Решение по дело №5138/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1022
Дата: 21 ноември 2024 г.
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20221720105138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1022
гр. П., 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720105138 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е за делба – І-ва фаза – по допускането на делбата.
Образувано е по искова молба от З. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. Е. А., срещу И. С. А., ЕГН **********, с адрес: *** и Д. С. С., ЕГН
**********, с адрес: ***
В исковата молба и последвалите я уточнителни молби се твърди, че
страните са съсобственици на основание наследяване от общия на страните
наследодател И.К. В., починал на *** г., и правна сделка – договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, на
следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 79, с площ от 65,50 кв.м., заедно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ ***, с площ от 5,5 кв.м., и 0,58 % идеални части от общите
части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, разположен в поземлен имот с идентификатор ***,
находящ се в *** а по КККР:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по
кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. П., общ. П., обл. П.,
одобрени със заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
1
на имота: *** ап.79у с предназначение: жилище - апартамент, брой нИ. на
обекта - едно, с площ по документ - 65,50 кв.м., и прилежащи части: ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ ***, с площ от 5,25 кв.м., и 0,58 % идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
терена, при граници/съседни самостоятелни обекти в сградната: на същия
етаж - самостоятелни обекти с идентификатори ***.1.80 и ***.1.57, под обекта
- самостоятелен обект с идентификатор ***.1.76, над обекта - самостоятелен
обект с идентификатор ***.1.82; и граници на избено помещение ***: от север
коридор, от изток - коридор, от запад - мазе № 90 и от юг - апартаменти от
вход „Д", като обектът попада в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***.
В исковата молба се твърди, че приживе по време на брака на общия за
страните наследодател със С.С.В., починала на *** г., И.К. В. придобил
собствеността върху процесния недвижим имот. Твърдят, че имота бил
предоставен на В. като обезщетение за отчужден по чл.100 от ЗТСУ (отм.), на
основание заповед № *** г. на П. ОНС имот, представляващ парцел № *** по
плана на гр. П., за който било определено обезщетение в размер на 6723.00
лева. Сочат, че В. придобил имота за сумата от 9023.00 лева, от които се
прихващала определеното обезщетение в размер на 6723.00 лева, а остатъка от
2300.00 лева, представлявала предоставени средства на двамата съпрузи по
договор за кредит срещу законна ипотека. Сочат, че за придобИ.нето на
процесния имот бил съставен нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № 87, том І, № 139/1984 от *** г., с който И.К. В. бил признат за
собственик на процесния имот. Твърдят, че парцел № ***, в кв.77 по плана на
гр. П. бил наследствен за наследодателя И.К. В., поради което считат, че
средствата за отчуждаването на имота са лични средства на наследодателя, и
на това основание към датата на неговата смърт дела му в СИО не е бил от ½
ид.ч., а по – голям.
В обстоятелствената част на исковата молба твърдят, че с нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане ***, том І, рег. № ***, дело № *** г., С.С.В. прехвърлила на
съделителката И. С. А., собствените си 4/6 ид.ч. от имота срещу задължение за
издръжка и гледане. Твърдят, че С. В.а не е притежавала 4/6 ид.ч., а по – малка
част, поради което и не е могла да прехвърли останалите 4/6 ид.ч. на И. А..
2
Сочи, че с покана до И. А. ищцата отправила писмено предложение до
последната да закупи притежаваната от ищцата част в съсобствеността на
посочена от нея пазарна цена, или да сключат договор за доброволна делба за
прекратяване на съсобствеността по между им, но А. не проявила интерес,
което обуславяло предявяване на иск за делба на процесния имот.
Искането към съда е да постанови решение, с което да допусне делба на
процесния имот, при съответните квоти за всеки един от съсобствениците.
Искът за делба е съединен с отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответницата И. С. А., ЕГН **********, с искане
да бъде признато за установено, че ответницата не е собственик на 8/36 ид.ч.
от процесния имот, представляващ:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по
кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. П., общ. П., обл. П.,
одобрени със заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота: *** ап.79у с предназначение: жилище - апартамент, брой нИ. на
обекта - едно, с площ по документ - 65,50 кв.м., и прилежащи части: ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ ***, с площ от 5,25 кв.м., и 0,58 % идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
терена, при граници/съседни самостоятелни обекти в сградната: на същия
етаж - самостоятелни обекти с идентификатори ***.1.80 и ***.1.57, под обекта
- самостоятелен обект с идентификатор ***.1.76, над обекта - самостоятелен
обект с идентификатор ***.1.82; и граници на избено помещение ***: от север
коридор, от изток - коридор, от запад - мазе № 90 и от юг - апартаменти от
вход „Д", като обектът попада в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***.
Ищцата твърди, че общия на страните наследодател - И.К. В. е
притежавал 2/3 ид. ч. = 24/36 ид.ч. от процесния имот на основание
трансформация на лично имущество придобито по наследство, тъй като
парцел ***, в кв.77 по плана на гр. П. е придобит от И.К. В. по наследство от
неговия баща - К. В., починал през *** г., в съсобственост с двамата му братя -
П.К. В. и М.К. В.. Сочат, че с допълнителна заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.)
предмет на отчуждаване е част от парцел *** в кв. 77 по плана на гр. П., не е
целият парцел, а само дела на наследодателя И.К. Котев, тъй като братята му
са изразили несъгласие. Твърди, че размерът на обезщетението за отчуждения
3
имот - част от парцел *** от кв. 77 по плана на гр. П. е от 6723 лева, което
съгласно нотариален акт № 87, том I, дело № 139/ ***г. на П. Районен съд ,
което било приспаднато от цената на отстъпеното като обезщетение жилище в
новострояща се сграда. Сочи, че за изплащането на останалата 1/3 ид.ч. =
12/36 ид.ч. от апартамента е отпуснат заем по чл.22 от Наредбата за
държавните имоти, като от цялата стойност на новопридобитото жилище от
9023.00 лева общи средства на двамата съпрузи представлявал само заемът в
размер на 2300 лева, който съответствал на стойността на 1/3 ид.ч.= 12/36
ид.ч., и именно те били обект на СИО.
Твърди, че делът на И.К. В. от процесния апартамент се наследявал при
следните квоти: преживялата съпруга С. В.а е придобила 1/3 от собствените
му 24/36 ид.ч. = 8/36 ид.ч. от имота и 1/3 от неговия дял от прекратената СИО
= 2/36 ид.ч;, ищцата З. К. наследявала 1/3 ид.ч. от собствените на
наследодателя 24/36 ид.ч. от имота = 8/36 ид.ч. заедно с 1/3 ид.ч. от неговия
дял от прекратената СИО = 2/36 ид.ч., или общо 10/36 ид.ч.; а ответницата А.
И. А. наследявала 1/3 ид.ч. от собствената на наследодателя 24/36 ид.ч. от
имота и от дела му от прекратената СИО в размер на 10/36 ид.ч.
Сочи, че собствеността на преживялата съпруга С. В.а в процесния имот
включва освен наследените от съпруга й 10/36 ид.ч. и собствената й 1/2 ид.ч.
от прекратената СИО от 12/36 ид.ч., т.е. още 6/36 ид.ч., с което делът й в
съсобствеността възлиза общо на 16/36 ид.ч., а не както е посочено в
процесния нотариален акт – 4/6 ид.ч.
В срока за отговор ответницата И. С. А. чрез адв. В. е подала отговор
по исковата молба, в който е заявила становище за допустимост на предявения
иск за делба, като в тази връзка твърди, че делбата следва да бъде допусната
не по сочените от ищцата делбени части, а съда да вземе предвид
прехвърлителната сделка в нейна полза, като допусне делбата при квоти от 1/6
ид.ч. за ищцата и 5/6 ид.ч. за ответницата И. А., като ответницата Д. С. не
притежавала част от правото на собственост върху процесния имот.
В отговора ответницата е оспорила и предявеният срещу нея
отрицателен установителен иск, като твърди, че същия е неоснователен, и
погасен по давност.
В срока за отговор ответницата Д. С. С. чрез адв. К. Б. е подала отговор
на исковата молба, в който е заявила, че не оспорва предявения иск за делба и
4
изложената в исковата молба фактическа обстановка, като е поискала от съда
да допусне делбата, като вземе предвид, че процесния апартамент, макар и
придобит по време на брака на общия им наследодател е придобит с лични
средства от И.н В. и със средства, които са общи за двамата съпрузи. Поради
това счита, че С.С.В. не е могла да прехвърли 4/6 ид.ч. от процесния имот, а
по-малко, поради което оспорва нотариален акт ***, том І, рег. № ***, дело №
31/2017 г., и твърди, че частите в съсобствеността на И. С. А. са значително
по-малки от тези, които действително притежава. По изложените в отговора
доводи и аргументи моли съда да допусне делба на процесния имот, съгласно
действително притежаваните от тях права в съсобствеността. В отговора
ответницата е заявила становище, че не оспорва предявения отрицателен
установителен иск на ищцата.
В съдебно заседание ищцата З. И. К. не се явява. Представлява се от адв.
А. – САК, която поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като и се
присъдят сторените по делото разноски, досежно предявения отрицателен
установителен иск.
Ответницата И. С. А. в съдебно заседание лично и чрез адв. В. оспорва
предявеният отрицателен установителен иск, който моли съда да отхвърли,
като допусне делбата при зачитане на извършеното дарение. Моли съда да и
присъди сторените разноски по отрицателния установителен иск.
Ответницата Д. С. С. в съдебно заседание не се явява. Представлява се
от адв. Б., която не оспорва предявения иск за делба, като се уважи предявения
от ищцата отрицателен установителен иск.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П.т районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една
имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава
собственост върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на
собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната
собственост върху множество обекти.
Не се спори, а и от представената справка от 08.08.2024 г. на Община П.
се установява, че на *** г. в *** е сключен граждански брак между И.К. В.,
роден на *** г. и С.С.В., родена на *** г., първи по ред и за двете лица, като
5
след брака съпругата е приела да носи фамилното име – К..
От приложения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятията Закон за
териториално и селищно устройство № 87, том І, дело № *** от *** г., се
установява по безспорен начин, че И.К. В. е признат за собственик на жилище
№ 79, находящо се на ІV-ти етаж в жилищна сграда – блок ***, ***, състоящ
се от две стаи, кухня и сервизно помещение, със застроена площ на жилището
от 65,50 кв.м., с принадлежащо избено помещение ***, със застроена площ от
5,25 кв.м., както и 0,58 % процентни идеални части от общите части на
сградата и право на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса
(мястото) на стойност 376 лева, при съседи на жилището: на север – ап.57 –
държавен, на изток – двор, на запад улица, на юг – ап.80 – държавен и
стълбище, отгоре – ап.82-държавне и отдолу – ап.78-държавен, на избеното
помещение: на север – коридор, на изток – коридор, на запад – мазе № 90, на
юг – апартаменти от вх.Д. В нотариалния акт е посочено, че И.К. В. е
придобил жилището като обезщетение срещу отчужден недвижим имот в гр.
П., представляващ парцел ***, в кв. 77 по регулационния план на гр. П.,
отчужден със заповед № *** г. по чл.100 ЗТСУ, с цена на правото на строеж от
376,00 лева, цена на жилището от 8647,00 лева, с обща стойност от 9023,00
лева., като срещу цената на дадения в обезщетение недвижим имот се
прихващат припадащите се суми срещу отчуждения имот, както и собствени
средства внесени от получаващия обезщетението общо в размер на 6723,00
лева. Изрично е посочено в нотариалния акт, че цената на дадения като
обезщетение недвижим имот ще се покрие от горната сума и заем в размер на
2300,00 лева, отстъпен по реда на чл.22 от Наредбата за държавните имоти,
при 2 % годишна лихва, изплащан на равни месечни вноски заедно с лихвата
за срок от 3 години и 6 месеца, като за сумата от 2300,00 лева, върху
посочения в нотариалния акт имот е вписана законна ипотека.
Видно от удостоверение за наследници от *** г., И.К. В. е починал на
*** г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници: С.С.В. –
съпруга, починала на *** г.; З. И. К. – дъщеря; А. И. А. – дъщеря, починала на
*** г. и оставила за свои законни наследници: С.И.А. – съпруг починал на ***
г., Д. С. С. – дъщеря и И. С. А. – дъщеря.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
6
за издръжка и гледане ***, том І, рег. № ***, дело № *** г., С.С.В., действаща
чрез пълномощника си С.И.А. е прехвърлила на съсобственика си и своя
внучка ответницата И. С. А. собственик се 4/6 ид.ч. от процесния недвижим
имот срещу задължението на приобретателя И. С. А. да осигури на
прехвърлителката С.С.В. издръжка и гледане до края на живота й - такъв,
какъвто е водила до сега, включително да се грижи за нея и заплаща
необходимите разходи за издръжка и лично здраве, както и за досегашни
издръжка и гледане, като С.С.В. е запазила вещното право на ползване върху
недвижимия имот на сделката – безвъзмездно до края на живота си.
Преди съдът да се произнесе по предявения иск за делба, следва да се
произнесе по съединения с него отрицателен установителен иск:
По отрицателния установителен иск:
Нямо спор между страните, че между общия на страните наследодател
И.К. В. и С.С.В. е сключен граждански брак, като по време на брака им – на
*** г., И.н В. е закупил процесния недвижим имот. Няма спор, че стойността
на придобития по време на брака недвижим имот е от 9023,00 лева, която
стойност е заплатена от наследодателя с лични средства в размер на 6723,00
лева, а за остатъка от сумата в размер на 2300,00 лева, е вписана законна
ипотека. Не се спори, че заема е изплащан от наследодателя по време на брака
му със С.С.В..
В задължителната съдебна практика - т.3 от Постановление № 5 от
31.X.1972 г., Пленум на ВС, и постановеното по реда на чл.290 от ГПК
решение № 125 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 945/2010 г., IV г. о., ГК,
вещноправните последици са диференцирани в зависимост от това дали
стойността на придобития по време на брака имот е изцяло покрита със
средствата от отчуждението на личния имот на единия от съпрузите или
покритието е само частично. Приема се, че когато срещу имот, който единият
съпруг притежава преди брака, отчужден по надлежния ред, получи вместо
обезщетение друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на
отчуждения е по-голяма, то полученият имот остава индивидуална
собственост на съпруга, чийто имот е отчужден. Когато обаче срещу
отстъпеното в обезщетение жилище следва да се доплати разлика в цената и
това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от
собствеността на отстъпеното жилище се включва в съпружеската
7
имуществена общност, макар същото да е придобито срещу индивидуален
имот на единия съпруг.
В горния смисъл, към датата на смъртта на наследодателя И.К. В.,
същият е притежавал лична част от процесния имот равна на *** ид.ч., а
останалата част от *** ид.ч. е била СИО заедно със съпругата му С.С.В.,
прекратена със смъртта на наследодателя И.К. В.., като С.С.В. е притежавала
половината от нея. При това положение към датата на дарението от *** г.,
С.С.В. е притежавала лична част и наследена такава от съпруга си, т.е. общо
притежаваните от нея идеални части от процесния имот възлизат на *** ид.ч.,
с която част С. В.а е могла да се разпорежда.
В отговора на исковата молба ответницата И. С. А. е противопоставила
възражение, че праводателката и С.С.В. е придобила прехвърлените 4/6
идеални части по давност, тъй като ищцата З. И. К. не е предприела никакви
действия, водещи осуетяване на това правно и фактическо положение.
В тази връзка по искане на ответницата по делото са разпитани
свидетелите П.В.В. и В.М.Т..
В показанията си свидетелката В. сочи, че ответницата И. С. А. се е
грижела за С.С.В. до смъртта й, а в показанията си свидетелката Т. сочи, че
ищцата рядко е посещавала бабата, като ответницата Д. С. С. също е
посещавала бабата, докато е била жИ..
По делото по искане на ответницата Д. С. С. е разпитан свидетеля Е.И.С.
– съпруг на ответницата, и Д.Л.И. – майка на съпруга на ответницата. В
показанията си С. твърди, че за бабата докато е била жИ. се е грижела не само
ответницата И. С. А., но грижи за нея са полагали и ответницата Д. С., както
и ищцата. В показанията си свидетелката И. твърди, че за С. В.а са се грижели
и И. А. и Д. С., като заявява, че не знае баба С. да е гонила З. от апартамента и
да и казвала повече да не ходи при нея.
Съгласно чл.99 от ЗС, правото на собственост се изгубва – ако друг го
придобие или собственикът се откаже от него. В случая И. А. е направила
възражение в отговора на исковата молба, че праводателката и е придобила 4/6
ид.ч. от процесния недвижим имот по реда на чл.79 от ЗС.
За да се придобие чужд недвижим имот по придобивна давност по реда
на чл.79 от ЗС, същият следва да бъде владян от дадено лице, което не е
8
собственик, явно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на 10
години, с намерение да го свои, като свой собствен.
В случая не се спори, че страните са съсобственици на процесния,
възникнало на основание наследство, оставено им от общия им наследодател
И.К. В., а за С. В.а, част от имота е бил лична собственост на основание
прекратена СИО, т.е. и към датата на сделката *** г. между страните и С. В.а е
била налице съсобственост на основание наследяване, от общия им
наследодател И.н В.. Тъй като в случая се касае за съсобствен наследствен
имот, то всеки от съсобствениците се явява собственик на своята идеална част
от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици. За
доказване на противопоставеното от А. възражение, последната следваше да
докаже, че С. В.а е владяла имота явно, необезпокоявано и непрекъснато в
продължение на повече от 10 години, а също и че е преобърнала държането на
чуждите идеални части, в свое владение да придобие собствеността по
отношение на чуждите идеални части, което е било извършено явно, както и
че тя е довела това до знанието на собствениците на чуждите идеални части,
т.е. да е /манифестирала, да е демонстрирала пред тях това свое намерение да
владее техните идеални части, като свои собствени.
Факта, че С. В.а е живяла до смъртта си в процесния имот, от който и тя
има своя лична идеална част, не представлява владение върху имота като свой
собствен. Доказателства за промяна на качеството й от държател във владелец,
на чуждите идеални части не се представиха. В тази връзка от показанията на
разпитаните по делото свидетели, не се установи същата да е демонстрирала
пред З. К. или пред Д. С. намерение да свои техните части, за да може да
прехвърли на ответницата И. А. 4/6 ид.ч. от имота. От тук и следва извода, че
С. В.а не е манифестирала своя воля, която да е била явно изразена пред
останалите съсобственици на идеални части от процесния имот. В случай, че е
имало такава промяна в нейното намерение, тя е следвало да го демонстрира
пред останалите съсобственици. В тази връзка и възражението на ответницата
И. А. е неоснователно.
Предвид горното към датата на прехвърлителната сделка – *** г. С.С.В.
е била собственик на *** ид.ч., които е могла и да прехвърли на И. А..
Съотнесена тази част към прехвърлените 4/6 ид.ч., С. В.а е могла да дари на
своята внучка *** ид.ч., или *** ид.ч. С прехвърлителната сделка С. В.а е
9
прехвърлила на своята внучка *** ид.ч., но е била собственик на *** ид.ч., т.е.
С. В.а е прехвърлила в повече *** ид.ч. от процесния имот, които не е могла да
дари на ответницата И. А., тъй като не е била собственик на същите. От тук и
следва извода, че дарението е породило своя вещнопрехвърлителен ефект до
*** ид.ч., или до *** ид.ч., като за *** ид.ч. сделката не е породила своя
вещнопрехвърлителен ефект. И. А. е придобила по наследство и *** ид.ч. С
прехвърлените и *** ид.ч. е придобила общо *** ид.ч., но с оглед на това, че
дарението не е породило своя прехвърлителен ефект до *** ид.ч., то и на тази
част И. А. не е могла да стане собственик от процесния имот, поради което и
отрицателния установителен иск е частично основателен, и следва да бъде
признато за установено, че И. А. не е собственик на *** ид.ч., от процесния
имот, за която част дарението обективирано в нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ***, том І, рег. №
***, дело № *** г. не е породило своя вещнотранслативен ефект. За разликата
до 8/36 ид.ч., предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до възражението на ответницата И. А., че предявения
отрицателен установителен иск е погасен по давност, то същото е
неоснователно, тъй като искът по чл.124, ал.1 от ГПК не се погасява по
давност и може да бъде предявен без ограничение във времето. Изключение е
хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ЗС - ако движима вещ е била открадната или
изгубена, собственикът може да я търси от добросъвестния владелец в
тригодишен срок от кражбата или изгубването; срокът е преклузивен и
обуславя допустимост на иска, но настоящия случай касае недвижим имот, а
не движима вещ..
По иска за делба:
Искът за делба е с правно основание по чл.34 от ЗС във вр. с чл.69, ал.1
от ЗН и чл.341 и сл. от ГПК, доколкото в исковата молба се твърди, че
страните са придобили собствеността върху процесния имот на основание
наследство.
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може, въпреки противна
уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго,
или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Съгласно ал.3 от същата разпоредба искът за делба не се погасява по давност.
10
По силата на чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска
делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще
се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението,
постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на
присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата,
което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само
потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на
съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на
съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в
съсобствеността. С оглед на горното, решението за допускане на делба има
преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на
съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде
призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба.
Не се спори, че страните са съсобственици на процесния имот, придобит
от ищцата З. К. и ответницата Д. С. по наследство, а за ответницата придобит
на основание наследство и дарение.
Спорни са частите, при които страните са съсобственици. С оглед
приетите по делото писмени доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че всяка от страните е собственик на идеална част от процесния
недвижим имот, поради което и съдът следва да определи и квотите на
страните, като определи и техните индивидуални части. С
С оглед изхода на разгледания отрицателен установителен иск, а именно,
че ответницата И. А. не е собственик на част от процесния имот прехвърлен и
чрез дарение, то и ищцата З. К. е съсобственик на *** ид.ч. от правото на
собственост, ответницата И. А. е собственик на *** ид.ч. от правото на
собственост, а ответницата Д. С. е съсобственик на *** ид.ч. от правото на
собственост, при които и квоти следва да се допусне делбата.
По разноските:
По аргумент от чл. 355 от ГПК по разноските в производството за делба
съдът се произнася във фазата по извършване на делбата, поради което и на
този етап от производството съдът не следва да се произнася по тях.
Независимо от горното, тъй като ищцата е предявила отрицателен
установителен иск то по съединения с иска за делба отрицателен
установителен иск, съдът следва да се произнесе по сторените във връзка със
11
същия разноски на страните, а именно разноските направени от З. К. и
разноските направени от ответницата И. А..
По делото страните са представили списъци на разноските по чл.80 от
ГПК. Съгласно представения от ищцата З. К. списък на разноските, същата е
сторила такИ. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер по договор за
правна защита и съдействие от 2022 г. в размер на 600,00 лева, държавна
такса в размер на 50,00 лева, адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 22.03.2023 г. – 400,00 лева, държавна такса за частна
жалба – 15,00 лева, държавна такса по отрицателния установителен иск –
51,27 лева, и адвокатско възнаграждение по отрицателния установителен иск
от 587,00 лева или всичко разноски в размер на 1708,27 лева. По делото няма
доказателства каква част от първоначално заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение от 2022 г. е по иска за делба, и каква част от него по
съединения иск, поради което и съдът намира, че половината от заплатеното
от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева е по иска за
делба, а останалата част от 300,00 лева е по съединения иск. Няма
доказателства за заплатена от ищцата държавна такса в размер на 50,00 лева.
Налични са доказателства за платена държавна такса по съединения иск от
51,27 лева. Поради което и с оглед направените от ищцата разноски във
въззивното производство, З. К. и доказала сторени разноски по съединения
иск в размер на 1287,00 лева, представляващи заплатено от нея адвокатско
възнаграждение, и сумата от 66,27 лева – заплатени държавни такси.
Съразмерно с уважената част на иска на ищцата следва да и бъдат присъдени
разноски в размер на 1014,70 лева, представляващи сторени от нея разноски
по съединения отрицателен установителен иск, съразмерно с уважената част
от същия, които се възложат върху ответницата по иска, а именно И. А..
Ответницата И. А. претендира разноски съгласно представения списък
на разноските от 1500,00 лева, представляващи заплатено от нея адвокатско
възнаграждение, от които 1300,00 лева е платила за защита по отрицателния
установителен иск. С оглед изхода от съединения иск на ответницата следва да
и бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от отрицателния
установителен иск в размер на 250,00 лева, които се възложат върху ищцата З.
К..
Воден от горното и на основание, П.т районен съд
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. И. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, че И. С. А., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ Е
СОБСТВЕНИК на *** ид.ч. от следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 79, с площ от 65,50 кв.м., заедно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ ***, с площ от 5,5 кв.м., и 0,58 % идеални части от общите
части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, разположен в поземлен имот с идентификатор ***,
находящ се в *** а по КККР:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по
кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. П., общ. П., обл. П.,
одобрени със заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота: *** ап.79у с предназначение: жилище - апартамент, брой нИ. на
обекта - едно, с площ по документ - 65,50 кв.м., и прилежащи части: ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ ***, с площ от 5,25 кв.м., и 0,58 % идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
терена, при граници/съседни самостоятелни обекти в сградната: на същия
етаж - самостоятелни обекти с идентификатори ***.1.80 и ***.1.57, под обекта
- самостоятелен обект с идентификатор ***.1.76, над обекта - самостоятелен
обект с идентификатор ***.1.82; и граници на избено помещение ***: от север
коридор, от изток - коридор, от запад - мазе № 90 и от юг - апартаменти от
вход „Д", като обектът попада в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, за която част сделката дарение обективирана в
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане ***, том І, рег. № ***, дело № *** г. не е породила своя
вещнотранслативен ефект, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над *** ид.ч.
до 8/36 ид.ч.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между З. И. К., ЕГН **********, с
адрес: ***, И. С. А., ЕГН **********, с адрес: *** и Д. С. С., ЕГН
**********, с адрес: ***
върху следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 79, с площ от 65,50 кв.м., заедно с ИЗБЕНО
13
ПОМЕЩЕНИЕ ***, с площ от 5,5 кв.м., и 0,58 % идеални части от общите
части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, разположе,н в поземлен имот с идентификатор ***,
находящ се в *** а по КККР:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по
кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. П., общ. П., обл. П.,
одобрени със заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота: *** ап.79у с предназначение: жилище - апартамент, брой нИ. на
обекта - едно, с площ по документ - 65,50 кв.м., и прилежащи части: ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ ***, с площ от 5,25 кв.м., и 0,58 % идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
терена, при граници/съседни самостоятелни обекти в сградната: на същия
етаж - самостоятелни обекти с идентификатори ***.1.80 и ***.1.57, под обекта
- самостоятелен обект с идентификатор ***.1.76, над обекта - самостоятелен
обект с идентификатор ***.1.82; и граници на избено помещение ***: от север
коридор, от изток - коридор, от запад - мазе № 90 и от юг - апартаменти от
вход „Д", като обектът попада в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***,
ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ КВОТИ ОТ ПРАВОТО НА
СОБСТВЕНОСТ:
- за ищцата З. И. К.*** ид.ч. от правото на собственост;
- за ответницата И. С. А.*** ид.ч. от правото на собственост;
- за ответницата Д. С. С.*** ид.ч. от правото на собственост.
ОСЪЖДА И. С. А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на З.
И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1014,70 лева, представляваща
направени разноски по отрицателния установителен иск за държавни такси и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. И. К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на И.
С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 250,00 лева, представляваща
направени разноски по отрицателния установителен иск за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
15