ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№____________
гр. Варна, 29 април 2021г.
Варненският административен съд - VІІІ състав, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдията Димитрова адм.дело
№ 900 по описа
за 2021 год. за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е образувано по искова молба на Н.А.Н.,***, с която предявява следните искове: 1/ отрицателен установителен иск по чл.128, ал.2 АПК против н-ка на Пътна полиция - Варна за това, че на 02.10.2020г. не му е отнето СУМПС по ЗППАМ, а по влязло в сила наказателно постановление; 2/ отрицателен установителен иск по чл.128, ал.2 АПК против н-ка на Пътна полиция - Варна, за това че на 02.10.2020г. не е управлявал МПС.
С Определение № 1051/28.04.2021г. съдът е приел, че исковата молба е нередовна, поради което е указал на ищеца, в 7-дневен срок от получаване на съобщението да уточни: 1/ съществуването/несъществуването на кое негово право, респ. какво (с какъв предмет и страни) административно правоотношение, е предмет на предявените от него искове; 2/ да обоснове правен интерес от предявяване на исковете и формулира ясен, и конкретен петитум по тях; 3/ да посочи надлежен ответник, срещу който предявява исковете по чл.128, ал.2 от АПК; 4/ да посочи номер и дата на заповедта за налагане на ПАМ, респ. на наказателното постановление - данни за съществуването на каквито сочи в исковата молба. В случай че разполага със същите - да представи копия от тях по делото.
В тази връзка с молба С.д. № 6449/29.04.2021г. ищецът прави следните уточнения: относно предмета на исковете - административното право е правоуправлението на МПС, което лица от ПП-Варна твърдят, че му е ограничено чрез връчване на ЗППАМ по реда на чл.165, ал.2 от ЗДвП и му е отнето СУМПС. Оспорва, че СУМПС му е връчено по посочения ред и твърди, че е заповедта му е съобщена по реда на чл.18а от АПК. В тази връзка сочи, че предявява отрицателен установителен иск - че не му е ограничавано административното право да управлява МПС на 2.10.2020г. чрез съобщение по чл.18а от АПК за издадената ЗППАМ, т.к. СУМПС вече е било върнато по влязло в сила наказателно постановление. Иска да докаже, че на 02.10.2020г. административното му право е ограничено чрез доброволно предаване на СУМПС; относно ответника - счита, че надлежен ответник е ОДМВР-Варна, сектор Пътна полиция.
С молбата ищецът представя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0819-001128/02.07.2020г. по чл.171, т.1, буква а) от ЗДвП, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на Н.А.Н. - до отпадане на основанието за това. Според разписка към заповедта, същата е връчена на Н. срещу подпис на 02.10.2020г. Представено е и НП № 20-0819-001533/14.05.2020г., с което на Н.: 1/ за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл.185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв; 2/ за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. На наказателното постановление е извършено отбелязване, че СУМПС - с посочен номер, е отнето за 1 месец на 02.10.2020г. Фигурират подписи и за „приел“/“предал“.
С оглед направените уточнения и представени доказателства, съдът намира, че предявените искове са недопустими и следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.
Съгласно чл.128, ал.2 от АПК всеки може да предяви иск за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Допустимостта на иска изисква наличието на две кумулативно дадени предпоставки - правен интерес и липсата на друг ред за защита. Установителният иск по чл.128, ал.2 от АПК не може да послужи за самоцелно установяване наличието или липсата на някакво административно право или правоотношение, респ. факти.
Относно правото на правоуправление на МПС липсва спор, че същото е ограничено на жалбоподателя на основание ПАМ, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0819-001128/02.07.2020г. по чл.171, т.1, буква а) от ЗДвП. В този смисъл редът за защита на правото на жалбоподателя е обжалването на тази ПАМ. След справка в деловодната система на Адм.съд - Варна се установява, че заповедта е била обжалвана и в тази връзка е образувано адм.д. № 2651/2020г. - прекратено поради просрочие на жалбата. С Определение № 2761/01.03.2021г. на ВАС по адм.д. № 1244/2021г. е прието, че заповедта е връчена на Н. на 02.10.2020г., а е обжалвана на 02.12.2020г. - след срока, поради което определението на Адм.съд - Варна е оставено в сила. Без значение е как конкретно се е случило уведомяването, респ. как фактически е предадено СУМПС - доброволно или не, т.к. липсва спор, че основанието за това е издадената Заповед за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, буква а) от ЗДвП. На заповедта изрично е отбелязано връчването и датата, като има подпис на жалбоподателя. Същото се отнася и за представеното наказателно постановление. В тази връзка следва да се посочи, че със същото му е наложено наказание - лишаване от право да управлява МПС за 1 месец и отнемането на СУМПС, се дължи именно на това основание. Както ЗППАМ, така и НП могат да бъдат основания за отнемане на СУМПС - вж.чл.20, т.1 и т.2 от Наредба № І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, като при конкуренция между актове за прилагане на ПАМ и налагане на наказания, се извършват съответните отбелязвания в АИС - БДС по реда на чл.21 от Наредбата. В такива хипотези следва да се съблюдава срока на действие на мярката, респ. момента, в който се налага наказанието, което е от значение за преценка на момента, в който компетентните органи дължат връщане на СУМПС в хипотезите на чл.24, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г.
В случая липсват твърдения и данни принудителната мярка да е преустановила действието си, като субективната оценка на ищеца - че за него ПАМ няма действие, е ирелевантна. В случай че ищецът счита, че СУМПС му се задържа от компетентните органи без законово основание, може да упражни правото си на защита по реда на чл.256 от АПК.
С оглед изложеното съдът намира, че не е налице нито една от хипотезите за търсене на защита по реда на особеното исково производство по чл.128, ал.2 от АПК, поради което исковете следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.
Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Н.А.Н.,***, с която предявява против ОДМВР-Варна следните искове: 1/ отрицателен установителен иск по чл.128, ал.2 АПК - за това, че на 02.10.2020г. не му е отнето СУМПС по ЗППАМ, а по влязло в сила наказателно постановление; 2/ отрицателен установителен иск по чл.128, ал.2 АПК - за това че на 02.10.2020г. не е управлявал МПС.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 900/2021г. по описа на Административен съд - Варна.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: