№ 329
гр. Велико Търново, 03.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско
дело № 20224000500291 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от Г. Р. Х. против
Определение № 613 от 07.07.2022 г. по гр.д. № 804/2021 г. на Окръжен съд
Велико Търново, с което насрещната искова молба, подадена от Г. Р. Х.
против „Резон“ ООД, с която е предявен насрещен положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено спрямо ответника по насрещния иск, че ищецът по насрещния иск
Г.Х. е автор на кръстословица, публикувана в брой 174/2527/ от 13.09.2010 г.
на в-к София днес, отпечатана за първи път в брой 122/1002/ от 14.07.2004 г.
на в-к София днес, е върната, поради процесуална недопустимост на
насрещния иск и е прекратено производството по гр.д. № 804/2021 г. на
Окръжен съд Велико Търново в частта за насрещния иск.
Жалбоподателят счита оспорения съдебен акт за неправилен, като
излага съображения, че между предявеният основен иск и предявеният
насрещен иск има субективен идентитет, но не и обективен такъв. Основният
иск е за установяване несъществуването на едно право – авторско право,
докато насрещният – за установяване на едно правно отношение – авторство,
което е различно от правото, предмет на насрещния иск. Излага доводи, че
авторство и авторско право са различни категории. Счита, че насрещният иск
е на различно основание – основанието по него е, че именно ищеца по
1
насрещния иск , а не някой друг, е физическото лице, вследствие на чиято
дейност е създадено процесното произведение. Докато основанието на ищеца
по основния иск е, че не е налице творческа дейност при създаването на
произведението, т.е. че кръстословицата не е обект на авторско право.
Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се
върне за разглеждане на предявения насрещен иск.
Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид
изложеното в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Частната жалба е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена
срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Окръжен съд Велико Търново е сезиран с искове, предявени от
„Резон“ ООД против Г. Р. Х., с които се иска съдът да приеме за установено
съществуването на едно правно отношение – публикация на кръстословици от
брой 174 /2527/ от 13.09.2010 г. до брой 186 /2539/ от 30.09.2010 г. във
вестник София днес, вероятно публикувани за първи път в някои от
предходните броеве на изданието, където първоначалната публикация е била
с посочване на името на ответника Г.Х., придружено от знак © - поставени в
електронния файл от него при изпращането на всяка от кръстословиците към
издателството ищец; да се установи, че във връзка с правото на ползване на
предоставяните от ответника към ищеца кръстословици, е било сключено
устно съглашение между ответника и управителя на дружеството на ищеца,
което е било без никакви допълнителни уточнения за оригиналност
/авторство/ и/или неповтаряемост на изпращаните кръстословици и е касаело
еднократно заплащане на договорена цена само за брой изпратена
кръстословица и право на издателството да ги публикува във вестник София
днес; да се признае за установено несъществуването на едно правоотношение
– волеизявление на ответника, с което изрично да е ограничил ищеца
самостоятелно да определи броя и вида на последващите публикации на вече
заплатените на брой изпратени към издателството кръстословици, в т.ч.и да е
задължил ищеца да поставя изрично името му под всяка от публикуваните
кръстословици и/или да му заплаща допълнително възнаграждение, базирано
на вид и/или поредност на използванията, което да е било валидно доведено
2
до знанието на ищеца – които искове имат за предмет да се установи, че
ищецът не е допуснал нарушения по ЗАПСП, както и да се признае за
установено несъществуването на едно право, като се установи, че ответникът
не е доказал по безспорен начин авторското си право върху кръстословиците,
публикувани от ищеца в посочените броеве на вестника.
По повод на последния предявен иск са изложени обстоятелства, че
кръстословиците не съдържат необходимото ниво на личен творчески принос,
а създаването им е чрез специализирани компютърни програми, поради което
не покриват съдържанието на авторско право, визирано в чл. 5 ЗАПСП.
С обжалваното определение решаващият състав е приел, че с
първоначалният отрицателен установителен иск по т. 5 от исковата молба се
цели установяването на несъществуването на авторско право на ответника
върху сочените кръстословици, включително и върху кръстословицата,
предмет на насрещния иск, а с насрещния положителен установителен иск се
цели установяване съществуването на авторско право на ищеца по насрещния
иск върху тази кръстословица, констатирал е, че е налице пълно тъждество
между предмета, страните и вида на търсената защита по отношение на тази
кръстословица, поради което и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК е приел
насрещния иск за недопустим и е прекратил производството в тази част.
При така изложените твърдения на страните настоящият състав
намира следното: Предявяването на иск е упражняване на субективно право,
за надлежното упражняване на което законът предпоставя някои
задължителни изисквания – подаване в писмена форма, посочване на страни
по правоотношението, излагане на обстоятелства, на които се основава
претенцията, т.е. фактите, от които произтича спорното право, и вида на
търсената защита. Индивидуализирането на спорния предмет се осъществява
чрез описание на фактите, от които според ищеца следва материалното му
право, преценени в съвкупност със заявения петитум. Отправеното до съда
искане подлежи на разумно тълкуване с оглед изложените фактически
твърдения, въз основа на които се извежда интересът от определена защита.
В конкретния случай в исковата молба се излагат обстоятелства, че
съставените от ответника кръстословици не са в резултат на творчески труд, а
са изготвени с помощта на готови компютърни програми, поради което един
от предявените искове е да се установи несъществуването на авторското
3
право на ответника върху подробно посочените кръстословици. Ищецът не е
поставял като спорен въпроса за физическия съставител на кръстословиците,
оспорва се наличието на творчески принос, т.е. съставения продукт попада ли
под закрилата на ЗАПСП като обект на авторско право по смисъла на чл. 3
ЗАПСП. В предявения насрещен иск Г.Х. поддържа, че една от
кръстословиците, предмет на първоначалния иск, е негово авторско
произведение, като се позовава на предположението за авторство, визирано в
чл. 6 ЗАПСП. При така заявените обстоятелства и петитум в първоначалната
искова молба и насрещната искова молба настоящият състав прави извода, че
предмет на установяване по отношение на спорната кръстословица и по двата
иска е авторството на Х. върху нея, за което ищецът е предявил
самостоятелен иск.
Насрещният иск е способ за обективно съединяване на искове, при
което ответникът въвежда в делото един нов и друг спорен предмет, наред със
спорния предмет, въведен с първоначалния иск. Предметът на насрещния иск
трябва да бъде такова спорно право, което или е във връзка с правото,
предмет на първоначалния иск, или може да се компенсира с него.
Въвеждането на нов спорен предмет е необходимо и при предявяване на
инцидентен установителен иск от ответника по преюдициално
правоотношение. В случая, когато релевантните факти, изложени в
предявения насрещен/инцидентен установителен иск, са включени в предмета
на първоначално предявения, се касае до недопустимо последващо
съединяване на искове, доколкото съдът е длъжен да вземе отношение по тези
факти и последиците от тях, както в мотивите си, така и в диспозитива по
първоначално предявения иск.
По тези съображения настоящият състав споделя изводите на
първостепенния съд, че е налице тъждество между предмета, страните и вида
на търсената защита по предявения иск по т. 5 от първоначалната искова
молба и по насрещния иск, последица от което е недопускането за съвместно
разглеждане на предявения насрещен иск. Доводите в частната жалба, че
авторството и авторското право са различни категории не могат да бъдат
безусловно споделени. Авторското право е единно право, съдържащо
различни правомощия, дефинирани в закона като неимуществени авторски
права и имуществени /материални/ авторски права /Глава ІV от ЗАПСП,
озаглавена съдържание на авторското право/, като в случая правото и начина
4
на използване на произведението от страна на ищеца са въведени като
обстоятелства във връзка с останалите предявени установителни искове,
имащи за предназначение установяване наличието на нарушения на
разпоредбите на ЗАПСП.
По тези съображения настоящият състав приема, че връщането на
насрещната искова молба и прекратяване на производството в тази част се
явява съобразено с процесуалния закон, последица от което е потвърждаване
на обжалваното определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 613 от 07.07.2022 г. по гр.д. №
804/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което насрещната искова
молба на Г. Р. Х. против „Резон“ ООД е върната, поради процесуална
недопустимост на насрещния иск, и е прекратено производството по делото в
тази част.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5