Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 01.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен наказателен състав, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
АДРИАНА
АТАНАСОВА
СЕКРЕТАР НЕЛИ
ДРАНДАРОВА
ПРОКУРОР КРАСИМИР
КИРИЛОВ
като изслуша доклaдваното от съдия Колева в.н.а.х.д.№ 1065
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 11.11.2019г., постановено по н.а.х.д. № 3767/2018г. по описа
на СРС, НО, 23-ти състав съдът е признал обвиняемия С.М.Б. за невинов в това,
че на 19.06.2017г. около 17,45 часа в гр.Банкя при управление на моторно
превозно средство- автобус марка „Мерцедес”, модел „Конекто“с ДК № *********,
движещ се по ул.“Стефан Стамболов“ с посока на движение от ул.“Банско шосе“ към
ул.“Рудозем“ и в райна на № 162 „Завод за минерална вода Банкя“ нарушил
правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не намалил
скоростта си на движение и преминал през изкуствена повдигнатост, на която е
маркирана пешеходна пътека и по непредпазливост причинил на пътничката в
автобуса Н.И.С.средна телесна повреда, изразяваща се в „травматично счупване на
първи поясен прешлен, от притискане“, което е довело до трайно затруднение
движенията на снагата за срок по- дълъг от 30 дни, поради което и на основание
чл.378, ал.4, т.2 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът е постановил направените по делото
разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу така постановеното решение е постъпил протест от СРП, в който са
изложени доводи, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства
разкриват обективната истина и дават възможност по категоричен начин да бъде
установено извършването на инкриминираното деяние. Поддържа се, че неправилно
съдът е приел, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Прави
се искане решението да бъде отменено и съдът постанови ново, с което да признае
обвиняемия за виновен и го совободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „Глоба“.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП не
Решение по в.н.а.х.д.№ 1065/2020г., СГС, НО, III-ти въззивен състав, 2 стр.
поддържа протеста
на СРП. Споделя извода на СРС, че в случая се касае за случайно деяние и
предлага решението да бъде потвърдено.
В съдебно заседание защитата на обвиняемия моли първоинстанционно решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, въз осново на всички,
събрани по делото доказателства.
Обвиняемият не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция.
Страните не са поискали събирането на писмени и гласни доказателства,
такива не са допуснати и от въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като
съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
решението, намира за установено следното:
От фактическа страна СРС е приел, че на 19.06.2017г. обвиняемият бил на
работа като шофьор в „Столичен автотранспорт“ ЕАД и управлявал автобус марка
„Мерцедес”, модел „Конекто“с ДК № *********. Автобусът изпълнявал утвърден
маршрут от метростанция ”Сливница” до гр.Банкя, по линия 44Б. На същата дата около
17,20 часа от метростанция ”Сливница” в автобуса се качили свидетелките Н.С.и С.В.-Г.,
като С.седнала на последна седалка с три места, а Г.- на единична седалка.
Автобусът потеглил като се движел по ул.”Стефан Стамболов” с посока на движение
от ул.“Банско шосе“ към ул.“Рудозем. В тази част пътното платно било
предназначено за движение в две посоки, с по две ленти във всяка посока.
С протокол от 19.08.2014г. на Постоянната комисия по транспорт при Столична
община на „ПСТ-Груп“ било възложено изграждане на повдигнати пешеходни пътеки
за ограничаване на скоростта.
В района между спирките „Махала Иваняне“ и „Гара Иваняне“ автобусът
преминал със средна скорост от около 31,61 км/ч. Преминавайки през повдигнатата
пешеходна пътека в района на Минерална вода- Банкя, свидетелката С.подскочила
във въздуха и паднала обратно върху седалката, при което усетила болка в
кръста. След като се прибрала в къщи съпругът на свидетелката С.я закарал до
ВМА, където й поставили диагноза- фрактура на гръбначен прешлен и била
настанена за лечение.
Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на
извършване на деянието, авторството, общата пътна обстановка, механизма на
транспорнтното произшествие и причините за настъпването му, субективната страна
на деянието, конкретното своебразие на обстоятелствата, при които е извършено-
фактическата обстановка, е прицизно изяснена от първоинстанционния съд. Тези
факти са установени по категоричен начин, поради което и въззивната инстанция
ги приема за напълно доказани.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен
и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- обясненията на обвиняемия
С.Б., показанията на свидетелите П.К., Н.С., С.В.-Г., протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фото-албум, медицински документи, заключения на
съдебно медицинска, авто- техническа и повторна авто- техническа експертизи, справка
за съдимост, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
Решение по в.н.а.х.д.№ 1065/2020г., СГС, НО, III-ти въззивен състав, 3 стр.
доказателства,
съдържащи се в кориците на делото.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост съдът е приел за
установено, че обвиняемият С.Б. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност, с добри характеристични данни.
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е достигнал
до извода, че в конкретния случай се касае за „случайно деяние“ по смисъла на
чл.15 от НК, при което обвиняемият не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
настъпването на общественоопасните последици при конкретната пътна обстановка,
като единствената причина за настъпването на общественоопасния резултат е
поведението на свидетелката Николинко С.и несъобразената височина на
изкуствената неравност.
При цялостната служебна проверка на решението въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от горното, и на основание чл.332, т.6 във връзка с чл.336 от НПК
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от
11.11.2019г., постановено по н.а.х.д. № 3767/2018г. по описа на СРС, НО, 23-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.