РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Девня, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20223120200186 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „Гранекс транс“ ЕООД, ЕИК:
*********, срещу ЕФ № **********. Със същия на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 500.
00 лв. /две хиляди и петстотин лв./.
Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод
незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Поддържа жалбата. Депозира писмено становище
с наведени доводи. Претендира за присъждане на разноски при прекомерност
на такива за другата страна.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да
1
бъде потвърден. Сочи, че същият е законосъобразен, като наложената санкция
е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира
за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за отсрещната
страна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
В 17. 46 ч. на 21. 10. 2021 г. в землището на гр. *******, обл. *******, с
устройство № 10071 – елемент от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че т. а. с ДК№ ********, с
допустима техническа маса 20 500 кг., брой оси 2, категория евро 6 С,
собственост на възз. „Гранекс транс“ ЕООД, се движи в композиция от влекач
с брой оси 2 и ремарке с брой оси 3, т. е. общо брой оси 5, с обща допустима
техническа маса 40 000 кг., по път А – 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена
изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно
подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Съставен бил ЕФ
№ **********, връчен по надлежния ред.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира
така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени,
кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към
основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че производството е проведено без нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на абсолютните
такива, даващи основание за цялостна отмяна. ЕФ съдържа необходимите
реквизити и е надлежно получен.
2
Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното
нарушение.
От обективна страна за съда не остава съмнение, че възз. „Гранекс
транс“ ЕООД е собственик на т. а. с ДК№ ********, с допустима техническа
маса 20 500 кг., брой оси 2, категория евро 6 С. По категоричен и безспорен
начин се доказа, че в 17. 46 ч. на 21. 10. 2021 г. в землището на гр. *******,
обл. *******, посочения т. а. се движи в композиция от влекач с брой оси 2 и
ремарке с брой оси 3, т. е. общо брой оси 5, с обща допустима техническа
маса 40 000 кг, по път А – 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. Същевременно не е била
заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно
няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Това
било установено с помощта на устройство № 10071 – елемент от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Горното съдът прие
въз основа на кредитираните писмени материали.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице и
наложеното е строго определено, съдът не следва да разглежда въпроса
относно субективна страна и размер.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на
движението по пътищата, тяхната поддръжка и ремонт, съдът намира, че
формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да
бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е
ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че
конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно
за които законодателя е предвидил налагане на санкция.
Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно,
поради следното: не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и
категоричен начин. ЕФ съдържа всички реквизити съгласно чл. 189 Ж, ал. 1
от ЗДвП, в частност словесно и цифрово изписване на относимото към
случая, не е налице твърдяното относно две деяния и норми, като съдът събра
доказателства относно дата на издаване – 14. 04. 2022 г., което изключва
давностни срокове. ЕФ съдържа словесно описание и цифрово изписване на
относимото към конкретния случай, като не налице твърдяното относно две
3
деяния и норми. Визираното в ЕФ устройство № 10071 е елемент от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, като не
се налага допълнителна конкретизация в тази насока. Съдът събра
доказателства относно относимите устройства – това, част от електронната
система и бордовото такова, като приобщеното по никакъв начин не
оневинява въззивника, напротив, доказва нарушението, доколкото е налице
неизпълнение своевременно на задължение. Действително въззивникът е
сключил договор с друго юридическо лице, което реално посредничи относно
електронно събиране на пътни такси. В тази връзка следва обаче да се
отбележи, че законодателят изрично е предвидил отговорността при изцяло
/както е в конкретния случай/ или частично незаплащане на такса,
включително в резултат на невярно декларирани данни, да се носи от
собственика, а не от посредника. Това е напълно логично, доколкото именно
негово е задължението и дали той ще ползва услугите на трето лице е
възможност от която може да се ползва, но това по никакъв начин не води до
отпадане на отговорността му. Тълкуването на закона от страна на въззивника
в тази насока би довело до невъзможност да се ангажира ничия отговорност,
доколкото законодателят не е предвидил такава за посредника, напротив,
визирал е изрично собственика. Следва да се уточни и това, че съгласно
договорните отношения между страните, задължение на въззивника е
правилното експлоатиране на бордовото устройство, за да може същото да
предава необходимите данни, въз основа на което да се начисляват
дължимите такси. Съдът събра доказателства в тази насока, като се установи,
че бордовото устройство към момента на установеното нарушение е било
изключено или неправилно включено и с изхабена батерия, т. е. не е било
налице техническа повреда. Това, че в друг времеви интервал бордовото
устройство е функционирало по никакъв начин не води до извод, че същото е
нямало да осъществи целта си, ако естествено е било експлоатирано
правилно, в частност да му се осигури захранване. Нещо повече, посредством
визуален оглед и съобразяване на налични светлинни индикатори, се
позволява преценка дали бордовото устройство работи, респективно не
съществува пречка да се използва маршрутна карта, което се явява втория
възможен начин за своевременно заплащане на дължимото. Няма пречка при
нарушение на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП да се издава ЕФ, доколкото това е
уредено в разпоредбите на чл. 167 А, ал. 4 и чл. 189 Ж, ал. 7, и двата от ЗДвП,
4
т. е. волята на законодателя в тази насока е пределно ясна.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от
80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.
В заключение трябва да бъде отбелязано, че право на въззивника и
неговия процесуален представител е да решат как да организират защитата,
като в случая освен обширност от тяхна страна, съдът също положи усилия за
събиране на множество доказателства, както и обсъждане на различни
твърдения. А в действителност нарушението е съвсем елементарно – при
конкретно задължение, не е била заплатена изцяло дължимата пътна такса
съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или
закупена маршрутна карта. Особеното е, че не се касае за инцидентен случай,
а множество такива, което е видно от материалите по това дело, но и от много
други абсолютно идентични, респективно налага се резонния извод за такава
практика от това лице, която следва да бъде санкционирана.
С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде
потвърден, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ № **********, с който на „Гранекс транс“ ЕООД,
ЕИК: *********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 500.
00 лв. /две хиляди и петстотин лв./.
ОСЪЖДА „Гранекс транс“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на
Агенция – Пътна инфраструктура сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
5
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6