Р Е
Ш Е Н И Е
№
град София, 22.08.2019 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ГО, 23-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и втори август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа докладвано от съдия
Желязкова гр. д. № 11094 по описа на СГС за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
молба на ответника Т.Х.Т., ЕГН **********, чрез адвокат Н.Г. от САК, която
съдът квалифицира по реда на чл. 247 ГПК- за поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната в диспозитива на съдебно решение от 30.05.2019 г.,
постановено по настоящето дело. В тази връзка съдът приема, че съобразно чл.
250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е
произнесъл по цялото й искане. Посоченото правило визира пропуск на съда да
формира и мотиви, и диспозитив по част от предявените пред него искания. В
настоящия случай съдът е формирал мотиви и по двата повдигнати с молбата
въпроса, но по първия е пропуснал да изрази волята си в диспозитива на съдебното решение, а по втория е допуснал
техническа грешка при изписване на имената на страните, поради което е налице
хипотезата на чл. 247 ГПК.
В молбата на Т.Х.Т., ЕГН **********
се съдържат твърдения, че в третия абзац от диспозитива на решението съдът е
пропуснал да впише отхвърлителен диспозитив за частта от вземането, която с
мотивите си е приел за неоснователна. Освен това е посочено, че в шести абзац
от диспозитива е допусната техническа грешка и ответникът отново е осъден да
заплати разноски в размер на 290,47
лв., а е следвало те да се възложат в тежест на ищеца – П.В.З..
В срок по делото е постъпил
отговор на подадената молба по чл. 247 ГПК от ищеца П.В.З., с който се изразява
становище за основателност на подадената молба.
След преценка на становището на страните
и представените по делото доказателства съдът намира молбата за основателна.
Съображенията за това са
следните:
По предявения иск за сумата от 5 895,76 лева, представляващи законна лихва
за периода 03.10.2015г. до 28.08.2017 г. върху сумата от 30 477,18 лева,
представляваща уговорено между страните окончателно плащане за втора стопанска
година за периода от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г., съгласно чл. 4.1.2 от
Договора за наем, в размер на 80% от общо дължимата сума за стопанската година,
което е дължимо в срок до 02.10.2015 г. съдът е изложил мотиви както следва:
„Съобразно приетия размер на главния иск, съдът намира, че като остатък от арендната цена за втората
стопанска година се дължи арендна цена само за периода от 01.10.2014 г. до
23.04.2015 г., на която датата договорът е бил прекратен в размер на 13 829,41
лв. (21448,71 лв. – 7619,30 лв. авансово заплатена). Сумата е следвало да бъде
заплатена на падеж 02.10.2015 г., като не е спорно между страните, че това не е
сторено и до настоящия момент. Съответно искът с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД се явява основателен за периода от 03.10.2015 г. до 28.08.2017 г. върху
сумата от 13 829,41 лв. за размера до 2675.08 лв. (изчислена служебно от съда с
calculator.bg). За останалата част, до пълния предявен размер от 5 895,76 лв.,
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.“. Въпреки това съдът е пропуснал
да постанови отхвърлителен диспозитив за отхвърлената част от иска, поради
което в тази част молбата е основателна.
Основателна се явява молбата и досежно допусната
очевидна фактическа грешка в шести абзац от диспозитива на съдебното решение. В
мотивите си съдът е приел, че с оглед изхода на спора ищецът има право на
направените в хода на делото разноски в размер на 2 540,64 лв. на основание чл.
78, ал.1 ГПК, а ответникът има право на разноски в размер на 290,47 лв. на
основание чл. 78, ал.3 ГПК. Въпреки това с диспозитива на съдебното решение вместо
да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 290,47 лв., съдът е
осъдил ответника да я заплати в полза на
ищеца, като е разменил имената на страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА на очевидна фактическа
грешка на основание чл.247, ГПК, допусната в диспозитива на решение от 30.05.2019
г., постановено по гр.д. №11094 /2017 г. по описа на СГС, както следва:
В трети
абзац от диспозитива на съдебното
решение – „ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, Т.Х.Т. (К.), ЕГН **********
да заплати на П.В.З. с ЕГН: ********** сумата от 2675.08 лв., представляващи
законна лихва за периода 03.10.2015г. до 28.08.2017 г. върху сумата от 13
829,41 лв., представляваща остатъка от дължимата цена по договора за втора
стопанска година за периода от 01.10.2014 г. до 23.04.2015 г., на която дата е
прекратен същия, съгласно чл. 4.1.2 от Договора за наем, с падеж 02.10.2015 г.“ допълва и израза: „като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния
предявен размер от 5 895,76 лв. като неоснователен.“ като целия абзац следва ДА
СЕ ЧЕТЕ както следва: „ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, Т.Х.Т. (К.),
ЕГН ********** да заплати на П.В.З. с ЕГН: ********** сумата от 2675.08 лв.,
представляващи законна лихва за периода 03.10.2015г. до 28.08.2017 г. върху
сумата от 13 829,41 лв., представляваща остатъка от дължимата цена по договора
за втора стопанска година за периода от 01.10.2014 г. до 23.04.2015 г., на
която дата е прекратен същия, съгласно чл. 4.1.2 от Договора за наем, с падеж 02.10.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер от 5
895,76 лв. като неоснователен.“.
Шести абзац от диспозитива на решението – „ОСЪЖДА на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД Т.Х.Т. (К.), ЕГН ********** да заплати на П.В.З. с
ЕГН: ********** сумата от 290,47 лв. на основание чл. 78, ал.3 ГПК.“ ДА СЕ ЧЕТЕ : „ОСЪЖДА П.В.З. с
ЕГН: ********** да заплати на Т.Х.Т. (К.), ЕГН ********** сумата от 290,47 лв. на основание чл. 78, ал.3 ГПК.“.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от узнаването му.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: