№ 7104
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20231110148273 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Н. Н. Й., с искане да бъде установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество
сумата в размер на 2 327,06 лева, представляваща незаплатена цена на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
************** с аб. № 52387 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от депозиране на заявлението на 28.03.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 310,86 лева,
представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г., сумата в размер
на 28,51 лева, представляваща незаплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението на 28.03.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5,36 лева,
представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за
дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 11737 от 24.04.2023 г. по ч. гр. д. 15996/2023г. по описа на СРС, 126 състав.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднали в забава.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си
представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че през процесния
период ответникът е потребител на топлинна енергия, както и правилното
отчитане на топлинна енергия. Сочи, че през 2019 г. щранг-лирата в банята е
премахната и затапена, поради настъпила във входа авария. Прави възражение
за погасяване на част от процесните вземания по давност. Моли съда за
отхвърляне на исковете.
Конституираното трето лице-помагач на ищеца „Холидей и Райзен“
ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 66354 по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че на 05.01.2023 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
съгласно която е разпоредено Н. Н. Й. да заплати на топлофикационното
сумите за топлинна енергия, услуга дялово разпределение и мораторни лихви,
предмет на настоящото производство. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е
подал възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане от
27.07.2023 г. съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за
предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД е депозирала искова молба.
Предвид изложеното, съдът намира, че производството се явява
2
допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ:
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че
през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че
ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество
топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на
процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003
г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и
се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през
процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот,
които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
От представения от ищеца нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 135 от 03.10.2007 г. се установява, че през 2007 г.
ответникът е придобили правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот. Не се твърди или установява впоследствие да се е
разпоредил с него, поради което съдът намира за доказано, че ответникът е
собственик на имота и в процесния период. Предвид изложеното съдът
намира за установено съществуването на облигационно договорно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна
енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието
на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР,
които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и
установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно
количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на
ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.
Неоснователни са и доводите на ответника, че Общите условия на
3
ищцовото дружество противоречат на Закона за защита на потребителите. В
тази връзка следва да се посочи, че по делото е безспорно, че Общите условия
имат договорен, а не нормативен характер. При прилагането им, обаче, съдът
не открива противоречие с изискванията на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори и на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия
и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на
Съвета. В тях ясно и подробно са посочени правата и задълженията на
дружеството - продавач на топлинна енергия и на физическото лице -
потребител на топлинна енергия. От съдържанието на правата и задълженията
на потребителите не може да се приеме, че в нарушение на изискването за
добросъвестност за тях са въведени множество задължения за сметка на
правата им, т. е. че е налице в техен ущърб дисбаланс между правата и
задълженията им. Ето защо доводите за неравноправност на общите условия
на ищеца са неоснователни, поради което съдът приема, че общите условия са
влезли в сила спрямо ответника и последният е обвързан от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на „Топлофикация София“ ЕАД. Приет като доказателство по
делото е Договор от 03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“
ЕАД и „Холидей и Райзен“ ЕООД, по силата на който „Холидей и Райзен“
ЕООД приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради етажна собственост в гр. София. Решението
за възлагането на дяловото разпределение е обективирано в протокол от
4
01.10.2007 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1
ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ
от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна
консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период,
които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени
или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
По делото са приети като доказателства 3 броя съобщения към фактури за
процесните отоплителни периоди, както следва Съобщение към фактура №
**********/31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. – 31.07.2020 г. за сумата от
547,49 лева с ДДС, Съобщение към фактура № **********/31.07.2021 г. за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 801,11 лева с ДДС, в
която е посочено, че през отчетния период е постъпило плащане на сумата от
23,68 лева и дължима към датата на издаването е сумата от 777,43 лева, както
и Съобщение към фактура №**********/31.07.2022 г. за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2022 г. за сумата от 1038,86 лева с ДДС.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение
съдът намира за обективно и компетентно изготвено. От заключението на
вещото лице се установява, че сградата на адреса е с непрекъснато
топлоснабдяване за процесния период, като ищецът ежемесечно е извършвал
отчети на общи топломери, които са от търговски тип и са преминали
метрологичен контрол съгласно изискванията. При метрологична проверка на
топломера са начислява количество „служебна енергия“, като ежемесечно за
абонатната станция се отчисляват и „технологични разходи“. Посочено е още,
че всички извършени измервания в АС са в съответствие с изискванията на
действащите Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния
период, като дяловото разпределение на топлинна енергия за етажната
5
собственост през процесния период се извършва от третото-лице помагач
„Холидей и Райзен“ ЕООД. От заключението се установява, че за процесния
период за абоната е изчислявана топлинна енергия за отопление на имот с
една щранг-лира с мощност 200Вт, като за процесния период от м.05.2019 г.
до м.04.2022 г. е начислена ТЕ за отопление на стойност 401,58 лева.
Установява се, че в процесния имот топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване (БГВ) е изчислена по данни от един водомер, редовно отчетен
през 2020 г. и 2022 г., което се подкрепя и от представените по делото от
третото-лице помагач протоколи от отчет, подписани от ответника, като
начислената ТЕ за БГВ за период от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. е на стойност
1437,10 лева. Вещото лице дава заключение, че сумата за изравняване е в
размер на 499,13 лева за доплащане. Експертът е посочил, че изчисленията,
извършени от фирмата за дялово разпределение са в съответствие с
действащата Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
По делото е приет като писмено доказателство Протокол от общото
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с
административен адрес в гр. София, ж. к. „Свобода“, ****, проведено на
28.09.2019 г., видно от което, поради наличие на теч на тръбите в баните
(щранг лира между 4ти и 5ти етаж) е взето решение да се отрежат и затапят
тръбите на щранг-лирите на апартаменти 56,59,62,65,68 и 71. Представена е
имейл кореспонденция между ответника и дружеството, извършващо дялово
разпределение в процесната топлоснабдена сграда, видно от която Холидей и
Райзен“ ЕООД потвърждава, че от изравнителния сезон от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. до сега не е начислявана ТЕ отдадена от щранг лирите в баните
на апаратаменти 59,62,65,68 и 71, поради обаждане от страна на управителя на
„Термокомплект“ ООД, че в сочените апартаменти щранг лирата е премахната
на 10.01.2020 г.
Съдът намира, че по делото се доказва че в периода, считано от 10.01.2020
г. отопление в процесния топлоснабден имот посредством щранг лира в банята
не е извършвано, което се установява при преценка на събраните писмени
доказателства. Действително по делото липсват данни ответникът да е заявил
пред фирмата за дялово разпределение или пред топлопреносното
предприятие преди имейл от 10.10.2024 г., че лирата е отстранена, но това
обстоятелство има значение единствено към начисляването на топлинна
енергия, а не и към количеството доставена топлинна енергия до процесния
6
период, респективно дължимостта на процесните суми. След като се
установява, че в банята е липсвала лира след 10.01.2020 г., то няма как
топлинна енергия да бъде доставена до нея следователно начисляването на
суми за това отоплително тяло е неоснователно, не е осъществена доставка на
такава топлинна енергия до имота на ответника. При това положение съдът
намира, че сумите претендирани от ответника следва да бъдат редуцирани с
начисленията за топлинна енергия за отопление с лирата банята за периода от
10.01.2020г. до 30.04.2022г. Като съобрази табл.6 от СТЕ, то искът за главница
следва да бъде отхвърлен за сумата от 335,39 лева.
Съдът следва да се произнесе и по своевременно направеното възражение
за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.
"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 28.03.2023 г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г.
– 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона
за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 18.01.2020 г., са погасени по
давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
7
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно задълженията за периода от май
2019 г. до ноември 2019 г. включително са погасени по давност – за последния
месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 14.01.2020 г.,
като три годишната давност за него е изтекла преди подаване на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вкл. при съобразяване
спирането на давността.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията
за цена на доставена топлинна енергия за периода декември 2019 г. – април
2022 г. Видно от съставената от вещото лице по съдебно-техническа
експертиза таблица за периода декември 2019 г. до април 2020 г. дължимата
цена за ТЕ е в размер на 227,26 лева (БГВ + частично сума за отопление), за
периода май 2020 до април 2021 г. дължимата цена е в размер на 301,66 лева
(само за БГВ), а за периода май 2021г до април 2022 дължимата цена е 755,54
лева (само за БГВ). Ето защо общото задължение на ответника възлиза на
1284,46 лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което иска следва да
бъде уважен до посочената суми и за периода декември 2019 г. – април 2022 г.,
а за разликата до пълния предявен размер и за периода май 2019 г. – ноември
2019 г. – отхвърлен.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че
те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от
представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни
сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата
да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 28,51 лева
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
8
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради което искът е
доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че същият
възлиза на 194,31 лева върху уважената главницата за ТЕ.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от
иска. Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 53,44 лева за държавна
такса, 300 лева за депозит за СТЕ и 300 лева депозит за ССчЕ, като е
претендирал и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на осн. 78, ал. 8
ГПК определя в размер на 100 лева. С оглед изхода на делото, ищецът има
право на разноски в общ размер на 425 лева в исковото и 58,35 лева разноски в
заповедното, съразмерно на уважената част от иска.
Процесуалният представител на ответника с отговора на исковата молба е
претендирал разноски, а именно адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2
и 3 ЗА. С оглед размера на предявените искове съдът определя
възнаграждение в размер на 600 лева, като ищецът следва да бъде осъден да
заплати сума в размер на 261,51 лева адвокатско възнаграждение съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
9
ул. „Ястребец“ 23Б, положителни установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Н. Н. Й., ЕГН **********, постоянен адрес в гр. София, общ.
Надежда, ж.к. „Свобода“ ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
сумата в размер на 1284,46 лева, представляваща незаплатена цена на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ.
Надежда, ж.к. „Свобода“ ********** с аб. № 52387 за периода от 01.12.2019 г.
до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от депозиране на заявлението на
28.03.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на
194,31 лева, представляваща законна лихва за забава върху непогасената
главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г.,
сумата в размер на 28,51 лева, представляваща незаплатена цена на услуга
дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението на 28.03.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 11737 от 24.04.2023 г. по ч. гр. д.
15996/2023 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за незаплатена цена за топлинна енергия
над сумата от 1284,46 лева до пълния предявен размер от 2327,06 лева, както
и за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., иска за мораторна лихва върху
незаплатената цена на ТЕ за сумата над 194,31 лева до пълния предявен
размер от 310,86 лева, като неоснователни поради погасяване по давност,
както и иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата на ДР за
сумата от 5,36 лева за периода от 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Н. Й., ЕГН **********,
постоянен адрес в гр. София, общ. Надежда, ж.к. „Свобода“ ********** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* разноски по делото в
размер на 425 лева за исковото производство и 58,35 лева разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Д. С.,
ВрАК, с адрес гр София, **********, разноски по делото в размер на 261,51
лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
10
страната на ищеца - „Холидей и Райзен“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11