РЕШЕНИЕ

 

 

№ 87/24.3.2020г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №878/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, твърди, че на 11.07.2018 г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2018 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит №311827 от 07.12.2017 г. между „Банка ДСК” ЕАД иответника И.И.Б., ЕГН **********, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” АД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи, че договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърля вземането си в полза на трети лица, за което длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „Банка ДСК” ЕАД. Твърди, че съгласно сключения на 07.12.2017 г. Договор за стоков кредит №311827 между „Банка ДСК” ЕАД и отв. И. Б., кредитодателят е предоставил на ответника стоков кредит в размер 735.76 лв за закупуване на стоки. Твърди още, че на основание сключения договор кредитополучателя се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 07.12.2018 г., на 12 бр. месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна част от договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 11 бр. вноски са в размер 75.29 лв всяка, а последната погасителна вноска е в размер 62.19 лв. Ищецът твърди, че срокът на договора е изтекъл на 07.12.2018 г. Ищецът твърди, че към настоящия момент отв. И. Б. дължи сумите: 735.76 лв - главница по 12 бр. погасителни вноски за периода от 25.12.2017 г. до 07.12.2018 г.; 154.62 лв – договорна лихва за периода от 25.12.2017 г. до 07.12.2018 г., 73.66 лв – лихва за забава за периода от 25.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г., поради което предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу отв. И. Б. и образувано ч. гр. дело. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 735.76 лв - главница по 12 бр. погасителни вноски за периода от 25.12.2017 г. до 07.12.2018 г.; 154.62 лв – договорна лихва за периода от 25.12.2017 г. до 07.12.2018 г., 73.66 лв – лихва за забава за периода от 25.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира и заплащане на направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В с. з. ответникът се явява лично и заявява, че дължи претендираните суми.

 

Съдът, съобразно представените от ищцовата страна документи намира за безспорно установено твърдяното от ищцовата страна облигационно правоотношение по Договор за стоков кредит №311827 от 07.12.2017 г. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в производството при наведените с исковата молба отрицателни фактически твърдения, в тежест на ответника е да установи чрез пълно и главно доказване извършено плащане по договора, но ответната страна не представя доказателства в тази насока и отправя в с. з. лично изявление за признание на предявения иск.

Съдът, предвид заявеното от ответника признание на предявения иск по основание и размер, намира, че са налице положителните предпоставки по чл.237, ал.1 ГПК и същевременно – липсват отрицателни предпоставки по чл.237, ал.3 ГПК, поради което следва да бъде постановено съдебно решение, съобразно признанието на иска.

На основание чл.78, ал.8 ГПК и направеното искане с приложен списък на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, от които 555.00 лв в исковото производство (25.00 лв д. т., 180.00 лв разноски за експертиза и 350.00 лв възнаграждение за юрисконсулт) и 75.00 лв в заповедното производство (25.00 лв д. т. и 50.00 лв възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.И.Б., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумите: 735.76 лв (седемстотин тридесет и пет лева, 76 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 01.02.2019 г. до окончателонто плащане, представляваща главница по 12 бр. погасителни вноски по Договор за стоков кредит №311827 от 07.12.2017 г. за периода от 25.12.2017 г. до 07.12.2018 г.; 154.62 лв (сто петдесет и четири лева, 62 ст.) – договорна лихва за периода от 25.12.2017 г. до 07.12.2018 г., 73.66 лв (седемдесет и три лева, 66 ст.) – лихва за забава за периода от 25.12.2017 г. до датата на подаване – 01.02.2019 г., на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1, вр. чл.237 ГПК.

 

ОСЪЖДА И.И.Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата 630.00 лв (шестстотин и тридесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за направени разноски, от които 555.00 лв в исковото производство и 75.00 лв в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: