№ 6616
гр. София, 07.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110143394 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Г. Х.
срещу В. И. Х..
Съдът след като констатира, че предявеният иск е процесуално
допустим, исковата молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е
процедурата по чл. 131 ГПК и страните са направили доказателствени
искания, на основание чл. 312, ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е собственик на следния недвижим имот – апартамент № 7 с
административен адрес: ***. Посочва, че придобил собствеността върху
посочения имот по наследство от родителите си Г Х Т и Л В Т. Твърди, че
преди около 8 години е предоставил на сина си В. И. Х. за временно и
безвъзмездно ползване въз основа на неформален договор по заем за
послужване посоченият недвижим имот, за да го ползва сина му заедно със
семейството си по предназначение, като уговорката между страните е била
жилището да се ползва от сина му до закупуване на по-голямо жилище.
Посочва, че заедно със съпругата си К С Х са имали планове да осигурят на
сина си по-голямо жилище. След смъртта на съпругата си на 22.07.2021 г.,
ищецът е решил да продаде процесния апартамент, като с част от парите от
продажбата осигури старините си, а друга част да даде на сина си за
закупуване на по-голямо жилище. От началото на месец април 2024 г. ищецът
е говорил с ответника считано от края на месец юни 2024 г. да напусне
жилището, но ответникът е отказал. Твърди, че с нотариална покана,
оформена от нотариус М И с peг. № 260, с район на действие СГС, връчена на
1
28.06.2024г. чрез залепване при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ответникът е
поканен да опразни апартамента и да предаде ключовете на ищеца на 30 юни
2024г. от 12 часа. поддържа становището, че с посочената нотариална покана
договорът за заем за послужване е прекратен. На 30 юни 2024г. в 12 часа
ищецът и още двама души - един ключар и познат на ищеца, са отишли на
адреса, за да присъстват на предаването на апартамента от В. Х. на ищеца,
заедно с адв. Д А, пълномощник на ищеца, но жилището било заключено, а на
позвъняванията никой не отварял. След броени минути пред жилището дошъл
ответникът със съпругата си, крещейки и обиждайки ищеца, че няма да
освободи жилището. Воденият от ищеца ключар не успял да отвори и да
смени патрона на бравата. Същата се повредила. Ответникът извикал друг
ключар, който сменил бравата, но не предал жилището на ищеца и не
предоставил ключове от новия патрон от бравата на ищеца. Посочва, че
ответникът не е изпълнил задължението си да върне владението на получения
по заем за послужване недвижим имот на заемодателя след прекратяване на
договора. Сочи се, че до датата на завеждане на исковата молба, ответникът
обитава предоставения по заем за послужване недвижим имот и отказва да
предаде държането на ищеца. При тези твърдения моли съдът да постанови
решение с което да осъди ответника да предаде държането на апартамент № 7
с адрес: ***. Претендира разноски за производството.
В законоустановения едномесечен срок, ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Признава, че през 2010 г. неговите родители И. Г. Х. и К С Х са му
предоставили владението на процесния недвижим имот с уговорката
ответникът и семейството му да живеят в посочения недвижим имот като
собствен, като в случай, че ответникът прецени жилището може да бъде
продадено, за да бъде закупено по-голямо жилище, което да се ползва от
ответника и семейството му. Поддържа, че след като се е настанил в жилището
го е ползвал заедно със съпругата си и са упражнявали спокойно, явно,
постоянно, непрекъснато и спокойно и необезпокоявано и неоспорвано от
ответника владение върху процесния недвижим имот до датата на получаване
на нотариална покана от страна на ответника – 28.06.2024 г. Посочва, че прави
възражение за придобИ.е на собствеността върху недвижимия имот чрез
давностно владение, за което ответникът, заедно със съпругата си Л Д Х са
предявили срещу И. Х. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗС, по който е образувано гр.д. 6575/2024 г., СГС, I-3 състав, което е от
преюдициално значение за настоящото дело. Оспорва наличието на договор за
заем за послужване и че имотът му е предоставен за временно ползване, като
твърди, че през 2010 г. му е предадена фактическата власт върху имота със
съгласието на неговите родители с цел да ползва, владее и стопанисва
жилището като своя собственост. Моли съдът да спре делото по реда на чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК до произнасяне с окончателен съдебен акт по гр.д.
6575/2024 г. по описа на СГС, ГО 1-3 състав за придобИ.е на собствеността
върху процесния недвижим имот въз основа на давностно владение и на гр.д.
2
7868/2024 г. по описа на СГС, 8 брачен състав – за поставяне под запрещение
на И. Г. Х., които дела са преюдициални за настоящото дело.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 249, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД за опразване и предаване владението на ***,
предоставен на ответника В. И. Х. въз основа на неформален договор за заем
за послужване.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи по
делото пълно и главно наличието на облигационно правоотношение между
него и ответника, възникнало от валиден договор за заем за послужване, въз
основа на който е предоставил на последния държането на процесния ***,
както и че договорът е прекратен, поради отправена покана до заемателя за
връщане на имота.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнил задължението си да предаде държането на процесния
имот на наемодателя.
Обявява на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване в отношенията между страните по делото следните
факти: 1. И. Х. и К Х са предоставили на ответника В. И. Х. фактическата
власт и правото да ползва лично и със семейството си *** 2. с нотариална
покана, отправена от ищеца и получена от ответника на 28.06.2024 г.
ответникът е поканен да освободи недвижимия имот.
Спорно между страните е дали фактическата власт върху имота е
предадена на ответника въз основа на договор за заем за послужване или
имотът е предаден на ответника да го ползва и стопанисва като собственик.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 145, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да посочи кога (като посочи поне
месец и година) е сключен договора за заем за послужване с ответника, въз
основа на който е предоставена фактическата власт върху процесния
недвижим имот.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 314, ал. 3 ГПК съдът в
бързо производство по предявен иск за опразване на наети помещения не
може да разглежда възражения за собственост на имота.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за спиране на делото на осн. чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК на горепосоченото основание.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца
за първото по делото открито съдебно заседание, относно доказване на
обстоятелството какви са били уговорките между страните във връзка с
3
ползването на процесния ***
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане от страна на
ответника за първото по делото открито съдебно заседание, относно
обстоятелствата по доказателствените искания към исковата молба (без
обстоятелствата, че ответникът е осъществявал върху процесния недвижим
имот постоянно, явно, непрекъснато, спокойно и несъмнено владение, тъй
като в производството по предявен иск по чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК са
недопустими възражения за собственост – както за оспорване правото на
собственост на ищеца, така и такива, с които ответникът твърди, че самият
той е станал собственик на спорния имот – вж. Определение № 1354 от
27.05.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 1926/2023 г.).
УКАЗВА на страните, че ако в съдебното заседание всяка от тях не
доведе допуснатите свидетели при режим на довеждане или не представи
доказателства за обективната им невъзможност да присъстват, съдът ще
отмени определението си в частта, в която са допуснати свидетелите.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 312, ал. 2 ГПК УКАЗВА на страните, че в
едноседмичен срок, с писмена молба с препис за насрещната страна, следва
да изразят становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да
предприемат съответните процесуални действия, като ПРЕДУПРЕЖДАВА,
че в противен случай губят възможността да направят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 312, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.03.2025 г., от 14.10 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4