Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
19.08.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на пети август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 908 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Д.Е.С., депозирана против наказателно постановление №
20-40/26.02.2020г., издадено от зам. Директор на ОДМВР - Русе, с което на
жалбоподателката, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 45, ал. 3 ЗЗДт е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева, за нарушение по чл. 8,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗДт.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и
постановено в нарушение на процесуалните правила. Във връзка с тези твърдения
се релевират доводи, че родителските права по отношение на непълнолетното дете
са предоставени на бащата с Решение № 1926 от 18.11.2010г. на Районен съд –
Русе и жалбоподателката не е осъществила състава на нарушението, за което е
санкционирана. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
оспореното наказателно постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателката поддържа депозираната жалба по изложените в
същата доводи.
Административнонаказващият
орган, заема становище, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода по същество фактически
и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл.
314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателката е започнало със съставянето на АУАН № 20-40/17.02.2020г.
(бланков № 377115 от същата дата) за това че, на 17.02.2020г., около 04,00
часа, в град Русе, ул. „Илинден“ до ОДЗ „Снежанка“ като родител на
непълнолетната Б.С.С., ЕГН: **********, родена на ***г. не я придружава на
обществени места след 22,00 часа и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице
за придружител, за което е била длъжна, които факти са субсумирани от страна на
актосъставителя като нарушение по чл. 8, ал. 3 и 4 ЗЗДт.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление
№ 20-40/26.02.2020г., издадено от зам. Директор на ОДМВР - Русе, с фактическо
описание и правна квалификация на нарушението идентични с посочените в акта за
установяване на административно нарушение, като на жалбоподателката, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 45, ал. 3 ЗЗДт е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300,00 лева.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството
гласни, писмени доказателства и веществени доказателствени средства, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, а така
също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която
е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на санкционираното лице.
По гореизложените мотиви, съдът намира
че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление на процесуално основание.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и извършената оценка на същите,
поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, не може да бъде изведен
единственият възможен извод, че жалбоподателката е осъществила състава на
нарушението, за което е ангажирана нейната отговорност.
На първо място видно от приетото
по делото като писмено доказателство Решение № 1926/18.11.2010г. на Районен съд
– Русе, постановено по гр. дело № 6228 по описа на съда за 2010г. упражняването
на родителските права по отношение на непълнолетната Б.С.С. са били
предоставени на бащата, а на жалбоподателката, в качеството й на майка е бил
определен режим на лични отношения с детето.
Видно от показанията на
актосъставителя непълнолетната живее, именно със своя баща. От показанията, в
процесуалното качество на свидетели на Б.С.С. и С.Д.С. също безспорно и
еднозначно се установява, че на посочения в АУАН и НП ден и час непълнолетната
е била в дома си, заедно със своята баба и именно оттам е излязла след 22,00
часа, докато баща й е бил на работа.
Анализът
на доказателствената съвкупност по делото не дават основание да бъде прието, че
жалбоподателката е осъществила състава нарушението, за което е ангажирана
нейната отговорност, тъй като видно от всички доказателства по делото
родителските права по отношение на непълнолетната след развода са били
предоставени и са били упражнявани, не от жалбоподателката, а от бащата на
детето – свидетелят С.Д.С., чието именно е и задължението, произтичащо от
разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗДДт и не може за неизпълнение на същото в
периода, в който детето е било именно при родителя на когото са били
предоставени родителските права да бъде ангажирана отговорността на другия
родител, за когото към датата и часа на нарушението не са били налице
задължения да полага грижи за детето.
По
гореизложените мотиви наказателното постановление следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
20-40/26.02.2020г., издадено от зам. Директор на ОДМВР - Русе, с което на Д.Е.С., ЕГН: **********, с адрес ***,
на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 45, ал. 3 ЗЗДт е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 300,00 (триста) лева, за нарушение по
чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДт.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: