Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Кюстендил, 04.06.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в открито съдебно заседание
на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Районен съдия : Н.
Николов
при секретаря Валентина Спирова,
като разгледа
докладваното от съдията АНД№295 по описа на съда за 2021г. и, за да се
произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по жалба от В.Й.М., ЕГН **********
*** против наказателно постановление №21-1139-000172 от 04.02.2021г., издадено
от началника на сектор “ПП” при ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на жалбоподателя на
основание чл.183, ал.4, т.8 и чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП са наложени
административни наказания, съответно: “глоба” в размер на 50 лева и “глоба” в
размер 50 лева.
Иска се отмяна на наказателното постановление,
поради неговата незаконосъобразност.
Административнонаказващият орган не е взел участие
в производството.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с
доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
На 27.01.2021г. в гр.Кюстендил жалбоподателят
паркирал управлявания от него таксиметров автомобил Киа с рег.№КН8808ВС в
зоната на кръстовището, образувано от ул.“Цар Освободител“ при №198 и ул.“Любен
Каравелов“.Автомобилът бил паркиран същевременно върху пешеходна пътека,
обозначена с ясно личима пътна маркировка М-8 тип „зебра“. Това било установено
около 15:20ч. от полицейските служители – свидетелите Ц. и С.. Те поискали
документите на водача, като той им заявил, че чака клиенти, които били в
близката банка. Разпоредили му да премести автомобила, което той не изпълнил.
Съставен бил АУАН срещу жалбоподателя, в който са
отразени част от описаните по-горе констатации. Прието е, че е нарушен чл.98,
ал.1, т.5 и т.6 ЗДвП. Актът е предявен и връчен по надлежния ред.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В
постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН и са
наложени посочените наказания.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства, а именно - документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, показанията на посочените свидетели.
Приемайки, че АУАН е редовно съставен и предвид
разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, съдът зачете неговата доказателствена сила,
доколкото по делото не се събраха доказателства за противното.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна по следните съображения:
АУАН е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа
на акта НП, също е издадено от компетентен орган. АУАН е надлежно предявен и
връчен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е предоставена
възможност да подаде възражения по акта. Както АУАН, така и издаденото въз
основа на него НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Нарушенията са описани с всички техни релевантни признаци, ясно и
безпротиворечиво са формулирани, по начин, ненакърняващ правото на нарушителя
да разбере в извършването на какви нарушения е обвинен, респ. наказан.
Възраженията за противното са неоснователни.
Установи се от събраните по делото доказателства,
че жалбоподателят при посочените в НП условия неправилно е паркирал в зоната на
посочените пешеходна пътека и кръстовище.
Възражението, че жалбоподателят не бил паркирал, а
престоявал на посоченото място е неоснователно. Състоянието „престой“ е ясно
дефинирано в закона с разпоредбата на чл.93, ал.1 ЗДвП, като в случая
процесното ППС определено е било паркирано, доколкото водачът продължително е
изчаквал клиенти на намираща се в близост банка. По правило престоят е разрешен
за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Настоящият случай
очевидно не е такъв.
С посоченото деяние водачът виновно е нарушил
разпоредбата на чл.98, ал.1, т.5 и т.6 ЗДвП, като по този начин виновно е
осъществил административнонаказателния състав по чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП, според
който се наказва с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна
пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.
АНО обаче неправилно е приел, че с деянието са
осъществени две нарушения. Действително, осъществени са два от алтернативно
посочените елементи от фактическия състав на нарушението. Но това не обосновава
осъществяването на две отделни нарушения.
При това положение, НП по
пункт 1 следва да се потвърди, респ. по пункт 2 – да се отмени.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №21-1139-000172 от 04.02.2021г., издадено от началника на сектор
“ПП” при ОДМВР-гр.Кюстендил, в частта му по пункт.1, с която на В.Й.М., ЕГН **********
*** на основание чл.183, ал.4, т.8 е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 50 лева.
ОТМЕНЯ посоченото НП в
останалата му част.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му.
Районен съдия: