№ 17813
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110154012 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З срещу З, с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 761,52 лева – регресно
вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ и ликвидационни разноски за вреди на лек автомобил Р, с рег. № С,
причинени при ПТП, настъпило на 26.06.2017 г. в гр. София, на ул. „История
Славянобългарска“, на кръстовището в района на магазин „Баухаус“, по вина на водача на
лек автомобил О, с рег. № С, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.07.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
40713/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 26.06.2017 г. в гр. София, на ул.
„История Славянобългарска“, на кръстовището в района на магазин „Баухаус“, водачът на
лек автомобил О, с рег. № С - С. К. – неправоспособен, предизвикал пътнотранспортно
произшествие, в резултат на което било увредено имущество на трето лице – лек автомобил
Р, с рег. № С, със собственика на което ищецът имал сключена имуществена застраховка
„Каско на МПС“, въз основа на която заплатил обезщетение в размер на 593,52 лева от общо
746,52 лева, а сумата в размер на 153 лева била прихваната за заплащане на поредна вноска
от застрахователната премия. Поддържа, че въпреки получената от ответника покана за
сумата в размер на платеното обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева,
ответникът отказал да заплати дължимото обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
механизма на ПТП, вида и размера на причинените вреди, стойността на същите, причинно-
следствената връзка между тях и ПТП. Поддържа, че претенцията е предявена в завишен
размер, а освен това обезщетението не можело да надхвърля действителната стойност. Сочи,
че ищецът заплатил детайли и операции, които не са в резултат от процесното ПТП и били
калкулирани при завишени ставки на труда. Прави извод, че не са налице материалните
предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на ответника.
1
Третото лице – помагач на страната на ответника – С. П. К. не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че
са се осъществили факти и обстоятелства, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 26.06.2017 г. в гр. София между водача на МПС Р, с рег. №
С, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и водача на МПС О, с рег. № С,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП в
срока на застрахователното покритие, както и че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение по валидно сключена имуществена застраховка за увреденото МПС Р, с рег. №
С в размер на 746,52 лева. Посоченото се установява и от събраните по делото писмени
доказателства – констативен протокол за ПТП 26.06.2017 г., застрахователна полица за
застраховка „Каско“, уведомление-декларация за щета, преводно нареждане, справка от
информационната система на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. По делото е представена и присъда от 04.10.2022 г., постановена по НОХД №
9641/2018 г., по описа на СРС, 98 състав, влязла в сила на 20.10.2022 г., с която третото лице
- помагач С. П. К. е признат за виновен за това, че на 26.06.2017 г. в гр. София при
управление на МПС лек автомобил О, с рег. № С, по пътното платно на ул. „История
Славянобългарска“ с посока на движение от ул. „Индустриална“ към надлез „Надежда“ и на
кръстовището пред магазин „Баухаус“ нарушил правилата за движението по пътищата,
визирани в ЗДвП: чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1, пр. 2 ЗДвП, като управлявал автомобила
със скорост от порядъка на 102 км/ч при максимално разрешена такава от 50 км/ч за
населено място, не спазил достатъчно разстояние от движещия се пред него и спиращ лек
автомобил марка „Ф с рег. № С, реализирал пътнотранспортно произшествие
последователно с него и движещия се пред него в съседна – дясна лента лек автомобил Р, с
рег. С, като вследствие на сблъсъка лек автомобил „Ф, с рег. С отскочил напред и ударил
спрелия пред него лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. С, който отскочил напред и
ударил спрелия пред него лек автомобил Р, с рег. С и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на пътничката от управлявания от него автомобил, като деянието е
извършено в пияно състояние, установено по надлежния ред и деецът е управлявал без да
има необходимата правоспособност. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, поради което в случая посочената
присъда по НОХД № 9641/2018 г., по описа на СРС, 98 състав, следва да бъде зачетена.
Съгласно неоспореното и прието по делото заключение на съдебната автотехническа
експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, щетите по лек
автомобил Р с рег. № С са причинени в резултат на настъпилото на 26.06.2017 г.
произшествие.
Следователно въз основа на посочените писмени, както и на неоспореното заключение
на автотехническата експертиза, се налага извод, че по делото е установено, че процесното
2
ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е
настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на МПС О с рег.
№ С, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за
възстановяване на МПС Р с рег. № С, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, възлиза на сумата в размер на 1005,04 лева. В тази връзка следва да се посочи, че
сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни източници, не онагледява
средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база
средни цени, но само от алтернативни доставчици, т.е. съобразени са цените само от
ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. Доколкото регресното вземане
възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на
извършеното плащане - в случая на извършеното плащане в размер на 746,52 лева, се налага
извод, че регресното вземане на ищцовото дружество към ответното такова на основание чл.
411 КЗ е именно в претендирания размер от 746,52 лева. На основание чл. 411 КЗ ищецът
има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата,
поради което към общия размер на дължимата от ответника сума следва да се включи и
претендираната сума от 15 лева - обичаен разход за приключване на застрахователната щета.
Следователно общият дължим от ответника размер възлиза на сумата от 761,52 лева в
какъвто размер е и претенцията на ищеца, поради което предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен в цялост.
Предвид основателността на предявения иск следва да бъде разгледано и наведеното от
ответника възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност.
Съобразно установената практика за регресните искове на суброгиралия се
застраховател се прилага общата давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от
момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй
като основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по
силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от
застрахователя /в този смисъл и Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018
г., I ТО/. В разглеждания случай обезщетението е заплатено на 01.08.2017 г., като
петгодишният период изтича на 01.08.2022 г. Нещо повече в случая следва да бъде
отчетено обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно давността изтича на 09.10.2022 г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент съгласно правилото на чл. 422, ал. 1
ГПК се счита предявен и разглежданият иск, е подадено на 28.07.2022 г. Следователно с
подаване на същото давността е прекъсната. При това положение наведеното в този смисъл
възражение на ответника се явява неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото в общ размер на
475 лева, от които 75 лева за платена държавна такса, 300 лева за депозит за вещо лице и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените и претендирани в заповедното производство разноски в общ размер на 75 лева,
от които 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Разноски в полза на ответника при този изход на спора не се дължат.
3
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от З, с ,, иск по реда на чл. 422 ГПК,
че З, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
67А, дължи на З, с , и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „С. Караджа“ № 2, на
основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 761,52 лева, представляваща регресно вземане за
платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на
МПС“ и ликвидационни разноски за вреди на лек автомобил Р с рег. № С, причинени при
ПТП, настъпило на 26.06.2017 г. в гр. София, на ул. „История Славянобългарска“, на
кръстовището в района на магазин „Баухаус“, по вина на водача на лек автомобил О, с рег.
№ С, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва от 28.07.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 40713/2022 г., по описа на
СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА З, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ 67А, да заплати на З, с , и седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „С. Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 475 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 75 лева - разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника З, с ЕИК , – С. П. К., с ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4