Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда глава ХХІ НПК. С Присъда № 917 от 10.12.2012г., постановена по НОХД № 959/2012г. на РС Г. О. подсъдимият В. В. А. от с. К., общ. С. е признат за виновен в това, че за времето от 20.12.2011г. до 26.02.2012г. от частен имот, находящ се с.К., община С., на ул.“Д. Б.” № .., в съучастие с В. Н. И., като извършител, противозаконно отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. шевна машина ,,Тула” на стойност 56.00 лв.; 1 бр. миксер на стойност 27.93 лв.; 1 бр. дистанционно управление за телевизор на стойност 10.56 лв.; 2 бр. мобилни телефони втора употреба на стойност 20.00 лв.; 1 бр. меден котел с вместимост 10 л. на стойност 50.00 лв.; 10 м. кабел удължител на стойност 37.48 лв.; 2 бр. кабели за ел.тенджера на стойност 12.00 лв.; 1 бр. лозарска ножица на стойност 5.81 лв.; 1 бр.брадва на стойност 18.20 лв.; 1 бр. медна харания с вместимост 30 л. на стойност 140.00 лв. и 1 бр. прожектор на стойност 4.48 лв., или всичко на обща стойност 382.46 лв., с намерението противозаконно да ги присвои от владението на собственика - Р. И. Р. от гр.В. Т., без негово съгласие, поради което и на основание чл.194, ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК, във вр. с чл. 58 а, ал.1 и чл.36 НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият В. Н. И. от с. К., общ. С. е признат за виновÕн в това, че за времето от 20.12.2011г. до 26.02.2012г. от частен имот, находящ се в с.К., община С., на ул.”Д. Б.”, № ., в съучастие с В. В. Н., като извършител, противозаконно отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. шевна машина ,,Тула” на стойност 56.00 лв.; 1 бр. миксер на стойност 27.93 лв.; 1 бр. дистанционно управление за телевизор на стойност 10.56 лв.; 2 бр. мобилни телефони втора употреба на стойност 20.00 лв.; 1 бр. меден котел с вместимост 10 л. на стойност 50.00 лв.; 10 м. кабел удължител на стойност 37.48 лв.; 2 бр. кабели за ел. тенджера на стойност 12.00 лв.; 1 бр. лозарска ножица на стойност 5.81 лв.; 1 бр.брадва на стойност 18.20 лв.; 1 бр. медна харания с вместимост 30 л. на стойност 140.00 лв. и 1 бр. прожектор на стойност 4.48 лв., или всичко на обща стойност 382.46 лв., с намерението противозаконно да ги присвои от владението на собственика - Р. И. Р. от гр.В. Т., без негово съгласие, като деянието е извършено в условията на повторност, а случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.28, ал.1 НК, във вр. с чл. 58 а, ал.1 и чл. 36 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят по сметка на ГОРС направените по делото разноски. Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. П. С. – служебен защитник на двамата подсъдими. В нея се правят оплаквания срещу приложения от първоинстанционния съд материален закон. Заема се становище, че с оглед ниската стойност на щетата, активното съдействие на органите на правосъдието, частичното възстановяване на щетата се касае за маловажен случай по чл. 93 т. 9 НК. В тази връзка се иска изменение на присъдата в частта на наложеното наказание чрез налагане на „глоба” в размера, определен от закона. В съдебно заседание представителя на В. оспорва въззивната жалба като заема становище, че присъдата на ГОРС е правилна и законосъобразна, включително и в частта за определеното наказание, което се явява справедливо и би постигнало целите на закона. Защитникът на подсъдимите поддържа жалбата като повтаря съдържащите се там доводи за преквалификация на деянието и иска на подсъдимите да бъде наложено наказание „глоба”. Подсъдимите В. В. А. и В. Н. И., въпреки че са редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред окръжния съд. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустими и следва да бъде разгледана по същество. В хода на извършената служебна проверка, ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Производството пред първата инстанция е образувано и обжалваната присъда е постановена по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК. Съдът намира, че направеното от подсъдимите, при условията на чл. 371 ал. 1 т. 2 НПК, признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, приетите по делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебно оценъчната експертиза, от които се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимите В. В. А. и В. Н. И. живеят в с. К., общ. С. и се познават. В същото село, на ул. „Д. Б.” № .., наследствен имот притежава пострадалият Р. Р. от гр. В. Т.. На 29.02.2012г. последният е подал жалба в РУ¤ С., че от посочения имот е извършена кражба на следните движими вещи 1 бр. шевна машина ,,Тула”, 1 бр. миксер, 1 бр. дистанционно управление за телевизор, 2 бр. мобилни телефони втора употреба, 1 бр. меден котел с вместимост 10 л.; 10 м. кабел удължител, 2 бр. кабели за ел. тенджера, 1 бр. лозарска ножица, 1 бр.брадва, 1 бр. медна харания с вместимост 30 л., 1 бр. медна лозопръскачка и 1 бр. прожектор. В хода на разследването е установено, че на неустановена дата, за времето от 20.12.2011г. до 26.02.2012г., еднократно, подсъдимите А. и И. са влезли в имота на пострадалия през незатворен прозорец, откъдето за изнесли процесните вещи. Шевната машина „Тула” дали на свид. К. Д., обгорените кабели продали за отпадъчна мед на свид. Й.А.. Със свид. Л. подс. И. разменил един стар употребяван мобилен телефон. Двамата подсъдими уговорили свид. Д. да продаде един чувал с намачкани отпадъци от харании и медни лозопръскачки, последния се съгласил и ги продал да свид. Ст. К.. От заключението на назначената по делото СОЕ се установява, че стойността на отнетите вещи възлиза на 382, 46 лв. Шевната машина, миксера и дистанционното за телевизор, общо на стойност 94, 49 лв., са върнати на пострадалия, поради което невъзстановените щети са в размер на 287, 97 лв. Прокуратурата не е повдигнала обвинение на подсъдимите за кражба на заявената медна лозопръскачка и нейната стойност не е включена общата щета. Така изяснената фактическа обстановка е възприета и от районния съд, който обосновано е приел за доказани фактите, посочени в обвинителния акт. Фактическите констатации са изведени от надеждни доказателствени източници, които се намират във взаимна връзка и пълна корелация. Ето защо основателно първата инстанция е приела с определение по чл. 372 ал. 4 НПК, че дадените от подсъдимите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Доказателствените факти не представят друга правна квалификация, различна от повдигнатата с обвинението и приета с присъдата. Описаните факти очертават стройна картина на извършено умишлено престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК от В. В. А. и по чл. 195 ал.1 т.7 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 във вр. чл.20 ал.2 НК от В. Н. И.. От обективна страна са налице всички съставомерни признаци предвидени в наказателния закон. Предмет на инкриминираното престъпление са чужди движими вещи –1 бр. шевна машина ,,Тула”, 1 бр. миксер, 1 бр. дистанционно управление за телевизор, 2 бр. мобилни телефони втора употреба, 1 бр. меден котел с вместимост 10 л.; 10 м. кабел удължител, 2 бр. кабели за ел. тенджера, 1 бр. лозарска ножица, 1 бр.брадва, 1 бр. медна харания с вместимост 30 л. и 1 бр. прожектор, собственост на свид. Р. Р. Този предмет има своето парично изражение, което според експертното заключение възлиза на 382, 46 лв. Двамата подсъдимите са наказателноотговорни лица. Същите чрез действията си са осъществили изпълнителното деяние на престъплението кражба като са прекъснали фактическата власт на досегашния владелец на инкриминираната вещ, без негово съгласие и са установили собствена такава. Двамата са действали в съучастие като съизвършители, защото всеки от тях е участвал в самото отнемане на вещите. Освен основните елементи от състава на престъплението кражба по отношение на В. И. е налице и квалифициращия признак – повторност по смисъла на чл. 28 ал. 1 НК. Същият е извършил настоящото деяние след като е осъден с присъда /споразумение/ влязло в сила на 29.01.2009г. по НОХД № 996/2008г. на ГОРС за престъпление по чл. 194 ал. 1 НК, от която към инкриминирания период не е изтекъл петгодишния срок по чл. 30 ал. 1 НК. Наред с това случаят не е маловажен. Последното понятие е легално дефинирано в чл. 93 т. 9 НК като е прието, че за да е налице тази квалификация е необходимо извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се основава на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредни последици, данни за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Защитата, претендирайки за такава квалификация на деянието, акцентира основно върху ниската стойност на предмета на престъплението. В тази връзка следва да се уточни, че тя не е единствения критерий, по който се преценява липсата респ. незначителността на вредните последици, тъй като последните са не само имуществените вреди от него, но и всички други неимуществени вреди, които се нанасят на обществото. Конкретният случай касае извършването на престъпно деяние с участието на две лица, проникнали в жилищен имот, отнели множество вещи, на немалка стойност - 382, 46 лв., чиято липса обективно затруднява нормално ползването на имота от Радков и неговото семейство. Ето защо окръжният съд приема, че извършеното от подсъдимите не се характеризира с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид, за да приемем наличието на маловажен случай. Съдействието на органите на правосъдието и възстановяването на част от щетите са обстоятелства, настъпили след деянието и не могат да се преценяват във връзка с маловажността на случая. Те имат значение при индивидуализацията на наказанията на подсъдимите. От субективна страна подсъдимите са извършили деянията си виновно, при форма на вината - пряк умисъл. При осъществяването на кражбата в съзнанието на подсъдимите са намерили отражение представи, относно общественоопасния характер на деянието им и последиците от неговото извършване, като същевременно дейците са предвиждали настъпването на тези последици и пряко са целели това. От доказателствата по делото се установява и предвидената в закона специална цел от субективна страна, а именно намерението на подсъдимите противозаконно да присвоят вещите, обективирано чрез действията им по продажба на част от вещите по предназначение или за скрап респ. задържане на други за лична употреба. Индивидуализирайки наказателната отговорност, първостепенният съд изчерпателно е извел смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства на всеки от подсъдимите и в съответствие с това им е определил различни по размер наказания лишаване от свобода. На А. – една година, а на И. – година и три месеца. Окръжният съд напълно споделя доводите на първата инстанция, в частта за наказанията и смята, че по размер те са съобразни с обществената опасност на деянието и дееца. По делото не са установени многобройно смекчаващи отговорността обстоятелства или едно, но изключително по своя характер, което да доведе до прилагане разпоредбата на чл. 55 ал. 1 НК. Ето защо първостепенният съд правилно е отнесъл наложените от него наказания към предвидения в закона минимум като различният им размер държи сметка за отликите в наказателния статус на двамата подсъдими. Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 372 ал. 4 НПК, съдът на основание чл. 58а ал. 1 НК правилно е редуцирал така определените наказания с една трета или съответно с четири месеца и пет месеца. При това положение в крайна сметка на А. е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, а на И. от десет месеца лишаване от свобода. И според окръжният съд този размер на наказанието в най – пълна степен ще изиграе нужното превъзпитателно и превантивно въздействие въплътено от законодателя в разпоредбата на чл. 36 НК. За постигането на тези цели и за поправянето на подсъдимите не е необходимо същите да търпят ефективно наложените им наказания, поради което в съответствие със закона /чл. 66 ал. 1 НК/ изпълнението на тези наказания е отложено за срок от три години, считаното от влизане на присъдата в сила. Предвид изложеното, въззивната жалба с искане за преквалификация на деянието на подсъдимите и налагане на друго наказание е неоснователна и следва да се остави без уважение, а присъдата на ГОРС ката правилна да бъде потвърдена. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 917 от 10.12.2012г., постановена по НОХД № 959/2012г. на РС Г. О.. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |