РЕШЕНИЕ №
260077
18.09.2020 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи август
две хиляди и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Иванка Панчева
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 4843 по описа на съда за
2019 година.
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.“ -
Париж, Франция, чрез клон в България срещу Д.В.С. *** за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 724,10 лв. главница, 3,55 лв.
възнаградителна лихва за периода от 01.09.2018 г. до 08.03.2019 г., и 37,76 лв.
обезщетение за забава за периода от 08.03.2019 г. до 11.09.2019 г.,
представляващи вземане по револвиращ кредит, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
При
условията на евентуалност и при отхвърляне на установителния иск поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост се предявява осъдителен иск за същите
суми, като се заявява, че исковата молба в този случай има характер на
изявление за обявяване на предсрочна изискуемост.
В
исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
Mastercard. На 11.06.2018 г. ответикът е активирал кредитната карта с
максимален кредитен лимит 700 лв. За кредитополучателя възниквало задължение да
заплаща минимална месечна вноска с променлив размер съобразно усвоената сума.
Върху усвоения размер се начислявали и годишна лихва и такси за обслужване. На
01.09.2018 г. било извършено последното погасяване на сума, след което
кредитополучателят престанал да обслужва кредита въпреки отправяните му покани
и опити за контакт с него. Към този момент балансът по сметката бил 727,65 лв.,
от които 724,10 лв. главница.
Предявеният
иск е с правно основание чл. чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит.
Ответникът
не е открит на адреса и му е назначен особен представител. Особеният
представител счита, че искът е основателен, видно от представените
доказателства.
Страните
поддържат становищата и исканията си в хода на делото.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 09.05.2018
г. между ищеца като кредитодател и ответника като кредитополучател е сключен
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта при лимит на кредита от 700 лв. За ползването на кредита се
дължали съответните такси и лихви върху усвоената сума, посочени в договора.
Било уговорено, че се дължи минимална месечна вноска по револвиращия кредит в
размер 60 лв. съобразно тарифата на кредитодателя, при просрочие се дължала
лихва за забава, а при невнасяне на две поредни погасителни вноски цялото
задължение става предсрочно изискуемо по право.
На
същата дата, на която бил сключен договорът – 09.05.2018 г., било извършено и
първото усвояване на сума за покупка на стока – таблет „Самсунг Галакси“ с цена
309 лв., като отпуснатият кредит бил в размер 336,81 лв., включващи и застрахователна
премия, и следвало да се върнат на 12 погасителни вноски заедно с
възнаградителна лихва.
Доказателства,
неизхождащи от кредитора, за други усвоявания на суми по картата не са
предствени. Не са представени доказателства и за обявяване на предсрочната
изискуемост на длъжника, както изисква съдебната практика въпреки уговорката за
нейното настъпване по право. Представените документи за размера на усвоения
кредит и за началото на предсрочната изискуемост, издадени от самия кредитор,
обаче се основават на вписвания в неговото счетоводство и на основание чл. 155
от ГПК могат да се ценят и за доказване на факти в негова полза, а други
доказателства, опровертаващи верността им, по делото няма. Затова съдът счете
за доказани твърденията в исковата молба за размера на сумата – както на
главницата, така и на възнаградителната лихва.
Твърдения
или доказателства за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на
длъжника обаче липсват по делото. Видно от началната дата на лихвата за забава,
първата просрочена минимална месечна вноска е най-късно тази с падеж на
08.03.2019 г. – ако не се приеме, че е още по-ранна, предвид твърдението, че
още през септември 2018 г. длъжникът е преустановил плащанията, но в такъв
случай не би ставало напълно ясно защо лихвата за забава е с такава начална
дата. Целият претендиран размер на главницата е равен на малко повече от 12
месечни минимални погасителни вноски, т.е. дори да не е настъпила предсрочна
изискуемост, най-късно към април 2020 г. цялото задължение би било редовно
изискуемо и тази изискуемост би следвало да се вземе предвид от съда по
установителния иск на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК, като по-нисък в този случай би бил само размерът на дължимата лихва за
забава.
Размерът
на лихвата за забава, изчислен върху вноски в размер 60 лева месечно с
последователно настъпваща на падежа изискуемост за периода от 08.03.2019 г. до
11.09.2019 г. включително – общо 7 вноски за този период – възлиза на 11,22 лв.
За този размер следва да се уважи установителният иск за законната лихва, а да
се отхвърли за разликата до 37,76 лв. За отхвърлената разлика следва да се
разгледа по същество и също да се отхвърли като неоснователен и осъдителният
иск, предявен като евентуален.
Разноските
следва да се разпределят съразмерно на изхода по главния иск, без да се взема
предвид оставянето без разглеждане на евентуалния.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
Признава
за установено, че ответникът Д.В.С., ЕГН **********,*** дължи на ищеца БНП
Париба пърсънъл файненс С.А. – Париж, чрез „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.“ –
клон България, ЕИК *********, сумата 724,10 лв. главница по потребителски
револвиращ кредит, 3,55 лв. договорна лихва за периода 01.09.2018 г. - 08.03.2019
г. и лихва за забава за периода 08.03.2019 г. - 11.09.2019 г. в размер 11,22
лв., както и законна лихва върху главницата, считано от 27.09.2019 г. до
изплащането на вземането – задължение по договор за револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта, сключен на 09.05.2018 г. между страните,
за което е издадена заповед за изпълнение № 2144 от 01.10.2019 г. по
ч.гр.д. 3799/2019 г. на Пазарджишкия районен съд, като отхвърля иска за
законната лихва за разликата над 11,22 до пълния претендиран размер от 37,76 лв.
Оставя
без разглеждане иска, предявен при условията на евентуалност, за осъждане на
ответника Д.В.С. да заплати на ищеца БНП Париба пърсънъл файненс С.А. – Париж,
чрез „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.“ – клон България сумата 724,10 лв.
главница по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта, сключен на 09.05.2018 г., 3,55 лв. договорна лихва за периода
01.09.2018 г. - 08.03.2019 г. и лихва за забава за периода 08.03.2019 г. -
11.09.2019 г. в размер 11,22 лв., както и законна лихва върху главницата,
считано от 27.09.2019 г. до изплащането на вземането, а го отхвърля в частта за
законната лихва за разликата над 11,22 до пълния претендиран размер от 37,76 лв.
Осъжда
Д.В.С. да заплати на БНП Париба пърсънъл файненс С.А. – Париж, чрез „БНП Париба
пърсънъл файненс С.А.“ – клон България сумата 72,40 лв., представляваща съразмерна
част от разноските за заповедното производство.
Осъжда
Д.В.С. да заплати на БНП Париба пърсънъл файненс С.А. – Париж, чрез „БНП Париба
пърсънъл файненс С.А.“ – клон България сумата 313,73 лв., представляваща съразмерна
част от направените разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: