№ 683
гр. Пловдив , 09.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на девети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501868 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на „Мултипъл
плюс“ЕООД,ЕИК-********* чрез пълномощника на дружеството адв.Р.М.
против определение № 4158/21.06.21г.,постановено по ч.гр.д.№ 2735/21г.по
описа на ПдРС,15-ти гр.с.в частта му, с която е осъдено „Мултипъл
плюс“ЕООД да заплати на „Диком Ауто“ООД сума в размер на
300лв.,представляваща сторени разноски за процесуално представителство в
заповедното производство.
Жалбоподателят счита на първо място,че разпоредбата на чл.7,ал.7 от
НМРАВ № 1/04г. в случая е неприложима,тъй като подаването на възражение
от страна на длъжника в заповедното производство е само една от
възможностите за защита на длъжника срещу заповедта,поради което
адв.възнаграждение за нея не можело да бъде обусловено от материалния
интерес.Обемът на оказаното правно съдействие при подаване на заявление и
на възражение бил различен и не се припокривал в двете хипотези.На второ
място заповедното производство не се отличавало с фактическа и правна
сложност,нито бил предявен установителен иск,които действия да обосноват
дължимост на адв.възнаграждение в полза на процесуалния представител на
длъжника.Иска се отмяната на определението в атакуваната му част като
неправилно,незаконосъобразно и необосновано.
Ответникът по частната жалба- „Диком Ауто“ООД,ЕИК-
*********,гр.Пловдив изразява становище за неоснователност на частната
1
жалба по подробно изложени в писмен отговор съображения.Претендира
разноски пред настоящата инстанция.
Съдът,след като обсъди доводите в частната жалба и след преценка на
доказателствата по делото,намира за установено следното:
Пред ПдРС е образувано ч.гр.д.№ 2735/21г.по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Мултипъл плюс“ЕООД против
длъжника „Диком Ауто“ООД за сумите от 1219,14лв.главница по договор за
продажба на ел.енергия,365,78лв.обезщетение за забава върху главницата и
разноските по делото.Съдът е уважил исканията на заявителя и е издал
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1657/16.02.21г.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът „Диком Ауто“ООД е подал
възражение чрез пълномощника адв. Г.Ю.,че не дължи изпълнение на
вземането поради погасяването му чрез плащане,както и като погасено по
давност.Претендирани са и разноски за адв.възнаграждение,за което е
представен ДПЗС за заплатено в брой адв.възнаграждение в размер на 300в.
Съдът е указал на заявителя,че може да предяви иск относно вземането
си в едномес.срок от съобщаването.
На 17.06.21г.е постъпила молба от заявителя да не се присъждат
разноски на длъжника за адв.възнаграждение по изложени в молбата
съображения.
С обжалваното определение ПдРС е обезсилил изцяло издадената по
делото заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК поради непредставяне на
доказателства за предявяване в срок на иск от страна на заявителя и се е
произнесъл по искането за разноските,като е намерил за неоснователни
направените с молбата на „Мултипъл плюс“ ЕООД съображения и е присъдил
на длъжника 300лв.за адв.възнаграждение.
Видно е от представения ДПЗС и пълномощно,че при подаване на
възражение по чл.414 от ГПК длъжникът в заповедното производство е бил
представляван от адвокат,като за процесуалното представителство му е
заплатил сумата от 300лв.Подаването на възражение за недължимост в
заповедното производство представлява средство за защита на длъжника в
това производство,поради което право на длъжника е да прецени дали за
2
осъществяване на тази защита му е необходимо правно съдействие и
съответно да ангажира такова.При положение,че „Диком Ауто“ООД е
упълномощило адвокат,а кредиторът не е завел установителен иск по чл.422
от ГПК,което е довело до обезсилването на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК,то именно заявителят следва да понесе и отговорността за
разноските,както правилно е приел и заповедният съд.
В случая за определянето на адв.възнаграждение приложима е НМРАВ-
чл.7,ал.7 във вр.с чл.7,ал.2 от Наредбата- въз основа на половината от
стойностите на претендираните суми,като минималната сума по Наредбата е
в размер на 300лв.-толкова,колкото е заплатеният адв.хонорар.Настоящата
инстанция намира,че разпоредбата на чл.7,ал.7 от НМРАВ е относима и към
двете страни в заповедното производство-кредиторът-заявител и
длъжника,като адв.възнаграждение се дължи и само при подаване на
бланкетно възражение по чл.414 от ГПК,независимо дали то е обосновано
или не,достатъчно е длъжникът да е ангажирал специализирана юридическа
помощ и да е представил доказателства за това,както и за определено и
заплатено адв.възнаграждение.Без значение е и какъв е обемът на оказаната
правна помощ при подаване на заявление и при подаване на възражение по
чл.414 от ГПК.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за липса на фактическа
и правна сложност на заповедното производство,тъй като в случая
адв.възнаграждение е определено като минималното такова по
Наредбата.Това,че не е предявен установителен иск също е без значение,тъй
като разноските за адв.възнаграждение в заповедното производство не се
обосновават и не са свързани с разноските,направени в евентуално исково
производство по чл.422 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе правилно ПдРС е определил
адв.възнаграждение на пълномощника на ответното дружество в минималния
размер,предвиден в НМРАВ № 1/04г.,поради което определението следва да
се потвърди в обжалваната му част.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат
независимо от изхода на делото,тъй като съгласно константната съдебна
практика в производството по разноските не се допуска кумулиране на нови
3
задължения за разноски,поради което разпоредбата на чл.81 от ГПК не
намира приложение.(В този смисъл Определение № 489/17.10.17г.на ВКС по
ч.гр.д.№ 3926/17г.)
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4158/21.06.21г.,постановено по
ч.гр.д.№ 2735/21г.по описа на ПдРС,15-ти гр.с.в частта му, с която е осъдено
„Мултипъл плюс“ЕООД да заплати на „Диком Ауто“ООД сума в размер на
300лв.,представляваща направени разноски за процесуално представителство
в заповедното производство.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4