Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 14.07.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на осемнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №4192/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са
предявени кумулативно съединени искове с материалноправна квалификация по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86 ЗЗД, за установяване съществуване на
вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в общ размер 308,07лв.,
от които: 234,22лв. – главница; 2,34лв. - възнаградителна лихва за периода 14.01.2015г.
– 29.01.2015г.; 14,55лв. - обезщетение за забава за периода 14.01.2015г. – 31.05.2018г.
и 56,96лв. – такси за периода 14.01.2015г. – 29.01.2015г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 25.06.2018г., до плащането.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Хенрик
Ибсен“ №15, ет.7 твърди, че по силата на договор за продажба на вземания от 28.07.2016г.
и приложение №1 към него е придобил от цедента „Провидент Файненшъл България“ ООД
вземане към ответника И.Д.А. с ЕГН ********** ***, ведно с неговите привилегии
и обезпечения, произтичащо от договор за потребителски кредит №********* от 07.10.2014г.,
като длъжникът следва да бъде уведомен за цесията с уведомлението по чл.99,
ал.3 ЗЗД, приложено към исковата молба. Твърди, че в изпълнение на договора за
кредит цедентът „Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставил на ответника потребителски
кредит в размер на 250лв. Със същия договор ответникът се задължил да върне
кредита с добавка за възнаграждение /възнаградителна лихва/ в размер на 34,15лв.
и да плати кредитни такси в общ размер на 158,20лв., начислени за услугите
„Кредит у дома“ и „Оценка на досието“. Уговорено е погасяването да стане на 45 равни седмични погасителни вноски.
Ищецът твърди, че ответникът не е
заплатил на кредитора „Провидент Файненшъл България“ ООД всички погасителни
вноски, като е просрочил вноските с падеж след 14.01.2015г. вкл. Поради допуснатото неизпълнение за него
възникнало и задължението да плати обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху просрочените задължения.
Твърди, че след придобиване на
горното вземането от цедента се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д. №2516/2018г.,
която била връчена на длъжника при условията чл.47, ал.5 ГПК. Поради това иска
от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за
изпълнение. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, чрез назначен от съда особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва иска за заплащане на възнаградителна лихва и такси при твърдение,
че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като не
отговаря на изискването за форма по чл.10, ал.1 ЗПК; не съдържа задължителните
реквизити по чл.11, ал.1, т.9а ЗПК - липсва методика за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл.33а от ЗПК; по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК -
липсва информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; по чл.11, ал.1, т.15 ЗПК - липсва конкретен лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото
променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора; по чл.11, ал.1, т.20 ЗПК – липсва текст за наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване; по
чл.11, ал.1, т.22 ЗПК - липсва текст за правото на предсрочно погасяване на
кредита, редът за неговото осъществяване и информация за намаляването на общите
разходи по кредита, касаещи лихвата и разходите за оставащата част от срока на
договора; по чл.11, ал.1, т. 23 ЗПК – липсва реда за прекратяване на договора
за кредит; по чл.11, ал.1, т.24 ЗПК - липсва вписване за наличието на
извънсъдебни способи за решаването на споровете по договора и за обезщетяване
на потребителя във връзка с предоставянето на потребителски кредит в нарушение
на закона; по чл.11, ал.1, т.26 ЗПК - липсва вписването в договора на адреса на
Комисията за защита на потребителите, като контролен орган по спазване
изискванията на ЗПК.
Поради изтъкнатите основания за
недействителност на договора за кредит, ответника претендира за отхвърлянето на
акцесорните искове. При условията на евентуалност предявява възражение за
изтекла погасителна давност на вземането за лихви и такси.
Твърди, че дължи връщане само на
главницата по кредита, на основание чл.23 ЗПК.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове
по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
длъжника по заповедта или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради
което е допустим (отразената в съобщението дата за връчване на разпореждането
на съда по чл.415 ГПК е сгрешена, поради което за дата на връчване следва да се
приеме, датата, на която съобщението е върнато по делото – 01.10.2018г.
Исковата молба е подадена по пощата на 16.10.2018г., поради което срокът за
предявяване на иска е спазен).
За основателността на иска по чл.9 ЗПК вр. чл.240,
ал.1 ЗЗД ищецът следва да установи, че цедентът „Провидент Файненшъл България“
ООД е предоставил на ответникът заем в размер най-малко на претендираната сума,
изискуемостта на вземането за нейното връщане, както и обстоятелствата от
фактическия състав на цесията, за която ответникът е уведомен от предишния
кредитор.
За основателността на акцесорния иск по чл.9 ЗПК
вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за заплащане на договорна лихва, ищецът следва да установи
лихвоносния характер на заема и размера на лихвата, както и настъпването на
нейния падеж.
При така разпределената доказателствена тежест
съдът намира исковете за частично основателни.
По делото е представен в копие договор за
потребителски кредит №********* от 07.10.2014г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и ответника И.Д.А., по който дружеството се е задължило
да предостави на ответника кредит в размер на 250лв. Кредитът е предоставен при
фиксирана годишна лихва от 29,73 %. Размерът на възнаградителната лихва за
целия срок на кредита възлиза на 34,15лв. Със същия договор ответникът се е
задължил да заплати на кредитор следните такси: 12,50лв. - такса за оценка на кредитното му
досието и 145,70лв. - такса за предоставена услуга „Кредит у дома“. При така
уговорените задължения е калкулиран ГПР в размер на 49% и общо дължима сума за
плащане от ответника в размер на 442,35лв., включващо предоставената заемна
сума, възнаградителната лихва и кредитните такси. Уговорен е начин за
погасяване на дълга, както следва: на 45 броя равни седмични погасителни вноски
по 9,83лв. с падеж на вноските всеки вторник от седмицата, начиная с 14.10.2014г.
Сключването на договора и усвояването на кредита
не се оспорва от особения представител на ответника. Получаването на чистата
стойност на заема (250лв.) от ответника е удостоверено и в чл.27 от договора за
кредит, който придава на документа качеството на разписка за предаването на
сумата от кредитора на кредитополучателя. Усвояването е отразено още и в
заключението на приетата СИЕ. При това положение за ответника е възникнало
задължението да върне на кредитора получената заемна сума в размер на 250лв., а
при действителност на съответните договорни клаузи – и задължението да му
заплати посочените възнаградителни лихви и кредитни такси.
Съдът намира за неоснователно възражението на
особения представител на ответника за недействителност на договора за кредит
поради липса на форма, тъй като размерът на шрифта, на който е изписан
документа е по-малък от 12, каквото е изискването на чл.10, ал.1 ЗЗПК. Това
твърдение се опровергава от приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
от която е видно, че текстът на договорът е представен с еднакъв формат и
размер на шрифта 12, който е в рамките на допустимия от закона.
Неоснователно се явява и възражението на ответника
за недействителност на договора на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9а ЗЗП
поради непосочване в него на методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл.33а
от същия закон. В случая кредитът е опуснат при фиксиран лихвен процент, който
не може да се променя едностранно от кредитора. Поради това изискванията за посочване
на методиката за формирането на референтната лихва са неприложими при този
кредит.
Неоснователно е възражението на ответника за
недействителност на договора поради отсъствие на нормативно предвиденото
съдържание по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Видно от разпоредбата на чл.12 от
представения договор за кредит, същият съдържа информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по кредита да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Неоснователно е възражението на ответника за
недействителност на договора за кредит поради отсъствие в него на съдържанието
по чл.11, ал.1, т.20 ЗПК. Видно от текстовете на чл.14 и чл.15 от договора за
кредит, същият съдържа информация за
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за упражняването му.
Неоснователни са възраженията на ответника за
недействителност на договора за кредит поради това, че неговото съдържание не
отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.15, 22, 23, 24 и 26 ЗПК. По аргумент
от противното на чл.22, ал.1 ЗПК, несъответствието на договора с тези
изисквания не води до неговата недействителност.
Предвид отсъствието на посочените от ответника
основания за обявяване на процесния договора за кредит за недействителен, се
налага извода, че между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника е
възникнало валидно кредитно правоотношение, в чието изпълнение на ответникът е
предоставен потребителски кредит в размер на 250лв., при което за него е
възникнало задължението да заплати на кредитора 442,35лв., в т.ч. 250лв.
главница; 34,15лв. възнаградителна лихва и такси по кредита в общ размер на
158,20лв.
От заключението на приетата СИЕ се установява, че
в изпълнение на договора за кредит ответникът е заплатил общо 148,83лв., с
които е погасена главница в размер на 76,41лв.; договорна лихва в размер на
18,39лв. и кредитни такси в общ размер на 54,03лв. Последното плащане е направено на 21.07.2015г.
в размер на 9,83лв., с което изцяло е погасена 15-та МПВ с падеж 20.01.2015г. и
част от главницата по вноската с падеж 27.01.2015г. в размер на 1,38лв. Не са
погасени вноските с ежеседмични падежи в ден вторник между 27.01.2015г. и
18.08.2015г., когато е и крайният срок за връщане на кредита. Същите са в общ
размер на 293,52лв. и включват следните задължение по пера: 173,59лв. –
главница; 15,76лв. – договорна лихва за периода 21.01.2015г. – 18.08.2015г. и
104,17лв. – такси за периода 27.01.2015г. – 18.08.2015г.
Ищецът претендира главница в размер на 234,22лв.;
възнаградителна лихва в размер на 2,34лв. и такси в размер на 56,96лв. При това
положение искът за съществуване на вземането по заповедта за изпълнение за
главницата по кредита следва да се уважи до размера на 173,59лв. и да се
отхвърли за разликата до предявения размер от 234,22лв. Искът за заплащане на
възнаградителна лихва следва да се уважи в пълния размер на 2,34лв. Основателен
се явява и иска за заплащане на такси по кредита в размер на 56,96лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за изтекла погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД по отношение на
вземането за възнаградителна лихва и такси. Възнаградителната лихва не е
периодично задължени по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, тъй като представлява
предварително определена от страните по кредитното правоотношение цена за предоставянето
на финансовата услуга. Уговарянето в договора за кредит на начин за погасяване
на кредита чрез погасителни вноски не придава периодичен характер на
задължението. При този
договор е налице неделимо плащане. Касае се до едно вземане, чиито размер е определен
още при сключването на договора, както по отношение на главницата, така и
относно дължимото възнаграждение за предоставянето на финансовия ресурс –
договорната лихва, а също и за таксите по кредита. Договореното връщане на
заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от
чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява схема за частични
плащания по договора. Затова по отношение на задължението за връщане на кредита
важи общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, която не е била изтекла към
момента на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК.
Ответникът не оспорва действителността на договора
за цесия. Прехвърлянето на процесното вземане се установява и от представения рамков
договор за прехвърляне на вземане от 28.07.2016г. и приложение №1 към него, в
което е посочен номера на процесния договор за кредит. Изискването за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне е изпълнено с приложеното
към исковата молба уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, което е връчено на
ответника, чрез назначение от съда негов особен представител. Дори да се
приеме, че този начин на уведомяване не е надлежен, това ни изключва
противопоставимостта на цесията на ответника. Следва да се има предвид, че
целта на съобщаването за прехвърляне на вземането е да се предпази длъжника от
ненадлежно изпълнение в полза на предишния кредитор, който след цесията не е
носител на материалното право. Неизпълнението на това задължение не засяга
действието на договора за цесия и цесионерът се явява материално легитимиран да
получи плащането. Срещу неговата претенция длъжникът може да успешно да
възрази, че цесията не му е била съобщена, само ако едновременно с това твърди,
че е изпълнил на предишния кредитор. Едно такова плащане преди цесията да му е
съобщена би освободило длъжника на основание чл.75, ал.2 ЗЗД, а истинският
кредитор следва да предяви претенциите си към цедента, но не и спрямо длъжника.
При липса на твърдение за извършено плащане, обстоятелството дали цесията е
била съобщена на длъжника и от кого е ирелевантно /в т.см. Определение №987 от
18.7.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №173 от 15.4.2004г.
по гр.д. №788/2003г. на ВКС, ТК/.
Въз основа на договора за цесия ищецът е
материално легитимиран да получи изпълнение на задълженията по процесния
договор за кредит в установения по делото размера.
По иска по чл.86 ЗЗД:
За основателността на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за забава, ищецът следва да установи наличието на
главен дълг и забавата на ответника.
При доказване на горното ответникът носи тежестта
да установи положителния факт на изпълнението.
Съдът установи наличие на непогасено задължение за
връщане на главницата по кредита в размер на 173,95лв., за което ответникът
дължи обезщетение за забава в размера по чл.33 ЗПК. Според заключението на СИЕ
кредиторът не е начислявал и осчетоводил законни лихви за забава върху
просрочените задължения. По селото не е представена и сметка по чл.366 ГПК,
съдържаща необходимите изчисления за определяне на нейния размер. Затова съдът
определи същата с помощта на калкулатора за законна лихва от електронната
страница на Националната агенция за приходите. Считано от крайния падеж да
кредита – 18.08.2015г., до датата, до която ищецът претендира лихва за забава
със заявлението – 31.05.2018г., размерът на обезщетението за забава възлиза на
49,21лв. Ищецът претендира обезщетение в по-малък размер от 14,55лв., поради
което искът се явява основателен и следва да се уважи в предявения размер.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати съдебните разноски на ищеца пред настоящата инстанция съразмерно с
уважената част от иска. В случая страната е била представлявана от юрисконсулт,
комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, което поради продължителността на
производството следва да се увеличи с 50лв. на основание чл.25, ал.2 от същата
наредба. Ищецът е внесъл 200лв. държавна такса за производството, 400лв.
възнаграждение за особен представител на ответника и 468лв. възнаграждения за вещи
лица. Общия размер на направените от ищеца разноски възлиза на 1218лв. От тях
по съразмерност следва да се присъдят 978,29лв.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на
основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 75лв. От тях съразмерно с уважената част от иска са 60,24лв.
Ответникът не е направил съдебни разноски и не
претендира присъждане на такива.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,
че ответникът И.Д.А. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Хенрик
Ибсен“ №15, ет.7, сумите: 173,59лв. – главница; 2,34лв. – договорна лихва;
56,96 лв. – такси и 14,55лв. обезщетение за забава за периода 18.08.2015г. –
31.05.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 25.06.2018г. до плащането, по договор
за потребителски кредит №********* от 07.10.2014г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и ответника И.Д.А., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №1316/28.06.2018г. по ч.гр.д. №2516/2018г.,
по описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над
173,59лв. до предявения размер от 234,22лв.
ОСЪЖДА ответника И.Д.А. да заплати на ищеца
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД съдебни разноски по настоящото дело в размер на 978,29лв.
съдебни разноски в заповедното производство в размер на 60,24лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: