмата и последващото възстановяване, несъмнено водят до емоционално и психическо напрежение и стрес, отразяващи се неблагоприятно върху ищцата.

Ето защо и поради изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство. Ищецът е претендирал такива, като е представил списък на разноските и доказателства за сторени такива в общ размер на сумата от 1100 лева, от която: 160 лева – държавна такса, 120 лева – депозит за вещо лице, 20 лева – депозит за свидетел и 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес гр. Пловдив, пл.Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от ***** И. Т., да заплати на И.В.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, вследствие на претърпяна телесна повреда, изразяваща се в **** ***** край на лъчевата кост на **** ръка, предизвикано от подхлъзване и падане върху непочистен от снежна покривка тротоар, находящ се в гр. П., ул. „И. В.“, непосредствено след площад „Ц.“ до *** – В. К. П., ведно със законната лихва от датата на деликта 26.02.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1100 лева /хиляда и сто лева/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съдПловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова

 

 

 

 

Вярно с оригинала!

Д. К.