Определение по дело №582/2019 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                                  №  685

      гр. Пловдив, 28.11.2019 г.

                                              

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесетата година, в следния състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ                                                                    ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА                                                

                                                                       МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

след като разгледа докладваното от председателя частно наказателно дело № 582 по описа на ПАС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

            Производството е образувано на основание чл. 309, ал. 6 НПК и се развива по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия И.Б.А., депозирана чрез защитника му адв. Е., срещу определението от 11.11.2019 г. по н.о.х.д. № 32/18 г. на ПлОС,  с което е изменена, на основание чл. 309, ал. 3 НПК, взетата спрямо него на досъдебното производство мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 5000 лева в „задържане под стража“

С жалбата, която е своевременно депозирана, се излага становището, че не е имало основание за утежняване на процесуалното положение на подсъдимия, при положение че той нито веднъж не е нарушил предходната си мярка за неотклонение, като се е явявал на всичките тринадесет на брой съдебни заседания, а освен това има постоянен адрес, полага общественополезен труд и се грижи за семейството си. В тази връзка се моли за отмяна на атакувания съдебен акт.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите в жалбата и съображенията в атакуваното определение, прие (в своето мнозинство), че жалбата не е основателна.

Първоинстанционният съд е бил прав да приеме, че са налице всички основания за определяне на обжалваната мярка за неотклонение. Тя е взета след постановяване на осъдителна присъда, с която на жалбоподателя е бил наложено наказание доста над 10 години лишаване от свобода, а именно 15 години. Споменатото осъждане е активирало презумпцията по чл. 309, ал. 3 НПК за опасност от укриване при определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража.

Посочените в жалбата обстоятелства, сочещи положителна характеристика на личността на г-н А., нямат потенциала да оборят законовото предположение. Касае се за установен социален и семеен статус, който е присъщ за всеки гражданин. Фактът, че И.А. се труди и живее на установен адрес със семейството си, за което се грижи, не създава някаква извънредна ситуация, която да се противопостави на вече твърде реалната опасност от укриване. Впрочем първоинстанционният съд, който през 2017 г. е взел мярката за неотклонение „гаранция“, и въззивният съд, който е потвърдил неговото определение, също не са изходили от споменатите данни, а са отказали претендираното от прокуратурата задържане под стража единствено защото към момента, когато са се произнасяли, е нямало обосновано по смисъла на чл. 63, ал. 1 НПК предложение за извършване на у б и й с т в о от страна на жалбоподателя.    

Вярно е, че подсъдимият се е явявал неотклонно в хода на първоинстанционното съдебно производство, но това обстоятелство не дава сигурна прогноза за поддържане на идентично поведение в бъдеще. Прогнозата трябва да отчита и новонастъпилия факт – фактът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с голяма продължителност. Трябва да отчита и поддържаната в продължение на 13-те съдебни заседания теза на защитата – за невинност, отстояването на която е изисквала личното присъствие и усилия от страна на подсъдимия. ПАС има предвид, че г-н А. се е явявал не само защото така е повелявала действащата по отношение на него мярка за неотклонение, а и за да упражнява активно своето право на защита. Сега, след като тезата на защитата е отхвърлена със съдебен акт, аргументът, свързан с дългогодишното стриктно изпълнение на изменената мярка за неотклонение, не е достатъчен за оборване на коментираната презумпция. Още повече, че опасността от укриване следва на самостоятелно основание от тежестта на повдигнатото и споделено от решаващата инстанция обвинение за убийство, осъществяващо два от квалифициращите състава по чл. 116 НК.

По изложените съображения ПАС

 

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определението от 11.11.2019 г., постановено по н.о.х.д. № 32/18г. по описа на ПОС, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия И.Б.А. „гаранция“ в „задържане под стража“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

           

                                  

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                  

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: