Р Е Ш Е Н И Е
№119
гр.Ботевград, 05.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН П.
при секретаря Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №187 по описа за 2019година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
В.Т.В.
с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №******от
08.02.2019г., издадено от Началник
група към ОДМВР - София, РУ – гр.Ботевград, упълномощен със заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 100.00лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от шест месеца В жалбата си В.
излага съображения за
незаконосъобразност на НП и моли да бъде
отменено изцяло, със законните последици, твърди се, че не е осъществил
вмененото му нарушение.
В хода на
разглеждане на делото пред настоящата инстанция В. се представлява от
упълномощения от него адв.П.П. от САК, който поддържа жалбата, на основанията
изложени в нея, като твърди и недоказаност на административно-наказателното
обвинение.
Въззивната страна – РУ - Ботевград,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №2803/***/30.08.2018г., заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, справка за нарушител/водач В.Т.В. –
заверени копия, постановление за привличане на обвиняем, справка от БРП и
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Х.П.Х. –
актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ - Ботевград, Л.К.К., А.К.Х.
и А. Ивайлов Б., се установява следната фактическа обстановка:
На 30.08.2018г.
около 22.30ч. свидетелите Л.К.К., А.К.Х.
и А. Ивайлов Б. – служители при ЗЖУ – гр.София били на работа
и изпълнявали служебните си задължения на територията на
община Ботевград, като тогава се намирали в с.Литаково, обл.Софийска на ул.”Юри
Гагарин”. Тогава те забелязали, че жалбоподателят - В.Т.В. управлява автомобил м.”Мерцедес спринтер” с рег.№СА ****
СМ, като се приближавал към тях. В следващия момент св.Б. подал със стоп- палка сигнал към В., за да спре за
проверка, при което последният не спрял с управлявания от него автомобил, а продължил
по пътя. Свидетелите К., А.Х. и Б. го последвали със служебния автомобил. Малко
след това В. спрял управлявания от него автомобил, слязъл от него и влезнал в
двора на една къща. Тримата служители на ЗЖУ – София забелязали тези действия
на В. и го последвали. Тъй като същият
не представил на служителите на ЗЖУ – гр.София документ за
самоличност бил задържан и отведен в РУ
– Ботевград, където св.Х.П.Х. на
длъжност “мл. автоконтрольор” при РУ – Ботевград, съставил на В. АУАН с бл.№*** от 30.08.2018г. за това, че не е спрял
управлявания от него автомобил на
подаден му сигнал със стоп – палка по образец. Акта бил съставен в присъствието
на св.К. и св.А.Х.. Актосъставителят квалифицирал деянието на В. като нарушение
на чл.103 от ЗДвП. Жалбоподателят
отказал да подпише акта и разписката, което било удостоверено с подписа на св.Б.. Въз основа на
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №******от
08.02.2019г. от началник група
към ОДМВР - София, РУ
– гр.Ботевград.
По случая било
образувано и досъдебно производство №435/18г. по описа на РУ – Ботевград и В.В.
бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.270 от НК и след
изготвен обвинителен акт, наказателното дело било внесено за разглеждане в
РС-Ботевград.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от
писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно
така и помежду си.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че
разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че
при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение
на процесуалния закон, което обуславя незаконосъобразността му и се изразява в
следното:
ЗАНН
установява строги правила при налагането на административното наказание, като
предвижда, че за едно нарушение се налага едно наказание, което от своя страна
е пряко отражение на общия правен принцип - ne bis in idem, като
недопустимостта на двойната наказуемост за едни и същи факти се отнася както за
наказанията по НК, така
и за тези по ЗАНН. При
конкуренция между тях, приложим се явява НК. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 51/29.12.1978 г. по н. д. № 50/78 г. на ОСНК на ВС съгласно, което е недопустимо за едно
деяние, с което се нарушава едновременно наказателна и административна норма,
деецът да носи отделно отговорност за двете, тъй като наказателната отговорност
поглъща административната.
Следва да се изтъкне, че за да има поглъщане
на административно-наказателната отговорност от наказателната, съставомерните
признаци на деянието, изведени от установените факти следва да са идентични.
Сравнителния преглед на разпоредбите на и на разкрива, че е налице сходство
между признаците, както от обективна страна/ общ непосредствен обект, едно и
също изпълнително деяние/, така и от субективна/субект, форма на вината/.
Очевидно е, че става въпрос за едно и също деяние, което е инкриминирано поради
високата му обществена опасност. В тази връзка, съдът намира, че са налице
условията, при които наказателната отговорност следва да погълне
административно-наказателната, като изключи нейното прилагане.
С оглед на горното, съдът намира, че при
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване
на атакуваното НП. Налице е нарушение, тъй като за същото деяние е образувано
наказателно производство, по което жалбоподателят е привлечен като обвиняем.
След като деянието е разкривало признаци на престъпление, освен че АНО е бил
длъжен да сигнализира и да предостави материалите по административната преписка
на прокурор, той е бил длъжен и да прекрати образуваното за него
административно-наказателно производство. Въпреки това, в нарушение на
разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, като не е се е съобразил с обстоятелството, че е
налице основание за прекратяване на производството, АНО е пристъпил към
издаване на процесното НП. Допуснатото
нарушение е съществено, защото се касае неправилно приложение на материалния
закон и нарушаване на основополагаща за процедурата по административно
наказване разпоредба, с която е обезпечен основен правен принцип.
Решаващо значение има и това, че към момента
срещу жалбоподателят се водят две производства, които могат да уподобени на
"наказателно производство" по автономния смисъл на този термин,
употребен в чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи/ЕКЗПЧОС - подписан от РБ на 03.11.1993 г., ратифициран със
закон, приет от Народното събрание - ДВ, бр. 87 от 24.10.2000/, която във вр. с
е част от българското право и има примат над него. И по двете производства няма
влязъл в сила правораздавателен акт. В тази връзка, потвърждавайки НП, съдът би
преградил възможността за по-нататъшното развитие на наказателния процес, а
това от своя страна би било в нарушение на вътрешното право на РБ, според което
административно-наказателната отговорност се поглъща от наказателната.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, като предвид процесуалния
характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№******от 08.02.2019г., издадено от Началник
група към ОДМВР - София, РУ – гр.Ботевград, упълномощен със
заповед № 8121з-515
от 14.05.2018г. на МВР против В.Т.В. с ЕГН**********,***,
като незаконосъбразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :