РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Бургас , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20212100501217 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 435, ал. 2 т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 3118/07.07.2020 г., подадена от длъжника
К. Г. М., ЕГН ********** от *** против постановление изх. №
4018/25.06.2021 г. за прекратяване на изп. дело № 187/2020 г. по описа на
ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705 на КЧСИ, в частта му за разноските.
В жалбата посочва, че изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1 т. 7 от ГПК, а именно на основание влязло в сила
решение, с което е уважен предявеният от него иск по чл. 439 от ГПК.
Едновременно с постановлението за прекратяване, съдебният изпълнител
уведомил длъжника – настоящ жалбоподател, че за вдигане на наложените
запори /запор върху МПС и запор на банкови сметки в ПИБ АД и Банка ДСК
ЕАД/, следва да заплати дължимите такси, възлизащи в общ размер на 53
лева. Възразява, че задължението за заплащане на тези такси е на взискателя и
се позовава на нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ГПК, в която е уредено едно
от изключенията на правилото, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника. При прекратяване на изпълнението на основание чл. 433, ал. 1 т. 7
1
от ГПК, разноските не са за длъжника. В тази хипотеза, съдебният изпълнител
бил длъжен да вдигне служебно всички наложени възбрани и запори, и в
случай, че за това се дължат такси, то следва да постанови акт, с който да
определи точния им платец, а именно взискателя. Моли за отмяна на
обжалвания акт и претендира за разноски, изразяващи се в платената
държавна такса и такса за администриране.
Препис от жалбата е връчен на взискателя „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, който в законоустановения срок по чл. 463, ал. 3 от ГПК
не е представил възражение.
По делото са депозирани писмени мотиви на частния изпълнител, в
които се изразява становище за неоснователност на подадената от К. Г. М.
жалба. Според ЧСИ Бакалов задължението на съдебния изпълнител да вдигне
служебно наложените запори и възбрани не водило до извод за недължимост
на таксите, предвидени за тези действия, още повече, че изпращането на
съобщенията за вдигане на запорите било съпроводено с допълнителни
разноски за пощенски разходи.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок
по чл. 436, ал. 1 ГПК и настоящия съдебен състав намира същата за
допустима. Съгласно чл. 435, ал. 2 т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението. В т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. по т.дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, бе постановено, че на
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител , в който се определя размер на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. В конкретния случай, в постановлението за
прекратяване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител не е посочил
конкретния размер на разноските, но е посочил, че ще вдигне служебно
наложените запори и възбрани, след заплащане на дължимите такси към
ЗЧСИ. Изявлението на съдебния изпълнител, съдържащо конкретния размер
на таксите, е обективирано в изпратеното до длъжника електронно
съобщение от 30.06.2021 г., извлечение от което е приложено към жалбата. С
посочения имейл, съдебният изпълнител е изпратил постановлението за
прекратяване и е уведомил длъжника, че за вдигане на наложените запори
следва да се заплатят таксите по т. 5 – 24 лева , по т. 24 – 24 лева и по т. 31 – 5
лева, или общо 53 лева. Посочена е и банковата сметка с титуляр ЧСИ Илко
Бакалов. Предвид изложеното, съдът приема, че жалбата е насочена срещу
2
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, с който са определени
разноски по изпълнението, претендирани от длъжника, и същият има правен
интерес от оспорването, доколкото изрично в постановлението за
прекратяване на изпълнителното дело е посочено, че наложените запори ще
бъдат вдигнати след заплащане на дължимите такси.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради
следното:
Изпълнително дело № 20207050400187 е образувано по молба на
взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 19.09.2012 г. въз основа на Заповед за изпълнение
№3776/17.07.2012 г. по ч.гр.д. №5713/2012 г. по описа на БРС, с които
длъжникът К. Г. М. е бил осъден да заплати следните суми: главница в размер
на 772.81 лева, ведно със законната лихва считано от 11.07.2012 г., както и
сумата от 125 лева – разноски по заповедното дело.
Със съобщение изх. № 4425/11.08.2020 г. длъжникът е бил уведомен, че
към дата 11.08.2020 г. размера на общото му задължение възлиза на 2290.67
лева, както и че е наложен запор върху два броя притежавани от него
автомобили и върху открити на негово име банкови сметки в ПИБ АД,
Уникредит Булбанк АД и Банка ДСК ЕАД.
На 15.06.2021 г. длъжникът М., чрез своя пълномощник адв. Ивайло
Найденов е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 т. 7
от ГПК. В подкрепа на искането си е представил Решение № 41 от 05.02.2021
г. по гр.д. № 5496/2020 г. по описа на БРС, потвърдено с Решение №
84/27.05.2021 г. по гр.д. № 592/2021 на Окръжен съд Бургас, с което съдът е
уважил предявеният от К.М. иск с правно основание чл. 439 от ГПК и е приел
за установено спрямо „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, че ищецът не
дължи сумите, предмет на изпълнението поради изтекла погасителна давност.
С Постановление изх. № 4018/25.06.2021 г. ЧСИ Илко Бакалов е
прекратил на основание чл. 433, ал. 1 т. 7 от ГПК изпълнителното
производство по изп. дело № 20207050400187. За издаденото постановление,
съдебният изпълнител е уведомил по електронен път и двете страни на дата
30.06.2021 г., като единствено в изпратения до длъжника имейл е посочил и
задължението за заплащане на допълнителни такси в размер на 53 лева.
При така изложената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд
3
приема от правна страна следното.
Правилата относно това как се разпределя отговорността за разноски в
изпълнителния процес са уредени в чл. 79 от ГПК. Принципът, който е
посочен в ал. 1 е, че разноските са за сметка на длъжника, но от същия има
изключения. Така в чл. 79, ал. 1 т. 1 от ГПК е посочено, че в случаите, когато
делото се прекрати по чл. 433 от ГПК /освен поради плащане, направено след
започване на изпълнението/, разноските не са за длъжника, т.е. следва да
останат в тежест на взискателя.
В случая няма спор, че изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1 т. 7 от ГПК, поради уважаване на предявения
установителен иск по чл. 439 от ГПК. Ето защо, съдът приема, че е налице
предвиденото в чл. 79, ал. 1 т. 1 от ГПК изключение и разноските не следва да
се възлагат в тежест на длъжника. Отговорността за тяхното заплащане
следва да се възложи на взискателя „Водоснобдяване и канализация“ ЕАД,
освен ако не бъде установено, че някои от претендираните такси вече са били
авансово заплатени /така от приложената по делото фактура № 7375 от
10.06.2020 г. е видно, че в общо начислената сума от 162 лева за дължими
авансови такси е включена и сума от 15 лева за налагане на запор/.
Ето защо съдът намира, че постановлението на съдебният изпълнител, в
частта за разноските, допълнено със съобщение от 30.06.2021 г., с което
длъжникът е уведомен, че дължи разноски в размер на 53 лева, едва след
заплащането на които ще бъдат служебно вдигнати на основание чл. 433, ал. 2
от ГПК наложените по делото запори, е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на
обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление изх. № 4018/25.06.2021 г. за прекратяване на изп.
дело № 187/2020 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705 на КЧСИ, в
частта му за разноските, допълнително конкретизирани по основание и
размер в електронно съобщение, изпратено до длъжника К. Г. М. на
30.06.2021 г.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5