Решение по адм. дело №217/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл. 64, ал. 4 от ЗУСЕФСУ.

Образувано е по жалба на „Шарп ИТ“ ЕООД, със седалище в [населено място], чрез процесуалния му представител – адвокат Н. Т., против решение за верификация № BG05SFPR002-1.012-0040/1 от 18.03.2025 г. на главен директор на ГД ЕФМПП, ръководител на УО на ПРЧР, в частта му, с която не се верифицират разходи в размер на 61 269,45 лв., по проект „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“ с № BG05SFPR002-1.012-0040-С01.

В жалбата и в хода на устните състезания се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се нарушение на чл. 2, ал. 1, чл. 26, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, както и чл. 58 от същия закон. Навеждат се доводи, че по време на проверката административният орган не е събрал относимите доказателства и не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Иска от съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Главният директор на ГД ЕФМПП – МТСП и Ръководител на УО на ПРЧР – в отговор по жалбата и писмени бележки, развива съображения относно неоснователността на жалбата и законосъобразността на оспорения акт. Иска от съда да потвърди обжалваното решение. Претендира възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2024 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес и в срок. От доказателствата по делото се установява, че оспореното решение е съобщено на бенефициента на датата на постановяването му – 18.03.2025 г. чрез ИСУН 2020 (видно съобщение, представено на електронен носител приложен по делото). Предвид това съдът приема, че жалбата, депозирана директно в деловодството на съда на 01.04.2025 г. (л. 2 от делото), е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

По фактите

Жалбоподателят е страна по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма „Развитие на Човешките ресурси“ 2021-2027 по процедура чрез подбор на проекти BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“ с рег. № BG05SFPR002-1.012—0040-С01, сключен на основание чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, във връзка с одобрено проектно предложение BG05SFPR002-1.012—0040 (от л. 218 до л. 228 от преписката). С посочения договор УО (Министерство на труда и социалната политика) предоставя на бенефициента безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 322 954,13 лева по програма „Развитие на Човешките ресурси“ 2021-2027, приоритет 1: Насърчаване на заетостта и развитие на умения, процедура BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“ за изпълнение на проект BG05SFPR002-1.012—0040 „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“. Проектът е с основни дейности: 1. Подготовка, назначение и работа на лица във фирма Шарп ИТ ЕООД; 2. Осъществяване на менторска помощ към новоназначените работници във фирмата; 3. Закупуване на материални активи за адаптиране на работно място за лице с трайни увреждания. Периодът за изпълнение на дейностите по проекта е 27 месеца, считано от 20.09.2024 г.

Видно от Договор БФП/Споразумение (от л.233 до л.243 от преписката), проектът предвижда назначаване на 4 лица в неравностойно положение и едно лице с трайни увреждания, както и адаптиране на работното място на лицето с трайни увреждания. Предвижда се и осъществяване на менторска помощ към новоназначените работници във фирма „Шарп ИТ“ ЕООД, като за да получи възнаграждение, менторът трябва да отчете минимум 40 часа месечно.

С искане за плащане № 1 (л.30 от преписката) дружеството предявило междинно плащане за сума в размер на 73 767,65 лв. Към искането били представени изискуемите документи, включително финансов отчет, технически отчет, Декларация за допустимост на разходите, Таблица „Микроданни с участници“ (ЕСФ+), разходооправдателни документи, счетоводни справки.

От представения технически отчет (от л.129 до л.133 от преписката) се установява, че бенефициентът е отчел като назначени по проекта, следните лица в неравностойно положение: А. А. Й., П. И. Н., Б. Т. Т. и Д. К. М.. Назначеното лице в категория „лица с трайни увреждания“ е Й. И. Т.. Посочени са и менторите – М. М., Д. Д. и Ж. П.. Доставени са и необходимите материали за адаптиране на работното място на лицето с трайни увреждания, а именно: 1. Лаптоп Lenovo Yoga Pro 9 16IMH9; 2. Windows 11 Professional x64 Английски език; 3. Безжична мишка Logitech MX Master 3S, графитен; 4. Безжична клавиатура A4TECH FBK25, черен; 5. Уеб камера ProXtend X701 бр. 1.00; 6. Раница за лаптоп Sbox White Shark TROOPER 16“, черен, с посочен изпълнител Ардес информационни технологии ЕООД.

Със съобщения през ИСУН 2020 (от л. 36 до л.40 от преписката), УО изискал от бенефициента допълнителна документация и дал разяснения във връзка с внесеното искане № 1.

Със съобщение през ИСУН 2020 (от л.41 до л.43 от преписката) бенефициентът извършил изискуемите корекции и дал необходимите обяснения.

С ново съобщение, УО направил допълнителни забележки по искането и изискал още относими документи, което получило отговор от бенефициента със съобщение от 05.03.3035 г. (от л.45 до л.46 от преписката).

Във връзка с изпратените от бенефициента График за работно време и местонахождение на обектите на работа на лицата, екип на УО извършил проверка на място на 04.03.2025 г. За резултата от проверката, бил изготвен лист за проверка на място (от л.26 до л.29 от преписката), с обща оценка: „1. Едно от лицата не е намерено на работното си място.; 2. Оборудването не е налично на работното място, за което е предвидено.“ Бенефициентът бил уведомен за извършената проверка и резултатите от нея със съобщение в ИСУН 2020 от 18.03.2025 г. (л.47 от преписката). В последното е указано, че в срок от 3 работни дни дружеството следва да представи пред УО информация и/или документация за начина, по който се извършва контрол върху дейността и спазването на работното време, както и конкретна информация за отсъствието от работното място на А. Й. в деня и часа на проверката.

На 19.03.2025 г., бенефициентът изпратил съобщение до УО (л.49 от преписката), чрез ИСУН 2020, към което прикачил и обяснение във връзка с констатациите от проверката на място (л.31 от преписката). В последното, дружеството посочило, че: „Техниката е в офиса, защото изпълнявахме решение на УО да облепяме на два пъти със стикери….на лаптопа на определен период се правят определени софтуерни актуализации и конфигурации, които произтичат от спецификата на трудовия процес.“ И още:“…А. Й. не е отсъствала от работното място. Тя е работила на посочения адрес…..отговаря на звънец с име „Гроздеви“.“

Същевременно, въз основа на проверка на документите по постъпилото искане № 1, на 18.03.2025 г. УО е издал оспореното решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане, което е съобщено на бенефициента със съобщение от 18.03.2025 г. в ИСУН 2020 (л.48 от преписката). С процесния административен акт на основание чл. 62, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗУСЕФСУ и във връзка с проведена процедура по чл. 63, ал. 1 от същия закон, въз основа на извършена проверка по искане за плащане № 1 по проект „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“ с № BG05SFPR002-1.012-0040-С01 на обща стойност 73 767,65 лв. са верифицирани разходи в размер на 12 498,20 лв. С диспозитива на същия акт, на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е определен общ размер на неверифицираните разходи – 61 269,45 лв.

По преписката са приложени и трудови договори на заетите лица, документи за закупеното оборудване, длъжностни характеристики, снимков материал, Експертни решения, банково извлечение за BLINK плащане, карти за участие.

По делото са разпитани двама свидетели – Д. М. (подготвил апликационната форма за кандидатстване на бенефициента, представител на консултантска фирма по европейски проекти) и Й. Т. (заето по проекта лице, присъствало при проверката на място).

Свидетелят М., в с.з. от 17.07.2025 г., заявява: „Управляващият органът може да разбере на петият ден може да разбере, какви са тези хора, в момента в който те имат един месец неосигурен труд те са абсолютна целева група, или са неактивни или са безработни. Оттук нататък може да се провери, какво точно е състоянието в регистъра по заетост, като са безработни попадат ли в една от другите групи: с деца, професионална квалификация. Когато сме кандидатствали в ситуацията, че искаме нова [жк], че хората им липсва професионална квалификация и управляващият орган е одобрил и ние сме провели професионална квалификация.“ И още: “Самата карта представлява анкета: какъв сте, какво работите, от кога сте безработни и има една т. 5 и е свързана с това да кажем от кога сте безработни и ние сме посочили тази информация, която е във формуляра която е за микроданните. Тя се избира с падащо меню и може да се посочи 6, 12 месеца. Ние сме спазили и казваме, ето това са хората. За мен лично картата не е нещото която представлява същността на хората, те се проверяват в рамките на един час, дали отговарят на условията, дали са неактивни или са безработни. …..Тази проверка се извършва от управляващият орган по всяко време…“; „Аз имах четири питания към експерти, какво се иска да се впише в даденото квадратче. Същинската информация е какво точно представляват хората. Ако те искат някаква информация за хората те ще ни поискат документи например че дадено лице не е осигурено и ние ще го предоставим. Това е същинската реална информация, аз и в момента не зная какво да напиша, пиша безработен 12 месеца без професионална [жк], или безработен с деца, какво променя това? Тези данни са явни и видими през цялото време за управляващият орган през цялото време.“; „Анкетните карти се попълват от самите лица, които участват в програмата и се подписват от тези лица.“; „На базата на първата верификация се подават анкетните карти. Ние представяме документите, които управляващият орган изисква от нас, за да можем да си възстановим парите, които са похарчени от фирмата. Колкото до това на каква фаза се представят тези документи управляващият орган винаги може да поиска, по всяко едно време, от момента на назначаване да каже дайте анкетните карти и ние ще ги дадем.“; „Но самите анкетни карти са попълнени още към момента на сключване на договора. Просто ги представяме по-късно защото тогава управляващият орган изисква целият пакет от документи, който включва и тези карти.“; „Но той (УО) може да проверява когато си иска, колкото си иска, по каквото си време иска, относно тази декларация той може всичко. Ако не поиска информация аз няма да я дам, не аз а управителят, в срока който той ми каже, ако не изпълня това той може да ме санкционира.“

Свидетелката Т., в с.з. от 16.10.2025 г., заявява: “Дадоха ми техника с монтирани лекции. Дадоха ми лаптоп „Леново“ с всички монтирани лекции вътре. След това, когато изслушах лекциите за тестване и за обучение, работодателят дойде, взе лаптопа, за да ми сложи програмите, по които да започна да работя и след това ми го върна вкъщи.“ Още свидетелката описва външните белези на преносимия компютър, както и начина на работа с приложението. Отговаря още: „Управителят М. С. го беше взел за актуализиране на програмата. В този период, докато компютърът не беше при мен, дойдоха при мен за проверка, не се представиха кои са, но казаха, че искат да видят дали съм на работното си място и аз им включих моя компютър, където имаше паралелно това и им показах какво работя в момента. На моя компютър също беше инсталирана програмата. Сега работя със служебния лаптоп. Когато той актуализира, аз продължавам да си слушам лекциите. Лекциите могат да се слушат и да се гледат. На моя компютър са инсталирани само лекциите, които мога са слушам и на другия са инсталирани лекциите, но там вече има програма за работа. Програмата беше инсталирана, но трябваше някаква актуализация да се направи на програмата и затова беше взет компютърът от управителя. Докато го нямаше този компютър, аз продължавах да слушам лекциите на моя компютър. На моя компютър нямаше инсталирано друго освен лекции, които са обучителни – какво да правиш, когато станеш тестер на такива програми.“; „Обясних им къде е лаптопа. Даже им казах, че мога да звънна и в момента да го донесат да го видят, облепен е със стикер, както трябва. Даже чантата, с която е купен – раничката, беше вкъщи и им казах, че мога да звънна и да го извикам, но те не пожелаха да бъде донесен.“

По делото са представени и писмени доказателства от двете страни, включително документи, целящи да установят, че наетите по програмата лица попадат в целевата група, както и глава № 4 „Техническа и финансова верификация“ от Наръчника на УО по ПРЧР 2021 – 2027.

По правото

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕФСУ управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверките на място, когато това е приложимо. Съответно в чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е регламентирано, че органите на управление и контрол на средствата от ЕФСУ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващият орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В случая ръководител на управляващия орган е министърът на труда и социалната политика. Нормата на чл. 9, ал. 5, предл. последно от ЗУСЕФСУ дава възможност министърът да делегира своите правомощия на друго лице. Това е направено, съобразно приобщената Заповед № РД-03-31/15.09.2022 г. на Министъра на труда и социалната политика (представена в електронния носител приложен по делото), с която министърът е определил Ц. С. - Главен директор на ГД ЕФМПП за ръководител на УО на ПРР 2021-2027, с оглед на което решението е издадено от компетентен орган.

Решението е издадено в предвидената от закона (чл. 59, ал. 2 от АПК) писмена форма. Съдържа фактически и правни основания за издаването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на ИСУН и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН, тя се прилага в производствата по верифициране на разходите, какъвто е настоящият случай.

Съгласно текста на чл. 13, ал. 1, 3, 4 и 5 от Наредбата, електронен документ и/или електронно изявление се счита за получено от съответния управляващ орган/междинно звено, кандидат или бенефициент с изпращането му в ИСУН. Кандидатите и бенефициентите получават всички изявления от управляващия орган/междинните звена, свързани с производствата по чл. 2, само посредством ИСУН. Съобщаването на електронни документи от управляващия орган/междинното звено на кандидатите/бенефициентите се осъществява посредством ИСУН.

Предвид факта, че цялата преписка е водена по електронен път, посредством ИСУН и на основание чл. 183, ал. 2 вр.ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 144 от АПК, органът е представил административната преписка по издаване на оспорения ИАА на електронен носител, съдържащ като електронен образ всички документи, заверен с квалифициран електронен подпис.

Настоящият случай касае решение по искане за междинно плащане и проведена процедура по верификация с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи, съобразно чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕФСУ, съгласно които междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта.

Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕФСУ. Верифицирането (признаването) на извършените разходи по изпълнението тук е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия.

В т. А от оспореното решение, УО е посочил, че при проведена процедура по чл. 63 от ЗУСУФСУ, в представените от бенефициента Карти за участие липсва информация по т. 6, поради което е отказал да верифицира разходи за възнаграждения на лица в неравностойно положение без трайни увреждания, на стойност 45 448,00 лева.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕФСУ предвижда, че УО може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента.

Съгласно т.3.9 от посочения по-горе административен договор, УО прави междинни и окончателни плащания на базата на действително изпълнени дейности, извършени и верифицирани разходи и след представяне на първични разходооправдателни документи при условията на чл. 60 – 64а от ЗУСЕФСУ и Наредба № Н-5 от 29.12.2022 г. Съгласно т.3.60 от административния договор, за да бъдат признати за допустими по договора, разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Условията за кандидатстване по конкретната процедура.

От представената по делото от УО глава 4 от Наръчника на УО по ПРЧР 2021-2027 (виж л. 93 от делото), е видно, че в случай на констатирани пропуски в пакета отчетни документи, отговорният експерт „уведомява бенефициера за връщането на съответната част от пакета…с подробно описание на констатираните пропуски и мерките, които бенефициера следва да предприеме за отстраняването им.“

От приложената кореспонденция в ИСУН 2020 обаче, не се установява, УО да е предоставил на бенефициера подробно описание на конкретните мерки, които е следвало да бъдат предприети във връзка с коректно попълване на т. 6 от Картите за участие. Още повече, че свидетелят М. е заявил пред съда, че е отправил четири питания към експерти „какво се иска да се впише в даденото квадратче“. Освен това, изцяло в унисон със задълженията на УО по глава 4 от Наръчника на УО по ПРЧР 2021-2027, свидетелят е посочил, че в други процедури „Ако те искат някаква информация за хората те ще ни поискат документи например че дадено лице не е осигурено и ние ще го предоставим.“ От представената по делото извадка от Въпроси и отговори по процедурата, включително и цитираните в оспореното решение, също не се откриват конкретни отговори и насоки по отношение на констатираните пропуски досежно т.6 от картите за участие. В тази връзка, съдът намира, че след като вече е стартирал процедурата по чл. 63 от ЗУСЕФСУ, УО е следвало да изпълни задълженията си предвидени в разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. УО не оспорва, че бенефициентът е искал съдействие от експертите, но така и не е получил точни и ясни указания какво конкретно се изисква от него да попълни и представи, за да коригира допуснатите пропуски, а по делото не са представени доказателства в тази насока, а тъкмо обратното.

Още повече, че касаторът правилно отбелязва, че Картата за участие на Й. Т. е попълнена по същия начин, по който са попълнени и картите на останалите наети лица. Разходите за Т. обаче, УО е верифицирал, без липсата на информация от т.6 в Картата за участие да е пречка за това, за разлика от тези на останалите лица, за които е отказана верификация, тъй като именно на това основание разходите за тях са определени като недопустими.

В т.В от оспореното решение, УО е приел, че за лицето М. М. (управител на бенефициента), няма представен трудов договор, с който лицето се определя за ментор по проекта, съгласно изискванията на Ръководство на бенефициента по процедура BG05SFPR002-1.012. На л. 125 от преписката, както и на електронния носител, е представена заповед № 9/01.10.2024 г., от която е видно, че М. М. „осъществява менторска помощ към новоназначените работници в дружеството по проект BG05SFPR002-1.012-0040 „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД.“ В оспореното решение, УО не е обсъдил и анализирал представената от бенефициента заповед. Ограничил се е само в посочване на обстоятелството, че непредставянето на трудов договор не отговаря на Ръководство на бенефициента по процедура BG05SFPR002-1.012. Тук съдът следва да отбележи, че такова ръководство не е представено нито по преписката, нито по делото, не е предоставено и на бенефициента по договора (виж кореспонденция на л.106, л. 107 и л. 108 от делото), а в представените Условия за кандидатстване са изяснени само въпросите относно начина на заплащане на менторите.

На следващо място, в същата точка от решението е посочено, че „в техническия отчет в описание на изпълнението на дейност 2 е записано: “Часовете положен труд М. М. (управител) не са съгласно насоките.“ При справка с представения технически отчет обаче, съдът установи следния запис: „За първото тримесечие се отчитат общо 378 часа менторски труд, менторите са трима работещи във фирмата: М. М., Д. Д., Ж. П.. Менторските часове са минимум 40 съгласно насоките.“(виж стр130 – гръб от преписката). Съгласно т.14.3. от Условия за кандидатстване, посоченото изискване за заплащане на менторския труд е именно минимум 40 часа месечно (виж стр. 24 от приложените на електронния носител Условия за кандидатстване). Същевременно, от представените отчети за менторство е видно, че отчетения менторски труд отговаря на посочените изисквания за 40 часа месечно за всеки от менторите.

Спорен по делото е и въпросът относно неверифицираните разходи за закупуване и оборудване в размер на 6053,00 лв., които УО е обсъдил в т. С от оспореното решение. Посочените разходи са извършени по проекта с цел адаптиране на работното място за лица с трайни увреждания, в настоящия случай Й. Т.. В решението си УО сочи, че при проведена на 04.03.2025 г. проверка на място е установено, че на лицето не е предоставено съгласно дейността и отчетеното в отчета оборудване.

Видно от техническия отчет, бенефициентът е отчел реализирана доставка за: 1. Лаптоп Lenovo Yoga Pro 9 16IMH9; 2. Windows 11 Professional x64 Английски език; 3. Безжична мишка Logitech MX Master 3S, графитен; 4. Безжична клавиатура A4TECH FBK25, черен; 5. Уеб камера ProXtend X701 бр. 1.00; 6. Раница за лаптоп Sbox White Shark TROOPER 16“, черен, с посочен изпълнител Ардес информационни технологии ЕООД. По преписката, на л. 167, е приложена Фактура № ********** от 29.11.2024 г., с издател Ардес информационни технологии ЕООД, на стойност 6053,00 лв., с ДДС, в която са описани цитираните по-горе стоки, плюс безжични слушалки, които не са включени в отчета. На гърба на фактурата, собственоръчно е изписан текст, че разходът се извършва съгласно процесния административен договор, съобразно изискванията на УО. По делото са приложени и гаранционна карта и приемно-предавателен протокол (л.84 и л.85 от делото), както и платежно нареждане за BLINK плащане (л.83 от делото), удостоверяващи както идентичността на стоките по отчета, така и извършеното плащане.

На следващо място, съгласно представената от УО извадка по глава 4 от Наръчника на УО по ПРЧР 2021-2027 (от л.88 до л.103 от делото), в точка 4.2.2. „Проверки на „място“, извършвани от УО, подточка „Планирана проверка на „място“ е предвидено: „При констатирани пропуски и нарушения експертите отправят препоръки за предприемане на корективни действия от страна на бенефициента. Вследствие на така отправените препоръки, експертите на УО следва да проследят изпълнението на същите.“ В подточка „Последващи посещения „на място“, такива са предвидени с цел осъществяване на ефективен последващ мониторинг, с цел удостоверяване, че закупеното в рамките на проекта оборудване/обзавеждане се използва по предназначение и в съответствие с административния договор.

По преписката е приложен лист за проверка на място, от който действително се установява, че процесното оборудване не е намерено на работното място на лицето с трайни увреждания, в настоящия случай в дома му. В отговор на съобщение в ИСУН 2020 от УО, във връзка с резултатите от проверката, бенефициентът е дал следните обяснения: „Техниката е в офиса, защото изпълнявахме решение на УО да облепяме на два пъти със стикери….на лаптопа на определен период се правят определени софтуерни актуализации и конфигурации, които произтичат от спецификата на трудовия процес.“ Същевременно, по преписката няма данни да са дадени препоръки за конкретни действия от УО, нито да е извършено последващо посещение на място от експерти. Единствената констатация в оспореното решение е, че не е намерено на място процесното оборудване и въпреки дадените обяснения от бенефициента, това е прието от УО като достатъчно основание за определяне на този разход като недопустим и като резултат и неговото неверифициране.

По делото беше разпитано лицето с трайни увреждания – Й. Т., ползващо в работния си процес въпросното оборудване, като свидетелката даде описание на закупения компютър, разясни каква е възложената й работа, как я върши и какво се изисква от нея. Освен това, тя заяви пред съда, че е обяснила на проверяващите експерти защо в момента оборудването не е на работното й място. Въпреки това, УО не е предприел действия за извършване на проверка на твърдените обстоятелства.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнение на проекта се извършва след проверка относно допустимостта на извършените разходи с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Наред с изискванията, регламентирани в посочените норми, с чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ законодателят е въвел създал още две групи правни основания, при наличието на които следва отказ от верификация – 1. когато бенефициерът не представи в срок документи или разяснения по чл. 63 ЗУСЕФСУ или 2. когато органът е започнал процедура по администриране на нередност. В първата хипотеза, в каквото сме изправени според УО, съгласно изложеното в т. А от решението, отказът за верификация не е предпоставен от констатирано несъответствие с изискванията за допустимост на разходите по смисъла на чл. 57, чл. 58 и чл. 59 от ЗУСЕФСУ, а затова, че не е доказано, че разходът съответства на изискванията за допустим разход, т. е. не са налични изискуемите доказателства, въз основа на които органът може да направи извод за допустимостта или недопустимостта му. Нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, предвижда конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай, това е Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Действително, производството по верификация започва по инициатива на бенефициента и именно той е този, който трябва да представи релевантните доказателства на органа за преценка на допустимостта на разхода. Безспорно е обаче, че за да извърши верификацията, органът трябва, както изрично го задължава чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ, да направи проверка за допустимостта на разходите.

Предвид изложеното, както и с оглед извършения анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че в настоящия случай УО е подходил формално към вменените му по силата на закона задължения. Цитираните по-горе процесуални норми са гаранция за спазване изискването на чл. 35 АПК, а именно преди издаване на индивидуалния административен акт да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица.

В настоящия случай, в мотивите на оспореното решение не са обсъдени нито всички представени от бенефициента документи, нито дадените от него обяснения. Видно е, че УО не е предприел и никакви действия във връзка с извършване на последваща проверка и съответно такава не е била извършена.

Неспазването на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл. 7 от АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти – тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл. 35 АПК е едно от проявленията на принципа за участие на страните, както и за постигане на обективната истина. Нормата на чл. 35 от АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица, което в настоящия случай не е сторено от УО.

С оглед изложеното административният акт, в оспорената му част, се явява незаконосъобразен акт и следва да бъде отменен. След отмяната му, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото като преписка следва да бъде върнато на компетентния орган за продължаване действията по искане за плащане № 1 по проект „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“ с регистрационен номер от ИСУН BG05SFPR002-1.012-0040-С01, подадено от бенефициента. При новото произнасяне органът следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди всички представени от дружеството документи и обяснения, включително и представените в настоящото производство.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, като своевременно направено е основателно, но частично недоказано.

По делото е представен договор за правна помощ (л. 5), в който е посочен размер на договореното възнаграждение – „2650 лв.+2789,60 лв.“, начин и срок на плащане – в брой, но няма посочен момент на извършване на дължимото плащане. Използваните в договора изрази "Клиентът ще заплати", както и „…плащането ще бъде извършено в брой“, водят до извода за едно бъдещо несигурно събитие. В договора не е посочено изрично, че договореното възнаграждение „е платено" в брой, поради което същият не може да служи като разписка за плащане. Документ за извършено плащане по договора за правна помощ не е представен по делото. Поради изложеното съдът приема, че плащането не е доказано, т. е. не е доказано, че тези разноски са реално извършени.

Доказани като реално извършени в производството са разноските за платена държавна такса от жалбоподателя в размер на 490,16 лева, видно от вносна бележка, приложена на л.14 от делото, поради което същите като своевременно предявени и доказани, следва да бъдат присъдени.

На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК Министерство на труда и социалната политика следва да заплати на „Шарп ИТ“ ЕООД сума в размер на 490,16 лева, представляваща разноски за внесена държавна такса.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение за верификация № BG05SFPR002-1.012-0040/1 от 18.03.2025 г. на главен директор на ГД ЕФМПП, ръководител на УО на ПРЧР, в частта му, с която не се верифицират разходи в размер на 61 269,45 лв., по проект „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“ с № BG05SFPR002-1.012-0040-С01.

ИЗПРАЩА преписката на органа за ново произнасяне по искане за плащане № 1 по проект „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“ с регистрационен номер от ИСУН BG05SFPR002-1.012-0040-С01, подадено от бенефициента, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика да заплати на „Шарп ИТ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. С. М. – управител, съдебни разноски по делото в размер на 490,16 лева (четиристотин и деветдесет лева и шестнадесет стотинки).

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му.