№ 419
гр. Варна , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20203110109595 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
********* с адрес Област С. (С.), Община С., ГР. С., ЖК „М.-4“, б.п. С., сграда 6
срещу Г. П. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Д.В. №1 за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от:
51,15 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и услуги за периода
12.02.2018г.-19.03.2018г. както и сумата от 47,46 лева начислена неустойката до
договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер
+*************;
сумата от 552,96 лева съставляваща стойност дължими лизингови вноски за
периода 12.02.2018г.-19.05.2018г., както и сумата от 150,74 лева съставляваща
стойност на разлика между цената на предоставеното устройство без абонамент и
преференциалната обща цена с предпочетен мобилен номер +*************,
за сумата от 97,15 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и
услуги за периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. както и сумата от 47,46 лева начислена
неустойката до договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен
номер +*************;
сумата от 552,96 лева съставляваща стойност дължими лизингови вноски за
периода 12.02.2018г.-19.05.2018г., както и сумата от 150,74 лева съставляваща
стойност на разлика между цената на предоставеното устройство без абонамент и
1
преференциалната обща цена с предпочетен мобилен номер +*************,
за сумата от 81,67 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и
услуги за периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. както и сумата от 47,46 лева начислена
неустойката до договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен
номер +************;
сумата от 506,46 лева съставляваща стойност дължими лизингови вноски за
периода 12.02.2018г.-19.05.2018г., както и сумата от 150,74 лева съставляваща
стойност на разлика между цената на предоставеното устройство без абонамент и
преференциалната обща цена с предпочетен мобилен номер +************, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1713/15.04.2020г., постановена по ч.гр. дело № 3902/2020г. на ВРС, на осн. чл. 79, ал.1
и чл. 92 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните се намират валидно
обвързани по множество договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на
които ищецът в качеството му на телекомуникационен оператор е предоставил на
ответника в качеството му на потребител мобилни услуги посредством предоставяне
на мобилен номер по съответния договор. За процесните периоди дължимите месечни
абонаментни такси и стойност на предоставени услуги не са заплатени, при което
претендира тяхната стойност. Поради неизпълнение на задължението по т.11 от
Общите условия към всеки един от договорите за мобилни услуги, по които са
предоставени съответните мобилни номера на длъжника са начислени и неустойки в
размер на трикратния месечен абонамент.
Твърди, че между страните са възникнали и множество договори за лизинг на
мобилни устройства, по силата на които ищецът е предоставил същите на ответника,
който е поел задължение да заплаща лизингови вноски, в размер и на падеж уговорен в
съответния договор. Сочи че по съответния договор ответникът не е изпълнил
задължението си за плащане на дължимите лизингови вноски, поради което
претендира плащането им, на основание чл.12 от Общите условия към договорите за
лизинг. Поради неизпълнение на задълженията за заплащане на уговорените лизингови
вноски по размер и на падеж уговорен между страните, претендира заплащане на
съответната стойност на разлика между цената на предоставеното устройство без
абонамент и преференциалната обща цена по съответния договор за лизинг.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез
назначеният му от съда особен представител. Предявените искове де оспорват по
основание и размер, като се излагат възражения, че не се установява по какъв начин
съответния договор е прекратен, както и дали за това обстоятелство ответника е бил
2
уведомен от оператора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представено по делото е заявление за пренасяне на номерата в мрежата на Т.Б.
ЕАД от ищеца №GL0В619444758/08.02.2018г., с което е заявен пренос на телефонни
номера +*************, +************ и +************* в мрежата на оператора.
Представен е договор от 08.02.2018г. за мобилни услуги сключен между страните,
по силата на който на абоната е определен месечен абонамент в размер на 18,99 лева,
за всеки един от предоставените му телефонни номера, съответно е предоставено
мобилно устройство „Хуауей“ IMEI:868344039836500. С приложение към договор за
мобилни услуги от 08.02.2018г. на абоната е предоставен втори апарат марка „Хуауей“
с IMEI:868598032498903, а с трето приложение към договор за мобилни услуги, също
от 08.02.2018г. е предоставен и трети апарат марка „Хуауей“ с IMEI:868344039835007.
Представени са по делото три договора за лизинг на мобилни устройства от
08.02.2018г. за три бр. мобилни апарати марка „Хуауей“, в които е посочено, че на
абоната се предоставя правото на ползване върху вещите с уговорка, че собствеността
върху същите може да бъде придобита при заплащане на допълнително уговорена сума
от 21,79 лева за всеки. Уговорено е, че цената на всеки един от мобилните апарати
възлиза на 648,67 лева, уговорени са 23 бр. равни лизингови вноски от по 21,79 лева.
Представени са общи условия към договори за лизинг, както и общи условия на
Т.Б. ЕАД за взаимоотношенията с потребители на електронни съобщителни услуги.
Представени са фактури от 20.02.2018г. на стойност от 168,81 лева, от
20.03.2018г. на стойност от 360,71 лева, 20.04.2018г. на стойност от 409,58 лева и
20.05.2018г. на стойност от 2376,95 лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, по
реда на чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и
главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по
силата на сключени между тях договор за доставка на телекомуникационни услуги,
обстоятелството, че се явява изправна страна по договорите, т.е. е изпълнил
задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на посочените
обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си,
3
съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства. В тежест на
ищеца е да установи, че с ответника се явяват обвързани и по договори за лизинг,
съответно че на ответника в качеството му на лизингополучател е предоставена вещта
предмет на договора, а в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил уговорените
по размер и в срок лизингови вноски.
По отношение на предявените искове за установяване дължимостта на сумите
от 51,15 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и услуги за периода
12.02.2018г.-19.03.2018г. по договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен
мобилен номер +*************, сумата от 97,15 лева представляваща незаплатени
абонаментни такси и услуги за периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. по договор за
мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +*************, както и
за сумата от 81,67 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и услуги за
периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. по договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с
предпочетен мобилен номер +************, съдът намира следното:
От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства съдът приема, че ответникът има качество на потребител на
телекомуникационни услуги, което му качество се поражда от валидно възникналото
облигационно правоотношение, което оформено в договор за далекосъобщителни
услуги от 08.02.2018г., по силата на който ищцовото дружество в качеството му на
национален мобилен оператор е предоставил достъп до своята мобилна мрежа на
ответника, за което обстоятелство на последния посредством заявление за пренос на
номера в мрежата на оператора са му предоставени мобилни номера +*************,
+************ и +*************. За всеки един от трите мобилни номера е сключен
срочен договор за период от 24 месеца, като е определена месечна абонаментна такса в
размер на 18,99 лева с вкл. ДДС. Определен е падеж на плащане на задължението за
използваните от абоната услуги – 20-то число на съответния месец. В задължение на
абоната е да заплаща използваните от него телекомуникационни услуги в рамките на
отчетния период, така и уговорената месечна такса.
От анализа на представените по делото писмени доказателства съдът приема, че
ответникът е неизправна страна, като в рамките на уговорения в договора срок не е
осъществявал заплащане на дължимите месечни абонаментни такси, съответно размера
на изразходваните от него услуги. Видно от представените по делото фактури ведно
със справка за потребление абоната е осъществявал национална и международна
телефония, генерирал е кратки текстови съобщения, съответно реализирал е и
трафични данни посредством използване на мобилен интернет. Отделно от това по
делото не са налице данни за релевирани от страна на абоната искания до оператора да
временно прекъсване достъпа до мобилната мрежа или други форсмажорни
обстоятелства, които да водят до невъзможността на ответника да използва услугите,
4
които са остойностени в съответната фактура. Не се установява и оспорване размера на
фактурираните телекомуникационни услуги, който операторът ежемесечно е
определял чрез съставянето на съответната месечна фактура. При тези съображения
съдът намира, че ищецът е изправна страна, като за процесния период от време е
предоставил достъп до мобилната си мрежа, предоставел е мобилни услуги по вид и в
количество посочено в съответния счетоводен документ, а абоната – ответник в
производството по делото не е осъществил задължението си да заплати същите.
При тези съображения предявените искове за установяване дължимостта на
сумите от 51,15 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и услуги за
периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. по договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с
предпочетен мобилен номер +*************, сумата от 97,15 лева представляваща
незаплатени абонаментни такси и услуги за периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. по
договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер
+*************, както и за сумата от 81,67 лева представляваща незаплатени
абонаментни такси и услуги за периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. по договор за
мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +************, следва
да бъдат уважени.
По отношение на исковете за установяване дължимостта на сумата от 47,46
лева начислена неустойката до договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с
предпочетен мобилен номер +*************, сумата от 47,46 лева начислена
неустойката до договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен
номер +*************, както и сумата от 47,46 лева начислена неустойката до
договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер
+************, съдът намира следното.
В т.11 от договора от 08.02.2018г. за мобилни услуги е предвидена клауза за
неустойка,която сочи, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между страндартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато
съответства на оставащия срок на договора.
5
Максималния уговорен размер на дължимата неустойка към момента на
възникване на облигационното правоотношение възлиза на трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни такси. В случая уговорената стандартна месечна
абонаментна такса възлиза на 18,99 лева (15,82 лева без ДДС), при което максимално
дължимия размер на месечната неустойка възлиза на 47,46 лева (15,82 левах3) за всеки
един от предоставените на ответника мобилни номера за достъп да мрежата на
оператора. Така формулираната, при договорен срок на договора от 24 месеца, клаузата
за неустойка в тази й част не създава неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор и не излиза извън обезщетителната си функция.
Ответникът в качеството си на абонат на мобилни оператор не е изпълнил
задължението си за плащане стойността на използваните от него мобилни услуги и
абонаментни такси, поради което в право на кредитора е да упражни правата си по
договора като прекрати същия. Тук съдът посочва, че не споделя възраженията на
ответника, чрез особеният му представител, че за това си намерение абоната не е
уведомен. Във фактура от 20.05.2018г. оператора е предявил сума, която е дължима на
основание неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуги, с което е
обективирал и намерението си за това да упражни това свое потестативно право.
Фактурата е адресирана до ответника, като същата е изплатена на адреса на
кореспонденция, който е посочен от самия него в договора за мобилни услуги. Не на
направени възражения от последния, че тази фактура не е получена. Нито закона, нито
в договора е предвидена форма, съобразно която кредиторът може да уведоми
длъжника за това си намерение. По същество е необходимо към момента на позоваване
на това си право да са били налице условията, при които той може предсрочно да
прекрати договора. В случая липсват по делото доказателства, от които да бъда
направен извода, че ответника е заплатил задълженията си към оператора, за които са
съставени фактури от 20.02.2018г., 20.03.2018г. и 20.04.2018г., поради което и към
момента на упражняване на това си потестативно право - 20.05.2018г. са били налице
обстоятелствата, които предпоставят упражняването му от кредитора.
По изложените съображения така предявените искове за установяване
дължимостта на сумата от 47,46 лева начислена неустойката до договор за мобилни
услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +*************, сумата от 47,46
лева начислена неустойката до договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с
предпочетен мобилен номер +*************, както и сумата от 47,46 лева начислена
неустойката до договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен
номер +************, следва да бъдат уважени, като доказани по основание и размер.
По отношение на исковете за установяване дължимостта на сумата от 552,96 лева
съставляваща стойност дължими лизингови вноски за периода 12.02.2018г.-
19.05.2018г. по договор за лизинг от 08.02.2018г. за предпочетен мобилен номер
6
+*************, сумата от 552,96 лева съставляваща стойност дължими лизингови
вноски за периода 12.02.2018г.-19.05.2018г. по договор за лизинг от 08.02.2018г. с
предпочетен мобилен номер +*************, както и сумата от 506,46 лева
съставляваща стойност дължими лизингови вноски за периода 12.02.2018г.-
19.05.2018г., по договор за лизинг от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер
+************, съдът намира следното:
С депозиране на заявление за преносимост на номерата, с което ответникът е
направил искане за пренасяне на посочените три мобилни номера в мрежата на
оператора, освен договор за мобилни услуги в телекомуникационната мрежа
ответникът е сключил и три договора за лизинг на мобилни телефони, всички от
08.02.2018г. Предоставени на абоната са три устройства марка „Хуауей“ при обща
стойност на всяка една от лизинговите вещи от по 648,67 лева. Уговорено е, че абоната
може да придобие собствеността върху вещите ако след изплащане на дължимите
лизингови вноски заплати и допълнителна сума от 21.79 лева. Срокът на всеки един от
договорите за лизинг е определен за 23 месеца, като лизинговата вноска е уговорена в
размер на 21,79 лева на месец.
При така приетата фактическа обстановка, съдът прави извод, че страните се
намират валидно обвързани по три договора за лизинг. На ответника е предадена вещта
предмет на всеки отделен договора, като този факт се установява от уговорката в чл. 4
от договора за лизинг, в която се посочва, че с подписване на договора абоната
удостоверява, че получава веща предмет на договора. При изложените съображения
съдът прима, че ищецът е изправна страна, като изпълнил задължението си да предаде
вещта посочена в съответния договор за лизинг, при което в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил задължението съобразно уговорката, респективно че получената
вещ е върната на лизингодателя. Доказателства в насока плащане на уговореното по
договорите за лизинг, съответно връщане на предадените за ползване мобилни
устройства ответникът не ангажира по делото, при което следва да бъде прието, че той
е неизправна страна по тези облигационни правоотношения. Към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е настъпил падежа и на последната уговорена и дължима
лизингова вноска, настъпил е падежа и на дължимата допълнителна сума за
придобиване на вещта по силата на чл. 1, ал.2 от всеки един от договорите за лизинг.
Ответникът не се брани с възражения, че е върнал получените вещи, а и такива
доказателства по делото липсват, поради което следва да бъде прието, че тази искови
претенции също са основателни. Падежиралите двадесет и три лизингови вноски
възлизат на обща стойност 501,17 лева, а при прибавяне и на падежиралата вноска по
чл.1, ал.2 от договора за лизинг в размер на 21,79 лева, стойността на задължението
възлиза на 522,96 лева. В този размер претенциите са основателни по отношение на
7
първите два договора за лизинг, а основателна се явява и претенцията по третия
договор за лизинг, по която предмет на предявеният иск е сумата от 506,46 лева.
По изложените съображения предявените искове за установяване дължимостта на
сумата от 552,96 лева съставляваща стойност дължими лизингови вноски за периода
12.02.2018г.-19.05.2018г. по договор за лизинг от 08.02.2018г. за предпочетен мобилен
номер +*************, сумата от 552,96 лева съставляваща стойност дължими
лизингови вноски за периода 12.02.2018г.-19.05.2018г. по договор за лизинг от
08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +*************, както и сумата от 506,46
лева съставляваща стойност дължими лизингови вноски за периода 12.02.2018г.-
19.05.2018г., по договор за лизинг от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер
+************, следва да бъдат уважени, като доказани по основание и размер.
По отношение установяване дължимостта на сумата от 150,74 лева
съставляваща стойност на разлика между цената на предоставеното устройство без
абонамент и преференциалната обща цена с предпочетен мобилен номер
+*************, сумата от 150,74 лева съставляваща стойност на разлика между
цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната обща цена с
предпочетен мобилен номер +*************, както и сумата от 150,74 лева
съставляваща стойност на разлика между цената на предоставеното устройство без
абонамент и преференциалната обща цена с предпочетен мобилен номер
+************, съдът намира следното:
В т.11, б.“б“ от договорът за мобилни услуги от 08.02.2018г. е уговорена клауза
съобразно която, в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги
съгласно посоченото в този договор, чийто срок не е изтекъл“, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой и без
абонамент и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на
оставящия срок на договора.
В процесния случай на ответника в качеството му на абонат са предоставени за
ползване три мобилни устройства, по отношение на които вещи е сключен и
съответния договор за лизинг. В случая не е извършена продажба на вещ, а същата е
предоставена за ползване на абоната, което право по същността си е и съответния
предмет на всеки един от договорите за лизинг. При това и както бе посочено, че в
случая не е извършена продажба, а е предоставено право на ползване върху движима
вещ, то разпоредбата на т.11, б.“б“ от договорът за мобилни услуги от 08.02.2018г. се
явява приложима към конкретния казус.
В договорът за мобилни услуги от 08.02.2018г., съответно видно от
приложенията към него, съдът приема, че стандартната цена на всяко едно от
предоставеното на ответника устройство определена в брой и без абонаментен план
8
възлиза на 859,90 лева, а стойността съобразно договора за лизинг е определена на
670,46 лева, при което на абоната е направена отстъпка в размер на 189,44 лева за
всяко едно устройство или от по 22 % намаление от стандартната продажна цена на
оператора.
От анализа на представените по делото доказателства съдът приема, че клаузата
посочена в т.11, б.“б“ от договорът за мобилни услуги от 08.02.2018г. по своята
същност е уговорка за неустойка, която се дължи кумулативно с неустойката, която е
уговорена в т.11, б „а“ от договора. Задължението за плащане на тази неустойка в
размер на разликата между преференциалната цена с договор и стандартната такава
без сключване на договор произтича от договора за мобилни услуги, а не от договора
за лизинг. Именно от прекратяване на договора за мобилни услуги за оператора се
пораждат правата му да търси неустойка в размер на разликата в цените на
устройството с включен и без абонамент. При тези съображения съдът не споделя
посоченото от ищеца, че прекратяването на договорите е ирелевантно за спора. По
същността си тази уговорка съставлява клауза за неустойка, като същата има
обезщетителен характер, независимо от обстоятелството, че е посочена като разлика в
цена на устройство – с или без срочен абонаментен договор. При кумулиране на двете
неустойки по договора за мобилни услуги се накърняват добрите нрави и
справедливостта по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3-то ЗЗД, при което тази клауза се явява
нищожна. С включването в договора за мобилни услуги за едно и също неизпълнение
две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля обезпечителната и
обезщетителната функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по
смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП. Клаузата на т.11, б. „б“ не е индивидуално уговорена
такава, предвид съдържанието на договора, поради което съдът приема, че същата е
нищожна и като такава не следва да се прилага.
Отделно от изложеното настоящият съдебен състав споделя и съдебната
практика, която се формира по идентичен казус, която е обективирана в определение
постановено по в.ч.т.дело №787/2020г. на ВОС, в което се посочва, че така както е
формирана неустойката, с която на оператора се възстановява пълния размер от
стойността на устройството при прекратяване на договора за мобилни услуги се
достига до заобикаляне на договорения със спогодба от 10.01.2018г. с КЗП максимален
размер на дължимата неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни
такси, което противоречи на добросъвестността и води до значително неравновесие
между правата на търговеца и потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП. Тук съдът следва да
се посочи, че за да компенсира вредите при прекратяване на договора за мобилни
услуги съдът уважи претенцията на ищеца за присъждане на неустойка в максимален
размер, който е определен в договора, а и съобразно споразумението с КЗП, при това
за всеки един отделен предоставен на ответника мобилен номер, предвид това, че за
9
функционирането на същия се предоставя отделна СИМ карта, а неустойката по
смисъла на т.11 б. „а“ е обвързана с предоставянето на „всяка СИМ карта“. Трикратния
размер на стандартната месечна абонаментна такса за съответния мобилен номер е
максималния размер на компенсацията, която следва да получи оператора по този
договор от 08.02.2018г., ведно с приложеният към него от същата дата. С процесната
втора неустойка предвидена в т.11 б. „б“, която е дължима при същите обстоятелства
при която се поражда задължението за неустойката по т.11,б.“а“, а именно при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги ще се заобиколни уговорката
за максимален размер на дължимата от потребителя неустойка. Отново съдът посочва,
че неустойката в размер на разликата на устройство с или без договор за абонамент, не
се отнася към договорът за лизинг на мобилно устройство, а към договора за мобилни
услуги, вредите по който съдът вече компенсира, като присъди максималната
неустойка по т.11, б.“а“.
При тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли предявените
искове за установяване дължимостта на сумата от 150,74 лева съставляваща стойност
на разлика между цената на предоставеното устройство без абонамент и
преференциалната обща цена с предпочетен мобилен номер +*************, сумата
от 150,74 лева съставляваща стойност на разлика между цената на предоставеното
устройство без абонамент и преференциалната обща цена с предпочетен мобилен
номер +*************, както и сумата от 150,74 лева съставляваща стойност на
разлика между цената на предоставеното устройство без абонамент и
преференциалната обща цена с предпочетен мобилен номер +************.
По отношение на разноските:
В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно
уважената част на предявените искове. За проведеното заповедно производство на
същия се дължат разноски в размер на 344,79 лева, а за исковото производство се
дължат разноски в размер на 1204,18 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. П. Н.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Д.В. №1 ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* с
адрес Област С. (С.), Община С., ГР. С., ЖК „М.-4“, б.п. С., сграда 6 сумата от 51,15
лева представляваща незаплатени абонаментни такси и услуги за периода 12.02.2018г.-
19.03.2018г. по договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен
номер +*************, сумата от 97,15 лева представляваща незаплатени
10
абонаментни такси и услуги за периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. по договор за
мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +*************, както и
за сумата от 81,67 лева представляваща незаплатени абонаментни такси и услуги за
периода 12.02.2018г.-19.03.2018г. по договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с
предпочетен мобилен номер +************, сумата от 47,46 лева начислена
неустойката до договор за мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен
номер +*************, сумата от 47,46 лева начислена неустойката до договор за
мобилни услуги от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +*************, както и
сумата от 47,46 лева начислена неустойката до договор за мобилни услуги от
08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер +************, сумата от 552,96 лева
съставляваща стойност дължими лизингови вноски за периода 12.02.2018г.-
19.05.2018г. по договор за лизинг от 08.02.2018г. за предпочетен мобилен номер
+*************, сумата от 552,96 лева съставляваща стойност дължими лизингови
вноски за периода 12.02.2018г.-19.05.2018г. по договор за лизинг от 08.02.2018г. с
предпочетен мобилен номер +*************, както и сумата от 506,46 лева
съставляваща стойност дължими лизингови вноски за периода 12.02.2018г.-
19.05.2018г., по договор за лизинг от 08.02.2018г. с предпочетен мобилен номер
+************, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове по отношение на сумата от
150,74 лева съставляваща стойност на разлика между цената на предоставеното
устройство без абонамент и преференциалната обща цена с предпочетен мобилен
номер +*************, сумата от 150,74 лева съставляваща стойност на разлика
между цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната обща
цена с предпочетен мобилен номер +*************, както и сумата от 150,74 лева
съставляваща стойност на разлика между цената на предоставеното устройство без
абонамент и преференциалната обща цена с предпочетен мобилен номер
+************, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1713/15.04.2020г., постановена по ч.гр. дело №
3902/2020г. на ВРС, на осн. чл. 79, ал.1 и чл. 92 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Д.В. №1 ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* с адрес Област С. (С.), Община С., ГР. С., ЖК „М.-4“,
б.п. С., сграда 6 сумата от 344,79 (триста четиридесет и девет лева и 79 ст.) лева
съдебно – деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство в
заповедното производство, както и сумата от 1204,18 (хиляда двеста и четири лева и
18 ст.) лева съдебно – деловодни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12