Решение по дело №1147/2019 на Районен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 151

Гр. Габрово, 15.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 14.05.2020 г., в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

       

При секретаря ДАНИЕЛА МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 1147 по описа за 2019 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по искова молба, подадена от М.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.М.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** за развод.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1.  От страна на ищцата:

Твърди, че сключили граждански брак с ответника на 22 август 2014 г. в с. Николово, общ. Русе, обл. Русе. От брака им нямало родени деца.

Заминали за Република Гърция, с оглед възможността им да се реализират и работят в Гърция. Живяли в жилище, собственост на майка й в гр. Атина, кв. Като Патия, ул. Кипро № 5.

Разбрала, че съпругът й от десет години не е работил, като отказвал да работи и в Гърция. Проблемите започнали още след сключване на брака им. Непрекъснати скандали и проблеми около съпругът й, който не се прибирал в къщи с месеци, употребявал алкохол и наркотици. В това си състояние бил много агресивен и била подложена на системен тормоз и отправяне на заплахи за здравето и живота й. Съпругът й бил осъден и две години /2015г.-2016г./ ефективно изтърпял присъда в затвора. Имал дългове към различни лица, които издължила - около 7000 евро. През месец февруари 2019 г. я принудил да изтегли бърз кредит в размер от 2000 лева, които той употребил за лични нужди, неизвестни за нея. Сключила договор за лизинг с предмет - лек автомобил, марка „Peugeot", модел 207 (двеста и седем), който ведно с документите й бил отнет от съпруга й и до момента не й било известно къде е.

От два месеца били във фактическа раздяла, след като съпругът й напуснал жилището в Атина. Не й било известно къде се намира.

Годините прекарани с ответника не били нормален семеен живот. Многото обещания дадени от него, че ще се поправи, останали напразни и неоправдаващи търпението й и прошките, които давала всеки път.

Бракът им бил изпразнен от смисъл и съдържание и съществувал само формално.

Искането на ищцата е съдът да постанови решение, с което:

Да бъде прекратен бракът между страните, чрез развод като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника.

След прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име - A..

Да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Не претендира заплащане на издръжка от съпруга си след прекратяване на брака.

2.  От страна на ответника:

Назначеният особен представител на ответника оспорва иска, като неоснователен и недоказан и прави искане за отхвърлянето му. В условията на евентуалност в случай на уважаване на иска, оспорва твърдението, че вината за разстройството на брака е на съпруга.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

1. От фактическа страна:

Не е предмет на спор, че на 22.08.2014 г. страните сключили граждански брак в с. Николово, общ. Русе с Акт за граждански брак № 4 от 22.08.2014 г. съставен в с. Николово, общ. Русе /видно от неоспореното по делото Удостоверение за сключен граждански брак от същата дата на Община Русе/.

От брака си нямат родени деца, видно от извършената справка в НБД Население относно родствени връзки на ищцата.

От показанията на разпитаните свидетели Е.Д. A. - майка на ищцата и Р.М.В. се установява, че отвеникът не е работел по време на семейния живот на страните, безпричинно отсъствал с месеци, вземал в заем пари, които харчел и след това ищцата изплащала. Опитите на ищцата да бъде заздравена брачната връзка завършвали или с обещание от съпруга, че ще промени поведението си, което не изпълнявал, или със заплахи по отношение на ищцата че ще я набие, ако се разделят. Към настоящия момент били разделени от около година – ищцата живеела в Гърция при майка си, а отвеникът бил във ФР Германиоя и Р България. 

2. От правна страна:

2.1. Относно наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака и вината за това:

Съгласно чл. 15 от СК съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено. От доказателствата по делото се установява, че поради постоянното отсъствие на ответника, съпрузите не са живели заедно по-голямата част времето, в което са състояли в брак /съгласно свидетелката Василева ”Общо взето много не са съжителствали заедно.”/ По делото няма данни каквито и да било „важни причини” да са налагали съпругът да отсъства и съответно съпрузите да живеят разделено.

Съгласно чл. 17 от СК „Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия ... да осигуряват благополучието на семейството”. От показанията на двамата свидетели е видно, че от страна на ответника безпричинно са теглени заеми, които са изплащани от ищцата, което не свидетелства, че ответникът се е грижил за благополучието на семейството.

Съгласно чл. 14 от СК „Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение...” Заплахите на ответника към ищцата не са свидетелство за такова уважение.

 С поведението в пряко противоречия с предписанията на СК ответникът окончателно е разрушил брачната връзка между страните. Взаимната любов и привързаност, взаимното уважение и доверие, другарските отношения и готовност за взаимопомощ са заменени от нежелание за съвместен живот. Налице е  фактическа раздяла между съпрузите, която никой от тях не желае да бъде прекратена – ищцата съгласно заявеното от нея пред съда, а ответникът - с конкретните си действия.  Състоянието на отчуждение между двамата не би могло да бъде преодоляно, тъй като  никой от тях не демострира желание за продължаване на брачната връзка – отново ищцата заявявайки това, а ответникът - с действията си.   Бракът им е лишен от съдържанието предписано от закона и съществува само формално. Същият е безполезен за двамата съпрузи и обществото, поради което следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

Причината за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака е поведението на съпруга, в пряко противоречие с нормите на чл. 14, чл. 15 и чл. 17 от СК.  По делото няма данни съпругата да има провиния, с които да ги е провокирала. За безсперспективното състояние на брачната връзка вина има ответникът, комуто следва да бъде  възложена вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Страните живеят във фактическа раздяла и нямат семейно жилище, няма отправено и искане на ищцата за присъждане на издържка след прекратяване на брака, поради което няма предпоставки за  произнасяне на съда по тези въпроси.

2.2. Относно фамилното име на съпругата след прекратяване на брака:

Съгласно чл. 53 от СК правото да възстанови фамилното си име от преди брака е предоставено на съпруга, който го е променил, в конкретния случай това е съпругата – ищца по делото. Съгласието, или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на името е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи неговото име.

С исковата молба е заявено искане, направено от съпругата да носи предбрачното си фамилно име A., което следва да бъде уважено.

3. Разноски и държавни такси:

Съдът определя окончателна държавна такса по брачния иск в размер на 50 лева, от които 25 лева са внесени при завеждане на молбата за развод от ищцата. Допълнителна държавна такса в размер на 25 лева следва да бъде заплатена от ответника.

Тъй като вината за разстройството на брака е на ответника, съгласно чл. 329 ал. 1 от ГПК съдебните разноски следва да му бъдат възложени. Поради това той следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото - за държавна такса в размер на 25 лева и  600 лева –адвокатско възнаграждение, или общо разноски в размер на 625 лева.

По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между М.Р.Р., с ЕГН **********,*** и С.М.Р., с ЕГН **********,***, сключен с Акт за граждански брак № 4 от 22.08.2014 г., съставен в с. Николово, общ. Русе, чрез РАЗВОД, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.

Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило ПО ВИНА на съпруга С.М.Р., с ЕГН **********.

След прекратяване на брака М.Р.Р., с ЕГН ********** ще носи предбрачното си фамилно име – A. и ще се именува М.Р. A..

ОСЪЖДА С.М.Р., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) в полза на бюджета на  съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, на осн. чл. 71 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА С.М.Р., с ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТИ на М.Р.Р., с ЕГН **********,*** сумата 625,00 лева (шестстотин двадесет и пет лева и 00 ст.) – разноски по делото, на осн. чл. 329 ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

Районен съдия: