Решение по дело №1993/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9843
Дата: 9 юни 2023 г.
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20231110101993
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9843
гр. С, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110101993 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от “ДЗИ – О З” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр.С, бул.”В” № 89Б, представлявано от К Ч и Б В, чрез адв.И., със съдебен адрес гр.В,
бул.“М Л“ № 21, офис 2, насочен срещу ЗК „Д Б: жИ.т и з“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.С, ж.к.Д, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Б И., Р М и ЖИ. К, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5312.03 лв., представляваща
непогасен остатък от регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по
щета № ..., ведно със законната лихва, считано от подаване исковата молба – 13.01.2023 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 15.03.2022 г. около 5.45 ч. в гр.П, на ул.Ц Ш“ в
посока от гр.П към гр.С, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което
застрахованият в ответното дружество водач на л.а.Я с рег.№ ..., при изпреварване на колона
от автомобили е реализирал удар в задната част на л.а.Ш с рег.№ .., застрахован при ищеца,
който е извършвл ляв завой. За събитието е съставен двустранен констативен протокол, в
който за виновен се е признал водачът на л.а.Я.
Ищецът сочи, че представител на собственика на л.а.Ш, застрахован при него по
имуществена застраховка „Каско“, е подал уведомление, по което е образувана щета № ....
Навежда, че разноските по отремонтиране на л.а. възлизат на 10624.05 лв., които са
заплатени на сервиза, на който е възложен ремонтът. Отделно от това ищецът е направил
допълнителни ликвидационни разноски от 15.00 лв.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, но преди завеждане на делото е погасена частично само сума
1
от 5327.02 лв. С оглед на това се претендира разликата до 10639.05 лв.
В срока за отговор, ответникът не оспорва наличието на застрахователни
плавоотношения между участниците в процеснот опроизшествие и страните по делото,
както и изплащане от страна на ищеца застрахователно обезщетение по процесната щета в
размер на 10624.05 лв.
С отговора обаче се оспорва, че всички претендирани от ищеца щети са в пряка
зависимост от процесното ПТП. Освен това ответникът навежда доводи за съпричняване на
вредоносния резултат от застрахования при ищеца водач. В тази насока обосновава
становище, че същият е предприел несъобразена с пътната обстановка внезапна маневра –
„завой наляво“, без да се убеди, че в другото пътно платно се намира друго превозно
средство. Ответникът се позовава на чл.25, ал.3 от ЗДвП, който според него е нарушен от
водачът на л.а.Ш.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателство застрахователна полица № ... е видно,
че между ищцовото дружество и „ОББ и“ ЕАД, е сключен договор за застраховане на л.а.Ш
С с рег.№ .., с валидност на полицата от 00.00 ч. на 20.05.2021 г. до 23.59 ч. на 19.05.2022 г.
На 15.03.2022 г. в на ул.“Ц ш“ е настъпило ПТП със застрахования л.а.Ш, който при завой в
ляво, е ударен от изпреварващия го л.а.Я с рег.№ .... За произшествието е съставен
двустранен констативен протокол, в който за виновен се е признал водачът на л.а.Я.
Във връзка със случая, собственикът на л.а.Ш, е подал до ищцовото дружество на
18.03.2022 г. уведомление за щета, по което е образувана щета № .... По последната са
изготвени 2 бр. опис-заключение по щета – от 18.03.2022 г. и от 22.03.2022 г. Ремонтът на
превозното средство е възложен на „Е ауто“ ООД, за което на 21.03.2022 г. е издадено
възлагателно писмо. Стойността на ремонта е отразена в издадената фактура № .../16.05.2022
г., като автомобилът е приет от представител на собственика му на 05.05.2022 г. без
забележки. След съставен ликвидационен акт от 26.07.2022 г., сумата е изплатена на
сервиза, извършил ремонта на 01.08.2022 г.
На 11.08.2022 г. ищецът е изпратил на ответника регресна покана за възстановяване
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по процесната щета, като не е
спорно, че преди завеждане на делото по същата ответникът е погасил 5327.02 лв.
По делото са разпитани като свидетели водачати на двата автомобила, участвали в
процесното ПТП – С. М. Х. и И. И. А..
2
Св.Х. е водач на л.а.Ш и твърди, че около шест бед нещо вечерта, е управлявал автомобила
в с.Ц, Пско, където се намира неговата фирма. Обяснява, че зад него, на около 100-150 м. е
имало около 5-6 коли, като той е дал мигач и е завил вляво, при което изведнъж колата му е
била ударена отзад в багажника и обърната на 180 градуса. Мястото на настъпване на
произшествието свидетелят описва като път, на който няма маркировка и пътни знаци, вкл.
и такива ограничаващи скоростта и възможността за ляв завой. Според Х., той е бил ударен
от автомобил, движещ се в неговата посока, но не от този непосредствено зад него, а от друг
от колоната, най-вероятно тръгнал да го изпреварва.
Св.А. е водач на л.а.Я и твърди, че миналата година на 15 март се е прибирал към вкъщи и
на Ц ш, малко преди за излезе на околовръстното, е предприел изпреварване на три, четири
или пет коли, като една от тях е излязла и застанала в неговото платно. С оглед на това и
при липсата на възможност А. да спре, е реализиран удар между двата автомобила. В
показанията си свидетелят обяснява, че по принцип на пътя няма органичения и е допустимо
движението с 90 км./ч. и изпреварването, но към момента на произшествието е имало
ремонт и е въведена временна организация, при която е забранено изпреварването и е
въведно ограничение на скоростта от 40 км./ч. А. твърди, че е забелязал л.а.Ш едва когато е
навлязъл в неговата лента, но поради късото разностояние, не е успял да спре.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява механизмът на
настъпване на процесното ПТП, а именно при предприета от водача на л.а.Ш маневра завой
на ляво, изпреварващият колоната от автомобили водач на л.а.Я, не се е съобразил с това и е
реализирал удар със своята предна габаритна част в задната габаритна част на л.а.Ш. Самият
удар е настъпил на Ц ш в посока на движение от гр.П към гр.С, като спрямо движението на
автомобилите се е осъществило в насрещнот оплатно за движение. Експертът е дал и
вероятната скорост на движение на автомобилите, а именно за л.а.Ш 50 км./ч., а за л.а.Я 90
км./ч. С оглед на това, опасната зона за спиране на водача на л.а.Я е 76 метра, а последният
е възприел поведението на водача на л.а.Ш на разстояние между двата автомобила не повече
от 50 метра. Като причина за настъпване на произшествието вещото лице дава субективната
оценка на водача на л.а.Я за избраната скорост на движение и действията му с органите на
управление на автомобила – кормилна, горивна и спирачна уредба при предприетата
маневра изпреварване на колона от автомобили.
Вещото лице подробно е описало вредите, причинени на застрахования при ищеца
автомобил, като изрично е отбелязал, че те се намират в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и всички извършени и признати от застрахователя ремонтни дейности са
били необходими за неговото възстановяване. Размерът на вредите е определен на 10 624.12
лв. В заключението изрично е отбелязано, че застрахованият при ищеца автомобил е
произведен 2019 г., с дата на първа регистрация 21.05.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ. Това е иск е на суброгирал се в
правата на увредения, застраховател срещу застрахователя на прекия причинител на
3
вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка
срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически
факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на
основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна,
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие
към датата на настъпване на вредите, както и застрахователно правоотношение между
делинквента и ответника по иска, и на трето място - извършено валидно плащане на
застрахователя по договора за имуществено застраховане в обезщетение на настъпилите
вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
- застрахователна полица № ....
В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно
собственика на участвалия в произшествието л.а.Я, се намира в облигационно
правоотношение по застраховка ГО.
Страните не спорят и по механизма на настъпване на процесното ПТП, но има спор
по отношение вината на застрахования при ответника водач на МПС.
В тази насока, съдът намира следното: Съобразно предвиденото в чл.25, ал.1 от
ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който иска да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, следва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. В случая обаче, както се установи от показанията
на св.А., в пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП, към 15.03.2022 г. е била
въведена временна организация на движението, при която е ограничена както скоростта,
така и възможността за изпреварване. Св.А. не се е съобразил с тези ограничения, като при
разпита си заявява, че е управлявал л.а.Я със скорост от около 90 км./ч. и е преприел
изпреварвяне на цяла колона от автомобили. Това навежда и на нарушение на забраната по
чл.43, т.4 от ЗДвП, а именно за изпреварване при използване на пътна лента за насрещно
движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна
лента, доколкото, макар и мневрата на л.а.Ш да е забелязяна от св.А. на разстояние от около
50 метра, той не е могъл да се върне в своето платно, а единствено да направи опит да спре
/в тази насока и съобщеното от вещото лице при изслушването му в о.с.з. от 30.05.2023 г./.
С оглед на това и доколкото ударът би бил предотвратим ако водачът на л.а.Я не е
извършил забранената маневра „изпреварване“ и то с превишена скорост от 90 км./ч.
/съобразно установената временна огранизация на движението/., съдът намира, че вината за
настъпване на процесното ПТП е именно негова.
В същото време обаче, с оглед направеното от ответника възражение за
съпричиняване, следва да се разгледа и поведението на водача на л.а.Ш. Същият в
4
показанията си твърди, че е управлявал автомобила си със скорост 50-60 км./ч., вкл. и към
момента на предприемане на маневрата завой наляво. Тук от една страна следва да се има
предвид, че се касае за движение в пътен участък, в който има въведени органичения и
течащ ремонт, респ. изкопни дейности, в който според св.А. допустимата скорост е
органичена дори под 50 км./ч., поради което не може да се приеме, че скоростта, с която се е
движел св.Х. е съобразена с пътната обстановка.
От друга страна, с оглед посоченото от вещото лице по САТЕ, че при навлизане на
л.а.Ш в насрещната пътна лента, между него и л.а.Я е имало отстояние от не повече от 50
метра, следва да се приеме, че св.Х. не е направил оценка на пътната обстановка
непосредствено преди предприемане на маневрата. Данни в тази насока се съдържат и в
показанията на самия свидетел, който твърди, че когато се е огледал, на 100-150 м. зад него е
забелязал само колона от 5-6 коли. Сред тях очевидно не е бил л.а.Я, който свидетелят
изобщо не е възприел. Т.е. свидетелят се е информирал за пътната обстановка не
непосредствено преди да извърши маневрата, а значително време преди това, тъй като ако се
беше огледал преди да започне маневрата и да навлезе в насрещната лента, след като е имал
видимост 100-150 м. зад себе си, той би забелязал изпреварващия колоната л.а.Я /доколкото
според вещото лице разстоянието между двата автомобила е било около 50 метра/. В този
симсъл, съдът намира, че св.Х., като водач на л.а.Ш, не е изпълнил отговорно задължението
си, цитирано и по-горе, а именно да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или преминават покрай него, като се
съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. С оглед на това следва да се
приеме, че той е допринесъл за настъпване на произшествието като приносът му е 50%.
По така изложените съображения и при установеното от вещото лице, че размерът
на причинените по застрахования при ищеца автомобил щети възлизат на 10639.12 лв. /с
вкл.15.00 лв. ликвидационни разноски/, то отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана до 5319.56 лв. Страните не спорят, че преди завеждане на делото ответникът е
платил доброволно по процесната щета 5327.02 лв. С оглед на това предявеният иск, с който
се иска ответникът да бъде осъден за разликата до пълния размер на дължимото
застрахователно обезщетение е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Предвид изхода по главния иск и акцесорния характер на иска за обезщетение за
забава, последният също се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане е направил. Видно от приложените на л.64 и л.65 от делото преводни нареждания,
ответникът е заплатил указаните му размери на депозитите от 120.00 лв. за свидетел и
250.00 лв. за САТЕ. Т.е. разходите са реално извършени и следва да бъдат поставени изцяло
в тежест на ищеца.
. Водим от горното, съдът

5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “ДЗИ – О З” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр.С, бул.”В” № 89Б, представлявано от К Ч и Б В, за осъждане на ЗК „Д Б:
жИ.т и з“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.Д, бул.“Г.М.Д.“ № 1,
представлявано от Б И., Р М и ЖИ. К, да заплати на ищеца сумата от 5312.03 лв.,
представляваща непогасен остатък от регресна претенция за изплатеното застрахователно
обезщетение по щета № ..., ведно със законната лихва, считано от подаване исковата молба
– 13.01.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА “ДЗИ – О З” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С,
бул.”В” № 89Б, представлявано от К Ч и Б В, да заплати на ЗК „Д Б: жИ.т и з“ АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.Д, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Б И.,
Р М и ЖИ. К, сумата от 370.00 лв., представляваща направени от ответника разноски по
делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6