Р Е Ш Е Н И Е
Номeр VI-20 Година 2021, 15 април гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на осемнадесети март две хиляди двадесет
и първа година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
при секретаря Тодорка Стоянова разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 265/2021г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет
на въззивна проверка е решение № 260770/30.11.2020г., постановено от Районен
съд – Бургас по гр.д. № 6670/2019г. С това решение съдът е приел за установено
по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр.София, район Витоша, ж.к. “Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков –
Казанджията“ № 4 – 6, че Г.С.Г., ЕГН: ********** *** му дължи следните суми:
2 030,79 лева - главница по
договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 42/07.02.2012г.,
сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия,
1 125,32 лева – договорна
лихва за периода от 20.05.2016г. до 20.11.2018г.,
ведно със законната лихва
върху главницата от 2030,79 лева, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение от 21.05.2019г. до окончателното изплащане на
главницата, за които е издадена заповед № 1983/22.05.2019г., постановена по
ч.гр.д. № 3938/2019г.
С процесното решение Г.С.Г.
е осъден да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД съдебни разноски в размер на 63,12
лева.
Подадена
е въззивна жалба от Г.С.Г. против решение № 260770/ 30.11.2020г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 6670/2019г.
Въззивникът
твърди, че решението е неправилно и оспорва изводите на съда за надлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Излага подробни
аргументи в този смисъл и цитира т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
Жалбоподателят настоява за отмяна на решението и за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Ответната
страна – „ЕОС Матрикс“ ЕООД представя писмен отговор, в който заявява, че
претендираните вземания са с настъпил падеж.
Като
взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На
21.05.2019г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД подава заявление по чл.410 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение против длъжника Г.С.Г. за следните суми: 2 030,79 лева - главница по договор за банков потребителски кредит
на физическо лице № 42/07.02.2012г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД,
вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, 1 125,32
лева – договорна лихва за периода от 20.05.2016г. до 20.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от 2030,79 лева, считано от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение от 21.05.2019г. до
окончателното изплащане на главницата. На 22.05.2019г. Районен съд – Бургас издава заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1983/22.05.2019г., с която разпорежда
на длъжника Г.С.Г. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД посочените в заявлението
суми и сумата от 63,12 лева – разноски в заповедното производство. Заповедта е
връчена на Г., който подава възражение в срока по чл.414 от ГПК.
На
08.08.2019г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД подава искова молба срещу Г.С.Г. с правно
основание чл.415, вр. чл.422 от ГПК за сумата от 3 156,11 лева, от които
главница - 2030,79 лева и лихва – 1 125,32 лева. В молбата
дружеството-ищец описва фактическите и правни основания на своето вземане и
твърди, че длъжникът не е погасил 6 929,24 евро от дължимата по договора
за кредит сума в размер на 7 500 евро. Ищецът твърди още, че дължимият
остатък е разсрочен на 99 месечни вноски с падеж 20-то число на всеки
календарен месец, считано от 20.11.2013г. до 20.01.2022г. В подкрепа на
твърденията си, ищецът представя писмени доказателства.
В
отговор по чл.131 от ГПК ответната страна прави възражение за нередовност на
исковата молба поради подаването й от лице без представителна власт и за
неоснователност на същата. Ответникът твърди, че не е надлежно уведомен за
извършената цесия и за предсрочната изискуемост на вземането.
В
хода на първоинстанционното производство са представени договора за кредит,
ведно с всички приложения към него, договора за цесия и е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. Според счетоводната експертиза претендираната
сума представлява главница в размер на 2 030,79 лева, дължима по договора
за кредит за периода от 20.05.2016г. до 20.11.2018г. и лихва в размер на
1 125,32 лева за периода от 20.05.2016г. до 20.11.2018г.
На
30.11.2020г. Районен съд – Бургас постановява решение, с което приема за
установено, че Г.С.Г. дължи на „ЕАС Матрикс“ ЕООД сума в общ размер на 3 156,11
лева, представляваща сбор от следните суми: 2030,79 лева – главница и
1 125,32 лева – лихва, ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. За да
постанови това решение, съдът приема, че представителната власт на лицето,
което е подало иска, е надлежно потвърдена и длъжникът е уведомен за цесията с
исковата молба. Дължимостта на сумата, съдът установява със заключението на
съдебно-счетоводната експертиза.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението е
валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му
власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението
е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и
при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решението е правилно.
Този
извод се налага по следните съображения:
Съгласно
т.18 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422,
ал.1 от ГПК за вземане, което произтича от договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост
е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл.60, ал.2 от ДКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В конкретния случай, кредиторът действително не е
обявил предсрочната изискуемост на кредита, но от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД претендира
вземания, чийто падеж е настъпил, а не предсрочно изискуеми такива. Претендираните
главница и лихва, според експертизата, са били дължими за периода от 20.05.2016г.
до 20.11.2018г. и са просрочени към момента на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, а не предсрочно изискуеми.
Предвид
гореизложеното, жалбата на Г.Г. е неоснователна и трябва да се остави без
уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260770/30.11.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 6670/2019г.
Решението
e окончателно
и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: