№ 1222
гр. Варна, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100501695 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
"Йеттел България" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. "Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, срещу
решение №1398/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 14627/2024 г. на ВРС, в
частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу М. В. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *, ж. к.“*“, бл. *, вх.*, ет. *, ап. *, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за сумите както следва: за
разликата над 32,23 лева до 40.23 лева, претендирана като стойност на
неплатени месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 31.01.2022 г., дължими за период 25.11.2022 г. -
24.12.2022 г., за сума от 72,58 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 31.01.2022 г. на
основание раздел IV, т.2, б. а) и б. б) от Допълнителното споразумение,
изразяваща се в разлика между цената на устройствата без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг за NOKIA G50 5G
128GB Dual Bluе; за сумата за разликата над 45,18 лева до 316,26 лева -
лизингови вноски по договор за лизинг от 31.01.2022 г. за NOKIA G50 5G
128GB Dual Blue, дължими за периода 25.11.2022 – 24.01.2023 г., както и за
1
сумата за разликата над 6,14 лева до 42,98 лева - лизингови вноски по
договор за лизинг от 31.01.2022 г. за Базови аксесоари, дължими за периода
25.11.2022 – 24.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 5096/12.09.2024
г. за изпълнение на парично задължение, поправена с разпореждане № 16210
от 17.04.2025 г., постановени по ч.гр.д. № 11514/2024 г. по описа на Районен
съд – Варна.
В жалбата се твърди, че главницата за абонаментни такси от 40.23 лева
включва 28.99 лева с ДДС дължима абонамента такса, 2.25 лева с ДДС
начислени допълнителни услуги и 8.99 лева, вноска по застрахователна
полица „Смартфон протект“ от 31.01.2022г., представляваща допълнителна
услуга по застраховане на предоставеното лизинг устройство, поради което
неправилно искът е уважен само за 32.23 лева. Първоинстанционният съд
неправилно е приел, че в заповедното и в исковото производство е посочен
период на претенцията за лизингови вноски от 25.11.2022г. до 24.01.2023г. и че
претендирането за първи път с исковата молба на предсрочно изискуеми
вноски представлява въвеждане на ново основание. Твърди се, че в
заявлението по чл.410 от ГПК изрично е посочено, че е налице предсрочна
изискуемост на лизинговите вноски, като същите са индивидуализирани, а
впоследствие описани по идентичен начин и при образуване на исковото
производство. Изложените в исковата молба правопораждащи факти не се
различават от заявените в заповедното производство. Налице е идентичност
между исковото и заповедното производство, тъй като не е налице разлика в
страните, основанието, периода на претенцията и размера. Начинът на
формиране на претенцията е конкретизиран с допълнителна уточняваща
молба, а уточнението на вече въведени в исковата молба обстоятелства не
представлява изменение на иска по смисъла на чл.214 от ГПК. Приетата като
доказателство фактура **********/25.01.2023г. не е месечна, а обобщаваща
фактура, в която са обединени всички предсрочно изискуеми лизингови
вноски по всеки договор за лизинг, поради което не може да служи като
доказателство, че ответникът дължи само две лизингови вноски за периода
25.11.2022г. – 24.12.2022г. Излагат се подробни съображения за валидност на
клаузата за неустойка, в частта представляваща разлика между стандартната
цена на предоставените мобилни устройства, съгласно ценова листа към
датата на сключване на договора и заплатената цена от длъжника при
предоставянето на устройството, съответстваща на оставащия срока на
договора. Твърди се, че същата е индивидуално уговорена и длъжникът е имал
възможност да влияе върху съдържанието й чрез определяне на срока на
сключените договори за лизинг. От потребителската защита по чл.146 от ЗЗП
са изключени клаузите по чл.145, ал.2 от ЗЗП, които се отнасят до определяне
на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна. Процесната клауза за
неустойка не е неравноправна, тъй като макар да е изготвена предварително
от търговеца, е формулирана по ясен и разбираем начин, което позволява на
потребителя да изрази становище по нейното съдържание, като при
достатъчно информиран избор да я приеме. Цитира се относима съдебна
практика.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
2
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „Йеттел
България” ЕАД срещу М. В. П. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1) сумата от 40,23
лв., предсталвяваща стойност на неплатени месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 31.1.2022 г., дължими
за период 25.11.2022 г. -24.12.2022 г.; 2) сумата от 218,48 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 31.1.2022 г.
на основание раздел IV, т.2, б. а) и б. б) от Допълнителното споразумение, от
които сума в размер на 145,90 лв., представляваща частично непогасено
задължение за три месечни такси, и сума в размер на 72,58 лв. за NOKIA G50
5G 128GB Dual Blue, представляваща разлика между цената на устройствата
без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг; 3) сумата от 316,26 лв., представляваща лизингови вноски по договор
за лизинг от 31.1.2022 г. за NOKIA G50 5G 128GB Dual Blue, начислени в
периода 25.11.2022 – 24.01.2023 г.; 4) сумата от 42,98 лв., представляваща
лизингови вноски по договор за лизинг от 09.03.2021 г. за Базови аксесоари,
начислени в периода 25.11.2022 – 24.01.2023 г., ведно със законната лихва
върху вземанията, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
11.09.2024 г., до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е
издадена Заповед № 5096/12.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11514/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключено допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 21.4.2012 г., изменено с допълнително споразумение към
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 31.01.2022
г., договор за лизинг от 31.01.2022 г. за NOKIA G50 5G 128GB Dual Blue,
договор за лизинг за базови аксесоари от 31.01.2022 г. и застрахователна
полица „Смартфон протект“ от 31.01.2022 г. Излага се, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те са
прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование
„Теленор България“ ЕАД) на 18.01.2023 г., на основание чл.11, ал. 1 от общите
условия на договор за лизинг и т. 19б от Общите условия за договора за
мобилни услуги. Поддържа се, че към 25.01.2023 г. длъжникът е имал
задължения за преходни периоди в размер на 65,89 лв., както и за предсрочно
изискуеми лизингови вноски в общ размер на 333,58 лв., за период 25/12/2022-
24/01/2023 г. по договор за лизинг от 31.01.2022 г. за NOKIA G50 5G 128GB
Dual Blue и 39,91 лв. по договор за лизинг за базови аксесоари от 31.01.2022 г.
Като последица от посоченото неизпълнение на основание раздел IV, т.2,
буква а) и буква б) от Допълнителното споразумение са начислени договорени
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, които обезпечават две
различни престации на кредитора - по договор за мобилни услуги,
представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който
е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено
устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато
устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между
цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения
3
договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на
абонаментен план. Счита, че така формулирани двете неустойки не
противоречат на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си
функция, поради което са действителни, породили са действие и обвързват
страните. Вземанията по двата договора за лизинг се претендират за периода
25.11.2022 – 24.01.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. В. П. не е подала отговор на
исковата молба.
С молби от 14.02.2025г. и 07.04.2025г., депозирани след насрочване на
делото с Определение 1256/28.01.2025г., ищецът уточнява, че претендира
предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 25.11.2022 – 24.01.2023 г.,
както и че договорът за лизинг е прекратен на 25.01.2023г. с писмено
уведомление, връчено чрез Български пощи.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. В рамките на дължимата служебна проверка
по допустимост на производството съдът констатира, че искът с правно
основание чл.422 от ГПК е предявен по реда на чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му
за подаденото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК, поради което се
явява процесуално допустим.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Настоящият съдебен състав счита, че установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща към нея.
За да се произнесе по оплакванията в жалбата съдът съобрази, че с оглед
изискването за идентичност на предмета на заповедното и исковото
производство, е недопустимо изменение на претенциите по основание и
период.
В разглеждания случай в заявлението по чл.410 от ГПК сумата от 40,23
лв. е индивидуализирана като неплатени месечни и еднократни такси. Едва
във въззивната жалба за първи път ищецът заявява, че същата е формирана
като сбор от три вземания: 28.99 лева с ДДС дължима абонамента такса, 2.25
лева с ДДС начислени допълнителни услуги и 8.99 лева, вноска по
застрахователна полица „Смартфон протект“ от 31.01.2022г., представляваща
допълнителна услуга по застраховане на предоставеното лизинг устройство.
4
Пропускът на заявителя да конкретизира коректно претенциите си в
заявлението по чл.410 от ГПК не може да бъде саниран в исковото
производство под формата на уточнение на претенцията, доколкото същото на
практика води до недопустимо изменение на иска. С оглед изложеното
предявеният главен иск се явява основателен само за онази част от
претенцията, представляваща абонаментни такси, а именно 28.99 лева. За
разликата до пълния предявен размер претенцията се явява неоснователна на
претендираното в заявлението основание, поради което подлежи на
отхвърляне, без съдът да дължи разглеждане на нейната дължимост на
основания различни от тези, посочени в заявлението по чл.410 от ГПК. С
обжалваното решение искът е уважен за сумата от 32.23 лева, т.е. за размер
надхвърлящ дължимия, но този порок не може да бъде ревизиран с оглед
забраната за влошаване положението на обжалващия и липсата на подадена
жалба от ответната страна.
Претенциите за лизингови вноски както в заявлението по чл.410 от ГПК,
така и в исковата молба, изрично и недвусмислено са ограничени от самия
ищец до периода 25.11.2022 – 24.01.2023 г. В заявлението действително е
споменато, че вземанията за този период са предсрочно изискуеми, но
изявлението е бланкетно, тъй като липсват твърдения кога и по какъв начин
лизингът е обявен за предсрочно изискуем. Същевременно твърдения, че се
претендира целия остатък от лизинговите вноски, отсъстват както в
заявлението, така и в исковата молба. Твърди се единствено предсрочна
изискуемост на вноските за този конкретен период. Нещо повече формалното
позоваване на предсрочна изискуемост в заявлението е безпредметно,
доколкото видно от погасителния план към договорите за лизинг, към
момента на подаването му – 20.08.2024 г., е настъпил крайният падеж на
всички погасителни вноски – 31.12.2023г. Следователно в случая ищецът не
черпи права от настъпване на предсрочна изискуемост на вноските по
договора за лизинг, доколкото към датата на подаване на заявлението падежът
им е настъпил. Независимо от това с оглед диспозитивното начало съдът е
ограничен от посочените от ищеца предели на спорното материално право. За
да сезира надлежно съда за целия дължим размер на претенцията, заявителят е
следвало да я индивидуализира с посочване на период до крайния падеж по
договора или да обоснове с конкретни фактически твърдения настъпване на
предпоставките на предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък към
определен по-ранен момент. Направените след срока по чл.131 от ГПК
уточнения се явяват несвоевременни. По изложените съображения
претенцията се явява основателна само до размера на лизинговите вноски,
включени в предявения период 25.11.2022 – 24.01.2023 г. Останалите вноски
не следва да бъдат присъждани, доколкото не са обхванати от сочения в
заповедта за изпълнение период. За заплащането на същите остава
непреградена възможността да се инициира друго производство. Налага се
извод за неоснователност на жалбата в тази част.
По претенциите за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите
също не се налага ревизиране на решението. Доколкото в процесната хипотеза
ищцовото дружество претендира сумите като неустойка поради неизпълнение
на задълженията на ответника като потребител, то съдът приема, че
неустойката се претендира не поради едностранно предсрочно прекратяване
на договорите по инициатива на потребителя, а заради прекратяване поради
негово виновно неизпълнение на задълженията му по договорите. Тоест, касае
се за едностранно разваляне на договора от оператора при виновно
5
неизпълнение на задълженията на насрещната страна. Поради това, при
преценка дали договорите са едностранно развалени от ищеца, следва да бъде
съобразна нормата на чл. 87 ЗЗД. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде
на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Изречение 2 на
посочената алинея предвижда, че предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая се касае за
писмен договор, поради което изявлението за развалянето му, с което се
предоставя възможност за изпълнение в рамките на подходящ срок, следва да
бъде направено също в писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че
изявлението за разваляне е достигнало до ответника, пада върху ищеца и
същият следва да установи това обстоятелство при условията на пълно
доказване.
За целта ищецът е представил удостоверение рег. № 2700-
318/18.02.2025г., издадено от "Български пощи" ЕАД, в което е посочено, че
хибридна пратка за М. П., гр. Варна, ж. к.“Вл.Варненчик“, бл. 215, вх. 1, ет. 7,
ап. 26, е доставена на посочения от подателя адрес за доставка в срока по
договора; обявеният начин на доставка е до пощенска кутия. От съдържанието
на удостоверението не става ясно каква "хибридна пратка", изпратена от кой
подател и кога точно служителите на пощите са доставили на ответника.
Съответно, въз основа на удостоверението не може да се направи извод, че
визираната в него "хибридна пратка" е именно горепосочената съставена от
ищеца до ответника покана за доброволно плащане или документ /какъвто не
е представен по делото/, съдържащ изявление на ищеца, че прекратява
едностранно договорите за мобилни услуги с ответника. В уведомителното
писмо, което се твърди да е връчено чрез Български пощи, не е посочено за
кой/кои от договорите между страните се отнася. Писмото съдържа
единствено покана за доброволно плащане по вече прекратени договори (без
същите да са посочени), а не предизвестие за разваляне. Липсва яснота и на
коя дата пратката е получена от адресата.
Налага се извод за недоказаност на правопораждащия факт на вземанията
за неустойка за предсрочно прекратяване в размер на разликата между цената
на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена. С оглед
изложеното предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.92
от ЗЗД се явяват неоснователни.
С оглед съвпадение в изводите на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1398/23.04.2025 г., постановено по гр.д. №
14627/2024 г. на ВРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Йеттел
България" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. "Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6 срещу М. В. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *, ж. к.“*“, бл. *, вх.*, ет. *, ап. *, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
6
установяване съществуването на вземания за сумите както следва: за
разликата над 32,23 лева до 40.23 лева, претендирана като стойност на
неплатени месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 31.01.2022 г., дължими за период 25.11.2022 г. -
24.12.2022 г., за сума от 72,58 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 31.01.2022 г. на
основание раздел IV, т.2, б. а) и б. б) от Допълнителното споразумение,
изразяваща се в разлика между цената на устройствата без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг за NOKIA G50 5G
128GB Dual Bluе; за сумата за разликата над 45,18 лева до 316,26 лева -
лизингови вноски по договор за лизинг от 31.01.2022 г. за NOKIA G50 5G
128GB Dual Blue, дължими за периода 25.11.2022 – 24.01.2023 г., както и за
сумата за разликата над 6,14 лева до 42,98 лева - лизингови вноски по
договор за лизинг от 31.01.2022 г. за Базови аксесоари, дължими за периода
25.11.2022 – 24.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 5096/12.09.2024
г. за изпълнение на парично задължение, поправена с разпореждане № 16210
от 17.04.2025 г., постановени по ч.гр.д. № 11514/2024 г. по описа на Районен
съд – Варна.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7