№ 3468
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско
дело № 20211100512360 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20162965/26.07.2021г., постановено по гр.д.
№54816/2019г. по описа на СРС, 87 състав, е осъдено на основание чл.405, ал.1 от
ЗЗД „ЗАД А.“ АД да заплати на „З.“ ЕООД сумата от 333,62 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за
настъпило застрахователно събитие на 07.02.2019г., при което са причинени щети
на лек автомобил марка „Мазда“, модел „6“ с рег. №*******, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.09.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 439,59 лева, като неоснователен.
Осъдено е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ЗАД А.“ АД да заплати на „З.“ ЕООД
сумата от 379,47 лева разноски по делото. Осъдено е на основание чл.78, ал.3 от
ЗЗД „З.“ ЕООД да заплати на „ЗАД А.“ АД сумата от 90,40 лева – разноски по
делото.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „З.“ ЕООД, чрез пълномощника адв.
Х. Х. срещу решението в отхвърлителната му част. Излагат се доводи, че в
първоинстанционното производство е прието заключение на САТЕ, в което
1
вещото лице е приело, че размерът на щетите по автомобила възлиза на сумата от
1022,03 лева, а след приспадане на възстановяването на задна дясна врата
размерът на щетите възлиза на 812,65 лева. В заключението били включени
часове за боядисване, които не следвало да бъдат включени, тъй като съгласно
описа на щетата била вписана забележка ремонт без боядисване, т.е. следвало да
се изчисли единствено тенекеджийски труд. Впоследствие в откритото съдебно
заседание по делото вещото лице посочило, че при прибавяне на труда за монтаж,
демонтаж и труд за възстановяване на деформацията сумата се променяла на
863,05 лева, която стойност била възприета от първоинстанционния съд в
решението. Излагат се доводи, че обезщетението следва да бъде определено по
средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Оспорват се калкулацията на вещото лице за тенекеджийски труд в размер на 12
лева без ДДС и калкулациите за боя, вкл. материали, консумативи, които били
изключително занижени. Не било ясно как е изчислена ставката от 12 лева за труд
и от отговорите на поставените към вещото лице въпроси ставало ясно, че същият
не е бил наясно и не е изследвал размера на средната пазарна цена за един час
труд. Поради изложените съображения моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната страна „ЗАД А.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт В.К.. Излагат
се доводи, че некоректно било начисляването на демонтаж и монтаж за детайла
задна дясна врата, за който не било признато боядисването поради предходното
му увреждане, тъй като същият бил необходим дори и само при боядисването на
вратата, т.е. щом не се признава боядисване, то следвало да отпаднат и свързаните
с тази операция спомагателни демонтажни и монтажни операции. Излагат се
доводи, че заключението по САТЕ е подробно и аргументирано, като е посочена и
средна пазарна стойност на труда за възстановяване на автомобила. Поради това
моли решението да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са
правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за
спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК,
които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите
по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правна
квалификация чл.405, ал.1 от КЗ за присъждане на сумата от 439,59 лева с ДДС,
представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по договор
за застраховка „Каско“ относно лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №*******, за
причинени щети на автомобила вследствие на настъпило застрахователно събитие
на 07.02.2019г., което вземане е прехвърлено от застрахованото лице на ищцовото
дружество с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 29.03.2019г.
Спорен между страните е размерът на причинените вследствие процесното
ПТП вреди, които подлежат на обезщетяване. Съобразно установената съдебна
практика (в този смисъл решения № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ
ТО на ВКС, №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО,
№109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на ВКС, ТК, І ТО,
№52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО, № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС), актуална и след влизане в сила на Кодекса за
застраховането от 01.01.2016 г., при съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване
на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от
застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Обезщетението не
3
може да надвишава действителната (при пълна увреда/ или възстановителната
(при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество (чл.203, ал.2 КЗ (отм.), респ. чл.400, ал.1 от КЗ), съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл.203, ал.3 КЗ (отм.), респ. чл.400, ал.2 от КЗ). В случая съобразно
твърденията, изложени в исковата молба, и видно от представената фактура,
ремонтът на увредения автомобил е бил извършен в сервиз на ищцовото
дружество, за което е издадена фактура №1879/25.03.2019г. на стойност от 969,02
лева, като в тази цена е включен и ремонт на детайл задна дясна врата, за който не
е спорно по делото, че е бил увреден преди процесното застрахователно събитие,
поради което следва да бъде изключено боядисването му. Вещото лице по САТЕ
приема, че средната пазарна стойност на щетите е в размер на 1022,03 лева, а при
приспадане на възстановяването на задна дясна врата – 812,65 лева, като в
съдебно заседание е завишил тази стойност до размер на 863,05 лева с включен
труд за монтаж, демонтаж, който да възстанови деформацията. Тази стойност е
възприета от първоинстанционния съд, като именно до този размер е уважена
претенцията след приспадане на извънсъдебно платената от застрахователя сума в
размер на 529,43 лева. Пред първата инстанция и във въззивната жалба ищецът
поддържа, че неправилно е определена от вещото лице стойността на труда по
средни пазарни цени, като се поддържа, че същата надвишава сумата от 14,40 лева
с ДДС, посочена от вещото лице. В случая следва да се отбележи, че съгласно
съставената от ищцовото дружество фактура стойността на труда за отстраняване
на щетите по процесната щета е посочена в размер на 10 лева или 12 лева с ДДС,
поради което в полза на ищеца не може да бъде присъден по-висок размер на
стойността на труда, от този, който действително е бил начислен и платен.
Стойността на ремонта, посочена от вещото лице, надвишава стойността по
фактурата, поради което в полза на ищеца правилно е било присъдено
обезщетение, съобразно издадената фактура, при приспадане на стойността за
възстановяване на детайла, за който се установява, че е бил увреден преди
процесното ПТП.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
4
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция
в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, VІ-Е въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20162965/26.07.2021г., постановено по гр.д.
№54816/2019г. по описа на СРС, 87 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „З.“ ЕООД да заплати на „ЗАД А.“ АД разноски за въззивното
производство в размер на 100 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5