Р Е Ш Е Н И Е
№ 246 19.12.2023г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело №357 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.62, ал.2 от АПК във
вр. с чл.140 от ЗУТ.
Адв.Т.Б. като пълномощник на Б.Г.С. ***, Й.М.К. *** и Е.М. ***
обжалва заповед №СБ-ОАГ-20/27.09.2022г. на главния архитект на община С.Б. за
изменение на виза за проучване и проектиране №51/13.10.2020г. на органа.
Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на
материалния закон свързва с отсъствие на основанието по чл.62, ал.2 от АПК;
отсъствие на предпоставките по чл.134, ал.6 от ЗУТ; незаконен строеж във вид на
басейн, който не е премахнат; незаконност на пристройката по визата, поради
липса на припокриване на калканните стени със свързаното допълващо
застрояването в имота на жалбоподателките по см. на чл.42, ал.2 от ЗУТ; липса
на съгласие за изграждане на пристройката, за която не са налице предпоставките
по чл.39 от ЗУТ; нарушен ПУП и показатели за застрояване поради установената
устройствена зона с малка височина и плътност – Жм. Моли за отмяна на оспорения
акт. Претендира деловодни разноски.
В с.з. пълномощникът на жалбоподателките поддържа жалбата. Представя
списък за разноските.
В с.з. и писмено становище адв.Д. И. като пълномощник на
ответния главен архитект на община С.Б. намира жалбата за недопустима поради отсъствие
на предпоставките по чл.131 от ЗУТ и чл.147, ал.1 от АПК. Твърди, че с визата
не се създава свързано застрояване, поради изградената в имота на оспорващите сграда.
Евентуално намира жалбата за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващите.
В с.з. и писмени бележки адв.М.К. като пълномощник на заинтересованата
страна „И.“ ЕООД, ЕИК ********* намира жалбата за недопустима, евентуално за
неоснователна. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за пълномощника на оспорващите.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка
по спора:
Със заявление вх.№З-1792/07.10.2020г. до главния архитект на
община С.Б. „И.“ ЕООД е поискало издаване на виза за проектиране за
„Надстройка, пристройка /допълващо застрояване с търговско предназначение/ и
преустройство на сграда от основно застрояване с идентификатор 65365.602.180.1
по КК на гр.С.Б., находяща се в ПИ с идентификатор 65365.602.180 по КК,
представляващ УПИ XVII-541, кв.72 по плана на града. Към
заявлението е представено мотивирано предложение. Дружеството е собственик на поземления
имот и застрояването в него на основание нотариален акт №16, том II, рег.№5091, дело №346/2016г. на нотариус Л.С.с район на
действие РС-Дупница. Застрояването в имота включва посочената в заявлението
жилищна сграда със смесено предназначение, сграда с идентификатор
65265.602.180.2 от 11 кв.м. с предназначение – селскостопанска сграда и сграда
с идентификатор 65265.602.180.3 от 12 кв.м. с предназначение – селскостопанска
сграда. Съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация №5/11.07.2007г. на
главния архитект на община С.Б., жилищната сграда е „сграда от основното
застрояване с предназначение - жилищна сграда със стаи за настаняване“, а
съгласно инвестиционния проект и екзекутивна документация се състои от сутерен,
3 етажа, тавански етаж, стълбищна кула и покривна тераса. Съгласно
Удостоверение №З-1673-1/06.10.2020г. на кмета на община С.Б., сграда с
идентификатор 65265.602.180.2 е премахната. За сграда с идентификатор
65265.602.180.3 е издадено Удостоверение за търпимост №24/05.10.2020г. В имота
има изграден басейн тип Жан Дежоайо от 60куб.м., за който е издадено РС
№48/24.07.2007г. на главния архитект на общината. За изградената в имота плътна
ограда е издадено РС №76/16.10.2007г.
По заявлението на възложителя е издадена виза за проучване и
проектиране по чл.140, ал.2 от ЗУТ с изх.№ОАГ-51/13.10.2020г. от главния
архитект на община С.Б.. Визата касае изграждане на „Надстройка, пристройка и
преустройство на сграда от основното застрояване с предназначение - жилищна
сграда със стаи за настаняване с идентификатор 65365.602.180.1 по КК на гр.С.Б.“
в УПИ XVII-541, кв.72 по плана на града, одобрен със заповед
№РД-1031/16.07.1982г. на Председателя на ОБНС гр.Станке Димитров. Визата е
издадена на основание чл.134, ал.6 от ЗУТ и касае застрояване при спазване на
допустимите стойности и показатели за жилищна устройствена зона с малка
височина и плътност – Жм, както следва: плътност на застрояване – 70%,
интензивност на застрояване Кинт – 2.0, височина до 3 етажа – 12.60 и минимална
озеленена площ – 30%. Неразделна част от визата е скица №15-7992/08.01.2018г.
на общината /вж. л.24/. Графичната част на визата представлява комбинирана
скица за пълна или частична идентичност на л.116 от делото. Върху скицата с
червен химикал главният архитект на общината собственоръчно е отбелязал, че е
указано местоположението на строежа, неговите граници и линии на застрояване,
като в дясната част на скицата се намира легенда, съдържаща номерацията на
обектите. Под номер 1 е отбелязана надстройката от 1 етаж на жилищната сграда, а
под номер 2 е отбелязана пристройката. В съдебно заседание органът потвърждава
извършените от него отбелязвания върху комбинираната скица, включително в
дясната част досежно легендата, които е извършил към момента на издаване на
документа /вж. л.225-226/. Сочи, че пристройката към сградата е от допълващото
застрояване, има търговско предназначение и покрива изцяло калкана, който е на
заварената сграда от допълващото застрояване в съседния имот. С оглед
изложеното, откритото от съда по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК
по искане на пълномощника на жалбоподателките производство по оспорване
истинността на комбинираната скица в частта относно добавката по т.1 и т.2 в
дясната част на скицата не е доказано. Скицата е валиден официален писмен
документ с отбелязвания, извършени от неговия издател към датата на изготвянето
й. Визата е съобщена на възложителя и лицата М.Д.С.и Й.М.К., съгласно документите
на л.37-40 от делото и не е оспорена.
М.Д.С.е собственик на съседния УПИ XVI-540,
кв.72 по плана на града, в който на регулационната граница с УПИ XVII-541 е изградена сграда от допълващо застрояване с
идентификатор 65365.602.179.2 по КК на града, означена на графичния материал
към заявлението за издаване на визата. Съгласно писмо изх.№ЖВ-7-4/29.05.2015г.
на главния архитект на общината, сградата е търпим строеж. Жалбоподателките са
законни наследници на М.Д.С., съгласно удостоверение за наследници
изх.№262/20.07.2022г. от общината.
Със заповед №СБ-ОАГ-10/20.07.2021г. на главния архитект на
общината на основание чл.62, ал.2 от АПК поради установена явна фактическа
грешка в издадената виза, същата е изменена досежно посочения ПУП-ПЗ, добавен е
вида на пристройката като такава от допълващо застрояване с търговско
предназначение и са добавени документите за законосъобразното изграждане на
съществуващите сгради в имота на възложителя. По жалба
вх.№З-1792-2/05.08.2021г. от М.Д.С.и съпругата му и настоящ жалбоподател Б.Г.С.
чрез пълномощника им и настояща жалбоподателката Е.М.С., със заповед
№РД-08-415/10.08.2021г. органът е отменил заповедта по реда на чл.91 от АПК
поради липса на надлежни мотиви. Няма данни за оспорване на издадената заповед.
С оспорената заповед №СБ-ОАГ-20/27.09.2022г. органът е изменил
виза за проучване и проектиране №51/13.10.2020г. поради установени явни
фактически грешки на основание чл.62, ал.2 от АПК досежно следните записвания
във визата:
-на първа страница, първи абзац, ред осми погрешно посочена
заповед №1031/16.07.1982г. на Председателя на ОБНС гр.С Д, която касае
основното одобряване на плана, като правилната заповед е с №432/25.11.2009г. на
кмета на общината,
-на първа страница, първи абзац, ред трети, четвърти и пети
погрешно е изписано „Надстройка, пристройка и преустройство на Сграда от
основното застрояване с предназначение – жилищна сграда със стаи за настаняване
с идентификатор №65365.602.180.1 по КК на гр.С.Б.“, като правилният запис следва
да бъде „Надстройка, пристройка /допълващо застрояване с търговско
предназначение/ и преустройство на Сграда от основното застрояване с
предназначение – жилищна сграда със стаи за настаняване с идентификатор
№65365.602.180.1 по КК на гр.С.Б.“, видно от функционалното предназначение на
сграда с идентификатор №65365.602.179.2 от КККР на града.
В разпоредителната част на оспорената заповед органът е
изменил визата, като първата поправка следва да се чете: „Подробен устройствен
план /ПУП/ - План за застрояване, одобрен със Заповед №432/25.11.2009г.“, а
втората поправка следва да се чете: „Надстройка, пристройка /допълващо
застрояване с търговско предназначение/ и преустройство на Сграда от основното
застрояване с предназначение – жилищна сграда със стаи за настаняване с
идентификатор №65365.602.180.1 по КК на гр.С.Б.“. Заповедта е съобщена на
оспорващите с писмо №П-1309/28.09.2022г., връчено по пощата с обратни разписки,
получени на 30.09.2022г., 04.10.2022г. и 03.10.2022г. Жалбата по делото е
подадена по пощата на 13.10.2022г.
Съгласно приобщени по делото писма
изх.№ЖВ-40-5/07.01.2019г., изх.№ЖВ-40-6/11.01.2019г. и
изх.№ЖВ-40-7/21.02.2019г. от кмета на община С.Б. до жалбоподателката Е.М.С. и управителя
на „Или Никая“ ЕООД И.Б.К., в имота на възложителя е констатиран обект „басейн“,
за който са съставени актове, основание за започване на административно
производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Липсва заповед за премахване на обекта
/вж. л.183-185/. Такъв обект не е констатиран на място при огледа от вещото
лице по приетата по делото техническа експертиза.
От приетата техническа експертиза, изготвена от вещо лице
арх.Д Д.С., се установят предвижданията на ОУП и ПУП за населеното място и
застрояването в имота. За територията на община С.Б., включително за УПИ на
възложителя е в сила ОУП, одобрен с решение №369/30.11.2017г., в сила от
21.12.2017г. Съгласно графиката към ОУП, УПИ XVII-541
попада в зона Жм – жилищна зона за нискоетажно застрояване, означено с кафяв
цвят на плана, видно от Приложения 3.1 и 3.2 към заключението. Съгласно чл.8,
ал.4 от Правила и нормативи за прилагане на ОУП, жилищните устройствени зони се
застрояват при спазване на съответните параметри, а съгласно чл.8, ал.2 от
правилата и нормативите, влезлите в сила ПУП за отделни имоти, респ. с които са
определени друг вид разновидности на жилищните устройствени зони, запазват
действието си съгласно чл.103а от ЗУТ. Със заповед №1031/16.07.1982г. на
Председателя на ОБНС гр.Станке Димитров е одобрен РЗП на града. Съгласно
предвижданията на плана, имотът на възложителя с пл.№541 е попадал в обхвата на
имот, в който се предвижда изграждане на 3-етажна сграда с обществено-обслужваща
част – магазини, видно от Приложение 4.1 към заключението. Планът не е приложен
по отношение на застрояването - предвидената сграда не е реализирана. Със
заповед №122/07.03.1988г. на Председателя на ОбНС гр.С.Б. е утвърдено
„изменението на отреждането на парцел XIV от
Комплексно жилищно строителство“ за „Индивидуално жилищно строителство“ по
имотните граници между посочени имоти, между които е имот пл.№541, съгласно
Приложения 5.1 и 5.2 към заключението. В графичната част на изменението за ПИ
541 е отреден парцел XVII-541.
Липсата на графика към този план не позволява формиране на извод за
предвижданията за застрояването във всеки от новообразуваните имоти за
индивидуално застрояване с конкретните технически параметри. Със заповед №432/25.11.2009г.
на кмета на община С.Б. /Приложение 6.1 към заключението/ е одобрен проект за
изменение на ПУП-ПЗ, одобрен със заповед №122/07.03.1988г. в обхвата на УПИ XVII-180, кв.72 с идентификатор 65365.602.180 по КК на града. С
плана се предвижда установяване на жилищна устройствена зона със средна
височина Жс със следните показатели: височина - 12.60м, плътност на застрояване
– 70%, интензивност на застрояване Кинт - 2, минимална озеленена площ – 30%,
предназначение на имота – за жилищно застрояване и начин на застрояване –
свободностоящо. В обяснителната записка към проекта е записано, че се запазва
съществуващата жилищна сграда с предназначение „Жилищна сграда със стаи за
настаняване“ и се предвижда нейното пристрояване и надстрояване. От графиката
на проекта на ПУП-ПЗ /Приложение 6.8 към
заключението/ е видно, че пристрояването на сградата е допустимо в
пространството, оградено с червена пунктирана линия около сградата, а надстрояването
е допустимо в пространството, оградено от вътрешната червена пунктирана линия. ПУП-ПЗ
е влязъл в сила на 13.12.2009г. При огледа на място вещото лице е заснело
размерите на съществуващите строежи в обхвата на УПИ XVII-541,
които е отразило графично на схемата, Приложение 1 към заключението. Основното
застрояването в имота е означено с №1 в приложената схема и представлява
„жилищна сграда със стаи за настаняване“. Сградата е с идентификатор
65365.602.180.1 по КК на града. Сградата представлява надстроена и пристроена
жилищна сграда, която първоначално е изградена по проект №442/1964г., РС
№20/16.06.1965г. и строителен проект №442/1964г. Относно пристрояването и
надстрояването на сградата е издадена Виза за проектиране №244/16.05.2005г. по
одобрен инвестиционен проект №25/02.08.2005г. и РС №21/02.08.2005г. Изработен е
проект за преработка на инвестиционния проект №63/2006г. и забележка към РС
изх.№3947/01.11.2006г. Сградата е въведена в експлоатация като „Сграда от
основното застрояване с предназначение – жилищна сграда със стаи за
настаняване“, съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация №5/11.07.2007г.
Сградата е с траен градоустройствен статут съгласно предвижданията в ПУП-ПЗ от
2009г. Относно допълващото застрояване в имота вещото лице е установило
следното:
-в дъното на имота е изградена постройка от допълващо
застрояване, за която е издадено Удостоверение за търпимост №24/05.10.2020г.
Постройката е изградена сключено към постройка от допълващото застрояване в УПИ
XV-542 и сключено към страничната регулационна линия към УПИ XVIII-543. Постройката е нанесена в КК с идентификатор
65365.602.180.3. В схемата към заключението е означена с №2.
-във вътрешността на имота е изграден басейн с неправилна
геометрична форма, за който има издадено РС №48/24.07.2007г. за „Басейн тип Жан
Дежоайо“ с обем 60куб.м. В схемата към заключението е означен с №3.
-в югоизточната част на имота до съществуващата плътна
ограда към ПИ 65365.602.182 е изградено джакузи с площ 7кв.м., означено на
схемата с №4 /погрешно посоченото от вещото лице с №3/.
-озеленяването в имота заема участък от правоъгълна форма в
близост до плътната ограда към УПИ XVI-540 и е
означено на схемата с №5.
-с №6 на схемата е означено пространство от двора, покрито с
дървена настилка – декинг. В съдебно заседание вещото лице сочи, че няма възможност
за достъп под декинга, т.к. се касае за строеж, който е покрит и е в завършен
вид. Съгласно информацията от общината, на място е имало друга постройка, която
е премахната, но не са съставяни констативни протоколи за незаконно
строителство.
След извършени изчисления относно техническите показатели на
застрояването в обхвата на УПИ XVII-541
вещото лице сочи, че плътността на застрояването е 53%, която не превишава
допустимата максимална от 70% съгласно ПУП от 2009г., Кинт.=1.23, което не
превишава допустимата стойност, а реализираното озеленяване в имота е 2.02% и е
под минимално допустимото, поради което при бъдещи инвестиционни инвестиции
следва да са се увеличи. При изчисляване на параметрите на застрояването в
имота вещото лице е включило всички реализирани строежи. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че застрояването за жилищната сграда е установено въз
основа на одобрената проектна документация, съгласно която сградата има 3 етажа
и тавански етаж, а не 4 етажа, съгласно снимката към заключението.
Вещото лице сочи, че калканната стена на предвидената с
визата постройка от допълващото застрояване на вътрешната граница на УПИ-то
покрива изцяло в хоризонтално отношение калканната стена на заварена
селскостопанска постройка в съседния УПИ на жалбоподателите. Покриването на
калканната стена във вертикално отношение ще се докаже с изработване на
инвестиционен проект на следващ етап от проектирането.
Заключението на вещото лице и изявленията на експерта в
съдебно заседание съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са в
съответствие с приетите по делото писмени доказателства. Страните не ги
оспорват.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателства.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира
жалбата за допустима. Оспорената заповед е акт по чл.62, ал.2 от АПК, т.к. е
издадена на посоченото правно основание и с мотиви за поправка на допуснати от
органа очевидни фактически грешки във визата за проучване и проектиране.
Съгласно чл.62, ал.2, изр.2 от АПК, актът за поправката се съобщава на
заинтересованите лица. Кръгът на заинтересованите лица се определя от
специалния ЗУТ, т.к. решението за поправка е неразделна част от визата. Визата
е издадена на основание чл.134, ал.6 от ЗУТ поради което е приложимо правилото
на чл.140, ал.3 от ЗУТ. Това означава, че актът за поправка следва да се съобщи
на заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ. Нормата на чл.131, ал.2, т.2 във вр.
с ал.1 от ЗУТ определя имота на жалбоподателките УПИ XVI-540,
кв.72 по рег. план на града, представляващ ПИ с идентификатор 65365.602.179 по
КК като непосредствено засегнат от визата и оспорената заповед, т.к. този имот
е съседен на имота, предмет на визата и оспорената заповед и с визата се
създава свързано застрояване в двата имота. Неоснователно представителят на
ответника твърди за създадено свързано застрояване с ПУП-ПЗ, т.к. видно от
заповед №432/25.11.2009г. на кмета на община С.Б. и заключението на вещото
лице, с посочената заповед е одобрено изменение на ПУП-ПЗ в обхвата на имота на
възложителя с начин на застрояване – свободностоящо и съгласно графиката на
проекта на ПУП-ПЗ, пристрояването и надстрояването е в рамките на жилищната
сграда, поради което не се предвижда ново допълващо застрояване в имота на
границата с имота на жалбоподателите. Едва с визата е предвидено изграждане на
пристройката от допълващото застрояване на вътрешната граница, която да покрива
изцяло в хоризонтално отношение калканната стена на заварената селскостопанска
постройка в съседния УПИ на жалбоподателите. Създаденото с визата /вж.
графичната част/ свързано застрояване между имота на жалбоподателките и имота
на възложителя определя оспорващите като заинтересовани лица в производството
по издаване на визата, а от там – и като заинтересовани лица в производството
по издаване на оспорената заповед. Като такива, оспорващите са правен интерес
от обжалване на заповедта по см. на чл.147, ал.1 от АПК. Това е и причината
органът да ги уведомява за издадените по заявлението на възложителя самостоятелни
актове. Оспорената заповед е индивидуален административен акт по чл.214, т.2 от ЗУТ. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ пред компетентния
административен съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
От извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК във вр. с чл.213 от ЗУТ съдът установява, че заповедта е издадена от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Компетентността на главният
архитект на общината се извежда от императивната норма на чл.140, ал.7 от ЗУТ. Съгласно
чл.62, ал.2, изр.1 от АПК очевидните фактически грешки, допуснати в
административния акт, се поправят от органа, който го е издал.
Заповедта е надлежно мотивиран от фактическа и правна страна
административен акт и отговаря по форма на общите правила по чл.59, ал.2 от АПК. Налице са ясни, конкретни, взаимно допълващи се мотиви, разпоредителна
част и издател на акта.
Липсват нарушения на административнопроизводствените правила
при издаване на заповедта. В съответствие с общото правило на чл.35 от АПК оспорения
акт е издаден след изясняване на правнозначимите факти и обстоятелства. Нормата
на чл.62, ал.2, изр.1 от АПК не въвежда преклузивен срок за поправката, като
същата може да се извърши и след изтичане на срока за обжалване на визата,
както е в конкретния случай. Нормата изисква съобщаване на акта за поправка на
заинтересованите страни, без да е необходимо извършване на процедура преди
издаването му.
Оспорената заповед съответства на материалния закон.
Заповедта за поправка на очевидни фактически грешки във
визата за проучване и проектиране, макар и свързана с визата, е предмет на
самостоятелен контрол за законосъобразност, който изключва контрола за
законосъобразност на визата досежно предпоставките за нейното издаване и
спазване на закона при разрешеното с визата проучване и проектиране на
посоченото застрояване в имота на възложителя. Това ще рече, че извън рамките
на съдебния контрол по делото е преценката за спазване на правилата по чл.134,
ал.6 от ЗУТ и чл.41, ал.2 и ал.3 от ЗУТ.
Предмет на съдебен контрол е преценката на органа за наличие
на посочените в заповедта очевидни фактически грешки, т.е. дали има
несъответствие между действителната воля на органа и изразената такава във
визата. Действителната воля на органа не може да бъде изменяна или допълвана по
реда на чл.62, ал.2 от АПК. Каква е
действителната воля на органа се извежда от документите от преписката и
мотивите за издаване на визата. С оглед на това, преценявайки заявлението на
възложителя с приложените към него документи и мотивите за издаване на визата,
съдът намира, че оспорената заповед покрива правната хипотеза за нейното
издаване по чл.62, ал.2 от АПК. По отделни изменения изводите на съда са
следните:
Досежно изменението в теста на първа страница, първи абзац
от визата, който вместо израза, че ПУП-ПЗ е одобрен със заповед №1031/16.07.1982г.
на Председателя на ОБНС гр.С Д следва да се чете, че ПУП-ПЗ е одобрен със
заповед №432/25.11.2009г. на кмета на община С.Б., чл.42, ал.2 от ЗУТ:
Мотивите на органа са свързани с обстоятелството, че заповед
№1031/16.07.1982г. касае основното одобряване на плана. Тези мотиви са във
връзка с волята на органа във визата. Във визата органът е посочил, че с одобрения
с посочената заповед план са одобрени допустимите стойности и показатели за
застрояване за жилищна устройствена зона с малка височина и плътност – Жм, но в
същото време е цитирал конкретните стойности за плътност на застрояването от
70%, интензивност Кинт. от 2.0, височина от 12.60м и минимална озеленена площ
от 30%, които се отнасят за застрояване за жилищна устройствена зона със средна
височина и плътност /Жс/, видно от заключението на вещото лице и чл.19, ал.1 от
Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони. Разминаването между предвижданията за имота
по ОУП на общината от 2017г., съгласно който имотът на възложителите попада в
зона за нискоетажно застрояване, се преодолява с нормата по чл.8, ал.2 от Правилата
и нормативите за прилагане на ОУП и нормата на чл.103а от ЗУТ. Посочените във
визата устройствени показатели за имота на възложителя са предмет на одобрения
проект за изменение на ПУП-ПЗ със заповед №432/25.11.2009г. на кмета на община С.Б..
Следователно, посочената във визата заповед №1031/16.07.1982г. за одобряване на
ПУП-ПЗ е в явно противоречие с разпоредените във визата устройствени
показатели, които не отговарят на показателите за устройствената зона по
одобрения с тази заповед ПУП. Налице е очевидна фактическа грешка на органа,
която правилно е отстранена по реда на чл.62, ал.2 от АПК с посочване на
действителната заповед, която определя цитираните от органа във визата
показатели. Допълването с чл.42, ал.2 от ЗУТ в оспорената заповед не води до
формиране на нова, различна воля на органа спрямо волята във визата, с оглед
съдържанието на мотивираното предложение към заявлението на възложителя и графичната
част на визата. В графичната част на визата по т.2 от легендата е разрешена
пристройка, която се намира на вътрешната граница на УПИ XVII-541 и калканната й стена покрива калканната стена на
заварената постройка в имота на жалбоподателките. Покриването е безспорно
установено от заключението на вещото лице. Очевидна е волята на органа за
разрешаване на допълващо застрояване във вид на пристройка към съществуващата
жилищна сграда. Следователно, липсва изменение на формираната във визата воля
на органа. Визата е единство между тестова и графична част, поради което волята
на органа се извежда и от записванията и параметрите на предвиденото застрояване
в комбинираната скица към визата. В тази връзка е и искането на заявителя в
заявлението за издаване на визата, което е уважено изцяло, видно от графичната
част на визата.
Досежно изменението в теста на първа страница, първи абзац
от визата, който следва да се чете: „Надстройка, пристройка /допълващо
застрояване с търговско предназначение/ и преустройство на Сграда от основното
застрояване с предназначение – жилищна сграда със стаи за настаняване, с
идентификатор №65365.602.180.1 по КК на гр. С.Б.“:
При сравнение между текста във визата и изменения текст в
оспорената заповед е видно, че поправката засяга единствено вида на
пристройката, т.к. е добавено, че същата представлява допълващото застрояване с
търговско предназначение. И тук е налице несъответствие между действителната
воля на органа и отразената такава във визата досежно вида на пристройката. Във
визата е посочена само пристройка, но в графичната част, обективирана в
комбинираната скица ясно е указано, че с т.2 на графиката е означена пристройката,
а нейното местонахождение е на вътрешната граница със съседния имот при
условията на свързано застрояване със съществуваща в съседния имот постройка от
допълващото застрояване с идентификатор 65365.602.179.2. Това местонахождение определя
постройката като такава от допълващото застрояване. Търговското предназначение
се извлича от съдържанието на заявлението на възложителя, което е одобрено
изцяло с издадената виза.
Изводът от изложеното е, че разпоредителната част на визата
е в несъответствие с част от мотивите в буквалния тест на визата, от една
страна и е в несъответствие с графичната част на визата, от друга страна и
заявлението на възложителя, което е изцяло уважено. Правнорелевантна е
действителната воля на органа, поради което издадената заповед е в съответствие
със законовото основание по чл.62, ал.2 от АПК. Оспореният акт не променя
волята на органа във визата и не изменя правоотношението, разпоредено с визата.
Възраженията на жалбоподателите за обратното са
неоснователни. Недопустимо е в настоящето съдебно производство да се
предизвиква ревизия на влязлата в сила виза, каквато е целта на твърденията за изграждане
на незаконна постройка, за промяна на начина и характера на застрояването, за
липса на съгласие за изграждане на пристройката, за незаконен строеж, за
нарушен ПУП и неспазени показатели за застрояване. Възраженията са относими към
законосъобразността на визата, която не е предмет на съдебния контрол по
делото. За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че съществуването на незаконен
строеж в недвижимия имот, който не е премахнат или узаконен, е пречка за
издаване на РС съгласно чл.148, ал.7 от ЗУТ, но не и за издаване на виза, т.к
чл.140, ал.2 и ал.3 от ЗУТ не поставят такова изискване. Това ще рече, че
въпросът за законността на строителството в имота е неотносим към
законосъобразността на издадената виза, която е акт, издаден на етапа
„инвестиционно проучване и проектиране“, а не на етапа одобряване на
инвестиционните проекти и издаване на РС. Визата за проектиране представлява
извадка от действащия ПУП и с нея се проучва допустимото застрояване съобразно
действащия ПУП, включително допълващо такова, което не е предвидено в ПУП. С
визата не се разрешава строителство. Това става с последващото одобряване на
проекти и издаване на РС, при издаването на които актове следва да бъдат
спазени изискванията на чл.148, ал.7 от ЗУТ. Независимо от това, незаконността
на строежа във вид на басейн не е установена с влязъл в сила административен
акт на органа за неговото премахване. По този начин стои въпросът и с даването
на съгласие за изграждане на пристройката - това съгласие не е предмет на
получаване в производството по издаване на визата.
На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК във вр. с чл.213
от ЗУТ съдът ще отхвърли оспорването като неоснователно.
Поради изхода от спора жалбоподателките нямат право на
деловодни разноски.
На
основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателките дължат заплащане на сторените от
заинтересованата страна деловодни разноски в размер на 1250лв. за адвокатско
възнаграждение, съгласно списъка на л.190 от делото и договора за правна защита
и съдействие на л.164 от делото, който служи като разписка за заплатената сума.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на адв.Т.Б.
като пълномощник на
Б.Г.С., Й.М.К. и Е.М.С. /с посочени
адреси/ срещу заповед №СБ-ОАГ-20/27.09.2022г. на главния архитект на община С.Б.
за изменение на виза за проучване и проектиране №51/13.10.2020г. на органа.
ОСЪЖДА
Б.Г.С., Й.М.К. и Е.М.С. да заплатят на „И.“ ЕООД деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1250лв. /хиляда двеста и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: