РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Стара Загора, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20215530105655 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцата Д. СТ. ХР. твърди в исковата си молба, че на 24.08.2019 г.
около 19:45 часа се прибирала от работа, като таксиметровият автомобил, с
който пътувала спрял пред входа на блока й на адрес ********************.
Излизайки от таксито, стъпила на уличното платно, при което кракът й
хлътнал в дупка на улична шахта, от което загубила равновесие и паднала на
дясната си страна върху бордюра. Уличната шахта се намирала на разстояние
по - малко от 10 см. от тротоара, като от много години, според живущите в
жилищния блок, шахтата била без капак, и е била запълнена с камъни. По
този начин било налице пропадане с около 15 - 20 см от нивото на уличното
платно. Тази пропадналост на пътната настилка не само, че не била
обозначена и обезопасена, но попадала в рамките на място за паркиране на
хора с увреждания. Уличната шахта от години не била изпълнявала
функциите си, каквото било и състоянието на останалите шахти на
************ в отсечката между улиците ************. При падането
ищцата почувствала силна болка и не била в състояние да се изправи сама.
1
Шофьорът на таксито погледнал назад, за да види дали жената се била
отдалечила и след като не видял никой, излязъл от автомобила и отишъл да
провери какво се случва. Видял ищцата паднала върху тротоара, в
безпомощно състояние. В същото време по тротоара вървял друг мъж, който
се притекъл на помощ. Двамата вдигнали жената и й помогнали да стигне до
пейката пред входа на блока. Попитали я дали иска да я качат до апартамента,
но тя казала, че ще чака сина си. Обадила се по телефона на сина си М., който
след около 20 минути пристигнал на място. Таксиметровият шофьор си
тръгнал, оставяйки координати за връзка, а другият мъж останал с жената,
докато пристигне сина й. На пейката пред входа стоял съсед от входа, който
също се притекъл на помощ. Приблизително по едно и също време на мястото
пристигнали и двамата сина на пострадалата. М. качил колата на тротоара и
на заден ход я приближил максимално до пейката. След това с помощта на
брат си и съседа я качили в автомобила и я закарали в спешния център.
През лятото на 2020 г. била поставена нова асфалтова настилка пред
жилищния блок на **************, като на шахтата бил поставен капак.
Сложени били нови бордюри на тротоара.
В ЦСМП гр. Стара Загора била оказана спешна медицинска помощ на
пострадалата, след което същата била приета за лечение в Клиника по
ортопедия и травматология при УМБАЛ „Проф. Д - р Ст. Киркович“ АД, гр.
Стара Загора. Съгласно представената епикриза, Д. СТ. ХР. била постъпила в
клиниката на 24.08.2019 г. и била изписана на 02.09.2019 г. Поставената й
окончателна диагноза била „Фрактура пертрохантерика феморис декстра,
МКБ S72.1“. По хода на заболяването били осъществени подготовка за
оперативно лечение, операция, хемотрансфузия. Съгласно цитирания
Оперативен протокол № 465/27.08.2019 г., под спинална анестезия било
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур.
Била изписана с препоръка конците да се свалят на 14 - ия ден от операцията,
като ходила с помощни средства, без да се натоварвал крайника. По време на
престоя в клиниката било проведено терапевтично лечение с медикаменти
„Аналгин“, „Фраксипарин“, „Лифурокс“, „Кватамел“, „Наклофен“ и др.
На 02.09.2019 г. Д. СТ. ХР. била преместена в Отделението по
физикална и рехабилитационна медицина на УМБАЛ „Проф. Д - р Ст.
Киркович“ АД, гр. Стара Загора. Според анамнезата, при падане била
2
получила счупване на ДТБС, оперирана в Клиниката по ортопедия и
травматология - мет. остеосинтеза на 27.08.2019 г. Оплакванията на
пациентката били от болезнени и ограничени движения в ДТБС и КС,
невъзможна самостоятелна походка. Проведена била терапия, чрез прилагане
на фиксиращи превръзки, други превръзки на раната, смяна на устройство за
скелетно мускулна имобилизация, проведена била и медикаментозна терапия
с „Фраксипарин“ и „Кордафлекс“. Пациентката била провела и всички
назначени рехабилитационни мероприятия. Била изписана на 09.09.2019 г., с
подобрение по отношение на болевия синдром и двигателната активност.
Подобрена била двигателната активност, но придвижването се извършвало
само с помощта на патерици. Била в състояние да прави няколко стъпки, в
присъствието на рехабилитатор. Препоръчан бил хигиенно - диетичен режим
и адекватен двигателен режим. Предписана била медикаментозна терапия до
27.09.2019 г.
Във връзка с проведената оперативна интервенция със средства на
ищцата бил закупен консуматив за остеосинтеза, чиято стойност съгласно
представеното преводно нареждане от 27.08.2019 г. в полза на „Екос -
медика“ ООД било 1500 лева. Средствата за закупения консуматив били
лични на пострадалата, но тъй като към датата на внасянето им тя била в
безпомощно състояние, парите били наредени от снаха й - М. К. Х..
На 13.09.2019 г. синът на пострадалата я закарал в кабинета по съдебна
медицина при УМБАЛ „Проф. Д - р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора,
където била освидетелствана от д - р Т. Т. С. - съдебен лекар. Заключението
му след извършения преглед и въз основа на медицинската документация бил
„Презвъртелно счупване на дясна бедрена кост“. Според специалиста
описаното травматично увреждане било от действието на твърди тъпи
предмети и отговаряло да е получено по време и начин, посочени от
прегледаната в предварителните сведения - при спъване и падане върху
терена. Според заключението на съдебния лекар, счупването на дясната
бедрена кост било причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник.
Като последица от полученото увреждане трайно и съществено се
променил начина на живот на ищцата. Освен физическите болки и страдания,
които били с изключително висок интензитет било настъпило и влошаване на
3
психическото и емоционално състояние на пострадалата. До инцидента Д. С.
М. била изключително жизнена и активна, като била извършвала множество
дейности в домакинството, включително в помощ на семействата на синовете
си. Нещо повече, ищцата упражнявала и трудова дейност, работейки в
магазин, собственост на единия син и снаха й. Поддържала широк кръг от
социални контакти и сама била осигурявала доходите и издръжката си.
След изписването от лечебното заведение пострадалата била за дълъг
период от време в безпомощно състояние, нуждаейки се от непрекъснато
съдействие за битовото си обслужване. Превърнала се била в бреме за
близките и това било дало своето тежко отражение върху нейното психическо
и емоционално състояние. Въпреки провежданата рехабилитация и стриктно
провеждане на медикаментозно лечение, възстановяването й било протичало
бавно и мъчително. Няколко месеца след инцидента, се била опитвала сама да
се придвижи в дома си с помощни средства като загубила равновесие и била
паднала на пода, което отново било влошило състоянието й.
Всички претърпени от ищцата вреди били пряка и непосредствена
последица от пропадането й в дълбоко хлътнала шахта без капак, намираща
се на сантиметри от тротоара на *****, на жилищния блок на адрес:
********* **************. В конкретния случай била липсвала решетката на
уличната шахта и самата тя била запълнена донякъде с камъни, при което
било налице пропадане с около 15 - 20 см. от нивото на уличното платно.
Именно това ненормално състояние на пътното платно и липсата на решетка
на шахтата били довели до попадането на крака на ищцата в образувалата се
дупка, до загуба на равновесие и падане върху терена.
Като последица от описания инцидент ищцата претърпяла значителни
като обем и интензитет неимуществени вреди, изразяващи в претърпените от
нея болки, страдания, психическо и емоционално безпокойство, чувство на
безпомощност и усещане за тежест спрямо близките й лица. Инцидентът
довел до необратима загуба на нейната работоспособност, активност и
социални контакти, като последиците от него били налични и към настоящия
момент, като голяма част от тях били непоправими и необратими. Като
последица от инцидента били претърпени и имуществени вреди за
закупуването на консумативи във връзка с проведеното оперативно лечение,
за заплащането на медикаменти, такси за прегледи и др., като всички тези
4
вреди с оглед на принципа на справедливостта и в съответствие с
материалния закон следвало да бъдат репарирани.
И до настоящия момент, при излизане от дома си, ищцата ползвала
помощно средство - патерица. Походката й била нестабилна, а самата тя се
чувствала несигурна при придвижването си. Настъпила била необратима
негативна промяна в психическото и емоционално състояние на пострадалата.
Задължението за поддържане и обезопасяване на пътищата тежало
върху Община Стара Загора, тъй като те били част от общинската улична
мрежа.
Ищцата оценявала като достатъчно обезщетение за обезвреда на
търпените от нея неимуществени вреди, на сумата в размер на 25 000 лв.
Като пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпило
вследствие на ненормалното състояние на вещта, ищцата претърпяла и
имуществени вреди във връзка със закупения консуматив за остеосинтеза,
чиято стойност съгласно представеното преводно нареждане от 27.08.2019г. в
полза на „Екос - медика“ ООД, било 1500 лева. Освен скъпоструващия
консуматив, пострадалата заплатила потребителски такси, такси за прегледи и
била закупила медикаменти, свързани със здравословното й състояние. Тези
преки и непосредствени имуществени вреди също следвало да бъдат
репарирани в пълна степен.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, на ищцата се дължала законната лихва
върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от датата на
увреждането - 24.08.2019 г. до окончателното им заплащане.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди Община
Стара Загора, с адрес: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107,
Булстат *********, представлявана от Кмета на общината Живко Тодоров, да
заплати на Д. СТ. ХР., с ЕГН **********, с постоянен адрес: **********
**************, **********, сумата от 25 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки, страдания, психическо и емоционално безпокойство,
чувство на безпомощност, вследствие от получена фрактура на дясната
бедрена кост на ищцата на 24.08.2019 г. при пропадане в необезопасена
пропаднала улична шахта пред ***** на жилищния блок на **************,
както и сумата от 1650.82 лв., представляваща обезщетение за претърпените
5
имуществени вреди за закупените медицински консумативи и медикаменти и
заплатени такси за болнично лечение и прегледи, ведно със законната лихва
върху всяка една от сумите от датата на увреждането - 24.08.2019 г. до
окончателното им заплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК процесуалния представител
на ответника е подал писмен отговор, с който счита исковата молба за
неоснователна и моли съда да остави предявените искове без уважение като
неоснователни както по основание, така и по размер.
Ищецът не сочил и не представял доказателства за установяване на
причинно - следствена връзка между описания инцидент от 24.08.2019 г. и
обективното състояние на ищцата, на което тя основавала претенцията си и
конкретно противоправно поведение на Община Стара Загора или нейни
служители. Нямало причинно - следствена връзка между падането,
претърпените от ищцата вреди и поведение на лица, на които общината била
възложила работа, както и състоянието на пътното плътно на мястото на
описания инцидент. От друга страна причина за инцидента бил поведение на
трето лице - водачът на автомобила, в който ищцата твърди, че била пътник,
както и собственото поведение на ищцата. В обстоятелствената част на
исковата молба се твърдяло, че инцидентът бил станал на **************,
пред жилищния блок, в който бил домът на ищцата. При слизането й от
таксиметровия автомобил, с който пътувала, тя паднала на тротоара при
стъпването на уличното платно. Според твърдения на ищцата, мястото на
което бил пропаднал кракът й при слизане от автомобила имало шахта, която
била обезопасена, като била запълнена с инертни материали, като мястото
било обозначено като място за паркиране за хора с увреждания.
Противоречиво било описанието на инцидента и състоянието на ищцата
непосредствено след твърдения инцидент. От една страна тя твърдяла, че
кракът й пропаднал при слизането от автомобила, от друга страна, че водачът
на таксиметровия автомобил разбрал, че паднала едва когато потеглил и се
отдалечил от мястото на спиране и престой за слизане на ищцата от
автомобила. Счита и че била налице причинно - следствена връзка между
поведението на трето лице - водачът на таксиметровия автомобил, с който
пътувала ищцата и падането, съответно травмата, получена от ищцата.
6
Водачът не бил съобразил поведението си с характеристиките на пътното
платно, пътната маркировка и правилата за движение по пътищата, респ.
правилата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и следващите от същия закон.
Противоречиво и неясно било и описанието на състоянието на ищцата
през времето непосредствено след инцидента. Твърдяло се, че получила силна
болка и отток, като от обективна страна било налице счупване на крайника в
областта на тазобедрената става и в същото време, тя успяла да се движи и да
седне на пейката пред блока. В сочената като доказателство епикриза било
отбелязано, че ищцата била с невъзможност за ходене и била поставена
диагноза фрактура. Не се сочили доказателства ищцата да е била приета по
спешност, съответно доказателства за преглед в Спешното отделение -
ДКБ/СО на УМБАЛ, както се твърдяло в исковата молба.
Счита, че не било налице причинно - следствена връзка между
поведение на Община Стара Загора или лица, на които тя била възложила
работа и инцидента претърпян от ищцата и съответно претърпените вреди,
искането за чиято обезвреда било предмет на исковата претенция. Не бил
налице състав на непозволено увреждане от страна на ответника по делото.
Искът за обезщетение за имуществени вреди бил неоснователен по
размер. За сумите от 1505 лв., 23.12 лв. и 35.50 лв., заплащането, на които се
определяли като вреда, не се сочили доказателства, че били заплатени от
ищцата Д. СТ. ХР.. Нареждането за касов паричен превод и съответно
плащането на сумата от 1505 лева било направено от трето лице, т.е. не била
настъпила вреда пряко за ищцата. За останалите две суми били представени
касови бележки за консумативи и препарати, като не били налице
информация и доказателства за предназначението и основанието, за което
били закупени и използвани. На обезщетяване подлежали преките и
непосредствени вреди. За трите суми нямало и доказателства, че били
платени от ищцата, т.е. нямало доказателства, че същите можели да бъдат
определени като имуществена вреда за ищцата, като и на това основание
следвало да бъде отхвърлено искането й за обезщетение за имуществени
вреди за този размер.
Неоснователен и недоказан бил и предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди за сумата от 25 000 лева за непозволено увреждане.
Причинените вреди били в резултат от поведение на ищцата и трети лица, а
7
не на Община Стара Загора или лица, на които тя била възложила работа.
Искането до съда да отхвърли като неоснователни и недоказани
предявеният против Община Стара Загора иск заплащане на ищцата на 25 000
лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, както и за заплащане на лихва върху претендираното обезщетение
и иск за ищцата на 1 650, 82 лева - обезщетение за претърпени имуществени
вреди от непозволено увреждане, както и за заплащане на лихва върху
претендираното обезщетение.
Моли съда да остави исковата молбата на Д. СТ. ХР. без уважение.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител
заявява, че поддържа исковата молба по съображенията, изложени в нея.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител
заявява, че оспорва исковете по доводите, изложени в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
От изслушаните свидетелски показания на разпитаните свидетели М. Д.
Х., Д. И. Д. и К. К. К., които съдът кредитира като еднопосочни и
взаимодопълващи се и преценени в съвкупност с представените писмени
доказателства - Епикриза изх. № 17510 от 24.08.2019 г.; Епикриза изх. №
18062/2019 от 02.09.2019 г., съдебно медицинско удостоверение № 248/2019
г. (л.6-л.8), уведомление и копие от дневник с поръчки на „Чар такси“ ООД,
както и с веществените доказателства по делото – снимки (л.52-55) се
установява, че на 24.08.2019 г. около 19:45 часа ищцата Д. СТ. ХР., слизайки
от такси на фирма „Чар такси“ ООД, спряло пред входа на блока, в който се
намира жилището й - ********************, стъпила на уличното платно в
непосредствена близост до тротоара, при което кракът й хлътнал в дупка на
улична шахта (без капак, с дълбочина около 15 – 20 см.), от което загубила
равновесие и паднала на дясната си страна върху бордюра (тротоара). От
удара ищцата изпитала силни болки и невъзможност да се придвижва, тъй
като получила счупване на дясна бедрена кост, при което била приета за
лечение в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Проф. Д-р
Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора на 24.08.2019г. и била изписана на
8
02.09.2019 г., където й е било направено открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация , фемур, бил поставен пирон, заключен с винтове към
бедрената шийка. Това се установява, както от посочената по – горе
медицинска документация, така и от заключението на СМЕ, което съдът
кредитира като ясно, пълно и съответно на останалите доказателства по
делото. В заключението е посочено още, че описаното травматично
увреждане е от действието на твърди тъпи предмети и отговаря да е получено
по време и начин, посочени в обстоятелствената част на исковата молба - при
стъпване и падане в шахта (дупка), разположена на пътното платно. Вещото
лице е посочило още, че описаната фрактура е тежка травма, която причинява
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник. Тя е с период на
възстановяване, при проведено оперативно лечение, по-дълъг от 30 дни и
покрива критериите за медикoбиологичния характер на средна телесна
повреда. По отношение на оздравителния процес медицинският експерт е
посочил, че при правилно лечение с открита репозиция и метална
остеосинтеза е около 10 – 12 месеца, но предвид възрастта на ищцата
лечението може да се удължи с още 2- 3 месеца. Вещото лице е посочило, че
след проведена кинези и физиотерапия след дехоспитализацията на ищцата,
тя е била на леглови режим около 20 дена, 3-4 месеца била с две патерици и
от края на 2019 г. започнала да се придвижва с една патерица. При
освидетелстването вещото лице е констатирало, че фрактурата на дясното
бедро в трохантерната зона на ищцата Д.Х. е зараснала напълно, с плътен
костен калус. Движенията на ставите на същия долен крайник обаче били с
остатъчни дефицити и като се има предвид възрастта й според вещото лице
това ще е до края на живота й. Някои от движенията на съседните на
фрактурата стави не били възстановени до нормалния обем - амплитуда,
сравнимо с тези на левия крак. Тя нямала сигурността на десния крак и затова
ще ходи винаги с 1 помощно средство - подмишнична патерица. Също не
можела да ляга на дясната си тазова половина, поради засилване на болки от
притиснатите мускули. Оплаквала се от засилване на болковия синдром при
застудяване и влажен климат.
От свидетелските показания на М. Х., син на ищцата, се установява
още, че първите 2-3 месеца след инцидента майка му не можела да се движи
изобщо, наложило се да закупят количка за тоалетната, той я обслужвал
изцяло, след което започнала да се движи с две патерици, а след това с една.
9
Допреди това ищцата работила в магазина на брат му, а сега само вкъщи си
стояла и излизала с патерица само да си купи хляб, изпаднала в състояние, в
което се чувствала като тежест за другите.
Свидетелят К. К. – домоуправител на блока, в който живее ищцата, пък
разказва подробно как от 2018г. непрекъснато сигнализира Общината за
въпросната дупка на пътното платно, представляваща необезопасена и
неизползваема шахта без капак и че едва през 2020г. благодарение на негово
активно настояване и предприемане на действия тя била запушена.
От писмените доказателства (касови бонове и преводни нареждания и
фактури – л. 9-15) се установява, че за проведеното лечение и закупуване на
необходимите медицински изделия и лекарства ищцата е заплатила сумата в
общ размер на 1650,82 лева. За направените разходи в съответствие с
писмените доказателства
свидетелства и св. Х..
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с
твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на общинска
собственост – да поддържа в изправност и да обезопаси пътното платно и че
неизпълнението на това задължение е причина за настъпилия вредоносен
резултат по отношение на ищцата, поради което същата намира своето правно
основание в чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД. Основната отклика между
отговорността по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД от тази по чл. 50 ЗЗД е в това
вещта, от която са произлезли вредите, дали е могла да бъде обезопасена -
при невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50 ЗЗД, а при
такава възможност - по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В тази насока са
дадени и задължителните указания по приложението на закона -
Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС.
В случая страните не спорят, че участъкът от пътното платно, където е
паднала ищцата, се намира на територията на Община Стара Загора и че е бил
необезопасен – имало е дълбока дупка от шахта без капак. От свидетелските
показания на К. се установи още, че години наред Община Стара Загора е
била сигнализирана за съществуващата от години опасност и същата не е
предприела мерки, нито да обозначи опасността, нито да я отстрани.
10
Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал.1, т. 2 и чл. 31 от Закона за пътищата и на
чл. 3 и чл.167 от ЗДвП общината е длъжна да поддържа общинските пътища в
изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да
ги отстрани в най-кратък срок. Установената по делото неравност (дупка от
пропаднала шахта без капак) по пътното платно представлява "препятствие на
пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото
не се твърди, а и от разпита на свидетелите се установи, че тази дупка
(пропаднала шахта без капак) не е била обезопасена с нарочен пътен знак,
нито е била отстранена към датата на деликта – 24.08.2019г., въпреки че
живущите от блока многократно са сигнализирали Общината за това и са
отправяли искания да се предприемат съответните действия по
отстраняването й, то е налице бездействие на служителите на Община Стара
Загора, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя
и да ги отстраняват, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи
отговорност за причинените на ищцата вреди. Оттук следва
неоснователността на възраженията на процесуалния представител на
ответника, че Общината не следва да носи отговорност, тъй като шофьорът на
таксито спрял на това място ищцата, поради което при слизането от таксито
тя паднала. Не е направено възражение от ответника за съпричиняване от
ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Районният съд, като изходи от обстоятелствата, при които са причинени
уврежданията /падане вследствие на необезопасен участък от пътното платно
– попадане на крака на ищцата в дълбока дупка от шахта без капак при
11
слизане от такси/, от вида и характера на причинените увреждания и от
тяхното времетраене /средна телесна повреда, наложила хирургическа
интервенция, с оздравителен период по – дълъг от една година и с остатъчни
невъзстановени дефицити в движенията на ставите на десен крак и
преживените негативни емоции от това/ и като взе предвид обичайно
присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че следва да
присъди в полза на ищцата обезщетение в претендирания размер от 25 000
лева. Определяне на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира за
несправедливо предвид констатираното от вещото лице, че не се очаква
пълно възстановяване на движенията на ставите на десния долен крайник до
края на живота на ищцата, което налага движението да се осъществява с 1
помощно средство - подмишнична патерица завинаги.
По иска за имуществени вреди:
Видно от представените по делото доказателства, във връзка с
процесния инцидент ищцата Д. СТ. ХР. е заплатила сумата от 150,82 лв.,
представляваща направени разходи за заплащане на потребителски такси,
преглед и консумативи за лечение, за което са представени платежни
документи (л.10-л.15). По отношение на направения разход в размер на 1 500
лева, видно от представеното преводно нареждане, последното е извършено
на 27.08.2019г. от лицето М. К. Х. с посочено основание: консуматив за
остеосинтеза за Д. СТ. ХР., за което свидетелства и св. Х.. Така че
неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника
за липса на доказателства за претендираната сума. Поради което и
претенцията за имуществени вреди се явява основателна и доказана и като
такава следва да бъде уважена в пълния й размер от 1 650,82 лв.
По отношение на претенцията за заплащане на законни лихви върху
присъдените обезщетения, начиная от датата на увреждането 24.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, то същата е основателна. В решение №
1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е посочено, че
„лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а
не мораторни; те се дължат от деня на събитието, като определянето на този
момент е задължение на съда. Ищецът по иск за вреди от непозволено
увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането, откогато
вземането му е станало изискуемо. Досежно размера на дължимата лихва,
12
която макар и компенсаторна, е законна, съдът счита, че тя не следва да се
присъжда в определен размер, тъй като задължение на съда е по посочи
началния момент на тази лихва, а размерът й се изчислява в изпълнителния
процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение.“
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът Община Стара Загора следва да
заплати на ищцата Д. СТ. ХР. направените от нея разноски в размер на
3 416,03 лева (сумата от 1066,03 лева – дължима държавна такса, като ищцата
е надвнесла сума за ДТ, 2000 лева - адвокатско възнаграждение, 345 лева -
депозит на вещо лице по СМЕ и 5 лева – съдебно удостоверение), за което
последната е представила списък по чл. 80 ГПК. Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата,
предвид правната и фактическа сложност на делото, броя на съдебните
заседания и извършените процесуални действия – разпит на свидетели,
назначаване на експертиза. Предвид това размерът на адвокатското
възнаграждение не следва да е обвързан единствено и само от размера на
паричната претенция. Освен това същият е близък до минималния такъв по
чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а и са предявени два иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики 107,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на Д. СТ.
ХР., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********************, следните
суми: сумата в размер на 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
(болки, страдания, безпокойство), вследствие причинената й фрактура
(счупване) на дясната бедрена кост на 24.08.2019 г. при пропадане в
необезопасена дупка от шахта без капак на пътното платно пред **** на
жилищния блок на **************, както и сумата в размер на 1650,82 лв.
/хиляда шестстотин и петдесет лева и 82 стотинки/, представляваща
13
обезщетение за претърпените имуществени вреди - разходи за закупените
медицински консумативи и медикаменти и заплатени такси за болнично
лечение и прегледи, ведно със законните лихви върху двете обезщетения
за вреди, считано от датата на увреждането - 24.08.2019 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики 107,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на Д. СТ.
ХР., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********************, сумата в
размер на 3 416,03 лева, представляваща направените от нея разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14