Решение по дело №1416/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК и е образувано по жалба от М.Р.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. В.Д. ***, против Решение № 121/30.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане за присъединяване с изх.№ С220003-105-0153438/10.05.2022г. на гл. публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.

Релевирано е основанието по чл.146 т.4 от АПК – неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че административният орган се е произнесъл при непълнота на доказателствата, конкретно – относно влизането в сила на ЕФ като изпълнителен титул преди изтичане на 14-дневния срок по чл.189 ал.5 от ЗДвП, в който санкционираното лице има възможност да посочи лицето, извършило нарушението. Твърди се, че жалбоподателят се е възползвал от тази възможност и за всички 67 на брой ЕФ е подал декларации с имената на лицата, управлявали под наем МПС – собственост на „Модул“ ЕООД, ЕИК *********, чийто управител е М., което е довело до анулиране на всички ЕФ, съставени лично против него за нарушения, извършени от водачите, управлявали автомобилите на дружеството. В тази връзка се сочи, че оспореното решение е издадено без съобразяване на релевантни за разрешаване на спора факти, което го прави незаконосъобразно, претендира се отмяната му, както и присъждане на сторените в производството разноски по представен списък. В съдебно заседание по същество жалбоподателят чрез адв.Д. поддържа изцяло жалбата на изложените в нея основния.

Ответникът директорът на ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител ст.ю.к.Д.Д. оспорва жалбата с аргумент, че към датата на издаване на оспореното решение всички 67 бр. ЕФ, издадени от ГД „Национална полиция“, са били годни изпълнителни основания съгл.чл.162 от ДОПК, предвид липсата на представени от жалбоподателя доказателства за недължимост на наложените с тях глоби, а публичният взискател на свой ред не е представил доказателства, че ЕФ са отписани, анулирани или прекратени. С тези съображения настоява за отхвърляне на жалбата като неоснователна, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни доводи излага в писмени бележки.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалб.М.Р.М. е едноличен собственик и управител на „Модул“ ЕООД с основна дейност – отдаване на автомобили под наем. За административните нарушения, извършвани от водачите на МПС, отдадени под наем от дружеството, на осн.чл.188 ал.1 от ЗДвП вр.чл.189 ал.4 от ЗДвП първоначално ЕФ се издават срещу М.М. в качеството си на ФЛ - собственик на превозните средства. След подаване на декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, съставените против М. ЕФ се анулират, и такива се издават срещу водачите на съответните МПС – действителни извършители на нарушенията.

Против жалб.М. *** е образувано изп. дело №*********/2018г, по което му е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение изх. №С180003-048-0165159/18.07.2018г за задължения в общ размер от 1980лв, представляващи наложени глоби в различни размери с общо 10 фишове и електронни фишове, издадени от различни дирекции на МВР на територията на РБ; по делото липсват данни за заплащането на това задължение.

С Разпореждане изх. №С220003-105-0153438/10.05.2022г гл. публичен изпълнител Невена Милушева е допуснала присъединяване на публичен взискател – ОД на МВР – Варна, Бургас, Враца, Ямбол, Пазарджик, Стара Загора, Сливен, Шумен, Велико Търново, Добрич, Плевен и Кърджали, за задължения в общ размер на 7400лв, представляващи наложени глоби в различни размери за нарушения по ЗДвП с общо 67 на брой ЕФ, подробно описани в Разпореждането, издадени в периода м. август – м. ноември 2021г. С жалба от 18.05.2023г жалб.М. е оспорил това разпореждане по административен път, като е посочил, че е едноличен собственик и управител на капитала на „Модул“ ЕООД, ЕИК *********, което е най-голямата фирма за отдаване на автомобили във България, оперираща под търговската марка Top Rent A Car. Посочил е, че над 2000-те хиляди автомобила, собственост на дружеството, се управляват от техни клиенти, а за извършените от тях нарушения първоначално ЕФ се издават против М. като ФЛ. По-нататък е изложил, че по отношение на 67 бр. ЕФ с наложени му глоби, връчени му на 08.03.2022г, на 15.03.2022г е депозирал декларации по чл.189 ал.5 от ЗДвП, с представени данни на лицата, управлявали автомобилите по време на извършване на нарушенията, като очаква анулиране на издадените против него ЕФ, съответно – издаване на нови срещу действителните нарушители. Тъй като този процес изисква технологично време, М. е отправил искане горестоящият административен орган да изиска информация от съответните ОДМВР – издатели на 67 бр. ЕФ дали са анулирани, ако не – защо, след което да отмени разпореждането за присъединяване от 10.05.2022г, и всички вписани на негово име задължения да бъдат заличени. Към жалбата е приложено и писмо от ОДМВР – Стара Загора за анулиране на един от ЕФ против М. по Разпореждането.

Според отразеното в Становище изх. №С220003-180-0002006/20.05.2022г на гл. публичен изпълнител, данните за 67 бр. ЕФ против жалбоподателя са въведени автоматично в ИС „Събиране“ на НАП от КАТ/Автоматични данни от КАТ/системен МВР. Посочено е, че обменът на данни между КАТ и НАП е електронен, и публичният изпълнител няма възможност да вижда изпълнителните титули, нито начина на връчването им и данните за влизането им в законна сила. Изложено е също, че платените и анулирани задължения в системата на КАТ служебно се закриват от публичния взискател, предявил сумите за принудително събиране, и автоматично се зануляват и в ПП ИС „Събиране“ на НАП. Твърди се, че обжалваното Разпореждане за присъединяване от 10.05.2022г е генерирано автоматично, като публичният изпълнител не е участвал в този процес, и е връчено по електронен път на адресата си на 17.05.2022г. Сочи се, че съгл.чл.225 ал.6 от ДОПК производството по принудително изпълнение се прекратява с разпореждане на публичен изпълнител само по писмено искане на публичния взискател. В този смисъл, и предвид липсата на такива искане, както и на анулиране на задълженията на М., предлага жалбата му да бъде оставена без уважение.

С оспореното си понастоящем Решение №121/30.05.2022г директорът на ТД на НАП – Варна е приел, че съобразно приложените към преписката доказателства 67 бр. ЕФ, издадени от различни ОДМВР, са годни изпълнителни титули съгл.чл.162 ал.2 т.7 от ДОПК, приравнени на НП, които могат да бъдат присъединени към образуваното изпълнително дело на осн.чл.217 от ДОПК с разпореждане на публичния изпълнител. Посочено е още, че 67 бр. ЕФ са изпълнителни основания по см.чл.209 ал.2 т.5 от ДОПК, който не предвижда ред за оспорване редовността на изпълнителните основания, нито задължение на публичния изпълнител да проверява и да се произнася по редовността им преди да пристъпи към образуване на изпълнително производство. Само по себе си наличието на 67 бр. влезли в сила ЕФ на ГД „НП“ обвързва публичния изпълнител със задължение да предприеме действия за тяхното изпълнение, в конкретно в случая – да ги присъедини към вече образуваното изп. дело и да предприеме действия по принудителното им събиране. Предвид липсата на представени от М. доказателства, че 67-те бр. ЕФ са отменени, и липсата на писмено искане от публичния взискател за прекратянате на производството по принудително изпълнение на публичното задължение, решаващият орган е оставил без уважение жалбата на М.М. за отмяна на Разпореждането за присъединяване от 10.0.2022г.

По повод жалбата на М. против решението на горестоящия административен орган е образувано и настоящото съдебно производство. В хода му е изискано и получено писмо с.д. №14002/20.09.2022г. от ВПД Директор, главен комисар Атанас Итков при ГД „НП“ – МВР, според с което в изпълнение на вмененото му от съда задължение са представени писмени доказателства от Автоматизираната информационна система „Единен център за обработка на нарушения“, според които всички цитирани в писмото на АС – Варна 67 на брой ЕФ (тези по Разпореждането от 10.05.2022г на гл.публичен изпълнител) срещу М.Р.М. са анулирани. Към писмото са приложени 67 бр. разпечатки относно актуалния статус на всеки от процесните 67 бр. електронни фишове, всички те са анулирани в периода 18.03.2022г – 30.03.2022г, след което са издадени нови ЕФ срещу различни ФЛ.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, приобщени като доказателства по делото, които са безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация – адресат на същия акт, при наличие на правен интерес, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие се обжалва, и в определения от чл.268 ал.1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима, а разгледана по същество тя е и основателна.

Административното производство по издаване на оспореното решение е осъществено по реда на чл.267 от ДОПК от материално компетентен орган по смисъла на чл.266 ал.1 от ДОПК, и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл.267 ал.1 т.5 от ДОПК, който е постановен в изискуемата за валидността му писмена форма. Спор по тези обстоятелства и по установените факти няма. Спорът по делото е правен, като противоположните становища, поддържани от страните в производството, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират по въпроса за валидността на 67 бр. ЕФ, с които на М.М. са били наложени глоби за нарушения по ЗДвП, респективно – представяват ли те годни изпълнителни титули.

Отговорът на този въпрос е бил безусловно отрицателен към момента на издаване на Разпореждането за присъединяване от 10.05.2022г., както и при постановяване на оспореното Решение. Изложените в становището от 20.05.2022г на гл. публичен изпълнител и в оспореното решение от 30.05.2022г съображения относно значението на ЕФ като правораздавателен акт, приравнен на НП съгл.чл.162 ал.2 т.7 от ДОПК, който се смята за влязло в сила НП съгл.чл.189 ал.11 от ЗДвП, безспорно са съответни на приложимите правни норми, с едно съществено допълнение – изпълнителната сила на ЕФ, както и на НП, възниква след влизането им в сила. В този смисъл е изричният текст както на чл.162 ал.2 т.7 от ДОПК, така и на чл.209 ал.2 т.5 от ДОПК, според който принудително изпълнение се предприема въз основа на влязло в сила наказателно постановление, или в случая – на влязъл в сила електронен фиш. Според данните по делото всички 67 бр. ЕФ са били връчени на М.М. на 08.03.2022г, той е депозирал в законоустановения 7-дневен срок декларации по чл.189 ал.5 от ЗДвП по всеки един от тях, в резултат на което всички 67 бр. ЕФ са анулирани в периода 18.03. – 30.03.2022г. Възможно е тези факти да не са били известни на гл. публичен изпълнител при постановяване на Разпореждането от 10.05.2022г за присъединяването им към изп.д .№ №*********/2018г, но незнанието резултира в незаконосъобразност на акта му като постановен при липса на правно основание, а именно – при липса на годни изпълнителни титули, в нарушение на изричното предвиждане на чл.209 ал.2 т.5 от ДОПК. Възможно е също така публичният изпълнител да няма възможност и достъп до информация за тези изпълнителни основания, изпратени служебно от системата на КАТ, но горестоящият решаващ орган е могъл и е бил длъжен да изследва основателността на възражението на М.М. за анулиране на някои от тези ЕФ, още повече – с оглед приложеното към жалбата му по административен ред писмо рег. № УРИ122800-12094-12.05.2022г на началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, според което поне един от тях е бил анулиран. Като не е изследвал основателността на това възражение, и като е игнорирал представеното с жалбата доказателства за анулиране на един от 67-те ЕФ, и е оставил без уважение в цялост жалбата на М. против Разпореждането от 10.05.2022г, решаващият орган е постановил незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон решение, което безалтернативно налага отмяната му.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 510лв. – 10 лв. ДТ и 500лв. адвокатско възнаграждение, според представения по делото списък по чл.80 от ГПК. Възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно – същото е определено и заплатено съгл. съдържанието на договора за правна защита и съдействие на стр.102 по делото в абсолютния размер от 500лв. по приложимата към случая разпоредба на чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Така мотивиран и на осн.чл.268 ал.2 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 121/30.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалбата на М.Р.М., ЕГН **********,***, против Разпореждане за присъединяване с изх.№ С220003-105-0153438/10.05.2022г. на гл. публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, и

ОТМЕНЯ Разпореждане за присъединяване с изх.№ С220003-105-0153438/10.05.2022г. на гл. публичен изпълнител по изп. дело №№*********/2018г на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.

ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да заплати на М.Р.М., ЕГН **********,***, направените в производството разноски в размер на 510.00 (петстотин и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Преписи от решението да се връчат на страните.

	Председател: