Р Е Ш Е Н И Е
№ / 12.07. 2016 Година
гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
07.06. 2016 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
С.И.
Като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
търг.д.
№ 273 по
описа за 2015 год.,
за
да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.417,т.9 ГПК за установяване
дължимостта на претендираните от ищеца „Ю." АД суми, произтичащи от
авалиран от ответника М.С.Д. запис на заповед от 07.11.2007г. за сумата
40 000лв., ведно с годишна лихва от 13.5% върху тази сума, считано от
датата на издаване на записа на заповед.
Ищецът твърди, че на основание заявление
от „Ю." АД по чл.417 от ГПК, PC гр. К. е издал заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист въз основа на издаден запис на заповед
срещу М.С.Д.. Ответникът-авалист подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение в срок, поради което и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът
предявил настоящите установителни искове за съществуването на вземането му.
Ищецът твърди, че на 07.11.2007г. "М."
ЕООД, чрез законния си представител, безусловно и неотменимо се е задължило да
плати сумата 40 000.00 лева по запис на заповед, ведно с годишна лихва в
размер на 13,50%, платими при предяваване на „Ю." АД (с предишно
наименование Ю. АД). Записът на заповед бил освободен от разноски и протест и
бил платим на предявяване в срок до 07.12.2017г. Длъжникът М.С.Д. бил солидарно
отговорен с издателя, тъй като бил авалирал записа на заповед при условията,
при които издателят е поел задължението. Записът на заповед бил предявен за
плащане на М.С.Д. чрез нотариална покана peг. № 319, том I, № 18 по описа на
нотариус И.Г., нотариус с peг. № *** на Нотариалната камара, с район на
действие - РС-К., връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1
от ГПК на 26.02.2015г. Записът на заповед бил издаден във връзка с Договор за
банков кредит Продукт „Б." №***/06.11.2007г. с предоставен на
кредитополучателя “М.” ЕООД (н), ЕИК *** размер от 40000 лева и срок на
ползване и погасяване 120 месеца. Към датата на заявлението длъжникът, а и дружеството-кредитополучател,
не били изплатили дължимите суми на „Ю." АД, което обуславяло правния
интерес на заявителя от снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Авалистът дължал и законната лихва от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски за
държавни такси и адвокатски хонорар с начислен върху него ДДС, поради това, че
пълномощникът бил регистрирано по ЗДДС лице.
Ищецът посочва, че с Решение № 137 от
18.11.2010г. по т.д. №162/2010г. по описа на ОС - гр. П. на основание чл. 630,
ал. 1 от ТЗ било открито производство по несъстоятелност и била обявена
неплатежоспособността на издателя „М." ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл.
617, ал. 1 от ТЗ всички парични задължения на длъжника ставали изискуеми от
датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Вземанията на ищеца от
несъстоятелното дружество били предявени в пълен размер към датата на
предявяване, като били включени в Списъка на предявените и допълнително приети
вземания по чл. 688, ал.1 от ТЗ, като към датата на предявяване на исковата
молба липсвало каквото и да било удовлетворяване на “Ю.” АД в хода на
производството по несъстоятелност.
Ищецът посочва, че записът на заповед
бил издаден във връзка с разпоредбите на чл. 7 от Договор за банков кредит
Продукт „Б." №***/06.11.2007г. с предоставен размер от 40 000 лева,
сключен между Банката и “М.” ЕООД (н), ЕИК ***. Тъй като към датата на предявяване
на исковата молба за банката е налице ликвидно и изискуемо вземане по договора
за кредит, изпълнението било насочено срещу авалиста по ценната книга, издадена
като обезпечение по договора за банков кредит. С оглед подаденото възражение от
ответника, за ищеца е налице правен интерес от установяване на вземането му.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че “Ю.” АД има
срещу ответника валидно и изискуемо вземане, за което е било образувано
ч.гр.д.№897/2015г. по описа на РС К., по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК в размер на: 39328,93 лева - главница, представляваща
дължима сума по издадения запис на заповед;
40 275,00 лева - възнаградителна лихва за периода от 07.11.2007г. до
23.04.2015г. и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (23.04.2015г.) до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира за разноските в заповедното и
в настоящото производство.
Ответникът М.С.Д. прави възражение за
изтекла погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл.531 ,ал.1 във вр. с
чл.537 от ТЗ по отношение на издадения Запис на заповед от 07.11.2007г.
Счита, че изискуемостта на задължението
на авалиста за плащане по запис на заповед, издаден с падеж „на
предявяване" на издателя, настъпва с предявяване на същата на издателя, което
в случая е от момента на постановяване на Решение №134 от 18.11.2010г.,
постановено по т.д №162/2010г. на ОС-П., с което е открито производство по
несъстоятелност за „М." ЕООД, а не от момента на предявяване на същата на
авалиста 26.02.2015г., тъй като с предявяването се определял падежа на
задължението и настъпвала изискуемостта на задължението на издателя за плащане
без което не се явявала настъпила изискуемостта на същото по отношение на
авалиста.
Ответникът счита, че падежът на издадения
запис на заповед е настъпил на 18.11.2010г. и към настоящият момент са изминали
повече от три години - чл.531 ,ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ, поради което
вземането на кредитора се е погасило по
давност.
На второ място ответникът излага доводи,
че не е налице и валидно предявяване на Записа на заповед, съгласно
разпоредбата на чл.47,ал.1 от ГПК, по отношение на авалиста, като излага
подробни аргументи в тази връзка.
Моли съдът да отхвърли предявените искове,
както и претенцията за дължими разноски в размер на 3660,95 лева, направени в
заповедното производство.
Окръжен съд – гр. С.З., след като обсъди данните по делото,
намери за установено следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.422 ГПК във вр. с чл.417,т.9 ГПК за установяване дължимостта на
претендираните от ищеца суми, произтичащи от авалиран от ответника запис на
заповед от 07.11.2007г. за сумата 40 000лв., ведно с годишна лихва от
13.5% върху тази сума, считано от датата на издаване на записа на заповед.
Видно от приложеното ч.гр.д.№897/15г. по
описа на К. РС, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.41 ГПК против ответника
за следните суми: 39328,93 лева - главница, представляваща дължима сума
по издадения запис на заповед; 40 275,00
лева - възнаградителна лихва за периода от 07.11.2007г. до 23.04.2015г. и законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по
заповедното производство. К.т РС е издал заповед №627 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по
чл.41 ГПК, с която е разпоредил ответникът да заплати на ищеца 39328,93 лева -
главница; 40275,00 лева – договорна лихва за периода от 07.11.2007г.
-23.04.2015г., законна лихва върху главницата, 3660.95лв. разноски по делото.
Тъй като ответникът е подал възражение против издадената заповед, К.т РС е
указал на заявителя /т.е. на ищеца по делото/ да предяви иск за установяване на
вземането си към длъжника. Ищецът е предявил настоящите искове в
законоустановения срок, поради което исковете са допустими.
От приложения по делото Договор за
банков кредит Продукт „Б." №***/06.11.2007г. от 06.11.2007г. се установява, че на
кредитополучателя “М.” ЕООД, ЕИК *** е предоставен кредит във формата на
револвираща кредитна линия в размер на 40000 лева и срок на ползване и
погасяване 120 месеца, като впоследствие е сключен Анекс към договора от
15.10.2009г., с който са предоговорени част от клаузите на договора и е добавен
раздел ”Обезпечение”, по силата на който кредитополучателят “М.” ЕООД (в
несъстоятелност) е учредил в полза на банката
договор за поръчителство с поръчители ответникът М.С.Д. и Георги Гурков
Доганов.
Страните не оспорват обстоятелството, че
представения по делото запис на заповед е издаден във връзка с Договор за
банков кредит Продукт „Б." №***/06.11.2007г. с предоставен на
кредитополучателя “М.” ЕООД (н), ЕИК *** кредит в размер от 40000 лева и срок
на ползване и погасяване 120 месеца, както и че ответникът по делото е авалирал
записа на заповед при условията, при
които е издаден.
Също така не се оспорват обстоятелствата,
че с Решение № 137 от 18.11.2010г. по т.д. №162/2010г. по описа на ОС - гр. П.
на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е открито производство по несъстоятелност и е
обявена неплатежоспособността на издателя на записа на заповед- „М." ЕООД
с начална дата на неплатежоспособността 01.01.2008г. От направената служебна
справка по партидата на „М." ЕООД се установи, че към настоящия момент
дружеството е заличено от търговския регистър.
Видно от данните по делото, в
образуваното производство във връзка с несъстоятелността на
дружеството-кредитополучател„М." ЕООД ищецът е предявил вземането си по
кредита, като същото е прието в производството, но по делото липсват
доказателства от страна на ответника, че е направено разпределение на дължими в
производството по несъстоятелност суми и че дължимата сума е разпределена и
заплатена на ищеца-„Ю." АД.
От представените по делото доказателства
се установява, че към датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК, както
и към датата на предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК, както ответникът - длъжник, така и дружеството-кредитополучател, не са
изплатили дължимите суми на „Ю." АД.
Съдът счита, с оглед данните по делото,
че ответникът в качеството си на авалист по записа на заповед от 07.11.2007г. е
задължен по него съобразно условията, при които същият е издаден.
Ответникът е направил възражения относно
редовността на предявяването му на записа на заповед, като счита, че ЧСИ при
връчване на нотариалната покана, с която е предявен записа на заповед е нарушил
разпоредбите на ГПК и неправилно е връчил записа на заповед. Съдът намира за
неоснователни доводите на ответника в горепосочения смисъл. Видно от нотариалната
покана на ищеца до ответника /л.11-л.12 от делото/, връчена чрез ЧСИ И.Г. ,
рег.№*** на Нотариалната камара и с район на действие РС К., на
25.02.2015г.нотариусът е удостоверил изпратената покана за удостоверяване
датата на връчване. Видно от направеното отбелязване от ЧСИ, на 26.02.2015г. на
входната врата на апартамента на ответника е било залепено уведомление до ответника,
съгласно чл.47, ал.1 и 2 ГПК, тъй като същият не е бил намерен на адреса.
Според отразеното от ЧСИ в 14-дневен срок нито ответникът, нито негов
представител се е явил, за да получи нотариалната покана.
При тези данни съдът приема, че
нотариалната покана, с която на ответника е предявен записа на заповед е
редовно връчена. Записът на заповед е надлежно предявен за плащане на
ответника, но последният не е заплатил дължимите по записа суми.
Съдът намира за неоснователни доводите
на ответника, че вземането по записа се е погасило по давност, тъй като падежът
му бил настъпил на 18.11.2010г.- датата
на постановяване на Решение № 137 от 18.11.2010г. по т.д. №162/2010г. по описа
на ОС - гр. П., с което е открито производство по несъстоятелност и е обявена
неплатежоспособността на издателя на записа на заповед- „М." ЕООД.
Посоченото решение, според съда, няма отношение към авалиста – ответника по
настоящото дело. По отношение на него е налице надлежно предявяване за плащане
на записа на заповед на 13.03.2015г.,
съгласно чл.47, ал.5 ГПК. В 7-дневния срок, даден в поканата на „Ю." АД до
отв.М.С.Д., а и към датата на приключване на съдебното производство по
настоящото дело ответникът не е заплатил сумите по записа на заповед, поради
което ищецът е образувал заповедното производство по реда на чл.417 ГПК и
впоследствие е предявил настоящите установителни искове.
Поради изложените съображения, съдът
намира за неоснователни доводите на ответника, че вземането на кредитора „Ю."
АД към ответника по записа на заповед се е погасило по давност.
С оглед
изясняване на делото от фактическа страна в хода на съдебното производството е назначена съдебно –
икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и
добросъвестно изготвено. Същото не е оспорено от страните по делото. От същото се
установява, че усвоеният кредит по Договор
за банков кредит Продукт „Б." №***/06.11.2007г. от „М." ЕООД е в размер от 45 290
лева, издължената сума по главницата е в размер на 5961.07лв., а дължимият
остатък за погасяване от главницата е в размер на 39 328.93лв. Такъв, според
експертното заключение, е размерът на дължимата главница към 23.04.2015г.
/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.41 ГПК/. Видно от експертизата, размерът на дължимата възнаградителна лихва
за периода 08.11.2007г.-23.04.2015 г. е в размер на 40 174.50лв.
Констатациите на експертизата
кореспондират с останалите писмени доказателства по делото, същите не бяха
оспорени от страните и съдът ги възприема.
Предвид
изложените съображения, съдът приема за установено, че между
страните е възникнало менителнично правоотношение, във връзка с авалиран от
ответника запис на заповед, издаден от „М." ЕООД, заличен към момента
търговец, чийто управител е бил ответникът по делото. Безспорно е установено по
делото, че записът на заповед е издаден
от „М." ЕООД като обезпечение по Договор за банков кредит Продукт „Б."
№***/06.11.2007г. с предоставен кредит от 40 000 лева на дружеството-търговец и
авалиран от ответника при условията, при които е сключен. Съдът приема за
безспорно установено по делото, че дължимите по кредита суми не са изплатени от
кредитополучателя и от ответника, в качеството му на авалист по записа на
заповед. Последният му е надлежно предявен за плащане с нотариалната покана,
връчена му чрез ЧСИ И.Г. , рег.№*** на Нотариалната камара и с район на
действие РС К. на 13.03.2015г., съгласно чл.47, ал.5 ГПК. Съдът приема за
установено, че в 7-дневния срок, даден в поканата на „Ю." АД до отв.М.С.Д.,
а и към датата на депозиране на заявлението по чл.41 ГПК ответникът не е
заплатил сумите по записа на заповед, поради което ищецът е образувал
заповедното производство по реда на чл.417 ГПК и впоследствие е предявил
настоящите установителни искове.
От доказателствата по делото,
включително заключението на съдебно – икономическа експертиза се установява,
че дължимият остатък за погасяване от
главницата по кредита към 23.04.2015г. /датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.41 ГПК/е в размер на 39 328.93лв.,
а размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода 08.11.2007г.-23.04.2015
г. е в размер на 40 174.50лв. Предявените установителни искове са в размер
на 39 328.93лв. главница и 40 275лв. възнаградителна лихва за периода
08.11.2007г.-23.04.2015 г. В този смисъл установителният иск относно главницата
е основателен и доказан за предявения размер от 39 328.93лв. и следва да
бъде уважен, а установителният иск относно възнаградителната лихва е основателен и доказан за сумата
40 174.50лв., по отношение на който искът следва да бъде уважен, а за
разликата от 40 174.50лв. до предявения размер 40 275лв. искът следва
да се отхвърли като недоказан.
С оглед изхода на спора на ищеца следва
да се присъдят разноските по делото, както следва: 3656.33 лв. разноски в
заповедното производство и 1989.56лв. разноски пред настоящата инстанция. Тъй
като липсват данни за договорено и заплатено от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, то съдът счита, че
такова не следва да се присъжда. Присъденият размер на възнаграждението пред ОС
включва ДТ и възнаграждение за експертиза, съобразно уважената част на
исковете.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на„Ю." АД , ЕИК*** и М.С.Д., ЕГН **********, с
адрес:г*** , че „Ю." АД , ЕИК***, със седалище и адрес на управление:гр.С.,
район ***, съдебен адрес:***, /адв. В.А.В./ има против М.С.Д., ЕГН ********** ,
с адрес:г*** валидно и изискуемо вземане, за което е образувано ч.гр.д.№897/15
по описа на РС-К., по което е издадена заповед №627 от 29.04.2015г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за
следните суми: за сумата 39 328.93лв.
главница, представляваща дължима сума по запис на заповед от 07.11.2007г.,
ведно със законната лихва, считано от 23.04.2015г. до изплащане на сумата; за сумата 40 174.50лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
08.11.2007г.-23.04.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ
като недоказан иска за установяване по
отношение на„Ю." АД , ЕИК*** и М.С.Д., ЕГН **********, с адрес:г***
, че „Ю." АД , ЕИК***, със седалище и адрес на управление:гр.С., район ***,
съдебен адрес:***, /адв. В.А.В./ има против М.С.Д., ЕГН ********** , с адрес:г***
валидно и изискуемо вземане, за което е образувано ч.гр.д.№897/15 по описа на
РС-К., по което е издадена заповед №627 от 29.04.2015г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумата над 40 174.50лв. до предявения размер
40 275лв.
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН **********, с адрес:г*** да заплати на „Ю."
АД , ЕИК***, със седалище и адрес на управление:гр.С., район ***, съдебен
адрес:***, /адв. В.А.В. разноските по делото, както следва: 3656.33 лв./три хиляди шестотин
петдесет и шест лв. и 33 ст./ разноски в заповедното производство и 1989.56лв. /хиляда деветстотин
осемдесет и девет лв. и 56 ст./- разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: