Присъда по дело №205/2022 на Районен съд - Велинград

Мотиви към присъда № 13 от 12.09.2022 по н. о. х. дело № 205/2022 г.
по описа на РС Велинград
С внесен от Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград
обвинителен акт на Д.Ш.Ф. е повдигнато обвинение, за това че, след като е
осъдена с влязло в сила Решение по гр. дело № 858/2020 г. на РС Велинград
да издържа свои низходящи-децата си Х.С.К., родена на 14.10.2013 г., М.С.К.,
роден на 05.07.2016 г. и А.С.К., роден на 02.04.2018 г. по 170,00 лв. месечно за
всяко едно от децата, съзнателно не е изпълнила задължението си в с. Побит
камък, общ. Сърница, за периода от 16.04.2021 г. до 16.05.2022 г., за 13
месечни вноски по 510 лв. или общо 6 630 лв., престъпление по чл. 183, ал. 1
НК.
Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград, представлявана в с. з.
от прокурор А.В. поддържа обвинението. Счита за безспорно доказано, че
престъплението е извършено от подсъдимата Ф. от обективна и субективна
страна, като пледира да бъде призната за виновна, а при индивидуализация на
наказанието да й се наложи наказание пробация при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Повереникът на частните обвинители адв. А. АК Пазарджик, пледира,
че подсъдимата следва да бъде призната за виновна по повдигнатото
обвинение.
Подсъдимата не отрича, че не е изпълнила задължението си за издръжка
към децата си по влязлото в сила съдебно решение за инкриминирания
период. Изразява съжаление за стореното. Моли са справедливо наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Д.Ш.Ф., ЕГН: ********** е родена в гр. София, българска
гражданка, живее в гр. Кърджали, бул. ********** № 68, вх. А, ет. 8, ап. 32,
със средно образование, омъжена, неосъждана. Спрямо нея не е прилаган чл.
183, ал. 3 НК.
Подсъдимата и свидетелят С.М.К. са родители на родените от
фактическото им съжителство деца Х.С.К., родена на 14.10.2013 г., М.С.К.,
роден на 05.07.2016 г. и А.С.К., роден на 02.04.2018 г.
С Решение № 260026/17.02.2021 г. по гр. д. 858/2020г. на Районен съд
Велинград упражняването на родителските права по отношение на децата е
предоставено на бащата, при който е постановено да останат да живеят, а
майката е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 170,00 лв. за
всяко дете, считано от 26.10.2020 г. Решението е влязло в сила на 16.03.2021 г.
След влизането му в сила, децата са останали да живеят при бащата на адреса
му в с. Побит камък, общ. Сърница, който е продължил да се грижи за тях.
Подсъдимата, въпреки осъжданията си, не изпълнявала задължението за
издръжка на децата си. След влизане в сила на решението извършила
1

плащане по Еаsy pay само на сумата от 600,00 лв., на три вноски. На
06.04.2021 г. превела 150,00 лв., на 12.04.2021 г.-150,00 лв. и на 21.05.2022 г.-
300,00 лв. За присъдената издръжка свидетелят С.К. се снабдил с
изпълнителен лист. Няма данни за това вземане да е образувано
изпълнително производство.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира при постановяване на
присъдата си, тъй като същите са взаимно допълващи се и в своята
съвкупност изясняват главния предмет на доказване по делото. От тях точно и
категорично се установяват всички факти от значение за правилното
решаване на делото – извършването на деянието, неговото авторство и
обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца.
Показанията на свидетеля С.М.К., кореспондират с представените по делото
писмени доказателства. В обясненията си подсъдимата не отрича изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от
правна страна подсъдимата Д.Ш.Ф. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, тъй като за периода
16.04.2021 г.-16.05.2022 г., в с. Побит камък, Община Сърница, като е осъдена
с Решение № 260026/17.02.2021 г. по гр. д. 858/2020 г. по описа на Районен
съд Велинград, влязло в законна сила на 16.03.2021 г. да издържа свои
низходящи – децата си Х.С.К., роден на 14.10.2013 г., М.С.К., роден на
05.07.2016 г. и А.С.К., роден на 02.04.2018 г. съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно
тринадесет месечни вноски от по 170,00 лв. за всяко дете, общо 6 540 лв.,
поради което следва да бъде призната за виновна за този период.
Престъплението по чл. 183, ал.1 НК защитава обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да
доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудопособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.
Редът и страните, на които се дължи издръжка се определят от семейното
право. За наказателното право от съществено значение при този вид
престъпления е, че задължението за издръжка е парично и се дължи на
месечни вноски.
Изпълнителното деяние се осъществява само чрез бездействие и намира
обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на
издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Тъй като целта на
издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които се нуждаят
от нея, тя е изискуема в течение на началото на месеца, за който се отнася и
не трябва да се изчаква неговото изтичане.
За да е осъществен фактическият състав на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК се изисква влязло в сила осъдително съдебно решение за
заплащане на дължима издръжка / с определен размер и установен падеж на
2

вноските/, обективна възможност на осъдения да заплаща присъденото
задължение и съзнателното му неизпълнение в размер на две или повече
месечни вноски. Задължението за издръжка по смисъла на чл.183, ал.1 от НК
възниква от влизане в сила на решението да издръжка. В този смисъл
подсъдимия не може да бъде държан наказателно отговорен за неплащане на
задълженията за издръжка, възникнали преди влизане в сила на съдебното
решение, като за тях той носи само гражданска отговорност. В този смисъл е
Решение № 484/1980 г. на ВС, І Н.О.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 КН е продължено престъпление и
деецът отговаря за две или повече неплатени месечни задължения за
издръжка, независимо от това, че в един по-дълъг период може да е имал
изпълнение на задължението или обективни причини за неизпълнение, т. е.
прекъсване на продължената престъпна дейност. Плащането на издръжка до
навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите, по
арг. на чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс. Не подлежи на преценка от
наказателния съд конкретната финансова възможност на дееца да изплаща
издръжката, още повече, че тя е съобразена от гражданския съд при
индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
От субективна страна за ангажиране на наказателната отговорност на
извършителя за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е изискуемо
инкриминираното неизпълнение на задължението за издръжка да е
съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил
представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и
за това - за какъв период от време и в какъв размер не е внесъл дължимите
суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или
допуска престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира на
субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от
НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна
възможност за изпълнение на задълженията.
За да е налице елементът съзнателност на неизпълнението е достатъчно
да са налице кумулативно две условия: 1./деецът да е уведомен за
решението на гражданския съд, с което е осъден да изплаща издръжка в
определения размер; 2./да не са налице обективно съществуващи
непреодолими пречки, които са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява
имущественото си задължение. Като такива примерни пречки практиката е
приела: неработоспособната възраст, наличие на заболяване, което пречи на
подсъдимия да упражнява правото си на труд, продължителна безработица,
която не е могла да бъде преодоляна въпреки надлежна регистрация в бюрото
по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа.
Простата липса на работа, предвид безусловния характер на задължението да
се издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по
себе си да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на
деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и
здравословното му състояние позволява да работи.
3

В конкретния случай, се установи, че решението, с което Д.Ф. е осъдена
да издържа децата си е влязло в сила на 16.03.2021 г.. Препис от същото е
редовно връчено на подсъдимата, която своевременно е узнала за
възникналото задължение. Въпреки това не е заплащала редовно и изцяло
присъдената сума. Извършени са само три частични плащания на обща
стойност 600,00 лв. за периода 06.04.2021г.-21.05.2022г., които покриват
изцяло задължението за първия месец след влизане на решението в сила
16.03.2021г.-16.04.2021г. и част от задължението за втория месец от
16.04.2021г.-16.05.2021г. Ето защо за инкриминирания период е започнала
съзнателно да бездейства, като не изпълнява задължението си в присъдения
размер.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено, чрез
бездействие, т.е. чрез въздържане от дължимото поведение, предписано със
съдебния акт и изразяващо се в заплащане ежемесечно на парични суми за
издръжка за детето. В настоящия случай подсъдимата е осъществила състава
на изпълнителното деяние на престъплението по отношение на децата си за
периода 16.04.2021 година -16.05.2022 година, като е бездействала и не е
заплащала присъдената издръжка.
Не се установиха обстоятелства, обосноваващи обективна невъзможност
за изпълнение. Подсъдимата е в трудоспособна възраст, няма данни да страда
от заболявания. Дори в обясненията си пред съда посочи, че през
инкриминирания период е работила. В конкретния случай, не следва да се
счита за обективна пречка раждането на друго дете, по отношение на което
също полага грижи, тъй като за възникване на задължението за даване
издръжка от родителя, който не упражнява родителските права, законът не
поставя условие да няма задължения за отглеждане и издръжка на други лица.
Това обстоятелство е релевантно за определяне на размера на издръжката, но
по делото не се твърди, че Д.Ф. е искала намаляване на издръжката след
раждането на другото й дете. В допълнение, задължението на родителя за
издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен”
характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален
и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в
системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с
конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната
изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на
подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим
на задължението, доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК,
родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, поради което евентуални затруднения, довели до
нетрудоспособност на подсъдимия, а от там и за невъзможност за заплащане
на издръжка - са ирелевантни.
Налице е и последният изискуем признак от обективна страна, а именно
да се касае за поне две неплатени вноски. В случая дължимите вноски са по
4

13 месечни вноски за всяко едно от децата от по 170 лв. с дължима сума по
всички неплатени вноски в размер на 6 540 лв. /шест хиляди петстотин и
четиридесет лева/ .
По отношение на размера незаплатената сума съдът, като прецени, че
решението е влязло в сила на 16.03.2021 г. и че след това Ф. е извършила
плащания на обща стойност 600,00 лв. и като съобрази чл. 76, ал. 1 ЗЗД за
поредността на погасяване на задълженията, намира, че внесената сума следва
да бъде отнесена към погасяване на задълженията, които са възникнали след
влизане в сила на решението. Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД, ако при няколко
еднородни задължения изпълнението не е достатъчно да погаси всичките и
длъжникът не заяви кое погасява, се погасява се най-обременителното за него
задължение, при няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно. В случая, макар размерът на месечните суми присъдена издръжка
да е еднакъв, съдът намира, че най-обременителни за подсъдимата се явяват
задълженията за периода след влизане в сила на решението за издръжка,
доколкото неплащането на повече от две вноски може да ангажира
наказателната й отговорност. Следователно със сумата от 600,00 лв. е
погасено изцяло задължението за издръжка за периода 16.03.2021 г.-
16.04.2021 г. и част от задължението за издръжка в размер на 90,00 лв. за
периода 16.04.2021 г.-16.05.2021 г., последният от които е част от
инкриминирания период. Затова от стойността на общата сума незаплатена
издръжка за инкриминирания период от 6 630 лв. следва да се приспадне
сумата от 90,00 лв. След така извършеното приспадане общата сума на
незаплатена издръжка възлиза на 6 540 лв., за която съдът призна
подсъдимата за виновна, а за разликата над тази сума до посочената в
обвинителния акт от 6 630 лв. я оправда.
Престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла
на чл. 11, ал.2 НК. Подсъдимата Ф. е съзнавала общественоопасния характер
на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване, че е осъдена да заплаща издръжка на децата си с
влязло в сила съдебно решение, предвиждане, че в следствие на
бездействието децата й няма да получат дължимата издръжка за повече от два
месеца, както и че по този начин ще бъдат лишени от полагаемите им се
финансови ресурси, но въпреки това от волева страна е искала настъпването
на общественоопасните последици от деянието си, изразяващо се в
неполучаване на паричните суми от страна на децата й.
Не са налице предпоставки за приложение на чл. 183, ал. 3 НК, тъй като до
постановяване на присъдата пред настоящата инстанция подсъдимата не
изпълни задължението си
При индивидуализация на наказанието, съдът съобрази като смекчаващи
отговорността обстоятелства липсата на предходни осъждания на Д.Ф.,
5

добрите характеристични данни и липса на други противоправни прояви, а
като отегчаващо продължителния период на бездействие от нейна страна и
значителния размер на неплатени суми. По тези съображения съдът намери,
че справедливото наказание, което следва да се наложи на подсъдимата и
което би изпълнило целите на чл. 36 НК, е пробация, при следните
пробационни мерки:
1./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ, с
явяване пред пробационен служител или определено от него лице два пъти
седмично за срок от шест месеца;
2./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за постигане
целите както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимата.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на обществена
опасност на деянието и на дееца. Така предвиденият размер на пробационните
мерки според съда не би създал пречка за подсъдимата свободно да
упражнява трудова дейност, за да е в състояние за в бъдеще да изплаща
издръжката за която е осъдена като в същото време размерът на определената
санкция не позволява на Ф. да остане с убеждение, че е останала ненаказана
за неправомерната си и обществено опасна постъпка.
Според съдът неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и
определяне на наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочени
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева
6

Номер на акта:	13
Дата:	13 септември 2022 г.
Съдия:	Иванка Николова Пенчева

Дело:	20225210200205
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 юни 2022 г.

Присъда по дело №205/2022 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите